РЕШЕНИЕ
№ 1400
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110140026 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу ЮЛ обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ от ЗАД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1846.34 лв.,
представляваща регресно вземане с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. по застрахователно обезщетение по щета № 44012512303958
по застраховка „Каско+“ по застрахователна полица № 440223213006349, във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 06.06.2023 г. събитие /ПТП/,
ведно със законната лихва от 28.06.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 150.87 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 27.11.2023 г. до 28.06.2024 г.
Ищецът твърди, че на 06.06.2023 г., в ***, в района на № 3 било
реализирано ПТП, тъй като л.а. „О“. Модел А, рег. № **** предприема
маневра по излизане от реда на паркираните автомобили и непреценява
разстоянието с паркирания зад него л. а. „Ф“, модел „Т, рег. № **** и
реализира ПТП. Бил съставен констативен протокол за ПТП. Поддържа, че
към датата на произшествието л. а. „Ф“, модел „Т, рег. № **** има валидна
застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, а л.а. „О“, модел А, рег. № ****
бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. За причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета
№ 44012512303958, по която било изплатено обезщетение от 1831.34 лв., като
били направени и ликвидационни разноски от 15 лв. Твърди, че ответното
дружество на 27.10.2023г. било поканено да заплати дължимата сума, като на
21.11.2023 г, ответникът бил постановил отказ за плащане. Претендира се и
обезщетение за забава в периода 27.11.2023 г. до 28.06.2024 г. Моли съда да
1
уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Оспорва настъпването на твърдяното ПТП, в т.ч. и неговия механизъм
и наличието на причинно-следствена връзка. Поддържа, че не се доказва
вината и противоправното поведение на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач, а такава има на водача по застраховка
„Каско“. Оспорва иска и по размер, като счита, че стойността на щетите е
завишена. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца
плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на
л.а. „О“. Модел А, рег. № ****.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
06.06.2023 г., в който е посочено, че на 06.06.2023 г. около 11.25 часа в *** е
настъпило ПТП между МПС „О“, модел А, рег. № **** и МПС „Ф“, модел „Т,
рег. № ****. В протокола е посочено, че процесното ПТП било реализирано
при паркиране, като са посочени щетите по автомобилите, както и е направена
схема.
По делото е представена полица по застраховка „Каско +“ №
440223213006349 от 26.01.2023 г., от която се установява, че МПС марка „Ф“,
модел „Т, рег. № **** е било застраховано по посочената застраховка в ЮЛ.
Представена е и застрахователната преписка на ЮЛ във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, а именно реализираното ПТП, като към нея е
приложено уведомление за щета № 44012512303958, опис-заключение по
щета № 44012512303958 от 09.06.2023 г., възлагателно писмо от 24.10.2023 г.,
калкулация по претенция № 44012512303958 от 24.10.2023 г., фактура №
********** от 21.09.2023 г., приемо-предавателен протокол от 19.09.2023 г.,
ликвидационен акт по щета № 44012512303958, платежно нареждане от
06.10.2023 г. на стойност 1831.34 с посочено основание щета 44012512303958,
2
както и Общите условия.
С писмо от 26.10.2024 г., ищецът е поканил ответникът да възстанови във
връзка с процесната щета сумата от 1846.34 лв. Видно от писмо от 22.11.2023
г. ответникът е отказал да заплати процесната сума, поради липса на виновно
поведение при застрахования при него водач.
Като свидетел по делото е разпитан Т. К., която посочва, че е през месец
юни 2023 г. с управлявания от нея автомобил марка „Ф“ „Т“ било реализирано
ПТП. Автомобилът бил на дъщеря й, като бил само на няколко месеца.
Посочва, че била спряла пред болница „***“, като била спряла с пуснат
авариен сигнал и го изчаквала съпруга си да пресече пешеходната пътека.
Посочва, че била паркирала на улицата точно срещу *** по посока на
движение към ***. Била спряла като втора редица до местата за паркиране, на
място, което не можеше да се паркира, защото било вход за паркинга на блока,
за да можели живущите в блока да заходят и да навлязът в паркинга на блока и
на самото платно това било начертано, като свидетелката посочва, че с нейния
автомобил била спряла пред това очертание на пътното платно, като не била
засегнала това очертание. До нея нямало коли, и тя не била пресякла
очертанието за влизане в паркинга на блока, като една част от нейния
автомобил се намирал на пътното платно, като между нея и другата кола,
която я ударила нямало друга кола. Посочва, че докато изчаквала на аварийни
светлини другият автомобил тръгнал рязко назад, за да излезе от редицата и я
ударил. Посочва, че била доста зад другия автомобил , които бил паркиран на
обособените места за паркиране и излизайки назад я ударил, като другия водач
казал, че не я видял. Колата която ударила свидетелката излизала от
обособената зона за паркиране, а свидетелката се намирала спрямо
автомобилът, който я ударил отзад от ляво. Уврежданията по нейния
автомобил били по бронята.
Разпитван е и свидетелят М.Н., който посочва, че била съм участник в
ПТП през юни 2023г., което се случи се пред „***“. Посочва, че била
паркирала на зона за платено паркиране, като зад мен нямало празно
пространство, а имало излаз на гараж, нямало друг автомобил за нея. Посочва,
че искала да се придвижи 20см. назад, за да си отвори отпред място и в
следващия момент усетила удар, нямало паркирал автомобил, но след това се
появил. Посочва, че била управлявала „О“, А, а другата кола била джип.
Посочва, че джипът бил паркирал там, той изскочил от нищото, като се
качвала в автомобилът си той не бил там, като не видяла кола в страничното
огледало и дала 20 см. назад, за да излезе от паркинга, като предполага, че и
другият автомобил е правил маневра за паркиране. Посочва, че другият
автомобил бил ударен от дясно. Посочва, че били съставили констативен
протокол, като констативния протокол, който съставили бил по делото и този с
подписа на свидетеля бил на буква „А“, като графата за превозно средство „А“
била попълнена от нея.
По делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза, от която се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният:
на 06.06.2023 г. около 11.25 часа в *** водачът на лек автомобил „О“, модел А,
рег. № **** предприема маневра за паркиране на заден ход, при която
3
реализирал ПТП с намиращия се зад него лек автомобил „Ф“, модел „Т, рег. №
****. Вещото лице е посочили, че щетите по лек автомобил „Ф“, модел „Т,
рег. № **** се намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
на 06.06.2023 г. произшествие в ***. Съгласно заключението от техническа
гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП били поведението
на водача на лек автомобил „О“, модел А, рег. № ****, който предприел
маневра за паркиране на заден ход без да се съобрази с разположеното на
намиращия се зад него лек автомобил „Ф“, модел „Т, рег. № ****. Вещото
лице посочва, че стойността за възстановяване на МПС марка „Ф“, модел „Т,
рег. № ****, на база средни пазарни цени, съгласно приложена фактура №
********** от 21.09.2023 г., издадена от ЮЛ в качеството му на официален за
марката „Ф“ сервиз, към датата на ПТП е 1758.44 лв. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП били в размер между 15 лв. и
25 лв. Вещото лице е посочило, че процесното ПТП било настъпило на *** в
района на № 3 между *** и ***. Непосредствено преди настъпването на
ударът ПТП водачът на лек автомобил „О“, модел А, рег. № **** бил
предприел маневра за паркиране на заден ход, а лек автомобил марка „Ф“,
модел „Т, рег. № ****, се движел направо, зад лек автомобил „О“, модел А,
рег. № ****. Платното за движение по *** се състояло от четири ленти за
движение, по две за всяка посока, като двете крайни ленти били предзначени
за платено паркиране, а двете посочи за движение били разделени помежду си
с двойна непрекъсната линия. Всички увреждания по лек автомобил марка
„Ф“, модел „Т, рег. № **** се намирали в пряка –причинно следствена връзка
с настъпилото на 06.06.2023 г. произшествие в ***, като уврежданията били
настъпили вследствие на движението на лек автомобил „О“, модел А, рег. №
****, на заден ход, съприкосновение между задна броня с предна дясна част
на лек автомобил „Ф“, модел „Т, рег. № ****. Съгласно заключението водачът
на лек автомобил „Ф“, модел „Т, рег. № **** не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. В открито
съдебно заседание вещото лице посочва, че по фактурата имало настройка на
рамена на чистачка, които нямали общо с процесното ПТП и били изключени
от крайната стойност на щетите, както и че към датата на ПТП-то процесния
автомобил е бил на 4 месеца и следвало да бъде отремонтиран в официалния
сервиз.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание
чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди. В доказателствена тежест на ответника е да обори
4
законоустановената презумпция за вина, както и възраженията си срещу
вземанията на ищеца.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че горепосочените предпоставки са налице. По делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, за наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на л.а. „О“. Модел А, рег. №
****, като от представена полица по застраховка „Каско +“ №
440223213006349 от 26.01.2023 г. се установява, че МПС марка „Ф“, модел „Т,
рег. № **** е било застраховано по посочената застраховка в ЮЛ.
Неоснователни са твърденията на ответника, че не бил установен механизма
на процесното ПТП, както и вината на водача МПС „О“. Модел А, рег. №
****. По отношение на описания от ищеца механизъм на ПТП - място на
настъпване, причината – излизане от реда на паркиране без да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, връзката с
увреждането в случая, ищецът проведе пълно и главно доказване на
посочените факти. По делото е двустранен констативен протокол за ПТП от
06.06.2023 г., от който се установява, че 06.06.2023 г. около 11.25 часа в *** е
настъпило ПТП при паркиране между МПС „О“, модел А, рег. № **** и МПС
„Ф“, модел „Т, рег. № ****. Съгласно показанията на свидетелката Т. К. се
установява, че била спряла пред болница „***“, по посока на движение към
*** с пуснат авариен сигнал и го изчаквала съпруга си да пресече
пешеходната пътека, като уточнява, че била спряла като втора редица на
платното до местата за паркиране, на място което било вход за паркинга на
блока, като нейният автомобил бил спрян пред това очертание на пътното
платно без да го засяга. Свидетелката посочва, че до нея нямало други коли,
като между нея и другата кола, която я ударила също нямало друга кола.
Свидетелят докато изчаквал на аварийни светлини другият автомобил, който
бил паркиран на местата за платено паркиране тръгнал рязко назад, за да
излезе от редицата и я ударил. В този смисъл са и показанията на свидетелят
Н., която посочва, че била паркирана в зоната за платено паркиране пред ***,
като зад нея имало празно място, тъй като имало излаз на гараж, като искала
да се придвижи 20см. назад, за да си отвори отпред място и в следващия
момент усетила удар, като се качвала и впоследствие не била възприела
наличието на друг автомобил. Съгласно приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза механизмът на настъпване на процесното ПТП бил
следният на 06.06.2023 г. около 11.25 часа в *** водачът на лек автомобил „О“,
модел А, рег. № **** предприема маневра за паркиране на заден ход, при
която реализирал ПТП с намиращия се зад него лек автомобил „Ф“, модел „Т,
рег. № ****. В случая следва да се посочи, че настоящият състав не кредитира
експертизата, в частта, в която е посочено, че водачът на лек автомобил „О“,
модел А, рег. № ****, бил предприел маневра за движение назад, за да
паркира, доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че е
предприел маневрата за движение назад, за да излезе от реда на паркираните
автомобили, като в останала си част съдът кредитира заключението на вещото
лице.
5
Като съобрази горното и при преценката му наред с останалите събрани
по делото доказателства, съдът приема, че виновен за настъпване на
процесното ПТП е именно водачът на МПС, марка „О“, модел А, рег. № ****,
управлявано от свидетелят Н., която управлявайки процесното МПС е
нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение,общата разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, регламентираща
задължението на всеки участник в движението по пътищата с поведението си
да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. В случая
водачът на МПС, за да излезе от реда на паркираните превозни средства, е бил
длъжен да се огледа, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен.
В случая водачът на лек автомобил марка „О“, модел А, рег. № **** е
предприел посочената маневра – движение назад, без да се съобрази с
паркирани зад него лек автомобил „Ф“, модел „Т, рег. № ****, като става
причина за настъпване на произшествието.
Въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
заключенията на приетата по делото САТЕ, се налага извод, че по делото е
установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца
имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в
резултат на виновното и противоправно поведение на водач на МПС „О“,
модел А, рег. № **** застрахован при ответника.
В случая следва да се посочи, че доколкото в отговора на исковата молба
не е наведено възражение за съпричиняване от страна на застрахования при
ищеца водач, а такова е наведено едва в устните състезания по делото, не
следва да се изследва въпроса за наличието на вина на водачът на МПС „Ф“,
модел „Т, рег. № **** за настъпване на проценото ПТП.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
6
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, стойността за възстановяване на МПС
марка „Ф“, модел „Т, рег. № ****, на база средни пазарни цени, съгласно
приложена фактура № ********** от 21.09.2023 г., издадена от ЮЛ в
качеството му на официален за марката „Ф“ сервиз, към датата на ПТП е
1758.44 лв., като по делото е като по делото е безспорно установено, че
първата регистрация на процесният автомобил на 27.01.2023 г., т. е. същият е
бил с валидна гаранция. Също така в открито съдебно заседание вещото лице
посочи, че по фактурата имало извършени услуги по настройка на рамена на
чистачка, които нямали общо с процесното ПТП и били изключени от
крайната стойност на щетите. Към така посочената сума следва да се включат
и и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., която сума ищецът има право
да получи, тъй като съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета. С оглед на гореизложеното настоящият състав
намира, че предявения иск се явява основателен за 1773.44 лв., като в
останалата си част до пълния предявен размер от 1846.34 лв., искът следва да
се отхвърли.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Страните не спорят, че поканата е предявена на
ответника на 27.10.2023 г., а това се установява и от представената
товарителница, като не се спори, че на 22.11.2023 г. ответникът е постановил
изричен отказ за плащане. С оглед на гореизложеното основателна се явява
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл. 162
ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от 27.11.2023 г. до
28.06.2024 г. възлиза на сумата в размер на 144.90 лв., поради което искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в този размер, а за разликата до пълния
претендиран размер от 150.87 лв. да се отхвърли.
7
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски,
като страната претендира сумата от 123.85 лв., заплатена държавна такса, 200
лв. депозит за вещо лице по САТЕ, 20 лв. депозит за свидетел, както и 599.66
лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в исковото производство. С оглед изход
на спора на ответника не следва да се присъдят разноски. Настоящият състав
на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед
изхода на спора на ищеца следва да се присъди сумата от 906.25 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата от 400 лв. депозит за вещо лице и 20 лв. депозит
за свидетел и 250 лв. юрисконсултско възнаграждение, което настоящият
състав с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в размер на 100
лв. Настоящият състав намира, че не следва да разглежда възражението на
ищеца за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, доколкото
същото се определя от съда. С оглед изхода на спора на ответника следва да се
присъди сумата от 20.53 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, по
предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ от ЗАД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1773.44 лв., представляваща регресно
вземане с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по
застрахователно обезщетение по щета № 44012512303958 по застраховка
„Каско+“ по застрахователна полица № 440223213006349, във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 06.06.2023 г. събитие /ПТП/, ведно със
законната лихва от 28.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 144.90 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 27.11.2023 г. до 28.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата
над уважения размер от 1773.44 лв., до пълния претендиран размер от 1846.34
лв., ведно със законната лихва от 28.06.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, до окончателното изплащане, както и иска за лихва за забава за
сумата над уважения размер от 144.90 лв., до пълния претендиран размер от
150.87 лв.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 906.25 лв. - разноски в
производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на
8
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 20.53 лв. -
разноски в производство
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9