№ 3669
гр. Варна, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IIIА СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502402 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 248 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба,
депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „*****, „Варна Тауърс - Г“, чрез адв. Н.Б., срещу
Определение № 4017/06.08.2021 г., постановено по гр. дело № 3188/2021 г. по описа на ВРС,
с което е допълнено Определение № 1071/15.04.2021 г. по същото дело, в частта относно
разноските, като е осъден „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „*****, „Варна Тауърс - Г“, да заплати на „Антимов и
Пегас“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****,
сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски и сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени
в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано по изложени подробни съображения. В жалбата се посочва, че искането за
присъждане на разноски е направено след постановяване на акта, с който
първоинстанционното производство е прекратено, поради което молбата по чл. 248 от ГПК е
просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Излага се също, че с депозирания
отговор на исковата молба не са представени доказателства за сторените в производството
разноски, поради което такива не следва да се присъждат, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Твърди се още, че подадената от ответника молба не може да се характеризира като такава
1
по чл. 248 от ГПК, поради липса на конкретно искане за изменение или допълване на
постановения от ВРС съдебен акт. В условията на евентуалност се излагат съображения за
неоснователност на молбата за присъждане на разноски в заповедното производство, тъй
като същите не са посочени в списъка по чл. 80 от ГПК и не може да бъде направена
преценка, че такива действително са извършени. Твърди се също, че при депозирането на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в заповедното
производство, не е необходимо съдействието на адвокат, поради което разноски не се
дължат, а по отношение на исковото производство – делото е прекратено преди ответника да
получи препис от исковата молба и процесуални действия по защита правата и интересите
на дружеството не са осъществявани от адвокат.
Претендира се отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна
„Антимов и Пегас“ ООД.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както
и правните изводи на съда, изложени в мотивите на обжалваното определение, поради което
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В отговор на частната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по иск на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, срещу „Антимов и Пегас“ ООД, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК.
С Определение № 1071/15.04.2021 г. е прекратено производството по гр. дело №
3188/2021 г. по описа на ВРС, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 от ГПК, като
същото е влязло в законна сила на 09.07.2021 г.
С молба от 09.07.2021 г. (п.к. 07.07.2021 г.) ответникът „Антимов и Пегас“ ООД е
поискал присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства
за извършването им, като по тази молба ВРС е постановил обжалваното определение.
От представените по делото доказателства е видно, че ответното дружество е
упълномощило адвокат, който да представлява и защитава интересите му по делото. Препис
от исковата молба е бил връчен на ответника на 10.03.2021 г., който чрез процесуалния си
2
представител е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Основанието за присъждането на разноските в полза на ответника при прекратяване
на производството, е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Отговорността за
направените от насрещната страна разноски за водене на делото е основана на поведението
на страната, неоснователно предизвикала правния спор, поради което съдебните разходи се
дължат винаги при условията на чл. 78 от ГПК, съобразно изхода на делото – отхвърляне на
иска или прекратяване на делото.
Настоящият въззивен състав приема, че на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски, като се вземе предвид, че искане за присъждане
на разноски е направено в отговора на исковата молба (депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
и преди постановяване на прекратителното определение, видно от материалите по делото), а
доказателства за действително извършени разноски в размер на 670 лева са представени с
молбата по чл. 248 ГПК. Правилно и законосъобразно ВРС е посочил, че представянето на
списък на разноските и доказателства за извършването им след прекратяване на делото е
допустимо, тъй като производството е прекратено в закрито заседание, а в срока по чл. 248,
ал. 1 ГПК е направено искането за присъждане на разноски и са представени доказателства
за действителното им извършване.
Съдът споделя и изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта на
разноски в заповедното производство, както и относно размера на присъдените такива.
По изложените съображения молбата за присъждане на разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК е основателна, като поради съвпадащите изводи с
тези на ВРС, обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4017/06.08.2021 г., постановено по гр. д. №
3188/2021 г. по описа на РС Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4