Решение по дело №61/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 39
Дата: 17 юни 2024 г.
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20244330200061
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Тетевен, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Административно
наказателно дело № 20244330200061 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
С наказателно постановление № № 11- 2400001 от 08.02.2024 година на инж. П.М.Н. -
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Ловеч е наложена на "Р.В." ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХ седалище с. Гр., представлявано от А. Р. А. - управител, на основание чл. 416,
ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) при следните мотиви за определяне на размера
на имуществената санкция: Търговското дружество "Р.В." ЕООД е осъществило
нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в неизпълнение на
задължително предписание с № 1, дадено с протокол № ПР2335437/29.09.2023г., на
Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Ловеч, в установения краен срок до
23.10.2023г., а именно да се осигурят предпазни устройства на дисковете и опорни планки
на шмиргела в експлоатирания от дружеството обект : Сервиз в Гр., Горе цитирания
протокол е получен на 03.10.2023г и предписанието е в сила от дата 18.10.2023г.
Наказателното постановление е обжалвано , като в жалбата се твърди ,че шмиргелът не
работел от години и не се ползвал по предназначение.Твърди ,че наложената санкция била
непосилна за жалбоподателя тъй като прихода на фирмата бил минимален, както и ,че не
бил получил предписанието .Моли да бъде отменено наказателното постановление .
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В съдебно заседание жалбоподателят "Р.В. ЕООД, редовно призован се представлява от
адв. Х. С. , който поддържа жалбата и моли да се отмени обжалваното НП.
Административно наказващия орган – Директора на Д "ИТ" гр. Ловеч се представлява в
съдебно заседание от юриск. Д., който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
1
възнаграждение в размер на 80. 00 лева.
Видно от представения по делото АУАН № 11-2400001 от 12.01.2024 г., подписан от
упълномощен представител Р. Р. на „Р.В." ЕООД е вписано възражение, и същия е заявил
,че не е съгласен ,защото с този шмиргел се извършват операции , които по обем
предпазителя пречи , затова двамата монтьори работят с предпазни очила Възражението се
явява неоснователно, предвид факта, че предписанието не е оспорено по административен
или съдебен ред и до влизането му в законна сила, както и до съставяне на акта такова
заявление не е отправяно пред ДИТ Ловеч от управителя на дружеството.По делото е
представено и предписание №1 , обективирано в протокол за извършена проверка
№ПР2335437/29.09.2023г., което е връчено на дата 03.10.2023г , видно от представената по
делото обратна разписка .С писмо с вх.№23115464/20.1.2023г е уведомена от
жалбоподателя ИА „ГИТ“,ИТ-Ловеч , че предписанията са изпълнени .
На дата 14.11.2023г е съставен Констативен протокол , тъй като при проверка от
служители на административно наказващия орган гл. Инспектори П. Н. и В. Ц. е
установено ,че при влизане в сервиза е заключено ел. таблото и не са осигурени странични
предпазни устройства на дисковете на опорните планки на шмиргела и не са поставени
предпазни екрани на шмиргела.На дата 01.12.2023г е съставен протокол за оглед на
документация в присъствието на упълномощения представител Р. Р. и в присъствието на Б.
Р. П. инспектор В ДИТ -Ловеч, при което е констатирано ,че при проверка не са представени
доказателства за изпълнение на предписанието .Отново на същата дата са дадени и писмени
пояснения от Р. Р. упълномощен представител на жалбоподателя , в които се твърди ,че
всички предписания са изпълнени с изключение на шмиргела поради начина на използване
от дадената операция със него , но се работи задължително с предпазни очила.
От разпита на свидетелите П. Н. Н. , В. П. Ц. и Б. Р. П. се установява ,че АУАН е
съставен на 12.01.2024г в Дирекция Инспекция по труда за неизпълнение на предписание от
протокол на ИТ-Ловеч от 29.09.2023 , където в т.1 е дадено предписание работодателя да
осигури странични предпазни устройства на дисковете и опорните планки на шмиргела в
експлоатиран от нега сервиз в с. Градежница , като предписанието е със срок за изпълнение
23.10.2023г и същото е влязло в законна сила от 18.10.2023г. При проверка на 14.11.2023г е
установено ,че не е изпълнено предписанието , като на 01.12.2023г е била извършена и
проверка по документи , където пълномощника г-н Р. е дал пояснения.
В показанията си св. К.М.С. , който видно от представения по делото допълнително
споразумение към трудов договор работи в процесното дружество „РАР
ВАЛЕНСИЯ“ЕООД, като монтьор твърди ,че шмиргела може би от 2г. работел като
двигател и не го ползвали , т.к оста вътре била крива , ротора е крив и имало биене .Бил при
първата проверка , същия не е бил пускал шмиргела , двете жени от инспекцията по труда го
пуснали , твърди ,че някога този шмиргел работел , но от две години не се е ползвал, нямало
части за да се отремонтира.Св. А. Р. , който е син на управителя на дружеството също
твърди ,че от като е на работа от 6-7м не са ползвали шмиргела ,тъй като биел и никой от
работниците не го ползвал.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите служители на административно
наказващия орган ,тъй като същите са последователни и безпротиворечиви , по отношение
на показанията на свидетелите на жалбоподателя не ги кредитира , тъй като същите не
кореспондират с възражението в АУАН и писмените пояснения дадени от упълномощения
представител на жалбоподателя , а и тези свидетели работят в дружеството и са подчинени
на работодателя .
Съобразно нормата на чл.186 ал.1 от наредба №7 /23.09.1999г.за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на работните места при
използване на работно оборудване изисква- Движещите се части на работното оборудване,
които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа
до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на
опасната зона от човек или предмети.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства: показанията на разпитаните по делото свидетели служители на
административно наказващия орган П. Н. Н. , В. П. Ц. и Б. Р. П., протокол за извършена
2
проверка №ПР2335437/29.09.2023г. в което е обективирано предписание №1 , връчено на
дата 03.10.2023г , видно от представената по делото обратна разписка ,АУАН писмо с вх.
№23115464/20.1.2023г , с който е уведомена ,ИА „ГИТ“,ИТ-Ловеч , че предписанието е
изпълнено ,Констативен протокол от 14.11.2023г ,протокол за оглед на документация
01.12.2023г и писмени пояснения от Р. Р. от 01.12.2023г . Приобщените към
доказателствените материали писмени доказателства са относими към предмета на
доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда. Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа
обстановка. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК
във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН е съставен от материално и териториално компетентен орган съгласно
изискването на чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, а именно от главен инспектор от
Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч към Изпълнителна агенция "ГИТ". Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице – директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът намира, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. В акта и в обжалваното НП
нарушението е описано достатъчно ясно чрез съставомерните му признаци, коректно са
отразени датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответна на
фактическото описание правна квалификация. Мястото на извършване на нарушението, а
именно обекта, стопанисван от жалбоподателят, е конкретно посочено по начин, който не
допуска ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не създава неясноти по
отношение териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
Съдът намира, че не са допуснати нарушения и при съставянето и връчването на АУАН,
доколкото той е съставен в присъствието на представляващия дружеството жалбоподател,
както и на двама свидетели, които са били част от проверяващия екип и са присъствали при
установяване на нарушението.
Актът е подписан от актосъставителя и свидетелите и е връчен срещу подпис на
упълномощения представител на дружеството.
С оглед изложеното, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото му на защита.
Административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател е
ангажирана за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. В посочената като нарушена разпоредба
като административно нарушение е въздигнато неизпълнението на принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. Процесното задължително предписание представлява принудителна
административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. За извършено нарушение по чл. 415, ал.
1 от КТ е предвидено налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10
000 лева.
Извършването на процесното административно нарушение се осъществява чрез
бездействие – неизпълнение на дължимото законово поведение, като субект на нарушението
е лицето носител на задължението, възложено с предписанието. Задължителното
предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на
обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ. С влизане в сила на предписанието се
преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова
при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване
е фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание от неговия адресат, което е
3
правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ. Доколкото
конкретното предписание не е било обжалвано и е влязло в сила, то въпросът за неговата
законосъобразност не може да бъде обсъждан в рамките на настоящето производство .
Съгласно 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни
предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство. Санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ, от своя страна,
регламентира административно наказателната отговорност на работодател, който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. В случая, както е посочено и по - горе в Протокол за извършена проверка
№ ПР2335437/29.09.2023 г. e обективирано задължително предписание към жалбоподателят,
в качеството на работодател, на основание чл. 186, ал. 1 и от наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, а именно да се осигурят предпазни устройства на
дисковете и опорни планки на шмиргела в експлоатирания от дружеството обект : Сервиз в
Гр., Горе цитирания протокол е получен на 03.10.2023г и предписанието е в сила от дата
18.10.2023г. При извършена последваща проверка на 14.11.2023г. е констатирано, че това
задължително предписание не е било изпълнено. В тази връзка следва да бъде отбелязано,
че твърдяното нарушение е с формален характер и че настоящия съд, в производството по
проверка на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, не е
компетентен да се произнася относно действителността на даденото задължително
предписание. В случая по делото се установява, че цитирания по – горе протокол и дадените
с него задължителни предписания, в това число и предписанието, предмет на настоящето
дело не са били обжалвани от жалбоподателят и Протоколът, с който са дадени е влязъл в
законна сила на 18.10.2023 г. В този смисъл и доколкото изпълнителното деяние на
нарушението се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган,
което в случая е влязло в законна сила, следва да се приеме, че е налице фактическо и
правно основание - влязло в сила задължително предписание, дадено от контролен орган, за
ангажиране на административно наказателната отговорност на адресата на предписанието,
като в настоящето производство е недопустимо да се обсъжда въпроса касаещ
действителността на даденото предписание, поради което направените в тази насока
възражения от страна на жалбоподателят се явяват неоснователни.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, неизпълнение
на задължително предписание с № 1, дадено с протокол № ПР2335437/29.09.2023г., на
Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Ловеч, в установения краен срок до
23.10.2023г., а именно да се осигурят предпазни устройства на дисковете и опорни планки
на шмиргела в експлоатирания от дружеството обект : Сервиз в Гр., Горе цитирания
протокол е получен на 03.10.2023г и предписанието е в сила от дата 18.10.2023г.
Не са налице доказателствени данни дадените предписания да са били оспорени по
административен или съдебен ред, поради което същите са влезли в сила. В случая
доказателственият материал е достатъчен, непротиворечив и несъмнено води до
категоричния извод, че жалбоподателят, след като не е изпълнил в срок до 23.10.2023г.
даденото за изпълнение предписание под № 1 в Протокол за извършена проверка №
ПР2335437/29.09.2023г г., а именно на основание чл. 186 ал.1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/08.10.1999 г. /, да се осигурят
предпазни устройства на дисковете и опорни планки на шмиргела в експлоатирания от
дружеството обект : Сервиз в Гр. , с бездействието си е извършил вмененото му
административно нарушение.
Доколкото е ангажирана административно наказателната отговорност на юридическо
лице, която е обективна /безвиновна/, то не следва да се изследва въпросът за субективната
страна на нарушението.
Предвид гореизложеното, налагането на административно наказание на"Р.В." ЕООД,
ЕИК ХХХХХХХ седалище с. Гр., представлявано от А. Р. А. - управител, на основание чл.
415, ал. 1 от КТ е законосъобразно. Не са налице предпоставки случаят да бъде третиран
4
като маловажен по смисъла на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото
липсват данни даденото предписание въобще да е изпълнено до приключване на съдебното
следствие пред настоящата инстанция. Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив –
разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението.
Относно размера на наложената имуществена санкция съдът констатира, че същият е в
границите, определени от законодателя в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, а именно от 1
500 до 10 000 лева. Доколкото наложената имуществена санкция е в минимално
предвидения от закона размер, същата не подлежи на редуциране.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, издадено при правилно приложение на материалния закон и
спазване на процесуалните правила и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а
жалбата оставена без уважение като неоснователна.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът намира, че
претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна Дирекция "Инспекция
по труда" – Ловеч чрез юрисконсулт Д. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателна, като същото, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в
размера, в който е претендирано доколкото от страна жалбоподателят не беше направено
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 11- 2400001 от 08.02.2024 година
на инж. П.М.Н. - Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Ловеч с което на "Р.В."
ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ седалище с. Гр., представлявано от А. Р. А. - управител, на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) , като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на "Р.В." ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ седалище с. Гр., представлявано от
А. Р. А. – управител да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч сумата от 80.
00 лв. /осемдесет / лева, представляваща юристконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред Районен съд Тетевен .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5