Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 17.09.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1687 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р
Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника
юриск. Е.В.Т., със съдебен адрес ***, офис 10, против П.Я.Д., ЕГН:********** ***,
махала *** № 34
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено в
отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на
1558,12 лв., сбор от следните суми: 700,0лв.- главница; 61,10лв. - договорна
лихва дължима за периода от 30.12.2014 г. (падеж на първа неплатена вноска) до
5.05.2015 г. (падеж на последната вноска); 420,50лв. – неустойка за периода от
30.12.2014 г. до 5.05.2015 г.; 150лв. - такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 100,00 лв. - Такса разходи за дейност на служител; 176,52 лв. - лихва
за забава за периода от 31.12.2014 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1325/2017г. на ВлРС.
С допълнителна молба е направено частично оттегляне
на иска и с определение на съда № 218 от 12.03.2018 производството
по делото е прекратено частично в частта по отношение на
установяване наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на
сумите: 150лв. –такса разходи за събиране на просрочени вземания и 100лв. –
такса разходи за дейност на служител делото и Заповед № 912/02.10.2017 г. в тази част
е обезсилена.
В резултат е останал за разглеждане иска за
установяване на вземане на ищеца към ответника са следните суми: 700,0лв.- главница; 61,10лв. - договорна лихва
дължима за периода от 30.12.2014 г. (падеж на първа неплатена вноска) до
5.05.2015 г. (падеж на последната вноска); 420,50лв. – неустойка за периода от
30.12.2014 г. до 5.05.2015 г.; 176,52 лв. - лихва за забава за периода от
31.12.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1325/2017г. на ВлРС.
Ищецът
твърди, че на 16.12.2014 г. между „Вива
кредит“ ООД, като заемодател и П.Я.Д. като Заемател бил сключен договор за
паричен заем №: 5144323, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Предвид разпоредбите на договора, страните са се съгласили, че сключват
договора на основание предложение за сключване на договор, направено от
Заемателя и Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
Заемателя. Съгласно сключения договор Заемодателят се е задължил да предаде в
собственост на Заемателя заемна сума в размер на 700,00 лв., а Заемателят се е
задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, която била
в размер на 61,10 лв., на 10 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на
76,11 лева всяка. Падежът на първата погасителна вноска бил 30.12.2014 г., а
падежът на последната погасителна вноска бил 5.05.2015 г. Така страните
договорили общ размер на плащанията от
761,10 лв. С подписването на договора за заем, Заемателят удостоверил, че е
получил от Заемодателя изцяло заемната сума, като договорът имал силата на
разписка за предадената, съответно получена заемна сума. На основание сключения
договора за заем, при забава на плащането на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, Заемателят дължал на Заемодателя
направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени
покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, които се
начисляват, както следва: по 12,50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден
забава, но не повече от 150,00 лв. На основание цитираните по- горе разпоредби
на длъжника била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в
размер на 150,00 лв. Също така страните договорили, че при забава на плащането
на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по
заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят
дължал на Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 100,00 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника била
начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лв. Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне
и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да
работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.;
през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна
история със статус не по- лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че
Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения,
съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 420,50 лева, за която страните постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 42,05 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплаща Заемателя за срока на договора била станал в
размер на 118,16 лева. Подписвайки договора, страните постигнали съгласие, че
при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора,
Заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 31.12.2014 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва бил 176,52 лева, която
сума била съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала и неплатена погасителна вноска.
Настоява се на това, че въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му
длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата
платена до момента била в размер на 50,00 лв., с която били погасени, както
следва: такса разходи за дейност на служител: 50,00 лв.
Твърди още, че на 1.08.2015 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране
на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № 5144323/16.12.2014 г. било прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД/, ЕИК ********* бла правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
ЕИК *********. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД,
изпратено с известие за доставяне.
Поради това и за „Агенция за
събиране на вземания“АД възникнал правния интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. №1325/2017г. е издадена заповед за
изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна
обуславя подаването на настоящата искова молба.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска
признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата следните суми: 700,0лв.- главница; 61,10лв. - договорна лихва дължима за
периода от 30.12.2014 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 5.05.2015 г.
(падеж на последната вноска); 420,50 лв. – неустойка за периода от 30.12.2014
г. до 5.05.2015 г.; 176,52 лв. - лихва за забава за периода от 31.12.2014 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1325/2017г. на ВлРС.
Претендират и направените в
заповедното и в настоящото исково производство съдебно деловодни разноски,
включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв./триста лева/.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Поради
което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без
да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят
последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, с писмена молба, ищецът подържа
иска и иска уважаване на същия, по съображения в изложени в нея.
В о.с.з. ответника не се
явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира
доказателства.
Съдът констатира, че преписи от искова молба и приложенията и от допълнителните молби уточнение,
са връчени на ответника съответно на 20.12.2017г. и на 10.04.2018г., с
указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и
последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1325/2017г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед № 912/02.10.2017г.,
се установява да е разпоредено П.Я.Д.,
ЕГН ********** ***, махала *** № 34, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, гр.
София, следните суми: 700.00 лева - изискуема главница по Договор за паричен заем № 5144323 от 16.12.2014г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 29.09.2017г. до изплащане на вземането, 61.10 лева - договорна лихва
за периода от 30.12.2014г. до 05.05.2015г., 150.00 лева - такса разходи за
дейност на служител, 420.50 лева - неустойка за периода от 30.12.2014г. до
05.05.2015г., 176.52 лева - лихва за забава за периода от 31.12.2014г. до
29.09.2017г., 31.16 лева -
държавна такса, и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 912/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника П.Я.Д., чрез баща му, на 23.10.2017г. На 02.11.2017г. е постъпило
Възражение по реда на чл.414 ГПК. В него длъжника Д. заявява, че не дължи изпълнение по
издадената заповед. Не обосновава възражението си.
Във връзка с това
възражение ищецът е уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1325/2017г. на ВлРС в
едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 17.11.2017г., а настоящия
установителен иск е предявен на 14.12.2017г., изпрлатен по пощата с клеймо от 13.12.2017г.
Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – копие от формуляр –Договор
за заем № 5144323/16.12.2014г. се
установява, че между „Вива
кредит“ ООД, като заемодател и П.Я.Д. като Заемател бил сключен договор за
паричен заем №: 5144323, подписан от него. Съгласно този договор на
ответника е предоставен заем в размер на 700лв., за получаването на която сума
на 16.12.204г. Д. се подписал да е получил заема. Видно от същия договор, за него
е възникнало задължение да погасява кредита- получената сума и ведно с
договорна лихва в размер на 61.10 лева, чрез плащане на десет на брой
погасителни двуседмични вноски в размер
на 76.11 лева всяка, общо в размер на
761.10 лева.
След
като посоченото в договора за заемател лице се подписало за получил сумата, а и
ответникът не е ангажирал каквито и да
било доказателства за направеното във възражението изявление, да не теглил този
заем, то и следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение по
договор за заем, по който е налице и реално предоставяне на договорената в заем
сума.
По делото е представен договорът за продажба и прехвърляне на
вземания/ цесия/ от 22.01.2013г. сключен между „Вива кредит“ ООД , като продавач
и ищеца, като купувач, по силата на който последният е придобил вземането на
кредитора на ответника произтичащо от договора за заем № 5144323/16.12.2014г., посочено в приложение №1/01.08.2015г.
към договора за цесия под № 222 и представено по делото. Представено е и
уведомително писмо от „Вива кредит“ ООД,
адресирано до длъжника Д. и получено на
14.07.2015г., с което същият е уведомен за цесията и е поканен да
изпълни доброволно и от което е видно, че размера на прехвърленото вземане към
него е 1558.12 лева към дата 13.09.2017г.
Както вече бе посочено
по-горе, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените доказателства може да се заключи, че искът е
вероятно основателен.
Горните констатации
налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим,
но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на
предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива са налице, то и
съдът постановява неприсъствено решение,
с което се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане
на следните суми: сумата от 700.00 лева - изискуема главница по Договор за паричен заем № 5144323 от 16.12.2014г.,
сключен с „Вива кредит“ ООД, сумата
от 61.10 лева - договорна лихва за периода от 30.12.2014г.
до 05.05.2015г., 420.50 лева/ неустойка за периода от 30.12.2014г. до
05.05.2015г., 176.52 лева /сто
седемдесет и шест лева и петдесет и две
стотинки/- мораторни лихви за
периода от 31.12.2014г. до 29.09.2017г., за които суми е издадена Заповед № 912/02.10.2017г. по
ч.гр.д.№1325/2017г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представляван от юрисконсулт и представил доказателства за
направени такива в размер на 331.16 лева държавна такса, а на осн. чл.78, ал.8 ГПК има право и на разноски за юрисконсулско възнаграждение, като е претендирал
такова от 300лв., съобразено по размер с чл.7, ал.2 от НМРАВ. При което и общия
размер на направените от ищеца разноски в настоящото производство е 631,16 лв.,
която и сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ
постановена по ч.гр.д. № 912/2017г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в
размер на общо 81.16 лв., а искът се
уважава изцяло, то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 81.16лв., която сума ответникът ще се осъди да му
заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не
неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, че П.Я.Д.,
ЕГН ********** ***, махала *** № 34, му ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от 700.00 лв. /седемстотин лева/ -
изискуема главница по Договор за
паричен заем № 5144323 от 16.12.2014г., сключен с „Вива кредит“ ООД; СУМАТА от
61.10 лв. /шестдесет и един лева и десет стотинки/ - договорна лихва за периода от 30.12.2014г.
до 05.05.2015г., СУМАТА от 420.50 лева/ четиристотин и двадесет лева и
петдесет стотинки/ - неустойка за
периода от 30.12.2014г. до 05.05.2015г., СУМАТА от 176.52 лева /сто седемдесет и шест лева и
петдесет и две стотинки/- мораторни
лихви за периода от 31.12.2014г. до
29.09.2017г., КОиТО СУМи е разпоредено П.Я.Д. да заплати със Заповед №
912/02.10.2017г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 1325/2017г. на
Велинградски РС.
ОСЪЖДА П.Я.Д., ЕГН ********** ***, махала *** № 34,, да заплати на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, Сумата от
81.16 / осемдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ представляваща разноски, направени в
заповедното производство, както и Сумата
от 631.16 /шестстотин тридесет и един лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
разноски направени в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението,
съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)