№ 10
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000672 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 269 от 18.07.2022г., постановено по т.д. № 649
по описа за 2021г. на О.С. П., ХХІІІ т.с., с коeто са отхвърлени исковете,
предявени от „Е.Т.Д.И К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** против „А. * Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление **** за заплащане на сумата от 47 358.97 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за задържане на абонат за сключени в периода
м.01.2018г. – м.06.2018г. договори за услуги, предоставяни от „А. * Б.“ ЕАД,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата и в полза на ответника са присъдени
разноски.
Решението е обжалвано от „Е.Т.Д.И К.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от адв. Н. Ш. с
твърдения за неправилност и необоснованост на съдебния акт, а искането
отправено до въззивният съд е решението да бъде отменено и иска уважен
изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът – „А. * Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ****, чрез адв. Н. П. счита жалбата за неоснователна и настоява
1
оспореното съдебно решение да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
активно съединени искове, предявени от „Е.Т.Д.И К.“ ЕООД, ЕИК *********
против „А. * Б.“ ЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: ищецът е сключил с
ответника договор на 01.2017г., по силата на който се е задължил да извършва
от името на ответното дружество чрез търговски консултант на принципа „от
врата на врата“ – на място, при съответния абонат или потребител,
дейностите, посочени в предмета на договора, които се изразявали в
сключване на договори за услуги, приемане на заявки за услуги от абонати и
потребители, продажба на стоки и стартови пакети като се сключват договори
за услуги на абонаментен план „bob“, а страните са уговорили, че дейността
на партньора се отнася, до която и да е услуга от продуктовия асортимент на
М.. Твърди, че договора бил сключен за определен срок – шест месеца – т.45,
като и в случай, че ответникът не го уведоми писмено 1 месец, преди
изтичане на срока същия автоматично продължавал действието си за още 1
година и тъй като подобно заявление „А. * Б.“ ЕАД не е отправил, то
договора продължил действието си до края на декември 2017г., а
впоследствие и до 01.11.2019г.. Сочи, че за извършваната дейност страните са
уговорили комисионни и/или бонуси, размерите на които, начина на
определяне и тяхното заплащане са посочени в Приложение № 1 и
Приложение № 2, неразделна част от договора. Конкретно твърди, че
съгласно Приложение № 1 към договора от 01.2017г. е уговорено „А. * Б.“
ЕАД да дължи на дружеството следните комисионни и бонуси, а именно:
комисионна за активация на нова услуга; комисионна за продължаване срока
на ползване по действащ договор за услуги; комисионна за задържане на
абонат и бонус за добро изпълнение. Ищецът очертава следния начин на
работа между страните и изплащане на уговорените комисионни и бонуси:
всеки месец дружеството ищец сключвало от името на ответника договори за
услуги, които били по определени от ответника бланки и за предлагани от
последния стоки и услуги, като всеки един сключен договор се предоставял
на служител на дружеството ищец, работещ в Бек офиса, който от своя страна
въз основа на получените документи въвеждал в ICE системата данни за
конкретния абонат, избрана от него услуга, срок на ползване на същата и
данни за търговския консултант, сключил договора. Твърди, че след края на
всеки месец, съгласно разпоредбите на т.13.6 от договора и т.8 от
Приложение № 3 към него всички оригинали на договори и заявки за услуги,
подписани от ищеца и абонати на ответника се предоставяли на Бек офиса на
ответното дружество до 5-то число на месеца, следващ месеца на
подписването им. Съгласно т.14.5 от договора ежемесечно представител на
ответното дружество изпращал на ищеца справка за сключените договори за
услуги и справка относно начислените комисионни за съответния период в
2
срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, в който се активирани
услугите, въз основа на която ищеца издавал фактура за посочената в
справката стойност и в срок от 10 до 30 дни от получаването от получаването
й ответника изплащал дължимите комисионни и бонуси. Твърди, че в средата
на 2019г. установил, че по отношение на комисионната за задържане на
абонат ответника е предоставял некоректни справки, тъй като съгласно
уговореното – т.4 от Приложение № 1 комисионната за задържане на абонат
се дължи за всяка услуга, активирана по договор за услуги, която е била
активна и достъпът до мрежата не е бил спиран или прекратяван в рамките на
6 месеца от сключване на договора за услуги. Като твърди, че уведомил
ответника за констатираното несъответствие, но въпреки това не получил
категоричен отговор, нито са предприети действия за отстраняването му, с
предизвестие прекратил договора, считано от 01.11.2019г., а ответника и
понастоящем му дължи неизплатената част от комисионните за задържане на
абонат, както следва:
- 7 879.75 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно
т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане
на абонат за сключени през м.01.2018 г. договори за услуги;
- 6 715.43 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно
т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане
на абонат за сключени през м.02.2018 г. договори за услуги;
- 5958.65 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4
от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на
абонат за сключени през м.03.2018 г. договори за услуги;
- 7 489.73 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно
т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане
на абонат за сключени през м.04.2018 г. договори за услуги;
- 7 783.85 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно
т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане
на абонат за сключени през м.05.2018 г. договори за услуги;
- 11 531.56 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно
т.4 от Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане
на абонат за сключени през м.6.2018 г. договори за услуги или общо 47 358.97
лв.
Въз основа на изложеното, настоява съда да постанови решение, с което
да се осъди ответникът да му заплати сумата от 47 358.97 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за задържане на абонат за сключени за периода
3
м.01.2018 г. - м.06.2018 г. договори за услуги, ведно с обезщетение за забава
от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който
оспорва, че са налице предпоставките за заплащане на претендираното
възнаграждение, тъй като комисионата за задържане на абонат по активирани
услуги по договор за услуга се дължи за сключени от партньора нови
договори с нов клиент, които не са прекратявани в рамките на шест месеца от
сключването на договора. Тази комисиона не се дължи за продължаването на
срока на съществуващ договор за услуги или за договор, който първоначално
не е сключен от партньора. Ако договорът представлява само продължаване
на срока на вече действащ договор, това не съставлява услуга, активирана по
договор за услуга, сключен от партньора, за какъвто договор ищецът
претендира заплащане на възнаграждение. Възразява, че не е спазена
процедурата по т.3.3 и т.3.4 от Приложение № 4, които предвиждат, че
партньорът има задължение да ангажира възражение, ако е налице несъгласие
по предоставените справки /т.3.3/. Ако партньорът не е направил възражение
и е изтекъл едномесечният срок за отразяване на корекции в справките, то
тези претенции се погасяват. Отделно възразява, че не е спазена и
процедурата по т.4 от Приложение № 4, която изисква партньорът да издаде
фактура за дължимото от ответника възнаграждение, както и да я изпрати на
ответника. Неиздаването на фактура означава, че не е налице дължимо и
изискуемо вземане. Твърди, че съобразно уговорката, обективирана в чл.32 от
договора, възнаграждението се заплаща в срок от 30 дни от получаването на
фактурата за дължимата сума, издадена от ищеца, като ответникът не е
получавал издадени от ищеца фактури за претендираните плащания. Заявява,
че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора с непредставянето на
възражение по справките и издаването на фактура за дължимото
възнаграждение, поради което не би могъл да претендира заплащане на
такова към момента на подаването на исковата молба, поради което на
ответника не следва да се възлагат разноските по производството. Навежда
възражение за погасяване на вземането за исковия период, поради изтичането
на тригодишен давностен срок, тъй като плащанията са периодични и се
погасяват с изтичането на тригодишен срок. Заявява и възражение за
неизпълнение от страна на ищеца на задължението за предаване на
4
документи, съобразно т.14.5 от договора, което изисква ищецът да предаде
оригиналите на сключените от него договори за съответния месец, придружен
със списък - опис; предаването на документите се удостоверява с приемо-
предавателен протокол, подписан и от двете страни. Претендира разноски.
В срока за допълнителна искова молба ищеца оспорва твърдението на
ответника, че съгласно т.4 от Приложение 1 към договора е предвидена
комисионна само за нови договори, с нов клиент, както и че предвидения в т.3
от договора срок е преклузивен. Оспорва и възражението на ответника, че е
неизправна страна, тъй като не е издал фактури, като твърди, че подобно
задължение възниква само при коректно съставени справки. Оспорва и
възражението за изтекла погасителна давност, като твърди, че вземанията се
погасяват с общата пет годишна давност, а дори и да се приеме, че е
приложима кратката три годишна давност, то изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 6 месеца от месеца, в който е сключен договора, от
който момент започва да тече и давността.
В срока за депозиране на допълнителен отговор е постъпил такъв от
ответника, с който се подържат наведените в отговора възражения.
Няма спор между страните, а това е и документално установено, че с
Договор от м.01.2017 г., продължил действието си до м.11.2019 г., „Е.Т.Д.И
К.“ ЕООД е поел задължение срещу възнаграждение да сключва договори за
услуги чрез търговски консултанти от името на „А. * Б.“ ЕАД. Спорът между
страните пред първата, а и пред настоящата инстанция е във връзка с
предпоставките, при наличието на които се дължи това възнаграждение.
За да се даде отговор на поставения спорен въпрос следва да се
разгледат уговорените в Приложение № 1 към договора комисионни и
условията, при които същите са дължими, както следва:
- комисиона за активация на нова услуга, която се дължи за
първоначална активация на нова услуга на основание валидно сключен от
ищеца и предоставен на ответника договор за услуги, размерът на която се
определя в зависимост от срока на ползване, за който се активира новата
услуга /за 12 или 24 месеца/ и вида на новата услуга, както и дали е
активирана по номер, пренесен от мрежата на друг доставчик, като срокът на
ползване на услугата не рефлектира върху размера на комисиона, т.е. дори
договорът да се прекрати преди изтичането на срока на договора, комисиона
5
се дължи;
- комисиона за продължаване на срока за ползване по действащ договор
за услуга се дължи при продължаване на срока на ползване по сключен вече
договор за услуги в случай, че срокът на ползване по съществуващия договор
е изтекъл или до изтичането му остават не повече от 4 месеца;
- комисиона за задържане на абонат, която се заплаща при активиране
на услуга по договор, сключен от ищеца и при условие, че достъпът до
мрежата не е бил спиран или прекъсван в рамките на 6 месеца;
Спорът между страните е във връзка с предпоставките, при наличието,
на които се дължи комисионната за задържане на абонат и за която ищеца
твърди, че е некоректно начислена и изплатена.
От приетата ССчЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдът кредитира се установява, че ако тази комисионна се изчислява
за всички абонати, а не само за новоактивираните услуги дължимата сума е в
размер на 49 853.70 лв., от която е изплатена на ищеца сумата от 10 471.99 лв.
и която сума представлява комисионна за задържане на абонат за нови
сключени договори. При разпита вещото лице е уточнило, че тази
комисионна е дължима при активиране на нова услуга, а не на сключване на
нов договор с нов абонат.
От събраните гласни доказателства и конкретно показанията на св. Н. се
установява, че „активация на нова услуга“ се изпълнява чрез въвеждането на
нов код в системата от съответния партньор и комисионната за задържане на
абонат се дължи едва след като се установи, че нейното ползване не е
прекратено определен период, докато комисионната за активация на нова
услуга или нов абонат се дължи към момента на сключването на договора, а
за размера й е без значение точното изпълнение на абоната.
Тълкувайки съдържанието на уговорената комисионна за задържане на
абонат с приложението на чл. 20 ЗЗД съдът счита, че тази комисионна е
дължима само за активирана нова услуга по договор, сключен от ищеца,
която до този момент не е била активна и в случай, че същата е продължила
не по – малко от 6 месеца от активирането й. Вярно е твърдението на
жалбоподателя, че в текста на чл.4 от Приложение № 1, в който са посочени
условията, при които се дължи комисионната за задържане на абонат не е
изрично посочено, че се касае за „нова“ услуга, но този пропуск е преодолим
6
с оглед граматическото тълкуване и при съобразяване използваната лексика и
нейното значение, а именно „активиране“. Ясно е, че „активирането“
предполага привеждане в действие, което от своя страна означава липса на
основание за действие до момента, в който същото не е настъпило като факт,
а с настъпването на този факт и в случай, че ползването на активираната
услуга е продължило не по-малко от 6 месеца следва да се приеме, че е
дължима уговорената между страните комисионна за задържане на абонат.
Разликата с уговорената комисионна за активация на нова услуга е, че
последната е дължима за сключване на договор с уговорена нова услуга, като
без значение за дължимостта на същата колко е продължило ползването на
тази услуга. В този смисъл и невярно е твърдението на жалбоподателя, че
двете комисионни, а именно тази за активиране на нова услуга и тази за
задържане на абонат се препокриват, тъй като възнаграждават за едно и също
нещо. Първата комисионна се дължи за нов абонат, като размера й е
определен единствено от срока, за който е сключен договора, а втората се
дължи в хипотеза на активирана нова услуга, чието ползване е продължило не
по – малко от 6 месеца. В хипотезите, в които услугата е вече активирана и
между страните е уговорен срок за ползването й, ако преди изтичането му,
този срок на договора бъде продължен, то тогава на ищеца се дължи втората
уговорена комисионна за продължен срок без да му се дължат другите две
комисионни – за активация на нова услуга и за задържане на абонат.
В този смисъл е и приетото от решаващия първоинстанционен съд,
поради което и при съобразяване, че противното би означавало ищеца да бъде
възнаграден няколко пъти за едно и също нещо, което е в пряко противоречие
с основния принцип на гражданското право за недопустимост на
неоснователно обогатяване, настоящия въззивен съд счита, че оспорения
съдебен акт като съобразен с материалния закон следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269 от 18.07.2022 г., постановено по т.д.
№ 649/2021 г. по описа на О.С. - П., ТО, XXІІІ-ти състав, с коeто са
отхвърлени исковете, предявени от „Е.Т.Д.И К.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление **** против „А. * Б.“ ЕАД, ЕИК *********
7
със седалище и адрес на управление **** за заплащане на сумата от 47 358.97
лева, представляваща неизплатено възнаграждение за задържане на абонат за
сключени в периода м.01.2018г. – м.06.2018г. договори за услуги,
предоставяни от „А. * Б.“ ЕАД и формирана от сбора на следните суми:
- 7 879.75 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от
Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за
сключени през м.01.2018 г. договори за услуги;
- 6 715.43 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от
Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за
сключени през м.02.2018 г. договори за услуги;
- 5958.65 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от
Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за
сключени през м.03.2018 г. договори за услуги;
- 7 489.73 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от
Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за
сключени през м.04.2018 г. договори за услуги;
- 7 783.85 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от
Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за
сключени през м.05.2018 г. договори за услуги;
- 11 531.56 лв. с ДДС - неизплатена част от дължимата съгласно т.4 от
Приложение № 1 към Договор от м.01.2017 г. комисиона за задържане на абонат за
сключени през м.6.2018 г. договори за услуги, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8