Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1026 Година 10.07.2019
Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети май Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3682 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Л. твърди в поправената
си искова молба, че между него,
като заемодател, и ответника,
като заемополучател, бил сключен с нотариална заверка на подписите договор за
заем потребителски кредит „-"-клиентски № 5485/13.01.2017 г., с главница
на заема от 1500 евро и срок 6
месеца. Според чл. 2.4 от договора и погасителния план, ответникът дължал месечни погасителни вноски в размер на 253.66 евро, чиито падежи настъпвали на 13-то
число всеки месец, считано от 13.02.2017 г., в продължение на 6 месеца, като
последната вноска била дължима на 13.07.2017 г. В чл. 2.4., б. (b) от
договора бил описан начина за погасяването им - по банкова сметка ***йност,
изчислена по фиксинга на БНБ към деня на плащането, както бил определил
заемодателят, в пълен размер, без каквито и да било удръжки или прихващания за
данъци, такси и/или комисионни, дължими във връзка с тези плащания. Поради липса
на доброволно изпълнение от ответника, на 05.02.2018 г. подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на заявлението му било
образувано ч.гр.д. № 658/2018 г. на СтРС, по което било постановено
разпореждане № 1200/08.02.2018 г., с което му било отказано издаване на
исканата заповед, което разпореждане било потвърдено с определение №
489/24.04.2018 г. на СтОС, с което се оставяла без уважение частната му жалба
срещу същото. С разпореждане № 4967/18.06.2018 г. му се предоставила възможност
да предяви против ответника осъдителен иск за вземането си, за което му било
отказано издаването на заповед по чл. 417 ГПК. Предвид настъпило неизпълнение,
което продължило 24 дни до 09.03.2017 г., използвал правото си да измени
лихвения процент на 36 %, считано от 13.03.2017 г., или вноска № 2. До
13.07.2017 г. била падежирала цялата главница. Към исковата молба било
приложено и извлечение от сметката му, от което било видно, че сумата по заема
била реално отпусната и преведена по сметка на ответника, която била открита в -
П. С това се доказвало по несъмнен начин, че фактическият състав на договора за
заем бил изпълнен и породил своите правни последици. Лихвата се начислявала по
смисъла на чл. 2.3., т. (а) и т. (b) от договора. Размерът на вноските след
влизане в сила на новия лихвен процент възлизал на 273.51 евро. По смисъла на
чл. 2.3., б (h), във вр. с чл. 14, ал. 2 ЗПК, на заемополучателя било изпратено
уведомление с изх. № 285 от 09.03.2017 г., ведно с приложение 1 към
уведомлението - погасителен план, с отбелязани промени съгласно променения лихвен
процент. Уведомлението се считало за връчено, независимо дали било получено или
не, тъй като било изпратено на последния посочен от заемополучателя адрес.
Променената договорната лихва се начислявала ежемесечно и течала от деня, който
следвал падежа на вноска № 1. Същата била изчислена на 36 % годишна база върху
сумата на остатъчния заем и била разпределена на анюитетни месечни вноски за
оставащия период от срока на договора. Въпреки, че новият лихвен процент не бил
определен изрично в договора за заем и погасителния план към него, бил
определяем по размер, основание и момент на възникване според т. 4а от TP
4-2013-ОСГТК. Съгласно чл. 2.5
б. (b) от договора, всички такси, разходи и разноски (включително, но не само,
разходи за извънсъдебно събиране от трети лица, на които заемодателят бил
възложил, адвокатски хонорари и разноски) за удовлетворяване на правата на
заемодателя в случай на неизпълнение, се дължали от заемополучателя. Съгласно
чл. 2.5, б. (b), т. (ii) и т. (iii) от договора се дължала такса за уведомление
по електронна поща за просрочена дължима сума в размер на 0.5 % от размера на
заема, но не по-малко от 25 евро, както и за изпратено уведомление по смисъла
на чл. 2.3., б (f) в размер на 1 % от размера на заема, но не по-малко от 50
евро. Не бил получил по сметките си нито една парична престация от ответника.
Документът, от който произтичали вземанията му, бил договора за заем. Той бил и
потребителски кредит, като неговата правна уредба препращала към ЗПК. В него, и
по-конкретно в „глава трета", се уреждал въпроса за формата му. Това само
по себе си означавало, че освен реален, потребителският кредит бил и формален
договор. За да породял правни последици, трябвало да отговаря на всички
реквизити, посочени от законодателя, както и да било реализирано предаването на
родово определената вещ, било то и в друг момент, а не точно с подписването му.
С оглед изложеното и представените доказателства, договорът бил породил своите
правни последици. Към заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист били приложени и документи, които несъмнено доказвали
съществуването на вземането му. В частност счетоводен документ - хронологична
ведомост от 01.01.2017 г. до 24.01.2018 г., която покривала отпускането на
кредита до подаване на заявлението в съда. В нея, на страница втора, отчетливо
и ясно се виждало, че сумата от 2933.79 лева, представляваща 1500 евро главница
по договора, била заведена в счетоводството му, като отпусната и дължима още на
датата на подписване на договора. Съгласно чл. 2.2, б. (b) от същия, извадката
от счетоводните му книги, била достатъчно доказателство за удостоверяване
получаването на сумите от заемополучателя. От същия счетоводен документ се
виждало и надлежното водене на счетоводните му записи и наличието на издадени
фактури за начислената договорна лихва и наказателната лихва върху усвоената и
непогасена главница. След частично прекратяване на делото с определение №
2741/11.10.2018 г., искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 1500 евро за главница от
невърната заета сума по договора за заем от 13.01.2017 г., със 121.21 евро
договорна лихва от 13.02.2017 г. до 13.07.2017 г., със 75 евро разноски по
заема по чл. 2.5 от договора, както и направените разноски в заповедното и в
настоящото производство.
Ответникът
И.Б.В. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като
неоснователни и му присъди разноските по делото, с възражения и доводи,
изложени от пълномощника му подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото
по същество и в представена писмена защита.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
На 13.01.2017 г.
страните са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите им
представения по делото договор за заем потребителски кредит „-“ клиентски №
5485 (л. 17-27). С него ищецът се задължил
да предостави в срок до три работни дни от подписването му заем от 1500 евро на
ответника, като завери с тях посочената в чл. 2.2, б. (а), т.
(i) от договора негова лична брокерска сметка за търговия на
финансовите пазари, с идентификационен номер 202922, отрита в чуждестранното
дружество П., а ответникът се задължил да му върне този заем, заедно с
уговорените в договора възнаградителни лихви, разсрочено, на месечни
погасителни вноски, с падежи и в размери, посочени в приложение 1 - погасителен
план към договора. В чл. 2.2, б. (а),
т. (ii) от договора е уговорено още, че плащането следва да се
извърши от сметката на ищеца с идентификационен номер 03457813, открита при
оператор на платежни инструменти Т. със седалище в **, към собствена сметка на П.
отрита при същия оператор, която била асоциирана с посочената в същата точка на
договора електронна поща (л. 18).
В същата точка на договора е уговорено още, че в преводното нареждане
задължително следва да се посочи сметката на ответника при П., посочена в чл.
2.2, б. (а), т. (i) от
договора.
Договорът за заем за
потребление обаче е реален (чл. 240, ал. 1 ЗЗД).
Поради това се счита сключен не от момента на постигане от страните на съгласието
за сключването му, независимо от формата му, а от момента, в който въз основа
на него заемодателят предостави, а заемателят получи заетата сума (Р 174-2010-IV
г.о. и Р 837-2010- IV г.о.). Последното
също следва да се докаже пълно и главно от страната, която търси изпълнение по
него (Р 150-2012-IV г.о.).
В случая това е ищецът, който обаче не доказа пълно и главно да е предоставил
обещания с договора заем от 1500 евро на ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК).
В чл. 2.2, б. (а),
т. (i) от договора е уговорено предоставянето му по личната
брокерска сметка на ответника с идентификационен номер 202922, отрита в
чуждестранното дружество П., а доказателства за заверяването й с тази сума,
ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не представи и липсват по делото (л.
17).
Не представлява такова
доказателство представената от същия хронологична ведомост, в която законният
му представител е удостоверил, че на 13.01.2017 г. същата сума е била преведена
на ищеца (л. 14-16). Не само защото тази
ведомост представлява само един частен свидетелстващ документ, в който издалият
я ищец е удостоверил този изгоден за него факт, който поради това не може да се
приеме за несъмнено доказан от същата ведомост, а сам се нуждае от доказване (чл.
180 ГПК). Но и защото, според нормата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато
плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***воен
процесния заем в чл. 2.2, б. (а),
т. (i) и (ii) от договора,
задължението се счита погасено със заверяване сметката на кредитора, а тази
ведомост въобще не доказва заверяване с обещания заем от 1500 евро на
посочената в чл. 2.2, б. (а),
т. (i) от договора сметка на ответника.
Не доказва заверяването
на същата със заемната сума и представеното от ищеца по делото на -, придружено
с превод на български език, заверен от пълномощника му, извлечение от
01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. от посочената в чл. 2.2, б. (а),
т. (ii) от договора негова сметка с идентификационен номер
03457813, открита при Т. (л. 113-116). От
една страна защото, дори и същото да се приеме за месечно банково извлечение от
същата сметка на ищеца, както поддържа вещото лице, то видно от т. IV-5
от допълнителното заключение на назначената по делото съдебно – икономическа
експертиза и отговорите на същото вещо лице в съдебно заседание, това
извлечение въобще не удостоверява заверяването с процесния заем от 1500 евро на
посочената в чл. 2.2, б. (а),
т. (i) от договора сметка на ответника (л. 161 и 170).
Не само защото е извлечение от сметката на ищеца, посочена в чл. 2.2, б. (а),
т. (ii) от договора за заем, от която следва да се извърши превода,
а не от тази на ответника, посочена в чл. 2.2, б. (а),
т. (i) от договора, която трябва да се завери с този превод, за да
се счита сключен договора за заем и изпълнено задължението на ищеца по него да
предостави обещаната с него заемна сума. Но и защото, в същото извлечение е
посочено, че превода на 13.01.2017 г. е извършен по друга сметка с
идентификационен номер 328884, която е различна от посочената в чл. 2.2, б. (а),
т. (i) от договора сметка на ответника с идентификационен номер
202922, по която единствено е уговорено в договора да се предостави обещания с
него заем от 1500 евро (т. IV-5
от ДЗСИЕ, л. 161).
Не доказва заверяването
с обещания заем от 1500 евро на посочената в чл. 2.2, б. (а),
т. (i) от договора сметка на ответника и посоченото в т. 2 от
ДЗСИЕ осчетоводяване от ищеца в счетоводството му на 13.01.2017 г. на същото
горепосочено банково извлечение, защото доказателствената сила на счетоводните
книги се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали
обстоятелства по делото, защото е производна. Това следва от изискването на чл.
182 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ тези книги да бъдат редовни. А това означава всяко
вписване в тях да бъде съставено въз основа на редовен първичен счетоводен
документ, който да го оправдава, а случаят не е такъв. Не само защото
горепосоченото извлечение от сметката на ищеца въобще не удостоверява
заверяването с обещания заем от 1500 евро на посочената в чл. 2.2, б. (а),
т. (i) от договора сметка на ответника, а само превода му и то по
друга сметка с друг идентификационен номер 328884 (т. IV-5
от ДЗСИЕ, л. 161). Само на това основание то не оправдава
въобще осчетоводяването му в счетоводството на ищеца като платежно нареждане за
извършен от същия превод на обещания заем от 1500 евро на ответника, което само
по себе си обуславя извода за нередовност на това осчетоводяване, а нередовно
водените счетоводни книги нямат доказателствена сила (чл. 182 ГПК и чл. 55,
ал. 2 ТЗ, Р 65-1953-I г.о., Р 1043-1954-IV
г.о., Р 963-1955-IV г.о.). Но и защото това
извлечение не представлява първичен счетоводен документ, защото не регистрира
за пръв път посочения в него превод (чл. 4, ал. 2 ЗСч). То
представлява според отговорите на вещото лице месечно извлечение от сметката на
ищеца, а не платежно нареждане за извършване на процесния превод на 13.01.2017
г., каквото ищецът не е представил на вещото лице (л. 170).
Поради това съдът не възприема останалите отговори на вещото лице, че същият
документ бил първичен счетоводен документ и въз основа на него ищецът редовно
бил осчетоводил този превод в счетоводството си, защото те противоречат и на
нормата на чл. 4, ал. 2 ЗСч, според която, първичният
счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за
първи път стопанска операция, какъвто поради това в случая може да бъде само
платежното нареждане с № 201701131700, въз основа на което е вписано в това извлечение,
че е осъществен този превод, а не и последното (л. 163).
Още повече, че в оригинала на последното има и нанесени от ищеца зачерквания, видно
от отговорите на вещото лице, а такива поправки в първичните счетоводни
документи законът не се допуска (чл. 8 ЗСч). Ето
защо съдът намери, че осчетоводяването от ищеца в счетоводството му, въз основа
на това извлечение, на превода на обещания заем от 1500 евро по посочената в
чл. 2.2, б. (а), т. (i) от
договора сметка на ответника, е нередовно, защото то не оправдава това вписване,
което поради това не е документално обосновано. Не само защото в това
извлечение въобще не е вписано заверяване с обещания заем на посочената в чл.
2.2, б. (а), т. (i) от
договора сметка на ответника, а само превод и то по друга сметка, което не
удовлетворява изискванията на чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Но и защото в това
извлечение има извършени от ищеца зачерквания и то не представлява първичен
счетоводен документ и за този превод, а само такива документи оправдават
вписвания в счетоводните книги (чл. 182 ГПК).
Поради това съдът не
възприема в останалата им част и първоначалното и допълнително заключения на
съдебно – икономическата експертиза, защото са необосновани и възниква съмнение
в тяхната правилност, защото вещото лице само признава в отговорите си в
съдебно заседание на 15.05.2019 г. по делото, че те се градят на това
извлечение и устните отговори на счетоводителя на ищеца, без същия да е
представил на вещото лице, а то да извърши и проверка, дали в счетоводството на
ищеца е налице преводно нареждане, включително и електронно, за процесния
превод на 13.01.2017 г. (л. 170). А
други доказателства, от които да се установява, ищецът да е заверил с обещания
заем от 1500 евро посочената в чл. 2.2, б. (а),
т. (i) от договора сметка на ответника, ищецът, чиято е тук
доказателствената тежест, не е представил и липсват по делото (чл.
154, ал. 1 ГПК и Р 150-2012-IV г.о.).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове са недоказани още в
своето основание (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 ЗЗД). При тях ищецът носи според чл. 154, ал. 1 ГПК
тежестта да докаже по делото пълно и главно, тоест несъмнено, както наличието
на съгласие на ответника за сключване на договора им за заем, така и предаване
на обещаната с него заемна сума от 1500 евро (така Р 150-2012-IV
г.о., Р 174-2010-IV г.о., Р 37-1969-ОСГК). В
случая ищецът доказа само, че страните са постигнали в писмена форма с
нотариална заверка на подписите им съгласие за сключване на процесния договор за
заем на 13.01.2017 г. (л. 17-29).
Не доказа обаче въобще с оглед изложеното и да е предоставил обещаната с него
заемна сума от 1500 евро в собственост на ответника по начина, уговорен в чл.
2.2, б. (а), т. (i) от
договора – със заверяване със същата сума на посочената в същия член от
договора негова сметка. А само със заверяването й със същата сума е завършен
фактическият състав на договора за заем и той се счита сключен, защото е реален
(чл. 75, ал. 3, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД).
Безспорно поради това следва да е налице съгласие за сключването му, но то не е
достатъчно, защото фактическият му състав се завършва само след като заемната
сума бъде и предадена в собственост на заемателя, а доказателства за това по
делото няма (Р 174-2010-IV г.о.). Налице
е следователно непълнота на посочените от ищеца доказателства в подкрепа на възникване
още на основанието на исковите му претенции, която се дължи изцяло на неговото
процесуално бездействие. А в тази хипотеза, при липса на други доказателства, които
да подкрепят предявените от него искове, съдът очевидно не може да приеме за доказано
пълно и главно, тоест несъмнено, да е възникнало между страните заемно
правоотношение въз основа на подписания от тях на 13.01.2017 г. договор за заем
с нотариална заверка на подписите им. А именно на последното той е основал тези
си искове за връщане на заемната сума, с възнаградителна лихва и разноски по
заема. Поради това тези предявени от ищеца искове, съдът намери за недоказани
още в своето основание (чл. 79, ал. 1, вр. с чл.
240 ЗЗД). Поради това, като неоснователни, следва да ги отхвърли изцяло,
заедно с акцесорните претенции на ищеца за присъждане на разноски в настоящото
и заповедното производство, без преди това да ги обсъжда и по отношение на техния
размер, защото това се явява безпредметно.
При този изход на
делото само ответникът има право да му се присъдят сторените от него разноски
по същото за заплатено адвокатско възнаграждение от 325 лева, което следва да
се възложи в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Л., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, искове за осъждането на И.Б.В., с ЕГН **********, с адрес ***, да
му заплати сумата от 1500 евро
за главница от невърната заета сума по договор за заем потребителски кредит „-“
клиентски № 5485 от 13.01.2017 г., с нотариална заверка на подписите от същата
дата на Нотариус Р.Б., със 121.21 евро договорна лихва от 13.02.2017 г. до
13.07.2017 г., със 75 евро разноски по заема по чл. 2.5 от договора, както и искането
за присъждане на сторените по настоящото дело и по частно гражданско дело № 658
по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд разноски.
ОСЪЖДА
Л. с п.а., да заплати на И.Б.В. с п.с., сумата от 325 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: