Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 105 от 05.05.2020 г., гр.
Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар С. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 565 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото
е образувано по жалба от „И.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С.Д.Л.– управител, срещу Решение № 1040-09-33/05.11.2019 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил,
с което са потвърдени Задължителни предписания №
ЗД-1-09-00655334/30.09.2019 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ –
Кюстендил, а именно – за заличаване на некоректно подадени данни за Г.И.Ш., с ЕГН **********, за месеците юни и юли 2019 г. и
подаване на редовни данни за същия период с декларация образец № 1 съгласно
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба
№ Н-8/29.12.2005 г.) с код „Заличаване” и код за „Вид осигурен” в т. 12 – „01”
(т. 1), и за предприемане на съответните действия за заличаване на
уведомленията по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ)
за сключване и прекратяване на трудовия договор (т. 2).
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. В съдебните заседания по делото жалбата
се поддържа от процесуалния представител по пълномощие на дружеството
жалбоподател – адвокат К.П.. Не се претендират
направените от дружеството разноски по производството на
делото.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие – юрисконсулт А.А., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Г.И.Ш., с ЕГН **********, е назначен на длъжност „монтажник на дограма” в „И.” ЕООД, с ЕИК *********, считано от 26.06.2019 г., въз основа на Трудов договор № 15/26.06.2019 г., сключен между него и дружеството на основание чл. 70, ал. 1 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, на пълно работно време – 8 часа, и с основно месечно възнаграждение в размер на 560,00 лева. С постъпването на работа на Ш. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и му е връчено копие на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 11/01.08.2019 г. на управителя на дружеството, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 01.08.2019 г. В Регистъра на трудовите договори в Националната агенция за приходите (НАП) за Ш. са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на 26.06.2019 г. и прекратен трудов договор на 31.07.2019 г.
Със Заповед № ЗР-5-09-00628234/19.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „И.” ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ – Кюстендил. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол (КП) № КП-5-09-00655320/30.09.2019 г. Според констатациите на контролния орган на ТП на НОИ – Кюстендил в Регистъра на трудовите договори за Ш. са подавани уведомления от „Б. М.Г” Е., гр. София, за трудов договор на длъжността „рекламен администратор”, сключен на 26.03.2007 г. и прекратен на 01.09.2010 г., и от „С. Л. Б” Е гр. София, за трудов договор на длъжността „програмист софтуерни приложения”, сключен на 11.01.2011 г. и прекратен на 08.06.2019 г. На 26.06.2019 г., въз основа на подадена молба от Ш., между него и „И.” ЕООД е сключен процесният Трудов договор № 15/26.06.2019 г., който е прекратен, считано 01.08.2019 г. В представената разчетно-платежна ведомост за месец юни 2019 г. на Ш. е начислено трудово възнаграждение за 3 работни дни в размер на 84,00 лева, какъвто е и размерът на минималния осигурителен доход съгласно Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. (560,00 лева), и чистата сума за получаване е в размер на 65,18 лева. Във ведомостта за месец юли 2019 г. е начислено трудово възнаграждение за 21 работни дни и 2 дни платен годишен отпуск (същият е разрешен със Заповед №7/01.07.2019 г. за времето от 08.07.2019 г. до 09.07.2019 г.), в общ размер на 560,00 лева, като чистата сума за получаване е в размер на 434,55 лева. В хода на проверката е дадено писмено обяснение от управителя на „И.” ЕООД с вх. № 1043-09-276/26.09.2019 г., в което същият е посочил, че във връзка с получени данни за предстоящо ново саниране на жилищните блокове в гр. Кюстендил започнал проучване за намиране на нов работник, че всички фирми, занимаващи се с поставяне на дограма, изпитват остър недостиг на работници, поради което е необходимо новоназначените да бъдат обучени, както и че след назначаването му Г.Ш. е обучаван един месец в офиса на дружеството, като е изпращан и с монтажниците за вземане на размери за дограма, а трудовият договор с него е прекратен с оглед постъпила впоследствие информация, че саниране не предстои. Контролният орган е обосновал извод, че констатираните при проверката факти и обстоятелства водят до сериозни съмнения за нарушение на осигурителното законодателство и произтичащите от това злоупотреби със средствата на фонд „Безработица”. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО със Задължителни предписания № ЗД-1-09-00655334/30.09.2019 г. е вменено задължение на „И.” ЕООД в срок от 20 работни дни от получаването им да подаде в ТД на НАП – София, офис Кюстендил данни с декларация образец № 1 съгласно Наредба №Н-8/29.12.2005 г. с код „Заличаване” и код за „Вид осигурен” в т. 12 – „01”, и да предприеме съответните действия за заличаване на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключване и прекратяване на трудовия договор. Управителят на „И.” ЕООД е подал жалба с вх. № 1012-09-45/08.10.2019 г. срещу задължителните предписания, но същата е отхвърлена като неоснователна от директора на ТП на НОИ – Кюстендил с процесното решение.
Видно от приетата като доказателство по делото длъжностна характеристика за
длъжността „монтажник” в „И.”
ЕООД, връчена на Ш. на 26.06.2019 г., основните задължения на
заемащия тази длъжност са да запознава клиентите със стоките и услугите на
дружеството според установената фирмена политика, като използва фирмената
презентация на тези стоки и услуги, за да генерира интерес за продажбата им от
дружеството, и да подпомага дейността по монтирането на всички видове стоки,
които фирмата предлага, да участва активно в получаването, подреждането,
товаро-разтоварната дейност, транспортирането и експедицията на материали,
стоки и готова продукция, като същият е на пряко подчинение на технически
секретар, офис мениджър, консултант-продавач. От показанията на допуснатите до
разпит като свидетели по делото Г.И.Ш. и М.Й.Л. – технически сътрудник в
дружеството, се установява, че през процесния период Ш. се е обучавал при Л. в
офиса на същото, находящ се на адрес: гр. Кюстендил, ул. „П.С.М.” № 24, предназначен за посещение от клиенти, за да се запознае с материята
и дейностите, които трябва да извършва, и да придобие умения в обслужването на
клиенти във връзка с монтажа. Свидетелят Ш. сочи, че освен обучението в офиса е
разнасял рекламни материали, разтоварвал е стока в склада на дружеството и е
бил обучаван от управителя на същото как да взема мерки и как да монтира
дограма, като два пъти е ходил на обекти с монтажната група (действащите монтажници в този период били двама) с опознавателна цел. Страните по делото не спорят и съдът е обявил за
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период Ш. не е
участвал реално в извършване на монтажни дейности. В съдебното заседание на
14.02.2020 г. управителят на дружеството заявява, че на Ш. не е предоставяно предпазно
облекло, тъй като реално не е извършвал монтаж, а предпазно облекло се предоставя
на работника, когато започне да осъществява реално монтажна дейност, както и че
не му е зачислявана техника, тъй за техниката в дружеството следи самият
управител и същата не се зачислява на работниците. Заявява и че с оглед
спецификата на работата на монтажника е необходимо обучение на същия на място,
и за да бъде готов за работа, обучението му следва да продължи поне около 5-6
месеца. Видно от приетите като доказателства по делото отчетни форми за
явяване/неявяване на работа за месеците юни и юли 2019 г., през месец юни Ш. е
работил 3 дни, а през месец юли – 21 дни, и е ползвал платен годишен отпуск в
размер на 2 дни. В трудовата книжка на Ш. е
посочено, че през периода от 26.06.2019
г. до 01.08.2019 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) е работил на длъжността „монтажник (дограма)” в И.” ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното
решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в
предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Решението обаче не е съобразено
с приложимите материалноправни
разпоредби. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност
по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. В
същия смисъл е и определението на понятието „осигурено лице”, посочено в разпоредбата
на § 1, т. 3,
изр. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО – физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Наличието на валидно сключено и непрекратено
трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение. Изискването на горепосочените разпоредби е лицето да упражнява
трудова дейност въз основа на валидно възникналото трудово правоотношение.
Изключение от това правило са регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 от КСО (случаите на
разрешен отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на
отпуска се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски).
Страните по
делото не спорят, а и видно от събраните писмени доказателства, на 26.06.2019
г. между Ш. и „И.” ЕООД е сключен валиден трудов договор, който е регистриран
по съответния ред, и за месеците юни и юли 2019 г. са постъпили суми в приход
на държавното обществено осигуряване за осигурителни вноски от „И.” ЕООД за
работниците и служителите на същото, в това число за Ш.. Необосновано обаче
административният орган е приел, че Ш. няма качеството на „осигурено лице” по
смисъла на §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия
договор до прекратяването му не е извършвал трудова дейност. От показанията на
разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като
обективни и кореспондиращи с писмените доказателства, се установява, че Ш. е изпълнявал
трудови задължения по процесното трудово правоотношение. Същият е имал качеството
„осигурено лице” по смисъла на §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия
договор до прекратяването му е извършвал трудова дейност, за
която е подлежал на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-09-33/05.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-09-00655334/30.09.2019 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Кюстендил.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: