Решение по дело №2554/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 507
Дата: 23 април 2025 г.
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20241000502554
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502554 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260289/14.05.2024г, постановено по гр.д.№ 8952/2019г по описа на
СГС, е отхвърлен предявеният от К. И. К., ЕГН **********, против С. Л. И., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено
по отношение на С. Л. И., че К. И. К. е собственик на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ / парцел/ с идентификатор 68134.4331.4810 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на поземления
имот: София, район Овча купел, кв. ***, ул. „***“ N 8-6, с площ по скица № 15-171243-
21.03.2018 г. 764 кв. м., а по титул за собственост /нотариален акт/ 787 кв.м., с номер по
предходен план /съгл. Скица № 15-1 71243-21.03.2018 г./ № 10, квартал № 48, парцел № XIII,
при съседи: 68134.4331.2529, 68134.4331.4807, 68134.4331.2530, 68134.4331.4806;
АПАРТАМЕНТ, разположен на целия първи етаж на жилищна сграда - югозападен близнак,
находяща се в гр. София, район Овча купел, кв. ***, ул. „***“ № 8, състоящ се от две стаи,
хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ 126 кв.м., заедно с прилежащите към
апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се зад гараж с площ 19 кв. м. и
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се на трети етаж с площ около 15 кв.м.; и ГАРАЖ,
находящ се в югозападната част на сградата с площ 31 кв.м., придобит по давност, като
неоснователен и недоказан. Осъден е К. И. К. да заплати на С. Л. И. разноски за адвокатски
хонорар от 1 400 лв.
Решението е обжалвано от К. И. К., чрез адв. Ал.Л. от САК, с доводи, че е
неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява, че съдът не е установил правилно фактите по
делото. Позовава се на ТР № 1/6.12.2012г по т.д.№ 1/2012г на ОСГК на ВКС, с което е
прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
1
наследяването, като в случаите, при които единият от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот, но когато е владял своята идеална част и е
държал вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита оборена, като и при какъвто и юридически факт да произтича
съсобствеността , е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чужди идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Поддържа, че по делото са налице конкретни доказателства, от които се установява, че е
манифестирал по отношение на ответницата и нейния праводател /баща й/ намерението си
да свои съсобствения имот. Относно апартамента на първия етаж сочи, че го е завладял още
по времето по което брат му е бил жив, демонстрирал е по отношение на всички анимуса да
свои имота, като брат му не се е противопоставил на неговото владение, което е било
спокойно и несмущавано. Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи
исковата претенция.
Ответницата С. Л. И., представлявана от адв.В. К. от САК, е оспорила въззивнана
жалба. Сочи, че Л. К. не е губил интерес към имота, изградил е отоплителна инсталация,
декларирал го е, плащал е данъци. Ищецът е ползвал първия етаж на сградата след смъртта
на родителите им със съгласието на брат си Л., който е имал друго жилище, където е живял.
Ищецът е декларирал и заплащал данъци за втория етаж и не е спорил относно
собствеността на първия етаж, не е декларирал спрямо Л. К. намерението си да владее
имота, не е отблъсквал негови претенции, за което се позовава на свидетелските показания
на Д. К., съпруга на ищеца, която е дала показания, че достъп до имота е имал Л., който е
ходел навсякъде, из цялата къща е влизал, не е бил ограничаван от всички етажи и е имал
ключ, като и другите свидетели са свидетелствали, че Л. е посещавал имота в периода 2012-
2013г. Лошото му здравословно състояние не е дало възможност на Л. да посещава имота и
да се грижи за него след 2013г. След 2016г ответницата е търсила чичо си, изпратила му е
нотариални покани за осигуряване достъп до имота. Поддържа, че ищецът не е доказал, че е
владял 10 години, тъй като не може да се установи начален момент на владението.
По отношение на исковата претенция за придобиване на гараж в югозападната част
на сградата сочи доводи, че също е неоснователна, тъй като от свидетелските показания е
установено, че Л. К. е ползвал гаража и двора за ремонт на автомобили до 2012г и никой не
му е пречил, което се отнася и до придобиване на идеални части от поземления имот, за
което свидетелката К. е посочила, че е влизал, отварял си е гаража, целият имот е бил пълен
с железа и не са му пречили. Относно ползването на първия етаж от ищеца и на втория етаж
от ответника поддържа, че същото е било в резултат на разпределение на ползването на
имота между двамата братя, но същото не е преминало във владение. Претендира да се
остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-К. И. К. е посочил в исковата молба, че с ответницата С. Л. И. са
наследници на И. Д. К., б.ж. на София, поч. на ******** г. и на В. М. К., б.ж. на София, поч.
на ******** г., които са майка и баща на ищеца К. и дядо и баба на ответницата И.. Общите
им наследодатели И. К. и В. К. са закупили с НА № 16, том XVII, дело № 2872/1971г
незавършена жилищна сграда-близнак, както и гаражи на степен на завършеност първа
плоча, заедно с дворното място, което е с площ 787кв.м., представляващо парцел XI, имот
2
пл. № 10 от кв.48 по плана на гр.София, м. ***. С НА за дарение № 3, том XXIV, дело №
3825/1977г Л. И. К. е дарил на майка си и баща си В. М. К. и И. Д. К. първия гараж, находящ
с в югозападната част на сградата със застроена площ 31 кв.м., заедно с избеното помещение
над гаража с площ от 19 кв.м., находящи се в гр.София, кв.***, на ул. „***” № *, както и
заедно с 2/100ид.ч. от общите части на сградата и 2/100из.ч. от дворното място, цялото от
787кв.м. Впоследствие недовършената жилищна сграда и гаражи, заедно с избените
помещения са били довършени окончателно от ищеца с негови парични средства и труд,
като през годините ги е използвал само той и неговото семейство.
В апартамента, находящ се на целия първи етаж на жилищната сграда/десен близнак,
в гр.София, район „Овча купел”, кв. ***, ул. „***” № *, състоящ се от две стаи, хол, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 126кв.м., е живяло неговото семейство, като са
се грижили за баща му И. Д. К. и майка му В. М. К., която е живяла на втория етаж. Баща му
И. К. е починал на ********, а майка му В. М. К. на ********г. Докато е бил жив брат му Л.
И. К., не се е интересувал от процесните имоти, не е заплащал дължимите данъци, не се е
грижил за поддръжката им. През 2007г му е заявил пред други хора, че няма да го допуска
до имота, че е сменил ключалките и занапред имотите ще владее и ползва само той. След
смъртта на родителите му е бил във фактическо владение на процесните имоти, като
владението е било непрекъснато и спокойно. Позовава се на изтекла придобивна давност
поради осъществявано владение в продължение над 10 години, считано от ********г до
5.12.2018г. Претендирал е да де признае по отношение на ответницата, че е собственик въз
основа на давностно владение върху процесните имоти- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /парцел/ с
идентификатор 68134.4331.4810 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на
ИД на АГКК, с административен адрес на поземления имот: София, район Овча купел, кв.
***, ул. „***“ N 8-6, с площ по скица № 15-171243-21.03.2018 г. 764 кв. м., а по титул за
собственост /нотариален акт/ 787 кв.м., с номер по предходен план /съгл. Скица № 15-1
71243-21.03.2018 г./ № 10, квартал № 48, парцел № XIII, при съседи: 68134.4331.2529,
68134.4331.4807, 68134.4331.2530, 68134.4331.4806; АПАРТАМЕНТ, разположен на целия
първи етаж на жилищна сграда - югозападен близнак, находяща се в гр. София, район Овча
купел, кв. ***, ул. „***“ № 8, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения със
застроена площ 126 кв.м., заедно с прилежащите към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ,
находящо се зад гараж с площ 19 кв. м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се на трети
етаж с площ около 15 кв.м.; и ГАРАЖ, находящ се в югозападната част на сградата с площ 31
кв.м.
Ответницата С. Л. И., чрез адв.В. К., е оспорила исковата претенция като
неоснователна. Посочила е, че баща й, баба й и дядо й са закупили имот, от който баща й е
имал ½ ид.ч от първия етаж, гараж и избено помещение, както и идеални части от общите
части на сградата и земята. След закупуване на имота и сделка, с която се прехвърля
близнака на сградата, баща й е организирал дострояването на сградата. Поради
неодобряване на брака на баща й от дядо и баба й, с НА № 77/1977г баща й Л. К. е дарил на
родителите си първия гараж в югозападната част на сградата, застроен на 31 кв.м., заедно с
избеното помещение зад гаража на 19кв.м., при съседи отгоре на етажа на Л., В. и И. К.,
заедно с 2/100 ид.ч. от общите части на сградата и 2/100ид.ч. от дворното място....”, от което
следва че Л. не е прехвърлил собствената си ½ ид.ч. от първия етаж, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и земята, но е завършил със собствени средства
строежа на този етаж, както и на цялата къща. Докато се е извършвал строежа, родителите
на баща й и брат му, заедно с ищеца, са живеели на този първи етаж, от който ½ ид.ч е била
собственост на баща й. След завършване на строежа родителите й са се преместили да
живеят в апартамент в София, а баба й и дядо й са се преместили да живеят на втория етаж,
като са оставили чичо й, със семейството му да живее на първия етаж. Баща й е продължил
да се грижи за къщата, правил ремонти –отоплителна инсталация в мазето, зад неговия
гараж. В този гараж баща й е направил тенекеджийска работилница, в която работил до
3
около 2013г, като е държал и ползвал имота до смъртта си през 2013г. Баща й е ползвал
втория етаж, когато е оставал да спи в къщата, грижел се е за родителите си, правел е
ремонти, ползвал е работилницата, имал е ключове от всички врати до смъртта си. В
данъчните декларации, след смъртта на родителите им, баща й е декларирал първия етаж, а
чичо й втория етаж, не е декларирал наследените от него идеални части от първия етаж,
което показва липсата на ясно изразено заявено намерение да свои. Поради влошеното
здравословно състояние баща й е починал. Баба и дядо й са дарили втория етаж на чичо й К.
К., заедно с гараж, мазе, таван и ид.части от сградата и имота. След смъртта на родителите
му, вторият етаж е стоял празен и необитаван, но баща й е имал ключ от него и продължавал
да се грижи за имота и извършва ремонти в него, преспивал е там. Искал е от брат си да
уредят собствеността, като никой не го е ограничавал да ползва имота. След смъртта на
баща й през 2016г е декларирала имота на нейно име и е поискала от чичо си да й даде
ключове за имота, тъй като са били сменени, като същият е отказал и е искал да се извършат
делба. Изпращала му нотариални покани за предаване на ключове на имота, за плащане на
наем. Във влошено здравословно състояние е и живее в Италия от 20 години.
Възразила е срещу доводите на ищеца, че е придобил имотите въз основа на изтекла
придобивна давност, тъй като не е направил явно и валидно изявление за начало на
владението.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. П. К.,
съпруга на ищеца от 1979г, която е дала показания, че са живеели заедно с родителите на
съпруга й в процесния имот. Имотът в кв.*** се състои от два гаража, две мазета, два етажа
и таван и дворно място. Живели са на първия етаж, а вторият етаж е бил свободен, не са го
обитавали, защото не са имали възможност да го ремонтират. Съпругът й има брат-Л., който
е починал. Не е живял в къщата. Имал е влошени отношения с родителите си. Ходел е в
имота, работел е. Ползвал е единия гараж за ремонт на автомобили, като сервиз. След това
родителите на съпруга й са се преместили на втория етаж през 2004-2005г и са направили
козметичен ремонт. Л. е починал през 2016г. Ползвал е гаража от 2006г до 2010г. След
смъртта на родителите им никой освен тях не е живял в имота. Достъп до имота е имал брат
му, защото е знаел къде оставят ключа. Искал е етажа му да се освободи, но съпругът й е
владял повече от този етаж. Не са му пречели. Влизал е, отварял си гаража, целият имот е
бил пълен с железа. Вторият етаж е собственост на съпруга й, но те не са знаели. В него се
съхраняват нейни шевни машини. Бащата на ответницата е ходел из цялата къща, не е бил
ограничаван от всички етажи е имал ключ. Нищо не се е заключвало. Не е оставал да спи в
къщата, не е извършвал ремонт. Двамата братя са наследници на единия етаж, а вторият
етаж е собственост на съпруга й, който е преписан от родителите му. След смъртта на баща
си ответницата е имала претенции към първия етаж, който е съсобствен, но са й казали, че
няма как изцяло имотът да е неин. Не са получавали известия от нея.
Свидетелят М. П. Р. е дал показания, че познава имота в ***, в който живее К. със
съпругата си. Преди това са живеели родителите на Л., а след смъртта му вуйчо му, но не
постоянно. Той е бил автотенекеджия. Преместил е работилницата си там, доколкото му е
позволявало здравословното състояние, тъй като е бил пенсионер по болест. Поне веднъж
месечно е ходел, работел е когато е имал клиенти. Преди това е живял много често там. Л. се
е грижел за родителите си. Живеел на друго място-Шросмайер, където е имал апартамент.
Майката на ищеца и на бащата на ответницата е живяла на втория етаж. Брат му е живял на
първия етаж. Не е чувал за проблеми между братята. След смъртта на Л. е имало проблеми,
когато братовчедката се е опитала да влезе във владение, но не са я допуснали до имота. Л.
си е плащал данъците. Последно е ползвал имота през 2014г. Когато е работел по-активно
2012-2103г е живял там. Братовчедка му е в лошо здравословно състояние-агресивна форма
на множествена склероза и живее в Италия, тъй като няма терапия в България. През 2017г
достъпът й до имота й е бил ограничен. Свидетелят е дал показания, че е влизал на втория
етаж, обзавеждане е имало само в кухнята. Подготвял се е ремонт. В къщата не е влизал от
4
2012г., а преди 2012г само веднъж.
Свидетелят Г. Й. В. е дал показания, че познава К. И. К. от 1996г. С брат му Л. не е
имал контакти, виждали са се само на двора. К. живее на ул. *** № * в ***, след жп прелеза.
Ходел е в имота поне 5-6 пъти на месец. През 2007 е присъствал на една разправия между К.
и брат му. К. му е казал, че го лишава от достъп, че няма да влиза, че взема ключовете и
сменя ключалките. Л. е бил с дъщеря си С.. От 2007г не е виждал някого друг да живее в
имота. На втория етаж съпругата на ищеца е кандидатствала за отваряне на шивашки цех, по
програма, купили са машини. Свидетелят е видял родителите на К. и ги е познавал. Виждал
е Л. на двора. Свидетелят е влизал в къщата. К. и съпругата му са живели на долния етаж.
На втория са направили цеха. До 2005-2007г на горния етаж са живеели И. и В.. Не е виждал
Л. да ходи при родителите си.
Свидетелят С. Й. М. е дал показания, че познава Л. от 1970г., били са заедно войници,
и тогава е започнал строежът на къщата. Къщата е строена в ***. Л. е участвал в строежа на
къщата в продължение на 5-6 години. Знае, че първият етаж е бил на Л., а вторият на брат му
К., а третият на баща му. Посещавал е къщата поне веднъж в месеца. Ходел е при Л., тъй
като е ремонтирал автомобили, помагал му е. Живеел е близо до Захарна фабрика и всяка
сутрин е хващал влака и на *** е слизал и работел. Брат му е живеел там. К. се е настанил на
първия етаж. На етажа на Л. са живели родителите им, а третият етаж е бил необитаем.
Когато е имал повече работа, Л. е оставал да спи в къщата, на етажа на родителите си. Не
знае някой да му е пречил. Л. е споделял, че К. не се е държал добре с него, но не е отказвал
да го пуска на неговия етаж. Никой не е забранявал на Л. да работи там. Споделял му е, че К.
каквото е можал е заграбил отгоре. След като са починали родителите, вторият етаж никой
не го е ползвал. Л. е бил заварчик, правил е инсталацията на цялата къща, порти, гаражи,
канали. К. е помагал и двамата са го правили.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на
право на собственост върху недвижими имоти, за които се поддържа, че са придобити въз
основа на придобивна давност.
Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата
на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата
на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно
свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно
определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно
изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент
от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Така Тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012г., ОСГК. За придобиване на имота
въз основа на недобросъвестно владение следва да се е упражнявано владение в
продължение на 10 години. Същото включва в себе си два елемента-осъществяване на
фактическа власт върху имота, които да манифестиран власт над него, както и субективен
елемент-намерение да се свои за себе си, като съгласно чл. 69 ЗС се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я владее за другиго.
Намерението следва да се изрази чрез различни действия. Когато съсобственик ползва
съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите
съсобственици. Следва да се демонстрира намерението спрямо другите съсобственици и да
започне да владее техните части за себе си. Промяната в намерението и преобръщането на
държането във владение /interversio possessionis/ не трябва да остане скрита, а трябва да
намери външна изява в предприемане на конкретни действия. Те трябва да бъдат насочени
5
към съответния собственик, както и да показват несъмнено, че ответницата, която
упражнявала в случая фактическата власт отрича неговите права върху имота и го владее
само за себе си.
Ищецът е твърдял, че е владял процесните имоти, считано от ********г до 5.12.2018г.
От ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът е ползвал
процесния първи етаж от имота, а родителите на ищеца и брат му втория етаж. Извършено е
фактическо разпределение на съсобствените имоти, като ищецът е живял на първия етаж със
знанието на бащата на ответницата.
Съдебната практика приема, че фактическото разделяне на етажите, при което всеки
от съсобствениците е установил самостоятелна власт върху конкретен имот, със знанието и
без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо
разпределение, ползването и стопанисването на самостоятелните етажи от всяка от
страните, без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал.
1 и ал. 2 или чл. 32 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на
намерението за своене и установяване на владение за себе си, защото тези действия
покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те
установяват признаците на владението, защото са явни – възприети са от другия
съсобственик, не са смутени от него и са непрекъснати. /Така решение № 97/19.10.2020г по
гр.д.№ 325/2020г на ВКС, решение № 50136 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 309/2022 г., I
г. о., ГК./
По делото се установи, че бащата на ответницата и брат на ищеца е ползвал целия
имот, не е имало разпределение да ползва втория етаж с родителите си, имал е ключове за
навсякъде, влизал е на всеки етаж, ползвал е изцяло дворното място и гараж за работилница,
оставал е да преспи в имота. Знаел е къде се намира ключът за къщата, отварял е и никой не
му е пречел. След смъртта на родителите на двамата братя Л. К. и впоследствие неговата
дъщеря не са били допуснати до първия етаж на имота от неговия брат. Свидетелите на
ответницата са дали показания, че и след смъртта на двамата родители 2007 и 2008г, баща й
е пребивавал в имота, активно е работел в него 2012-2103г., като за последно е ползвал
сервиза през 2014г., като тези показания следва да се кредитират, тъй като се основават на
преки възприятия на свидетелите. За смяна на ключалката на имота са дадени свидетелки
показания, че е извършено едва през 2017г, което може да се приеме, че е манифестиране на
намерение за завладяване на целия имот, но от това действие до 5.12.2018г не е изтекъл
десетгодишен давностен период. Самата съпруга е свидетелствала, че не е възпрепятстван
достъпа до имота на бащата на ответницата, идвал е, отварял, ходел из цялата къща, имал
ключ от всички етажи, от което следва че не е имало самостоятелно ползване на първия етаж
от ищеца, че не е било извършено разпределение на ползването на етажите и другите
помещения в имота до неговата смърт, не е било манифестирано намерение за
осъществяване на владение от ищеца върху целия имот, конкретното върху процесните
имоти. Не се установява и, че процесните имоти са ползвани от ищеца без възражения на
ответницата и нейния баща, при липса на спорове относно начина на фактическо
разпределение, ползването и стопанисването на самостоятелните етажи от всяка от
страните, без претенции за упражняване на права на съсобственик, тъй като са изпращани
нотариални покана на 1.03.2018г/връчена на 14.03.2018г на ищеца/ за постигане на
споразумение относно ползването на съсобствения имот, нотариална покана от 3.05.2018г.
от ответницата до ищеца за заплащане на обезщетение за ползване на нейните идеални части
от имота, преди изтичане на 10годишния давностен период на 5.12.2018г.
Бащата на ответницата е заплащал данъци за имота, декларирал е същия, каквито
обстоятелства не се установяват в декларацията на ищеца, макар и от декларациите за
местни данъци да не може да се прави категоричен извод за изявено намерение за своене или
липса на такова, тъй като те се подават в изпълнение на административно-данъчно
6
задължение пред орган, който налага специфични изисквания относно начина на подпълване
на образеца за декларация, а откриването на данъчна партида за недвижимия имот е
административна дейност.
При липса на доказване на осъществено давностно владение с намерение за своене
върху процесените имоти, исковата претенция по чл.124, ал.1 ГПК следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден К. И.
К. с ЕГН ********** да заплати на С. Л. И. с ЕГН ********** сумата от 3 500лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260289/14.05.2024г, постановено по гр.д.№ 8952/2019г по
описа на СГС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК К. И. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Л.
И., ЕГН ********** сумата от 3 500лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7