Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010
гр. Пазарджик, 22.08.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на двадесети февруари, две хиляди и
двадесет и четвърта година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при
секретаря Виолета Боева, разгледа докладваното
от съдия Димитрова т. д. N 157 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова
молба от И.Н.Д., ЕГН ********** ***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ" АД, ЕИК
*********. Заявената претенция по реда на чл.432 КЗ е да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 55 000 лв.,уточнена с допълнителната искова молба,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
20.05.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 700 лв.
- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.10.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Обстоятелствата, на които се основава иска, са че на
05.10.2018г. около 21:00ч. по ПП-** в дясна пътна лента, настъпило ПТП между л.а.
„П.", модел „Б." с рег.№ ******, управляван от К. А. Г., ЕГН **********
и л.а. „***", модел „** Д" с peг. № ****, управляван от А. К. К. с ЕГН **********. При инцидента пострадала ищцата
И.Н.Д., в качеството си на пътник в л.а. „****", с рег.№****. Твърди се, че
процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на
водача на л.а. „П." с peг. № ****. Описано е, че в резултат от настъпилото ПТП ищцата претърпяла
имуществени и неимуществени вреди, които претендира от ответния застраховател
на л.а. с рег.№ *****.
Междувременно в хода на процеса се установи, че е
постановена и влязла в сила присъда на наказателния съд, с която сочения в
исковата молба водач е признат за виновен и е осъден за причняването на ТПТ с
нанасяне телесни повреди на ищцата.
Като пряка последица от виновното противоправно
поведение на водача К. Г. ищцата сочи фрактура на ****, съпроводена със **** и ***
и ограничаване движенията в областта на ************, претърпени лечебни
интервенции, имобилизация, ограничаване на активния и живот за продължителен
период, както и необходимостта от провеждане на рехабилитация.
Освен това, тъй като била бременна н *** г. с. с б.,
това обусловило изживения от нея *** и ***а, породени от страха за ж. на
неродените й деца.
Но и след раждането и не само във връзка с
бременността си по принцип продължавала да изпитва страх от автомобили и силни
шумове, станала т. и п..
По отношение на родените п. деца, ищцата
изпитвала силни т. да тяхното състояние, които не и давали мира по време на
техния продължителен престой в кувиоз под лекарско наблюдение. Самото пр.
раждане тя свързвала с всичко преживяно поради процесното ПТП – ***, *** и
неудобства от счупването на ръката.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Едно от възраженията, които е направено в срок е
за съпричиняване на вредите, поради това, че ищцата не била поставила предпазен
колан, което бе оттеглено в първото съдебно заседание по повод изложеното в
допълнителната искова молба, че ищцата е била б. по това време и е имала право,
съгласно разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, да не поставя колан.
Във връзка с част от възраженията в отговора,
съдът е отказал да допусне събиране на доказателства след постановяване на
присъда срещу горепосочения водач по съображения, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
В отговора също така се прави възражение, че
претърпените вреди са пряка последица от процесното ПТП, което се основава на
изминалото дълго време от настъпването на произшествието и постъпването на ищцата в лечебно заведение.
При условията на евентуалност, ако се приеме
искът за доказан по основание, ответникът прави възражение срещу размера на
претендираното обезщетение.
По
повод иска за обезщетение за имуществени вреди се оспорва, че извършването на посочените
разходите е свързано с ПТП.
Оспорва
се и претенцията за лихва за забава, която да бъде отхвърлена при
неоснователност на главните искове, а евентуално се оспорва датата, от която се
претендира законна лихва за забава върху претенцията от 700 лв.
Оспорва
се причинната връзка между преждевременното раждане и тревогите са родените н.
деца и пътния инцидент, като ответникът твърди, че е имало данни за приемане на
бременността като рискова и преди катастрофата, но от страна на ищцата не било
проведено нужното лечение и не били взели съответните мерки, вкл.
хоспитализация, за да се предотврати преждевременно раждане.
След
преценка на събраните доказателства съдът приема за установено следното:
Ищцата
доказа по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие и
съществуването на застрахователното правоотношение от което произтича
отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, които са в пряка
причинна връзка с поведението на водача, виновен на настъпването на ПТП , при което тя е пострадала.
Извършването
на деянието, неговата противоправност и вината на водача К. Г.се установят на
осн. чл.300 ГПК от влязло в сила решение по н.а.д. № 240/2020 г. на РС-С.,
което има сила на присъда на наказателния съд, доколкото с него обвиняемия е
признат за виновен в извършването на престъплението по чл.343 от НК, като е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а НК.
С акта
на наказателния съд е установено и причиняването на средна телесна повреда на
ищцата по смисъла на НК, изразяваща се в съчетано с. на л. и л.кост на д. ръка,
довело до трайно затрудняване движението на същата за продължителен период.
Следователно
твърдяното увреждане на телесното и здраве – фрактурата на ръката е безспорно
установено като резултат от извършеното от водача деяние. От медицинската
експертиза, документите, на които е базира и показанията на свидетеля А.К. се
установи още, че ищцата е търпяла много силни болки от самота с. и поради
факта, че медицинските интервенции са правени без упойка заради бр. й. Освен
това поради неуспешното първоначално наместване на фрактурата се е наложи
повторно постъпване в болница и операция, след което вече възстановяването е
протекло в нормален ход. Болките са намалели след 1 месец, а пълното
възстановяване е настъпило в рамките на обичайните за такова счупване 4-5
месеца.
Тъй като
не можела да си служи с д. ръка по време на имобилизацията била подпомагана от
близките си в собственото си обслужване и в грижите за голямото си дете, което
тогава било на ** години. Това и създавало неудобства и безпокойство.
По-сериозно
било обаче безпокойството за това как се развива двуплодната й б. след
катастрофата, защото както казва св. К. лекарите ги били наплашили, че
бременността е много рискова, че ищцата трябва да лежи, да се движи по-малко. В
същото време той посочва, че знаели още преди инцидента, че бременността е
рискова.
Тези
показания на св. К., с който ищцата е живяла и който е баща на родените от нея
близнаци, следва да се преценят съвместно със заключение на вещото лице д-р Л.Д.,
специалист по акушерство и гинекология, от което става ясно, че макар да не
била описана от проследяващия гинеколог изрично като „рискова бременност“, то е
имало достатъчно индикации за определянето й като такава. На първо място всяка
двуплодна бременност носи по-голям риск от едноплодната, а на второ – още от
16.07.2018 г. в амбулаторните листове за провежданите консултации е било
отразявано всеки път, че жената се оплаква от болки ниско в корема и кръста.
В
амбулаторен лист от 18.09.2018 г. е отразено издаването на направление за
хоспитализация, без данни ищцата да е постъпила в болница за проследяване на
бременността и провеждане на лечение.
Именно
след тази дата, след като очевидно не спазва лекарските предписания за
хоспитализация и не получава очакваните при хоспитализиране грижи и лечение,
нито поне тези, за които споменава свидетеля – повече да лежи и да се движи
по-малко, бременната жена предприема пътуването с автомобил /2-3 седмици след
като е насочена за хоспитализация/ и се оказва пострадала от катастрофата на
05.10.2018 г.
Поведението
на ищцата преди инцидента, след като вече е била достатъчно добре информирана
за рисковете при развитие на двуполдната й бременност, при наличие на болките,
говорещи за силни контракции от няколко месеца, показва небрежност от нейна страна. Пренебрегвайки
препоръките за хоспитализация, както и тези да лежи и да се движи по-малко и знаейки,
че не бива да поставя предпазен колан заради бременността, тя предприема пътуване с лек автомобил, като по
този начин сама се е изложила на риск и е
допринесла за настъпване на вредите, от които претендира обезщетение, що се
отнася до увеличаване на тревогите за двата плода в утробата й след
катастрофата, както и – до настъпилото обективно преждевременно раждане.
Вещото
лице /акушер-гинеколог/ установи, че самото ПТП може са се определи като един
от факторите за преждевременното раждане, като се аргументира с това, че самото
разклащане в момента на катастрофата, както силните болки при фрактурата могат
да предизвикат силни контракции, които
теоретично определя като възможна причина за настъпилото след месец и половина
преждевременно раждане. Но уточнява, че това не единствения фактор, при
развиващата се обективно двуплодна бременност, с наличие на продължителни
маточни контракции, за които говорят оплакванията за силни болки ниско долу в
корема и кръста, датиращи от 2-3 месеца преди пътния инцидент.
При
устното си изслушване в съдебно заседание вещото лице постави акцента върху
това, че проследяващия бременността лекар не е предписал медикаменти за
намаляване на тези контракции. Но след като именно той е издал направление за
хоспитализация с дата 18.09.2018 г., а ищцата по своя преценка не е отишла в
болница, вместо което предприела пътуването, при което е пострадала, то не може
да се отрече нейния принос за настъпване на вредите, в частност, на онези
изразяващи се в притесненията и за развитието на бременността след
катастрофата, самото преждевременно раждане и последвалия стрес и тревоги за
вече родените, но н. деца, нуждаещи се от специални грижи.
Като
приема за установена причинната връзка между тези вреди с виновното противоправно
поведение на водача на МПС, основавана на заключението на д-р Д., но отчитайки
и приноса на самата пострадала за тези именно вреди на осн. чл.51,ал.2 ЗЗД ,
съдът при определяне общия размер на дължимото обезщетение ще следва да го
намали поради т. нар. съпричиняване от нейна страна.
Също
така известен принос за вредите, изразяващи се в силни болки през първите 2-3
дни след фрактурата, /а както стана ясно от гинекологичната експертиза силните
болки и стреса от тях допринасят и за интензивните маточни контракции/, има и
поведението на ищцата, която не е посетила болница или кабинет за преглед и
лечение на наранената й ръка, нито за проследяване на бременността, веднага
след инцидента, станал вечерта на 05.10.2018 г. Сторила е това едва на
08.10.2018 г., когато е отразено първото и посещение в „Пирогов“ заради
фактурата на ръката. Едва тогава има данни да са взети някакви мерки и за
намаляване на маточните контракции, като на пациентката след преглед е била
включена система с ******. Няма данни, въпреки, че бащата твърди, че се е тревожила
за бебета, тя да е посетила по своя инициатива гинеколог в тази връзка.
Следващия абмулаторен лист от проследяващия бременността й гинеколог е едва от
18.10.2018 г., когато очевидно е била датата за рутинното месечно посещение на
т. нар. „женска консултация“.
При съвкупната преценка на свидетелските показания и
заключенията на двете медицински експертизи, съдът счита,че справедливото
обезщетение на претърпяните от ищцата неимуществени вреди би следвало да бъде
35 000 лв., но след намаляване заради съпричиняване ответникът следва да й
заплати 21 000 лв. /в процентно съотношение приносът на пострадалата според
съда е около 20 %, въпреки трудностите да се определи значението на отделните
фактори, предизвикали преждевременното раждане/ .
За да определи този принос за съпричиняването на вредите
съдът взема предвид, че въпреки индикациите за рискове при бременността й
болките, които е изпитвала, ищцата очевидно се е чувствала относително добре и
е била спокойна до пътния инцидент, докато след него нещата очевидно са се
влошили, както обективно – от самия шок и болки, така и в психологически план,
защото тя вече е започнала да изпитва силни тревоги и страх за това как
катастрофата е повлияла на двата плода. Бездействието и да потърси адекватна
консултация с проследяващия или друг гинеколог, както и небрежното отношение по
отношение на силните контракции преди него обаче определят все пак наличието на
съпричиняване от нейна страна и намаляването на дължимото от застрахователя
обезщетение.
За разликата до 55 000 лв. искът за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен.
Искътъ за имуществени вреди е доказан по
основание и размер. Установи се, че ищшцата е заплатила разходи в размер на
общо 700 лв. във връзка с престоя си в „Пирогов“ и проведеното там лечение,
които представляват за нея загуба, т. е. имуществени вреди в пряка причнна
връзка с виновното противоправно поведение на водача на застрахования
автовмобил. За тези вреди принос, дължащ се на поведение на пострадата не се
установява. Фрактурата на ръката е последица от пътния инцидент, за която тя по
никакъв начин не е допринесла.
Отговорността
за лихви на застрахователите обаче не е на деликтно, а на договорно основание и
се регламентира от разпоредбите на специалния нормативен акт – Кодекса за
застраховането. Ето защо в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» в застрахователната сума се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Прилагайки
нормите на чл.493, ал.1, т.5 КЗ и
чл.429 КЗ и
в съответствие с практиката на ВКС /напр. Решение № 128/2020 г. по т.д. № 2466 по описа за 2018 г./
, съдът приема, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността
на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на извънсъдебното
предяване на претецията, а след
изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя,
той дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди вече за собствената си забава.
Уведомяването
на застрахователя от увредените лице
е станало в случая на 20.02.2019
г. и считано от тази дата
до окончателното плащане на обезщетенията „ЗАД Алианц България“ АД – гр. София следва да заплати законната лихва върху тях, като се отхвърли
претенцията за лихви
за периода от 15.10.2018 г. до предявяване на
претенцията пред зазстрахователя, по отношение на обезщетението за имуществени
вреди, за което е заявена от по-ранната дата.
Дата на заявяване на претенцията се сочи от ищеца и не се
оспорва от ответника, поради съдът я приема за установена от представения
препис от писмената претенция, въпреки, че върху него не се чете цялата дата
/годината/, поставена след вх.№.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АЛИАНЦ" АД-гр.София ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Д., ЕГН ********** ***: 21 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди и 700 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 20.02.2019 г. до окончателно изплащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 34 000 лв.,
представляваща разликата от 21 000 лв. до 55 000 лв., както и претенцията за
лихви върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 15.10.2018 г. до 19.02.2019
г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АЛИАНЦ" АД-гр.София ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 868 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АЛИАНЦ" АД-гр.София ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Д., ЕГН ********** *** разноски в размер на 311,67 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ"
АД-гр.София ДА ЗАПАТИ на осн. чл.38 от Закона за
адвокатурата на пълномощника на ищцата адвокат Я.Д.Д., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 734
лв.
ОСЪЖДА ищцата И.Н.Д., ЕГН ********** ***. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АЛИАНЦ" АД-гр.София разноски в размер на 2 256,09 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
решението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: