Р
Е Ш Е Н И Е
№…..
08.07.2020г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на осемнадесети юни две
хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Секретаря:
Силвия Д.
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1706
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че на
27.06.2017г., между „**“АД и ответника А.Х.А. бил сключен Договор за паричен
заем №2839995. Съгласно този договор на ответника бил отпуснат заем в размер на
1200 лева, като той се задължил да го върне в размер на 1413,84 лева, в т.ч.
договорна лихва от 213,84 лева, на 43 равни седмични погасителни вноски, всяка
в размер на 32,88 лева. Падежът на първата погасителна вноска бил на
07.07.2017г., а на последната вноска- на 27.04.2018г. Съгласно чл.4 ал.1 от
Договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му, а именно:
банкова гаранция или две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря
на конкретно уточнени условия. Предвид обстоятелството, че заемателят не е
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно чл.4
ал.2 от Договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
1188,09 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 43
равни вноски, всяка в размер на 27,63 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която
трябвало да заплаща заемателя, била в размер на 60,51 лева. По договора за
паричен заем ответникът извършил плащания в общ размер на 869 лева, с която
били погасени неустойка за неизпълнение 386,82 лева, такса разходи- 45 лева,
договорна лихва- 112,11 лева и главница- 325,07 лева. Срокът на договора
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 27.04.2018г. и
той не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Същевременно, на 01.10.2018г.
било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г., сключен между „**“АД и ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ООД, по силата на който вземанията по процесния договор, сключен с
ответника, били прехвърлени в полза на настоящия ищец по делото. За извършената
цесия А.А. бил уведомен с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне
от 02.10.2018г. Тъй като писмото било върнато в цялост, до ответника било
изпратено второ писмо, което обаче също останало невръчено. На 30.07.2019г.
ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника А.. В тази връзка било образувано
ч.гр.д.№1375/2019г. по което на 01.08.2019г. съдът издал Заповед №808 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на длъжника било
разпоредено по горепосочения договор за паричен заем да заплати на ищеца сумата
от 874,93 лева- главница, договорна лихва за периода от 06.10.2017г. до
27.04.2018г. в размер на 101,73 лева, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 13.10.2017г. до 27.04.2018г. в размер на 801,27 лева,
лихва за забава за периода от 07.10.2017г. до 30.07.2019г. в размер на 133,75
лева, законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и деловодни разноски в размер на 88,23 лева. Тази
заповед била връчена на А.А. при условията на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, като
съдът указал на ищеца възможността да предяви иск против своя длъжник за
сумите, посочени в издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното, „АСВ“ЕАД,
като правоприемник на „АСВ“ООД, иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника че дължи сумите, за които е
издадена Заповед №808/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1375/2019г. по описа на РС-Димитровград. Претендира
присъждане и на направените деловодни разноски по заповедното и настоящото
производство.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът А.Х.А., чрез назначения му от съда особен
представител- адв.Д.И. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е допустим, но неоснователен, поради което иска той да бъде
отхвърлен. Заявява, че от Договора за цесия и Приложение №1/01.10.2018г. не се
установява, че процесното вземане по Договора за паричен заем е прехвърлено на
ищеца. Липсвали данни за надлежно уведомяване на длъжника за прехвърлянето на
вземането от първоначалния кредитор на ищеца по делото. Представените две
уведомления за извършената цесия не били връчени на А.А.. Връчването на препис
от исковата молба и приложенията към нея не можело да се приеме за надлежно
уведомяване за извършената цесия, доколкото настоящото производство отново
протичало без ответника, който не бил открит на адреса си. Той не бил получил
препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомлението за
цесия, като по този начин не било спазено изискването на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Ответникът не дължал плащане на задълженията, произтичащи от процесния
договор за заем в полза на ищеца, поради което иска се явявал неоснователен и
недоказан и трябвало да бъде отхвърлен. На следващо място, прави възражение за
прекомерност на уговорената неустойка, като се иска редукция на същата. Счита,
че договора за заем е сключен при крайно неизгодни условия, доколкото заемната
сума е 1200 лева, а предвидената неустойка 1188,09 лева. Налице била
неравноправна клауза, която правела договора недействителен. Лихвата,
определена като договорно възнаграждение, не била в проценти а представлявала
конкретна сума 213,84 лева, като не ставало ясно как се формира тази сума,
съгласно изискванията на ЗЗП.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по
делото препис от Договор за паричен заем №2839995 от 27.06.2017г. „**“АД е
предоставило на ответника А.Х.А. заем в размер на 1200 лева. Кредитът трябвало
да бъде върнат на кредитора в размер на 1413,84 лева, в т.ч. договорна лихва от
213,84 лева, на 43 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 32,88
лева. Падежът на първата погасителна вноска бил на 07.07.2017г., а на
последната вноска- на 27.04.2018г. Страните
се договорили, в срок от 3 дни от сключване на договора заемателя да предостави
на заемодателя някое от следните обезпечения- две физически лица- поръчители
или банкова гаранция с бенефициер заемодателя. Съгласно чл.4 ал.2 от Договора, при
неизпълнение на това задължение, на заемателя следвало да се начисли неустойка в размер на 1188,09 лева. Тъй като
ответника в определения му срок не представил гаранция по договора за заем, на
същия била начислена за плащане и договорената неустойка. Плащането на същата
била разсрочена на 43 равни вноски, всяка в размер на 27,63 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
погасителната вноска, която трябвало да заплаща заемателя, била в размер на
60,51 лева. В Договора ответникът изрично декларирал, че същия има характера на
разписка за получената от него сума.
Съгласно представения от ищеца Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, на 16.11.2010г. „**“АД и
ищеца „АСВ“ООД с правоприемник „АСВ“ЕАД са се договорили първото дружество да
прехвърля регулярно на второто свои станали ликвидни и изискуеми вземания срещу
заплащане на покупна цена.
От приетото като доказателство по делото
Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД се установява, че
„**“АД потвърждава извършената цесия на всички вземания, които е цедирало съгласно
горепосочения договор за продажба и прехвърляне на вземания, индивидуализирани
в Приложение №1/01.10.2018г. Съгласно представеното по делото извлечение от Приложени
№1/01.10.2018г. към Договора е видно, че е прехвърлено и вземането по отношение
на А.Х.А. по Договор за паричен заем №2839995 от 27.06.2017г. в размер на
1838,68 лева в т.ч. и лихва за просрочие към 01.10.2018г. от 60,75 лева.
По делото е представено Пълномощно, с
което „**“АД на 09.09.2015г. е упълномощило „АСВ“ЕАД от негово име да уведоми
всички длъжници за сключения Рамков договор за цесия, по силата на който
вземанията към тях, произхождащи от договори за заем, се прехвърлят на
„АСВ“ЕАД.
Видно от представените като
доказателство по делото 2бр.уведомителни писма, съответно от 02.10.2018г. и от
16.09.2019г. до А.Х.А. са били изпращани съобщения за размера на неговите
задължения по процесния договор за заем, както и за извършеното прехвърляне на
вземането към него от „**“АД в полза на ищеца „АСВ“ЕАД. Съгласно представените
от ищеца известие за доставяне и обратна разписка към товарителница, двете
уведомителни писма не са били връчени на ответника.
На 30.07.2019г. в РС-Димитровград ищецът
е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника. Образувано е било ч.гр.д.№1375/2019г., по което на 01.08.2019г.
съдът издал Заповед №808 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата в
размер на 874,93 лева главница–
задължение по Договор за паричен заем №2839995 от 27.06.2017г., сключен между „**“АД
и длъжника, договорна лихва по договор за заем за периода от 06.10.2017г. до 27.04.2018г.
в размер на 101,73 лева, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.10.2017г. до 27.04.2018г.
в размер на 801,27 лева, лихва за забава за периода от 07.10.2017г. до
30.07.2019г. в размер на 133,75 лева, законна лихва върху главницата, считано
от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски
в размер на 88,23 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2
от ГПК на ищеца било указано, че може да предяви установителен иск за вземането
си против ответника.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, общото задължение на А.Х.А.
е в размер на 1911,68 лева, от които главница 874,93 лева, договорна лихва
101,73 лева, неустойка 801,27 лева и лихва за забава 133,75 лева. От
представената информация от „**“АД се констатират заплатени суми по процесния
договор от кредитополучателя А.Х.А. през периода от 10.07.2017г. до
16.03.2018г. в размер общо на 824 лева.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че на
27.06.2017г. между „**“АД и А.Х.А. е сключен Договор за паричен заем №2839995,
като съгласно същия на ответника е бил предоставен заем в размер на 1200 лева,
който е трябвало да бъде върнат на 43 седмични вноски. Не се спори по делото,
че договорената сума е била предоставена на А.. На следващо място, няма спор
между страните, че „**“АД е продало на „АСВ“ЕАД свои вземания към длъжници по
договори за заем, сред които и този сключен с ответника. Безспорно установено
е, че до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в РС-Димитровград на 30.07.2019г., както ищеца, така и
прехвърлителя на вземането, не са уведомявали ответника за извършеното
прехвърляне на вземанията от страна на „**“АД.
Спорно по делото е дължи ли ответника на
ищцовото дружество по процесния Договор, сключен с „**“АД, посочените суми в
издадената от РС-Димитровград заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1375/2019г., както и уведомен ли е бил надлежно А.Х.А. за извършената
цесия и встъпил ли е в правата на кредитор по отношение на него ищеца.
Съгласно чл.9,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, с разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая кредиторът е
изпълнил задължението си. Няма доказателства обаче заемателят да е заплатил в
срок всички от уговорените в договора погасителни вноски.
Вземането по този договор е било
валидно цедирано от заемодателя на ищцовото дружество, по силата на Приложение
№ 1/01.10.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) от 16.11.2010г.
При постановяване на настоящото решение
съдът взе предвид, че производството по делото се проведе в отсъствието на
ответника А.Х.А., който беше представляван от особен представител- адв.Д.И.,***
и назначена от съда. Издадената по ч.гр.д.№1375/2019г. по описа на
РС-Димитровград заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не
е била връчена на ответника-длъжник лично, доколкото той не е бил открит на
постоянния си и настоящ адрес, нито е установена неговата актуална месторабота
от извършената справка в регистъра на НАП. Предвид това, след залепяне на
уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на А., съдът е приел,
че съобщението за издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. След депозиране на исковата молба против А.Х.А.
*** съдът отново е изпратил препис от нея на постоянния и настоящ адрес на
ответника, както и на този посочен в исковата молба от ищеца. Исковата молба и
приложенията към нея обаче са останали невръчени на адресата, който не е била
открита на тези адреси. По същия начин, от извършена справка в НАП не е била
установена и актуалната месторабота на А., за да бъдат изпратени въпросните
документи за връчване там. В тази връзка и на основание чл.47 ал.6 от ГПК на
ответника е бил назначен особен представител, който да го представлява по
настоящото дело.
Доколкото по
делото се твърди, че вземането на «**»АД към ответника е било прехвърлено в
полза на ищеца, следва да се има
предвид, че с договора за цесия кредиторът
прехвърля вземанията си на трето лице, без за това да е необходимо
съгласие на длъжника. За
да произведе действието си спрямо последния, цесионният договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника
е предвидено с цел същия да узнае
за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и
също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице
валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с който вземането на цедента
спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото
производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария
кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е
налице представителна власт за това /В
този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. №
5759/2014 год., III
г.о. на ВКС/. Видно от
съдържанието на приложеното по делото пълномощно цедентът е упълномощил
цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните
вземания, което не противоречи на чл.99
ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите
на посочените разпоредби. Относно последната предпоставка за уважаване
на претенциите на ищеца изискваща уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника съдът установи от представените по делото писмени доказателства, че до
предявяване на исковата молба от ищеца в РС-Димитровград на ответника не е било
връчвано уведомление в тази насока. Действително в исковата си молба „АСВ“ЕАД
посочва, че до длъжника са били изпратени писмени уведомления за цесията чрез
„Български пощи“ЕАД и чрез куриер „Лео експрес“, като двете пратки обаче не са
били връчени на адресата и са се върнали в цялост. От друга страна, в исковата
молба се съдържа Особено искане, с което ищецът иска съдът да разпореди
приложеното по делото уведомление за цесия да бъде връчено на ответника. Въпреки положените усилия от съда, ответника не е открит
на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен
и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен препис
от исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема, че
прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния
е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него / Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ
т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. В настоящото
производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител,
който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен
особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните
книжа. Съдът счита, че в хода на производството по делото ищецът не проведе
пълно и главно доказване на последната предпоставка за уважаването на иска,
а именно надлежно уведомяване на
ответника за цедирането вземане. Връчването на особен представител не би могло
да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване
на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до
знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл
да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Поради
изложеното съдът счита, че след като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си
спрямо ответника. Безспорно се установи, че волеизявлението на цесионера,
извършеното в изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е достигнало
до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване
за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено
нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и
уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото връчването им е извършено
при условията на чл.47 от ГПК в рамките на
заповедното и исковото производства, редовността на което не може да санира проявеното от страна на кредитора
поведение, явяващо се в противоречие с принципите на добросъвестно упражняване
на правата, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
С оглед на това, съдът счита, че към настоящия момент
ищцовото дружество не се явява кредитор на ответника /такъв продължава да бъде
„**“АД/, поради което предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на
иска за установяване на задължение за плащане от ответника в полза на ищеца на
визираните суми в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1375/2019г. по описа на РС-Димитровград, на последния не трябва да
бъдат присъждани и направените в заповедното производство деловодни разноски.
Поради това,
че ответника по делото беше представляван в настоящото производство от особен
представител, съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски по чл.78
ал.3 от ГПК. Относно направеното от особения представител на ответника
възражение за увеличаване на определеното му възнаграждение, съдът намира
същото за неоснователно. Въпросното възнаграждение е определено по размер от съда
съобразно разпоредбата на чл.47 ал.2 изр.2 от ГПК вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
не следва да бъде променяно.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София
1335, бул.”Д***, представляван от *** против А.Х.А., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение
на А.Х.А., с ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
с ЕИК ***, сумата от 874,93 лева /осемстотин
седемдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/ главница – задължение по
Договор за паричен заем №2839995 от 27.06.2017г., сключен между „**“АД и
длъжника, договорна лихва за периода от 06.10.2017г. до 27.04.2018г. в размер
на 101,73 лева /сто и един лева и седемдесет и три стотинки/, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.10.2017г. до 27.04.2018г.
в размер на 801,27 лева /осемстотин и един лева и двадесет и седем стотинки/,
лихва за забава за периода от 07.10.2017г. до 30.07.2019г. в размер на 133,75
лева /сто тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, законна лихва върху
главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението
и деловодни разноски в размер на 88,23 лева /осемдесет и осем лева и двадесет и
три стотинки/, за които е издадена Заповед №808/01.08.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1375/2019г. по описа на
РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: