Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 21.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря ………… Евгения Луканова ...……… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 723 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
1411/22.07.2019г. по гр.д. № 2175/2019г. на ПлРС съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422 ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, че И.Й.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ на кредитора "***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, ЕИК ***, представлявано от Й.В.В. сумата от
77,64лв., представляваща неплатена главница за периода от 01.10.2016г. - 31.12.
2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02. 2019г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1097/ 2019г. по описа на
ПлРС, като за разликата от 77,64лв. до 751,19лв. за главница и за сумата от
102,57лв. за мораторна лихва ОТХВЪРЛИЛ предявения установителен иск като
погасен чрез плащане.
ОСЪДИЛ на осн. чл.78 ал.1 от ГПК И.Й.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от законен
представител Й.В.В. сумата от 275лв.,
представляваща деловодни разноски, направени в
исковото производство.
ОСЪДИЛ на осн. чл.78 ал.1 от ГПК И.Й.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, ЕИК ***, представлявано от Й.В.В. сумата от 75лв.,
представляваща направени разноски в заповедното производство.
Недоволен от решението е останал И.Й.Т., който го обжалва с въззивна жалба в законния срок в осъдителната Част, като се
иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли
като неоснователен.
Твърди, че е
незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи, че е подал възражение по
чл.414А ГПК, което е различно от възражението по чл.414 ГПК – последното не
изисква обосноваване. Съдът обаче е приел, че макар подадено на бланка по
чл.414А ГПК възражението е по чл.414 ГПК. Така според жалбоподателя делото е
образувано и решено без да има правен спор. Излага съображения, че към
11.07.2019г. задължението му следва да е била в размер на 123,03лв., но в
исковото производство вещото лице обсъжда други негови задължения без да отчита
чл.76 ал.1 ЗЗД, съгласно който ако длъжникът не е заявил какво погасява,
погасява се най-обременителното за него задължение. Това според него е
главницата, но съдът с решението е приел, че има неизплатена Част от
главницата. Оплаква се, че съдът е намалил разноските за юрисконсултско
възнаграждение, но не и останалите съразмерно на отхвърлената Част от иска
съгласно чл.78 ал.3 ГПК, а цялото производство го товари с допълнителни
разноски в полза на ЕАД.
Моли въззивния съд да обезсили обжалвания съдебен акт на ПлРС и да прекрати
производството, като му присъди разноските за въззивната инстанция.
Ответникът
по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС „***“ЕАД гр.Плевен, ЕИК ***,
представлявано от Изпълнителния директор Й.В.В. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Молят съда да потвърди
обжалваното Решение и да им присъди разноски за настоящата инстанция – адвокатско
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита в размер на 150лв.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не
се спори между страните и се установява от Справка за актуалното състояние на
регистрацията на Дружеството от 20.09.2019г.
– л.14 от
настоящото дело, че в ТР е вписана „***”ЕАД гр.Плевен с ЕИК ***.
Не
се спори и се установява от приложеното ч.гр.дело № 1097/ 2019г. на ПлРС в
оригинал, че на 21.02.2019г. ЕАД са
подали Заявление по чл.410 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против
длъжника И.Й.Т. ***, от когото претендират парично вземане – за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2018г. -
сумата от 1 145,46лв., лихва за забава върху тази сума в размер на 102,57лв.
за периода от 02.12.2016г. до 14.02.2019г. и законна лихва върху главницата от 21.02.2019г.
до окончателното й изплащане, както и разноски от 25лв. – д.т. и 50лв. – адв.
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита.
Безспорно
е също така, видно от Заповед № 641/21.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение, че срещу длъжника – И.Й.Т., в полза на ищеца - ЕАД - е издадена
Заповед за изпълнение за сумите от 1 145,46лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г.
до 31.12.2018г., лихва за забава върху тази сума в размер на 102,57лв. за
периода от 02.12.2016г. до 14.02.2019г. и законна лихва върху главницата от 21.02.2019г.
до окончателното й изплащане, както и за 25лв. – д.т. и 50лв. – адв.
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита - деловодни разноски,
като в Заповедта е изрично посочено, че вземането произтича от ползвана и
незаплатена от длъжника топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2018г.
Не
се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу Заповедта за изпълнение с възражение от 11.03.2019г., че е изпълнил ЧАСТИЧНО
задължението си със сумата от 400лв. и в срок от шест месеца се задължава да
изплати остатъка, за което е представил вносна бележка от същата дата – л.15,
л.16 и л.17 от ч.гр. дело.
С
молба от 14.03.2019г. – л.19 от делото, ЕАД са заявили, че със сумата от 400лв.
са платени 394,27лв. главница и 5,73лв. лихва, но длъжникът дължи още 751,19лв.
главница и 102,57лв. лихви, както и разноските за заповедното производство.
Не се спори, че с Разпореждане № 3382 от 14.03.2019г. ПлРС е указал на ЕАД
да предявят иск за установяване на вземането си в месечен срок. От приложеното дело
се установява, че уведомление за Разпореждането заявителят в заповедното
производство е получил на 26.03.2019г. – л.24 от делото на ПлРС, а видно от ИМ
по делото на ПлРС, чието решение се обжалва, ЕА Дружеството са предявили
исковете с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК на 04.04.2019г.
Предвид
твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по делото са въпросите
да се признае ли за установено между страните, че ответника дължи на ищеца
исковите суми?
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното ч.гр.
дело, както и писмените доказателства, представени пред ПлРС и настоящата
инстанция.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е
валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение
ПлРС е приел, че в представеното възражение ответникът твърди, че в двуседмичен срок от връчване на заповедта
за изпълнение частично е изпълнил задължението, като е внесъл сумата 400лв., и
се е задължил разликата да бъде заплатена в рамките на шест месеца. Към
възражението е представено платежно нареждане от 11.03.2019г. за сумата 400лв.,
платена от П.И.Т. - авансово плащане по ч. гр.д. 1097/2019г.
Заповедния съд е
изпратил съобщение на кредитора за отговор в 3 дневен срок. Във връзка с това
указание кредиторът изрично е заявил, че
длъжникът е платил сумата 400лв., с които са покрити част от главницата за
394,72лв. и част от лихвата в размер на 5,73лв., като длъжникът остава да
заплати още 751,19лв. главница и 102,57лв. лихва, както и таксите и разноските
по делото.
Приел, че възраженията
на ответника за недопустимост на предявения иск са неоснователни, предявеният
иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
От друга страна намерил,
че по делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество.
По същество ответникът
не оспорва сумите, а признава иска. Твърди, че на 11.03.2019г. е платил сумата
400 лв, а на 26.04.2019г. е превел по банкова сметка ***. По делото са
представени доказателства, че на 11.03.2019г. ответникът е платил сумата 400лв.
и на 28.05.2019г. е платил сумата 200лв. Представени са доказателства, че на
09.07.2019г. ответникът е платил сумата от 200лв. по сметка на ищеца или общо заплатените суми от
ответника са в размер на 1000лв.
Видно от заключението на
ВЛ, което като неоспорено от страните съдът кредитирал като вярно, обективно и
компетентно, приел че неплатеното задължение за абонат № ***с потребител И.Й.Т.
към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е в
размер на 1145,46лв., след 21.02.2019г. до датата на изготвяне на заключението
- 03.07.2019г. са платени суми в размер на 1000лв. ВЛ е установило, че
задължението на ответника произтича от топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация за периода от 01.10.2016г. - 31.12.2018г. в размер на 405,46лв., ТЕ
за БГВ -495,74лв., такса - услуга за дялово разпределение на топлинна енергия
за периода 01.11.2016г. - 30.11.2018г. в размер на 16,48лв. Лихвата за забава
считано от датата на изпадане на ответника в забава до датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019г., е в размер на
104,79лв. ВЛ е установило, че след издаване на Заповедта за изпълнение на
11.03.2019г. е платена сумата от 400лв., на 25.04.2019г. – 200лв., на
28.05.2019г. - 200лв. и на 01.07.2019г. - 200 лв. С тях са погасени
задълженията за главница и законна лихва, като неплатени остават сумите за
държавни такси и разноски по делата. В
съдебно заседание ВЛ е установило, че към 02.07.2019г. остатъкът по главницата
е в размер на 277,64 лв, и не са погасени сумите за такси и разноски. Съдът намерил,
че следва да бъде съобразено и направеното плащане на сумата от 200лв. след
изготвяне на заключението на ВЛ, поради което приел че е погасена част от
главницата и сумата за главница, която
остава да дължи ответника е в размер на 77,64лв.
С оглед представените доказателства съдът установил, че от момента на
изискуемостта на част от вземанията на „***” ЕАД гр.Плевен към ответника до
момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за
изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с дължимите му
се от абоната суми за консумирана топлинна енергия.
На осн. чл.235 ал.3 от ГПК съдът взел предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, ако са от значение за спорното право. Приел, че по делото
не се спори, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и след
образуване на исковото производство дължимите от ответника суми за главница и
лихва са заплатени, като ответникът остава да дължи сумата 77,64лв. за
главница. С оглед на изложеното съдът намерил, че предявеният иск с правно
основание чл. 422 вр. чл.124 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД е основателен и доказан, но
поради това че следва да се съобрази направеното плащане в хода на делото признал за установено по отношение на ищеца,
че дълга на ответника е в размер на сумата от 77,64лв., представляваща
неплатена главница, като за разликата от
77,64лв. до 751,19лв. за главница и за сумата от 102,57лв. - мораторна лихва,
предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане.
Оплакването, че съдът е разгледал неправилно възражението на ответника
защото същото е подадено по чл.414А ГПК и е различно от това по чл.414 ГПК, е
неоснователно. Съдът е изпълнил процедурата по чл.414А ал.3 ГПК и заявителят е
направил изявление в тридневния срок какво приема за погасено с частичното
плащане от 400лв. в срока за доброволно изпълнение. С указанията за предявяване
на иска за сумите от 751,19лв. главница, 102,57лв. лихва, такса от 25лв. и
50лв. юрисконсултско възнаграждение до заявителя, съдът е зачел признанията на
кредитора какво е приел за платено от длъжника, защото във възражението И.Й.Т.
не е конкретизирал кои суми от описаните в Заповедта за изпълнение плаща с
частичната вноска от 400лв. при условие, че задължението към момента на
получаване на Заповедта за изпълнение е възлизало на 1 145,46лв. главница,
102,57лв. лихва и такса от 25лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Така
заявителя в интерес на длъжника не е приложил чл.76 ал.2 ЗЗД – когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, а
според ал.1 от същата норма след като длъжникът плаща частично и не е заявил
кое от паричните си задължения погасява, заявителят приел че погасява
най-обременителното задължение – главницата. Поради това, че върху нея има
законна лихва от датата на заявлението – 21.02.2019г. до датата на плащането на
сумата от 400лв. – 14.03.2019г. не цялата сума от 400лв. е погасила главница, а
сумата от 5,73лв. е отишла за законна лихва върху главницата но само за този
период от по-малко от месец между подаване на заявлението и първото плащане.
При горните съображения неоснователно е и второто оплакване за неспазване
на чл.76 ал.1 ЗЗД, а вещото лице е разяснило в съдебното заседание на
18.07.2019г., че последното плащане на ответника от 01.07.2019г. от 200лв. не е
отчетено в заключението, защото същото е представено преди постъпване на
доказателствата за плащане по делото. Или до това плащане лихвите по вземането
на ЕАД към И.Й.Т. са погасени изцяло и от главницата остава дължима сумата от
77,64лв. В това заседание ответникът не се е явил. С писмено заявление от
11.07.2019г. – л.125 от делото, същият е твърдял, че има остатък от 123,03лв.
от дълга по издадената Заповед за изпълнение срещу него. Дали тази сума включва
такси и разноски от заповедното производство и от какви пера е формирана от
заявлението не става ясно.
При горното решението не е неправилно, а още по-малко недопустимо. Плащания
има, но те са направени в хода на процеса и поради това ответникът е станал
причина за водене на делото – дал е повод за завеждане на иска първоначално с
неплащане, а в последствие с частично плащане, довело до предявяване на иска за
по-малка главница от заявената.
Така
като е достигнал до тези правни изводи, ПлРС е постановил едно законосъобразно
решение, което следва да се потвърди.
След
като жалбата е неоснователна на ЕАД се
дължат разноски за настоящата инстанция. Същите следва да се определят след
приложението на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, която норма препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300лв., поради което съдът в
настоящия си състав приема, че за осъществената от юрисконсулт защита пред ПлОС,
на ЕАД се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 100лв., а не
претендираните 150лв.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1411/22.07.2019г., постановено по гр.д. № 2175/2019г. на Районен съд гр.Плевен – втори граждански състав като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК И.Й.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на “***”ЕАД гр. ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***,
представлявано от законен представител Й.В.В.,
разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.