РЕШЕНИЕ
№ 89 /17.09.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, гражданска колегия, в публично заседание проведено на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЪБИНА ХРИСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
При участието на секретаря Пенка Шивачева и прокурор………........
като разгледа докладваното от съдия Костова т.д. № 219/2019г. на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд против решение № 191/23.05.2019г. постановено по т.д. № 554/2018г. на БОС, с което е осъден „Гаранционен фонд“ – София да заплати на М. Д. П. сумата в размер на 6 500лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие на виновно причинено ПТП на 30.12.2016г. от водач на МПС, който е напуснал мястото на произшествието и не е бил установен, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба - 23.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията в частта над уважения размер на претендираната главница до предявения размер от 85 500лева и претенцията за присъждане на лихва за забава, начиная от 26.04.2018г. до 23.10.2018г. отхвърля като недоказана и неоснователна.
Решението се обжалва в цялост, като се излагат доводи за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че процесното ПТП е причинено от неустановен автомобил и водач, напуснал мястото на ПТП. Оспорва се приетата и кредитирана САТЕ, като се твърди, че не е правилно установен механизма на ПТП, както и виновните участници в него. Излагат се доводи за наличие на случайно събитие. Твърди се, че вредите са последица от случайно деяние /събитие/ или непреодолима сила, при което следва деецът да се освободи от отговорност – наказателна и гражданска, тъй като не е налице виновно поведение и не следва да се ангажира отговорността на Гаранционен фонд.
Прави се искане за отмяна в цялост като неправилно на постановеното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което бъдат отхвърлени изцяло предявените искове срещу ГФ като неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени и деловодни разноски пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е връчена редовно на насрещните страни, като в законоустановения срок не е депозиран отговор по нея.
Против атакуваното решение е депозирана и въззивна жалба от М. Д. П., в която се моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част за сумата над уважения размер 6 500лева до 35 000лева. Сочи се, че първоинстанционния съд е направил задълбочена и аналитична съвкупна преценка на събраните пред него доказателства, правилно е определил механизма на възникналото ПТП. Въпреки това се изразява недоволство от неправилно приложение на принципа на чл. 52 от ЗЗД, неправилно определяне моментът на дължимото обезщетение, както и неправилно определяне моментът от който се дължи лихва върху определеното възнаграждение. Излагат се твърдения, че и към момента не е налице пълно възстановяване на пострадалата.
По тази въззивна жалба е депозиран отговор от „Гаранционен фонд“ – гр. София, в който се моли да бъде оставена без уважение горепосочената въззивна жалба, като бъде отменено първоинстанционното решение. Сочи се, че са останали недоказани твърденията на ищцата за претърпени болки и страдания, тъй като в конкретния случай се касае за лекостепенни телесни увреди, които са имали кратък бързо преходен период на възстановяване, без никакви усложнения и само с тридневен болничен престой. Липсват медицински документи, доказателства за проведено лечение, проведена рехабилитация и допълнителен болничен престой. Изтъква се, че наведените във въззивната жалба множество твърдения на ищцата относно негативни изживявания след процесното ПТП не са в пряка причинна връзка с противоправно поведение на неидентифицирания водач на МПС, напуснал мястото на произшествието. Не е доказано и противоправно поведение на неизвестния водач, управлявал неидентифицираното МПС.
Бургаският апелативен съд след цялостен анализ на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема за правилна установената фактическа обстановка, че при настъпилото ПТП на 30.12.2016г. около 15.30ч. на АМ Тракия км. 320 + 900м. по посока на движението от гр. С. към гр. Б. е пострадала М. Д. П., като пътник в автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № А* управляван от Ж. К. Произшествието е настъпило поради внезапно влошена пътна обстановка – силен вятър и снеговалеж, минусови температури, бързо образували се преспи и навявания, заледен асфалт и намалена видимост. Ударът отзад на процесния автомобил е нанесен от водач на МПС, който е напуснал мястото на произшествието и е неидентифициран. Вследствие на удара е причинена верижна катастрофа.
За да е налице отговорността на Гаранционен фонд на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: да е настъпило ПТП на територията на РБългария, причинено от водач, който е напуснал мястото на произшествието и е неидентифициран, чието виновно противоправно поведение е довело до настъпване на застрахователно събитие, да са причинени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях.
Въззивният съд намира, че по делото правилно е установено наличието на изискуемите от закона предпоставки, ангажиращи отговорността на Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение на пострадалото лице. Установено е нанесен удар на процесния автомобил в задната му част от друг неидентифициран автомобил идващ към колоната автомобили. Макар да е била силно влошена пътната обстановка, то всеки водач е длъжен с оглед разпоредбите на чл.20 от ЗДвП да съобрази скоростта си на движение и дистанцията между неговия автомобил и предходния с конкретната пътна и метеорологичната обстановка. Нарушаването на правилата за движение води до виновност на поведението на неизвестния водач на МПС, останал неидентифициран. Следва да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния фонд, който отговаря на извън договорно основание, с оглед възложената му от закона обезпечителна функция на правото на обезщетение на увредените лица при ПТП при условията на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Изслушаната по делото СМЕ установява, че М. Д. П. е получила при процесното ПТП следните физически увреждания: Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, Пареза на лявата част на лицето и изкривяване, Фрактура на предна стена на ляв макисларен синус. Болничния престой е от 30.12.2016г. до 02.01.2017г., със срок на възстановяване 30 – 35 дни. Към настоящия момент при студено време ищцата още търпи болезненост, зачервяване и подуване на лявата част на лицето.
От разпита на свидетелите се установява, че ищцата е претърпяла силни негативни изживявания и стрес – изразяващи се в невъзможност да получи своевременна и адекватна медицинска помощ, загрозяване и деформация на лицето, нарушен говор, нарушен хранителен режим, неспокоен сън, страх от пътуване с МПС, силни болки по време на възстановителния процес.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че предвид възрастта на ищцата - ** год., интензитета на претърпяните болки и страдания, продължителността на възстановителния период, както и търпяните към момента неудобства, като справедливо обезщетение съобразно разпоредбата на 52 от ЗЗД общо сумата в размер на 18 000 лева. Първоинстанционният съд е присъдил като обезщетение сумата в размер на 6 500 лева, поради което въззивната инстанция следва да присъди допълнително още 11 500лева, като претецията до пълния претендиран размер от 85 000лева бъде отхвърлена като неоснователна. Размерът на застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди се определя от съда общо за всички претърпени болки и страдания от ищеца по повод процесното ПТП. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази съдебната практика постановена при подобни случаи.
Върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена и законната лихва. Първоинстанционния съд правилно е преценил началния момент на дължимата лихва, като е приел за такъв момента на предявяване на исковата молба – 23.10.2018г., предвид липсата на доказателства за изпълнение на указанията дадени от Гаранционния фонд.
При уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения такъв в условията на евентуалност.
С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл. 78 от ГПК в тежест на Гаранционен фонд следва да бъде присъдено дължимото по реда на чл. 38 от ЗА и правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за МРАВ възнаграждение на процесуалния представител на въззивника – ищец в размер на 875 лева.
Гаранционен фонд дължи 4% държавна такса върху определения допълнителен размер на обезщетението за неимуществени вреди, а именно сумата 460 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 191/23.05.2019 г., постановено по т.д. № 554/2018 г. на БОС в отхвърлителната част на исковете над присъдения размер от 6 500 лв. до размера на 85 000лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ - София с БУЛСТАТ *********, представляван от С. С. и Б. М. ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр. Б., ж.к. „Л.“ със съдебен адрес гр. Б., ул. „В. А.“ № **, ет. *, офис № * , още 11 500/единадесет хиляди и петстотин/ лева над присъдения размер от 6 500 /шест хиляди и петстотин/лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП възникнало на 30.12.2016 г. на АМ Тракия км. 320 + 900м, причинено от водач, който е напуснал мястото на произшествието и е неидентифициран, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 85 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ - София с БУЛСТАТ ********* представляван от С. С. и Б. М. да заплати на адвокат П. В. с адрес: гр. Б., ул. „В. А.“ № **, ет. , офис № * сумата в размер на 875 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38q ал. 2 от Закона за адвокатурата и определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ - София с БУЛСТАТ *********, представляван от С. С. и Б. М. да заплати по сметка на Апелативен съд – Бургас сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева – държавна такса върху уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: