РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Пловдив, 17.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVIIІ състав, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа административно дело № 2566 за 2021г. по описа на
съда, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на "Бест Пловдив"
ЕООД, ЕИК *********, седалище в гр.Пловдив, представлявано от Л.Д.Л., против
Ревизионен акт № Р-16001621001343-091-001/23.07.2021г., издаден от органите по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 489/14.09.2021 г. на
Директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" -
гр. Пловдив, с който на оспорващия, на основание чл.177 от Закона за данъка върху добавената стойност са определени допълнителни задължения за данък върху
добавената стойност за период м.11.2020 г. в размер на 52217.45 лв. главница и
3 191.32 лв. прилежаща лихва.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и
в нарушение на административно – производствените правила. Жалбоподателят
счита, че органите по приходите не са доказали наличието на кумулативната
предпоставка „привидна, заобикаляща закона доставка или доставка на цена, която
значително се отличава от пазарната“, при която хипотеза се осъществява и
фактическия състав на чл.177 от ЗДДС, изискващ знание на купувача или
задължение за знание. Твърди се също така, че ревизиращият екип не е взел
предвид и факта, че разплащането по машините е поставено под отлагателно
условие. В тази насока подробно се излагат подробни становища. Иска се от съда
отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по доводите
изложени в нея. Претендира разноски по
делото.
Директорът на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован,
се представлява от процесуалния си представител юрисконсулт К., който оспорва
жалбата като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на
спора дава становище за законосъобразност на атакувания ревизионен акт и моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като се запозна със становищата на страните,
съобразно събраните в производството доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Началото на ревизионното производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621001343-020-001/08.03.2021 г.
/л.225/ на З.Д.В.– началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват:
отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „Нов
Пловдив“ ЕООД за периода 01.11.2020 г. – 28.02.20221 г., като е определен срок
за приключването му – до два месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 10.03.2021 г. по електронен път. Издадени са: Заповед
за изменение на ЗВР № Р-16001621001343-020-002/05.05.2011
г. (л. 222) и Заповед № Р-16001621001343-020-003/07.06.2021
г. (л.291), с които срокът на ревизията
е удължен, съответно, до 10.06.2021 г. и до 09.07.2021 г., без да се променя
нейният обхватът. Двете заповеди са връчени по електронен път на ревизираното
лицето. В хода на ревизионното производство органите по
приходите са установили, че за данъчен период м.11.2020 г. „Бест Пловдив“ ЕООД
е подало СД по ЗДДС с вх. № 16004565849/11.12.2020 г. с отразен в нея резултат
– „ДДС за възстановяване“ в размер на 51686.85 лв.. Посочено е, че така
декларирания данъчен резултат е формиран от получена от ревизираното дружество
фактура № **********:/12.10.2020г. (л.107) на стойност 261 087.27 лв. и
ДДС в размер на 52 217.45 лв., издадена от доставчика „Нов Пловдив“ ЕООД-
Пловдив, ЕИК202366961. Като предмет на доставката, в съставения първичен счетоводен
документи, е отразено, че това е станало съгласно договор от 12.10.2020 г.. Посочената
фактура е включена от доставчика в подадените от него в НАП отчетни регистри по
ЗДДС – дневник за продажби и СД по ЗДДС, касаещи м.11.2020 г., като за същия
данъчен период „Нов Пловдив“ ЕООД декларира резултат ДДС за внасяне в размер на 64 843.81 лв.,
който не е внесен в приход на бюджета
към датата на издаване на РА. По повод връчено в хода на ревизията ИПДДПОЗЛ с №
16001621001343-040-001/10.03.2021 г. (л215), управителят на „Бест Пловдив“ ЕООД
представя по електронен път първични, вторични счетоводни и търговски документи,
декларации и справки за наличните недвижими имоти и моторни превозни средства.
От страна на ревизираното дружество е представен и екземпляр на сключен договор
за покупко-продажба от 12.10.2020 г. с Нов Пловдив ЕООД /л. 1088 с предмет „машини,
части и оборудване и други“, подробно описани на стр. 7- 8 от РД. Общата
стойност на описаните активи е 313 304.72 лв. с включен ДДС. В т.4 от
договора е посочено, че срокът за изплащане е до 36 месеца от датата на
подписване на същия. В тази връзка е връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001621001343-040-002/26.04.2021г.,
с което е изискана подробна информация за точния адрес на приемо-предаването на
машините, частите и оборудването, къде се съхраняват същите, както и
представяне на съпътстващи доставката документи, включително и за техния
произход. От Бест Пловдив ЕООД е представено писмено обяснение вх. №
4721/07.05.2021г., в което се сочи, че адресът на получаване на стоките е гр.
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 170, по издадената от „Нов Пловдив“ ЕООД
фактура няма извършено плащане, като не са съставяни и документи, съпътстващи
въпросната доставка. В хода на ревизията органите по приходите са връчили още
ИПДПОЗЛ № Р-16001621001343-040-003/07.06.20201г. и №Р-16001621001343-040-004/15.06.2021г.,
с които е поискана допълнителна информация относно въпросната доставка на
машини, части и оборудване, но от страна на дружеството такива не са
представени.
За нуждите на ревизионното производство органите по
приходите извършили проверка на доставчикът „Нов Пловдив“ ЕООД, от която
изяснили, че това дружество е с прекратена регистрация по ЗДДС поради наличие
на обстоятелства по чл.176, считано от 23.04.3021г., като има данъчни
задължения към бюджета в особено големи размери.Установили, че Л.Д.Л. е
управител и едноличен собственик, както на „Бест Пловдив“ ЕООД, така и на „Нов
Пловдив“ ЕООД, а двете дружества са с един и същи адрес за кореспонденция в гр.
Пловдив, ул. „Марин Дринов“ № 25, ет.4, ап.18. Сключеният на 12.10.2020 г.
договор за покупко-продажба на стоки е подписан от представляващият Л.Д.Л. и
като продавач, и като купувач, който е положил подпис и върху фактура №
**********/12.10.2020г. едновременно като получател, и като съставител.
Органите по приходите са посочили също така, че няма извършено разплащане по
горепосочената фактура, но съгласно писмените обяснения на Л.Л., същият се е
разпореждал с паричните средства от касата и банковите сметки на двете
дружества. Като допълнение е отразено и обстоятелството, че СД по ЗДДС, както
на „Бест Пловдив“ ЕООД, така и на „Нов Пловдив“ ЕООД са подавани по електронен
път с КЕП с един и същ сериен номер на удостоверението-№C314CO46BО4A9F56 с
титуляр А.И.Х.-Г., както и от един и същ IP адрес. Констатирано е, че
дружеството-доставчик е включено от НАП в списък на длъжниците по чл.182 ал.3
т.2 от ДОПК с неуредени публични задължения, надвишаващи сумата от
5 000.00 лв., което обстоятелство преценили, че няма как да не е е било
известно на лицето, представляващо едновременно и двете дружества. Въз основа
на така установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, преценени в
тяхната съвкупност, органите по приходите са приели, че в конкретния случай са
налице предпоставките за ревизиране на отговорност на „Бест Пловдив“ ЕООД чрез
прилагането на чл.177 от ЗДДС, тъй като дружеството се явява получател по
облагаема доставка и отговаря за дължимия и невнесен данък от друго
регистрирано лице, в случая доставчика “Нов Пловдив“ ЕООД, доколкото е ползвало
право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължим и
невнесен данък и е знаело, че данъкът по доставките няма да бъде внесен. Затова на основание чл.177 ал.1 и ал.2, вр.
ал.6 от ЗДДС за съответния данъчен период /м.11.2020г/ е вменена солидарна
отговорност на „Бест Пловдив“ ЕООД за дължим ДДС в размер на 52 217.45
лв., ведно с лихви в размер на 3191.32 лева. В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001621001343-092-001/13.07.2021г., въз основа на който, след обсъждане на
постъпилото в срока по чл.117 ал.5 от ДОП възражение вх. 70-00-7549/22.07.2021г.,
възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали процесния
Ревизионен акт № Р-16001621001343-091-001/23.07.2021 г.. По жалба на "Бест
Пловдив" ЕООД е издадено Решение № 489/14.09.2021г. на директора на
дирекция "ОДОП" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърден,
оспореният в настоящото производство ревизионния акт. За да
потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия, като
подробно е посочил нормативната уредба регулираща този вид финансови отношения,
изложил е подробни мотиви за неоснователността на жалбата на „Бест Пловдив“
ЕООД срещу РА, като е анализирал всички факти около сделката, включително и
документите, съпътстващи първичния счетоводен документ, т. е. липсата на
такива, както и всички останали възражения на ревизираното дружество. Наред с това, изрично е
отбелязал, че данъчното задължение възниква по силата на закона, като срокът за
плащане е законно установен. Доколкото се касае за публични задължения, за
които, съгласно ДОПК във връзка с ЗЛВДТДПДВ, при невнасянето им в срок се дължи
лихва, то, за да се приеме, че отговорността е ограничена само до главницата,
това следва да бъде изрично регламентирано в законовата норма. При липса на
такова изрично ограничаване на отговорността и предвид изричната норма на чл.16
ал.3 от ДЗОПК, отговорността на третото лице по чл.177 от ЗДДС, следва да е за
задължението за данък, както за главницата, така и за лихвата, дължима от
законовия падеж на това задължение до датата на погасяването му. Недоволен от
това, жалбоподателят е инициирал настоящото съдебно производство, в хода на
което се представят доказателства за
делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК: Заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г. /л.3/ и Заповед № РД-09-1530–30.09.2020 г. на директора
на ТД на НАП – Пловдив, както и пълната административна преписка, касаеща
издаването на процесния административен акт.
Въз основа на горната фактическа обстановка, като
прецени събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок, след проведено задължително административно обжалване пред контролния в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е
потвърдил, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните за това съображения:
Ревизионното производство е възложено от материално
компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това
процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма
и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2
т.1 от ДОПК, органи на приходната
администрация, поради което намира за неоснователно искането на жалбоподателя
за прогласяване нищожността на оспорения акт.
По отношение на съответствието на РА с
материалноправните разпоредби и административно – производствените правила,
съдът прие, че не е налице твърдяната с жалбата незаконосъобразност. По делото
няма спор по установеният факт, че доставчикът „Нов Пловдив“ ЕООД е извършил
описаните в РД облагаеми доставки, начислен е дължимия ДДС, Бест Пловдив ЕООД е
ползвало данъчен кредит по получената фактури №**********/12.10.2020г., а Нов
Пловдив ЕООД е декларирало ДДС за внасяне, който данък не е внесен. Спорът е по
правото – дали при така установените от органите по приходите факти, правилно е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател на основание чл. 177 от ЗДДС, като следва ли да се приеме, че при
ревизираното дружество е налице знание за невнасяне на дължимия данък по
смисъла на чл.177 ал.2 от ЗДДС и доказано ли е това от приходния орган при
условията на чл.117–120 ДОПК.
Правната рамка на спорният казус се съдържа в
приложението на разпоредбата на чл.177 ал.1-7 от ЗДДС. Съгласно чл.177 ал.1 ЗДДС, регистрирано
лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък
от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит,
свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал.1 се
реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че
данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117-120 от ДОПК. В нормата на
чл.177 ал.2 от ЗДДС са дадени две възможни хипотези по отношение на знанието
–регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да
бъде внесен. В съдебната практика /Решение № 6322/24.04.2019г., постановено по
адм. д. № 13411/2018г на ВАС- първо отделение/ се приема, че за обосноваване на
наличие на "знание" по смисъла на чл.177 ал. 2 от ЗДДС е необходимо
да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните
отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение
между доставчик и получател на доставката. Нормата на чл.177 ал.3 т.1 от ЗДДС определя, че за целите на ал.2 се
приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно
следните условия: дължимият данък по ал.1 да не е ефективно внесен като
резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема
доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен
или преработен вид, и т.2- облагаемата доставка да е привидна, да заобикаля
закона или да е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случаите
по чл.177 ал.1 и ал.2 ЗДДС отговорността се реализира по отношение на лицето,
пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато
събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на
всеки следващ получател по реда на доставките.
В случая се касае за отговорност на пряк получател по
реда на доставките, какъвто се явява ревизираното лице. Тази отговорност е
особен вид солидарна отговорност на регистрирано по ЗДДС лице - получател по
доставката за невнесен данък добавена стойност от друго лице по веригата,
доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или
косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността възниква при кумулативно
наличие на следните законово определени предпоставки: лицето, чиято отговорност
се ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало
данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката; дължимият ДДС да не е
внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е
било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл.177 ал.2 от ЗДДС. Тежестта да
се докаже наличието на всеки един елемент от фактическия на чл.177 от ЗДДС е изцяло върху
данъчната администрация. Същевременно чл.177 ал.6 от ЗДДС предвижда принцип на
субсидиарност при реализиране на отговорността - първоначално отговорността се
реализира по отношение на прекия получател по доставката, по която не е внесен
дължимият данък, а, когато събирането е неуспешно, по отношение на който и да е
от следващите получатели от поредицата доставки. Това означава, че
администрацията е длъжна първо да насочи претенцията си към лицето, пряк
получател по измамната доставка и едва след това, към други лица, за които са
възникнали условията за носене на отговорност. Задължително условие за
реализиране на солидарната отговорност е относно доставката, в която всяко лице
участва, да са налице условията на чл.177 ал.1, съответно ал.3 от ЗДДС. Следва
да се има предвид, че това правило се прилага съответно и спрямо предходните
доставчици съгласно чл.177 ал.7 от ЗДДС.. В случаите, когато имаме няколко
лица, доставчици и получатели по верига от доставки по смисъла на чл.177 от ЗДДС и е налице сделка, по която данъкът не е внесен, осъществената поредност
от доставки между първия и втория доставчик определя, че отговорността по
чл.177 ЗДДС най-напред следва да се осъществи спрямо получателят по тази сделка,
явяващ се втори доставчик в поредността от участници във веригата доставки.
След като срещу него е осъществено ревизионно производство и му е вменена
отговорност по чл.177 от ЗДДС и събирането е неуспешно, органът по приходите
може в условията на оперативна самостоятелност да реши срещу кои от останалите
четирима участници в поредността от доставки да насочи производство за
осъществяване на отговорността по чл.177 от ЗДДС, като няма пречка това да е
последния от тях, независимо, че ревизия спрямо предходните трима доставчици с
оглед реализация на отговорността по чл.177 от ЗДДС няма да е проведена.
Поначало е логично в подобни случаи претенцията на администрацията да се насочи
спрямо лицата, носещи отговорност по чл.177, при които най-ефективно би се
осъществило събирането на задължението. Неуспешното събиране спрямо прекия
получател, като елемент от фактическия състав за насочване на претенцията на
администрацията към другите отговарящи получатели, е свързано винаги с
доказване от страна на органите по приходите на несъбираемост на задължението
от този пряк получател. В тази връзка ще е необходимо доказването на неуспешно
проведено обезпечително, съответно изпълнително, производство чрез прилагане
към преписката на съответните актове на публичния изпълнител. Допълнително може
да се приложи анализ за липсата на активи, спрямо които да се насочи
изпълнението, съответно обезпечението. Възможно е също така обаче, при
ревизията на прекия получател да се установи, че същият не носи отговорност по
чл.177 от ЗДДС. В тези случаи не е необходимо да се доказва неуспешно
провеждане на изпълнение, достатъчно е да се приобщи ревизионният акт, с който
се установява, че за прекия получател не са налице предпоставките на чл.177 от ЗДДС,
съответно същият не носи отговорност. За
яснота следва да се отбележи, че чл.177 ал. 3 от ЗДДС въвежда особена
презумпця за задължение за знание по смисъла на ал.2, т.е. налице е
доказателствено правило, съгласно което, щом е доказано наличието на посочените
в разпоредбата факти (т.нар. презумпционни предпоставки), се смята до доказване
на противното, че е налице и презюмираният факт - получателят е бил длъжен да
знае, че данъкът няма да бъде внесен. Тази презумпция на чл.177 ал.3 от ЗДДС
може да бъде опровергана и е валидна до доказване на противното. Като
презумпционни предпоставки в нея са заложени фактите, които най-често индицират
и съпровождат осъществяването на злоупотреби с ДДС. Същата само размества
доказателствената тежест - приходната администрация следва да докаже само
осъществяването на презумпционните факти. Във възможностите на
данъчнозадължените лица е да оборят презумпцията, както оспорвайки наличието на
презумпционните предпоставки, така и на правните им последици. Така например,
ако лицето докаже, че цената, по която е осъществило сделката, макар и в
съществено отклонение от пазарните цени, е икономически обоснована с оглед
специфични, валидни за него условия (например - продажба под пазарна цена,
поради спешна необходимост от паричен ресурс), следва да се счита, че
презумпцията е оборена и солидарната отговорност не е възникнала. Също така
изискване е, облагаемата доставка, по която данъкът не е внесен, и тази, по
която е ползвано право на данъчен кредит, да са с един и същ предмет на стока
или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид. Не е
необходимо предметът на доставките да е абсолютно идентичен - може предметът на
доставката да е вложен в производството на друг продукт, но е налице условието
да се установи, че именно този предмет на доставката впоследствие в преработен
или изменен вид, е обект и на последващи доставки, като следва да може да бъде
определена чрез индивидуализиращи свои характеристики. В тези случаи няма да е
достатъчна само тъждествеността на рода на предмета на следващите сделки по
веригата. За да е налице идентичност на стоката следва да се установи
разпореждане или влагане на тази родово определена, но индивидуализирана вещ.
В настоящият случай за прилагане на нормата на чл.177
ал.3 т.2 ЗДДС, следва да е налице всяко едно от обективните обстоятелства:
сделката да е привидна, да заобикаля закона или да е осъществена на цена, която
значително се отличава от пазарната. Тези предпоставки следва да е налице при
всяко лице, което отговаря по чл.177 ал.1 от ЗДДС. т.е. лицето, чиято
отговорност се претендира, е осъществило сделка, която е привидна, заобикаля
закона или е осъществена на цена, която значително се отличава от пазарната. Винаги
отговорност по чл.177 ал.3 т.2 ЗДДС възниква само и единствено за тези
получатели по доставки, които са участвали в така посочените сделки. Ако не е
налице такова пряко участие, т.е. като страна в сделката, за задълженото лице
не може да се приложи презумпцията по чл.177 ал.3 т.2 ЗДДС. В този смисъл и
съдебната практика на Съда на ЕС, отразена в т.33 от Решение по дело С-384/04, също определя приложимата правна рамка. Според т.ЗЗ
от решението на СЕС, в случаите на предвидена отговорност от типа на тази по чл.177 от ЗДДС, на
търговците, вземащи всички предпазни мерки, които основателно биха могли да
бъдат изисквани от тях за гарантиране на това, техните сделки да не образуват
част от вериги, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, следва да се
признае право да се позовават на законността на тези сделки без риск от
солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължимо от друго данъчнозадължено
лице. Затова, за да бъде приложена успешно отговорността по чл.177 от ЗДДС
е необходимо да са налице, както обективният елемент, така и субективният
такъв. Безспорно в настоящият случай обективният елемент е налице – дължимият
ДДС не е внесен от доставчика, а получателят е ползвал данъчен кредит, свързан
пряко с дължимия и невнесен данък. Субективният елемент на солидарната
отговорност, с неговите две проявни форми съгласно чл.177 ал.2 от ЗДДС – наличие
на знание или задължение за такова знание, че дължимият ДДС няма да бъде внесен,
също е налице. В този смисъл органите по приходите законосъобразно са възприели
наличието на знание, като са достигнали до този извод след съвкупната преценка
на редица факти и обстоятелства. Преценени като елементи, които са част от една
съвкупност, правилно е изграден извода, че е било налице знание у получателя,
че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик.В този смисъл възраженията
в подадената до съда жалба се явяват неоснователни. Знанието е субективна
категория, като в случай като настоящият, когато субект на отговорността по
чл.177 ал.3 т.1 и т.2 ЗДДС е юридическо лице, за нуждите на ал.2 от същия
законов текст следва да се приеме, че е налице знание у юридическото лице,
когато се установи такова знание у физическите лица, които осъществяват
неговото управление. Обстоятелствата, които са преценени от ревизиращите органи
в тяхната съвкупност, сочат наличие на знание в дружеството получател, установено
чрез фигурата на неговия управител, че данъкът няма да бъде внесен от страна на
доставчика. В този смисъл правилно изяснените обстоятелства, касаещи еднаквост
между едноличния собственик и управител на „Бест Пловдив“ ЕООД и едноличен
собственик и управител на „Нов Пловдив“ ЕООД говори за знание в получателя.
Безспорно сделката е сключена между свързани лица по смисъла на §1 т.3 б.г от
ДР на ДОПК. Наличието на такава връзка между управителите на двете дружества
/получател и доставчик/ обосновава с абсолютна степен на сигурност знанието от
страна на получателя, че дължимият ДДС няма да бъде внесен. Този извод е
потвърден и с изясненото обстоятелство, двете дружества са с един и същи адрес
за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК, както и че сключеният на 12.10.2020
г. договор за покупко-продажба на машини, части, оборудване и др., е подписан
от едно и също лице и за купувач и за продавач, като именно управителят на
двете дружества Л.Д.Л. е изготвил и процесната фактура № ********** от
12.10.2020г.. Потвърждава се и от фактите, че подадените СД по ЗДДС, както на
„Бест Пловдив“ ЕООД, така и на „Нов Пловдив“ ЕООД са подавани по електронен път
с един и същи КЕП, а отчетните документи на двете дружества по ЗДДС са подавани
от един и същи IP адрес. На следващо място, липсва извършено плащане по
фактурата, но е установено разпореждане с парични средства от касата и
банковите сметки и на двете дружества от страна на управителя. На последно
място, безспорно е установено, че дружеството-доставчик е включено в списък на
длъжниците по чл.182 ал.3 т.2 от ДОПК в НАП относно неуредени публични задължения,
надвишаващи сумата от 5000.00 лв., което обстоятелство е било известно към
момента на извършване на сделката на представляващият Л.Л.. Ето защо обоснован
е изводът на приходните органи, че управлението на двете дружества се е
осъществявало от един и същ център, което сочи наличие на знание у получателя
за поведението на неговия доставчик и е индикция за знание за невъзможността да
бъде внесен дължимия ДДС. Няма съмнение, че налице и знание у ревизираното
дружество чрез управителя му, че срещу доставчика е образувано изпълнително
дело за събиране на публични вземания. Така налице са всички обективни
предпоставки за реализиране на отговорност от жалбоподателят по реда на чл.177
ал.3 т.1 и т.2, вр. ал.2 ЗДДС. При описаната липса на заплащане по процесната
фактура, получателят на доставката, не е имал основателна причина да очаква, че
неговият доставчик ще заплати дължимия данък.
По отношение на въведените в жалбата основания, че е
налице отложено плащане съгласно клауза на сключеният договор, съдът счита
същото за неоснователно и необосновано. В действителност в редица решения съдебната
практика изрично е постановила, че способът, по който е извършено разплащането
по съответната доставка, не е факт, който води след себе си възникването на
отговорността по чл.177 от ЗДДС, както и че са допустими всички форми на
разплащане. В настоящия случай фактурата не е платена, като аргументът на
жалбоподателя е, че се касае до сделка под условие - срокът за плащане е 36
месеца от датата на подписване на договора. Това само по себе си не е в
достатъчна степен годно обстоятелство, което да опровергае изводите на органите
по приходите. В настоящия случай, като се имат предвид описаните факти в
тяхната съвкупност, обоснован се явява изводът на ревизиращите органи за
наличието на знание у получателя по тези доставки, че данъкът по тях няма да
бъде внесен. От доказателствата по делото се установява, че
действителните отношенията между търговците надхвърлят рамките на обичайните
делови отношения между доставчик и получател по доставка, поради което
установените обстоятелства обосновават извод за наличие на хипотезата на чл.177 ал.2
предл. 1во ЗДДС, като ревизираното
дружество не може да се приеме, че е взело всички мерки по смисъла на т.33 от Решение
по дело С-384/04 на Съда на ЕС, за да избегне тази отговорност. В
посоченият смисъл е и трайната съдебна практика, изложена в Решение
№ 4779/18.04.2017г. по адм. д. №1163/2016г. на ВАС- I отд., Решение № 5588/04.05.2017г.
по адм. д. № 8260/2016 г., на ВАС- I отд. и др.. Изложени от органите по приходите обстоятелства налагат
безспорният извод, че двете дружества се явяват свързани лица по смисъла § 1 т.
3 ДР ДОПК, поради което между тях съществуват по особени и близки отношения,
надхвърлящи нормалните отношения доставчик – получател, което обосновава знанието
у получателя на доставките, че дължимият данък няма да бъде внесен от
доставчика. Задължение за внасяне на ДДС по една облагаема доставка на стоки
и/или услуги е на доставчика, който се явява като посредник между задълженото
лице за данъка (получателя по доставката) и държавата. В отклонение от това
правило и за предотвратяване на злоупотреби разпоредбата на чл. 177, ал.1 ЗДДС
регламентира именно настоящата солидарна отговорност на регистрирано лице -
получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго
регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен
кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Законовите
предпоставки, за да се ангажира тази солидарна отговорност на жалбоподателят,
са обстоятелството, че дължимият ДДС не е ефективно внесен за данъчния период
от предходен доставчик по облагаемата доставка и облагаемата доставка е
привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от
пазарната. В конкретния случай се касае не за начислен и не внесен данък,
независимо дали е в общата хипотеза или по чл.163а от ЗДДС, а е налице липса на
данъчно събитие. Основателно е ангажирана солидарната отговорност на
дружеството жалбоподател и поради наличието на безспорни доказателства, че
същото е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. Изпълнението на условията по чл.177 ал.3 от ЗДДС са установени
по законосъобразен начин, като са установени кумулативните елементи по т.1 и
т.2 от същата правна норма. Това обстоятелство в случая е безспорно доказано и
не е оборено по никакъв начин от жалбоподателя. Ето защо съдът намира за неоснователно възраженията
на жалбоподателя относно сделка под отлагателно условие, и че последният не е
бил наясно, че данъкът няма да бъде платен, което е в несъответствие със
събраните и анализирани доказателства. По отношение на
възражението на жалбоподателят, касаещо оспорването на задължение за лихви за
забава, съдът намира, че правилно е приложен от органите по приходите чл.16 ал.3 от ДОПК, според който, отговорността на задълженото лице по
чл.14 т.3 от ДОПК, което е трето лице, отговарящо за задълженията на друго,
носител на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а не за
собствени задължения, обхваща данъците, задължителните осигурителни вноски,
лихвите и разноските за събирането им. В този смисъл са и Решение №4293/27.03.2013г.
по адм. д. № 11690/2012 г. на ВАС, Решение № 1016/27.01.2014г. по адм. д. №
5510/2013г. на ВАС, Решение № 12971/30.10.2014г. по адм. д. № 9/2014г. ВАС,
решение № 6337/13.05.2014г. по адм. д. № 14974/2013г. ВАС и Решение № 4779/18.04.2017г.
по адм. д. № 1163/2016г. ВАС, Решение № 15528/14.11.2019г. по адм. д. №
7528/2019 г., на ВАС -I отд.. В тях трайно е прието, че по аргумент от
специалната норма на чл.16 ал.3 от ДОПК, забавата на единия съдлъжник поставя в забава и
другите. Ето защо жалбоподателят, получател по доставката, отговаря не само за
главното задължение за ДДС на доставчика, но и за акцесорното задължение за
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата, считано от началото на забавата до датата на издаване на РА.
При изложеното съдът счита, че жалбата на Бест Пловдив
ЕООД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА, като
правилен и законосъобразен – потвърден.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите са констатираха в размер на 2 192.26
(две хиляди сто деветдесет и два и 0.26) лв., съобразно разпоредбата на чл.8
ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените мотиви и на осн. чл.160 ал.1 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Бест Пловдив" ЕООД, ЕИК
*********, седалище гр.Пловдив против Ревизионен акт № Р-16001621001343-091-001/23.07.2021г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №
489/14.09.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно –
осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който на основание чл.177 от ЗДДС са определени допълнителни задължения за данък върху
добавената стойност за период м.11.2020 г. в размер на 52 217.45 лв.
главница и 3 191.32 лв. прилежаща лихва.
ОСЪЖДА "Бест Пловдив" ЕООД, ЕИК205263231, седалище гр.Пловдив
да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 2192.26 лв. (две хиляди
сто деветдесет и два лева и 0.26ст.) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: