О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1839
гр.
Пловдив, 30 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХХІХ състав в закрито
заседание на тридесети ноември, през две хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
като разгледа
административно дело № 2158 по описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Пловдивския административен съд е образувано по повод
изпращане на гр. дело № 8188/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив по
подсъдност. С определението на районния съд с № 8386/10.08.2020 г., с което производството по гр. дело № 8188/2018
г. е прекратено и делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност, е прието,
че първоначално съдът е бил сезиран с искове по чл.124, ал.4 от ГПК за
установяване неистинност на документи, а именно Свидетелство за научно звание „доцент“
с № 23642 от 15.05.2006 г., издадено на Л.Д.Д.-Т.по научна специалност – „обща
медицина“, издадено от Висша атестационна комисия, както и Свидетелство за
призната специалност Серия АП № 001448 от 25.08.2008 г. за признати на същото
лице права на специалност по обща медицина, издадено от Медицински университет
Пловдив, но понеже е налице властническо изявление на овластен от закона орган,
то е налице индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а спорът дали едно лице е придобило
определена специалност или научно звание е спор за законосъобразност на
административен акт, поради което и компетентен е административният съд.
Определението на районния съд за прекратяване на производството е било
обжалвано пред Окръжен съд Пловдив, който на свой ред в Определение № 2608805
от 17.12.2020 г. е приел, че оспорените с исковата молба две свидетелства се
явяват официални свидетелстващи документи, които обаче са свързани с
властническо изявление на овластен със закона орган, което по същество се
твърди да е порочно, като двата документа се оспорват в качеството им на
административни актове. Затова е счетено и от окръжния съд, че делото е
подсъдно на административния съд и е потвърдено определението му за изпращане
на производството по подсъдност.
Настоящата съдебна инстанция, като взе
предвид съдържанието на исковата молба, с която първоначално е бил сезиран
съда, както и посоченото от ищеца в
последното уточнение по исковата молба от 29.07.2020 г., намери, че е налице
заявено от ищцата Р.А. оспорване на Свидетелство за призната специалност, серия
АП № 0011448 от 25.08.2008 г., както и свидетелство за научно звание „доцент“ с № 23642 от 15.05.2006 г., които по своята
същност действително са свидетелстващи документи.
По отношение на Свидетелството за придобито научно звание изрично е заявено от
ищцата, че се оспорва верността на
обективирания в него факт, а именно, че придобитото от лицето, за което е
издадено свидетелството научно звание „доцент“ е за научната специалност „Обща
медицина“, а по отношение на другото свидетелство е изрично заявено, че се иска
същото да бъде обявено за нищожно поради ненадлежна процедура, в резултат на
която е било издадено.
Съдът не възприема становището на районния
съд, потвърдено от това на окръжния съд, относно това, че в случая се касае до
надлежно заявено оспорване на индивидуални административни актове. Това е така,
доколкото в случая се оспорват две свидетелства, които по същността си
съставляват удостоверителни административни актове, официални
удостоверителни документи. Последните удостоверяват факти с правно значение или
признават или отричат съществуването на права или задължения. Тези актове нямат
особен интензитет на въздействие в сравнение с другите административни актове,
защото от тях пряко не произтичат правни последици. Поради това и те не подлежат на
обжалване, а на оспорване може да подлежи само тяхното
съдържание, както е възприето и трайно в съдебната практика. Според дефиницията, дадена в чл.21, ал.3 АПК, на оспорване ще подлежи само
волеизявлението за издаване на документ, както и отказът да се издаде такъв. Само
в тази част удостоверението материализира изявление на своя издател.
В
случая по отношение на свидетелството за научна звание от 15.05.2006 г. е
заявено именно оспорване на неговото съдържание, но следва да се има предвид,
че то не се осъществява пред административния съд. Съгласно чл.81, ал.2 от АПК оспорването на съдържанието на документ
може да се извърши единствено по административен ред в рамките на контролно -
отменително производство пред по-горестоящия административен орган, но не и
чрез обжалване в самостоятелен съдебно-административен процес. Поради това и
въпросният спор се явява изобщо неподведомствен на съда. В тази насока са Определение № 14994/2012 г. по адм. дело №
13668/2012 г., Определение № 14624/2013 г. по адм. дело № 14782/2013 г.,
Решение № 10214/2015 г. по адм. дело № 1560/2015 г., Определение № 3398/2016 г.
по адм. дело № 86/2016 г., Определение № 12632/2018 г. по адм. дело №
12302/2018 г., Определение № 15575/2019 г. по адм. дело № 12481/2019 г.,
Определение № 3144/2020 г. по адм. дело № 2454/2020 г. и др. на ВАС.
Що се касае до свидетелството за призната
специалност, по отношение на което се иска прогласяване на неговата нищожност
поради ненадлежна процедура по издаването му, то следва да се има предвид, че по същността си
то е такова, предвидено да бъде издадено съобразно с чл.35 от Наредба №
34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването
/отм./, във връзка с чл.9, ал.1 от Наредба за
държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от
висшите училища, доколкото е свидетелство за призната специалност в системата
на здравеопазването и е документ, издаден от висше медицинско училище на
завършилите следдипломна специализация, с който им се признават права на
специалисти по определена медицинска специалност. Този документ, както се
посочи и по-горе, няма характера и последиците на индивидуален административен
акт, за да подлежи на самостоятелно обжалване пред съд, а единствено
волеизявлението за неговото издаване, съответно отказът да се издаде, в
съответствие с чл.21, ал.3 от АПК, е индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване. В случая, по силата на
посочената Наредба № 34/2006 г. /отм./
свидетелство получават лица, които са положили успешно държавен изпит. Следователно и не е абсолютно необходимо
да е налице изрично изявление за издаването му от висшето училище чрез
представляващия го орган-ректорът и волеизявлението може да бъде изразено чрез
конклудентни действия по самото издаване на документа. Същото волеизявление, с
оглед позитивния му характер, не би подлежало на обжалване от адресата на акта.
Затова и редът на защита е различен и при наличието на изчерпателно уредените в
чл.99 от АПК предпоставки ще
е налице възможност административният орган да отмени влязъл в сила
индивидуален административен акт, който не е бил обжалван пред съд, понеже не е
подлежал на съдебно обжалване или въпреки че е подлежал, субективното публично
право на съдебно производство не е било упражнено. Същите предпоставки,
предвидени в чл.99 от АПК са приложими и
за обявяване нищожността на административния акт от административния орган,
което с оглед на съдебната практика на ВАС може да се осъществи и безсрочно.
Процедурата по възобновяване на административни производства по издаване на
административни актове обаче, също се развива по административен ред пред
съответния орган, съгласно чл.99 от АПК, а не пред съда. Поради това и
настоящият съд намира, че като не е налице годен предмет на оспорване, а именно
заявено е оспорване на удостоверителни документи, които, както се каза не
съставляват индивидуални административни актове сами по себе си, производството
е недопустимо съобразно чл.159, т.1 от АПК, а подателят на исковата молба има
друг ред на защита в посочените административни производства по чл.88, ал.2 и
чл.99 от АПК.
Водим от
изложеното и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на
Р.С.А. със заявено оспорване съдържанието на Свидетелство
за научно звание доцент с № 23642 от 15.05.2006 г., издадено на Л.Д.Д.-Т.по
научна специалност – обща медицина, издадено от Висша атестационна комисия при
МС на Република България, както и искане за обявяване нищожност на Свидетелство
за призната специалност Серия АП № 001448 от 25.08.2008 г. за призната на
същото лице специалност по обща медицина, издадено от Медицински университет
Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2158 по
описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив, ХХІХ състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването на конституираните страни за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :