№ 15095
гр. София, 09.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Наказателно дело частен характер № 20241110209878 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Въз основа на депозирана частна тъжба от В. Д. Д. срещу Д. П. М. е било
образувано НЧХД № 10338/2023 г. по описа на СРС, НО, 9 състав.
Производството е било прекратено, тъй като съдията-докладчик е счел, че
дадените от него указания за отстраняване на нередовности в тъжбата не са
били своевременно изпълнени.
С определение № 2116/09.07.2024 г. по вчнд № 26/2024 г. по описа на
СГС, НО, V въззивен състав разпореждането, с което наказателното
производство е било прекратено е отменено и делото е върнато на
първоинстнционния съд за разглеждането му от друг съдебен състав.
След връщане на делото е образувано настоящото наказателно дело от
частен характер.
След запознаване с подадената тъжба и постъпилите уточнителни молби
настоящият съдия – докладчик е счел, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 от НПК, поради което с разпореждане от 12.09.2024 г. е
дал указания на тъжителя да посочи дали потвърждава изложеното в двете
молби от адв. П. /с вх. №263763/25.09.2023 г. и с вх. № 288794/16.10.2023 г.,/,
да уточни на кой от адресите на Софийския районен съд е изпратено
/подадено/ отвореното писмо, в което са вписани инкриминираните изрази, да
посочи дали иска осъждане на М. единствено по предявения граждански иск
1
или иска тя да бъде осъдена за извършено престъпление като й бъде наложено
наказание. С разпореждането е дадено указание на тъжителката, че ако желае
адв. П. да я представлява по делото следва да представи надлежно
пълномощно.
В указания срок е постъпила молба от тъжителката Д., с която е
представено пълномощно за адв. П. и са потвърдени всички извършени до
момента действия от последната по делото. Изрично е заявено искане Д. М. да
бъде осъдена за извършено престъпление.
Съдията-докладчик като се запозна с тъжбата и с постъпилите
уточнителни молби намира, че не са налице основания за даване ход на
тъжбата, а такива обусляващи прекратяване на наказателното производство,
тъй като е налице визираното в чл. 250, ал. 1 т. 2 от НПК основание за това, а
именно описаното в тъжбата не съставлява престъпление.
В подадената тъжба се твърди, че на 13.02.2023 г. Д. М. представила по
НЧХД № 12 998/2022 г. по описа на СРС, НО, 10 състав документ, озаглавен
„Отворено писмо“, адресирано до множество лица с адреси в гр. София, в
които изложила за тъжителката следните твърдения: че е „******“, „*****“,
„***********“, „*********“, „****“, ********* **********“,
„************“. В уточнителна молба от 25.09.2023 г. се твърди, че
тъжителката се запознала с отвореното писмо на 05.04.2023 г., като със същата
молба изрично се твърди, че използваните от М. думи, които се инкриминират
са „******- с отрицателен контекст, *****, ***********, *********, ****,
********* **********, ************“.
В нова уточнителна молба от 16.10.2023 г. се сочи, че в посоченото
отворено писмо М. е изложила неистински позорни обстоятелства за
тъжителката Д. чрез изразите: „ти –дъщеря на уважаван от мен съсед…- си
служиш с лъжи“, „ти си завършила начален курс, а можи би и средния…
**************“, „*******“, „на 15 години си била *****“, „човекът, с когото
си живяла на семейни начала те е изоставил“, „*************“. Тъжителката
счита, че с част от посочените изрази М. е осъществила спрямо нея
престъплението обида, а с изразите, посочени в молбата от 16.10.2023 г. –
клевета.
Преди да пристъпи към анализ на естеството на инкриминираните думи
и изрази, съдията-докладчик намира за нужно да посочи следното: Обидата е
2
умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице
посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с
него. Съставът на цитираното престъпление е очертан в чл. 146, ал. 1 НК –
„който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие”. Според посочената разпоредба обидните думи
или действия трябва да са казани или извършени в присъствието на
засегнатото лице, т.е. обиденият трябва да е в състояние, да има обективна
възможност да възприеме унизителната спрямо него проява. Унизителният
характер на казаното или извършеното от дееца се преценява на основата на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за
зачитане на честта и достойнството на всекиго. Поради това личните възгледи
на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за
наказателноправната оценка относно характера на казаното или извършеното.
Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на
поне едно трето лице извън себе си обстоятелства, които са позорни за
другиго. За обективната съставомерност на деянието е необходимо
разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на
този, за когото се отнасят (недостойни от гледище на общоприетите морални
разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото),
както и да бъдат неистинни. Правната теория и съдебната практика трайно
приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването
на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала
поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в
обществото, като приписването на престъпление (втората форма на
изпълнително деяние) представлява всъщност частен случай на разгласяване
на позорно обстоятелство. Следва да се посочи, че извън обхвата на клеветата
остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка,
извод, съждение или изразява свое становище.
При така дадените уточнения съдията-докладчик намира, че
инкриминираните с тъжбата и уточнителната молба от 25.09.2023 г. изрази,
отнесени към тъжителката, че е „******“, „*****“, „***********“,
„************“ категорично не сдържат обидни квалификации за лицето, за
което се отнасят. Видно от онлайн Речник на българския език на БАН,
достъпен на адрес https://ibl.bas.bg/ значението на думата „*****“ е „който е
приет от някого с правата на истинско родно дете (син или дъщеря)“. При този
смисъл на думата използваният израз обективно не е годен да накърни честта
и достойнството на тъжителката. Чрез думата „******“ не се разгласява и
позорно обстоятелства за тъжителката, тъй като безспорно да бъдеш ***** не
е нито унизително, нито недостойно от гледище на общоприетия морал.
3
Институтът на осиновяването е законово уреден, като не е неморално нито да
бъдеш осиновител, нито *****.
На следващо място не може да се приеме за обидна и думата „*****“. С
цитираната дума се означава лице, пострадало от престъплението
изнасилване. Обективно да бъдеш пострадал от престъпление не е нито
обидно, нито унизително. Да се приеме за позорно това обстоятелство или
конкретната дума за обидна на практика означава, че се прехвърля
отрицателното и обществено нетърпимо отношение от извършителя на
престъплението към неговата жертва, към пострадалия. Несъмнено,
твърдението, че дадено лице е извършител на престъплението изнасилване е
твърдение за осъществено от това лице недопустимо, позорно поведение, на
твърдението, че едно лице е жертва на такова престъпление не е и не може да
бъде обидно или позорно. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че
инкриминираният израз, макар и да се отнася до интимната сфера на
тъжителката не е груб, вулгарен или неприемлив и не изразяват отрицателна
субективна оценка за нейната личност или качествата, които притежава, нито
се касае за унизително отношение към нея.
Съдията-докладчик намира, че и следващият инкриминиран израз по
отношение на тъжителката, че имала „нерадостно детство“ не е унизителен за
нея, нито чрез него се разгласяват неистински позорни обстоятелства. На
първо място не са изложени твърдения за конкретно нейно поведение - не се
твърди самата Д. да е осъществила нещо позорно, да е имала недопустимо от
гледна точка общоприетия морал поведение. Изложеното твърдение
представлява субективна оценка, изразено мнение като резултат от мисловна
и оценъчна дейност, чиято вярност не подлежи на доказване, тъй като
мнението не представлява факт.
На плоскостта на изложеното по-горе относно съставомерните признаци
на престъпленията обида и клевета е видно, че изразът „************“,
отнесен към тъжителката не е нито обиден за нея, нито е клеветнически. Касае
се за изразено субективно вярване, че с оглед поведението на тъжителката,
същата ще бъде наказана от Бог. Посоченият израз не представлява
унизително и вулгарно отношение към тъжителката, нито се твърди нейно
поведение.
Без съмнение част от инкриминираните изрази, а именно „*********“
4
/употребено със значението на „човек, който си служи с измами“/, „****“
/който е изгубил разсъдъка си, побъркан, безумен човек/ и „*********
**********“ са обидни и обективно годни да накърнят честта и достойнството
на лицето, за което се отнасят. Същите обаче при посочването им в тъжбата се
извадени от контекста, в който са употребени. Инкриминираните изрази се
съдържат в следния абзац от отвореното писмо /първи абзац – гръб/ „Вили!
Как е възможно за същата дата – 03.09.2022 г. да твърдиш в своя Тъжба до
СРС, като посочващ, че аз съм те наричала „****“, „********* **********“ и
че съм ти приписвала престъпления „фалшифициране на документи“ и
„сделки с фалшиви документи“. От прочита на инкриминираното отворено
писмо е видно, че изразите не са насочени към тъжителката, тя не е наречена
„****“ и „********* **********“ от М., а представляват цитат от тъжбата на
Д., въз основа на която е образувано НЧХД № 12998/2022 г. по описа на СРС,
НО, 10 състав и по което дело се твърди да е депозирано отвореното писмо –
същите при изписването им са поставени в кавички, като е видно, че по този
начин се реферира към текст, съставен от друго лице /в случая тъжителката/.
Съдията-докладчик намира, че доколкото молбата от 16.10.2023 г., с
която се инкриминират нови изрази е подадена след изтичане на 6-месечния
срок по чл. 81, ал. 3 от НПК /в молбата от 25.09.2023 г. се твърди, че
тъжителката узнала за отвореното писмо на 05.04.2023 г., следователно срокът
е изтекъл на 05.10.2023 г./, то същите не попадат в предмета на делото и не
следва да се коментират. Въпреки това, за пълнота съдията-докладчик ще
посочи, че нито един от изразите, посочени в молбата от 16.10.2023 г. не
представлява твърдение за позорно поведение на тъжителката и не са
клеветнически. Категорично не е недостойно завършването на начален и
среден курс на обучение, нито обстоятелството, че едно лице е станало
сервитьор. Чрез израза, че тъжителката е била изоставена от лицето, с което е
живяла на семейни начала не се твърди нейно лично и конкретно недостойно
поведение, а по-скоро се разбира, че тя е търпяла негативи от чуждо
поведение /на лицето, което я е изоставило/. По отношение на изразите
„*******“ и „на 15 години си била *****“ съдията-докладчик вече изрази
становище, че същите не са нито клеветнически, нито обидни. Изразът
„*************“ не може да бъде определен като клеветнически, отново по
причина, че не се твърди вече осъществено поведение от тъжителя, което да е
недостойно и неморално.
5
На следващо място при липсата на конкретика относно характера и
естеството на твърдените „лъжи“ изразът “ти –дъщеря на уважаван от мен
съсед…-си служиш с лъжи“ не може да бъде приет еднозначно като
твърдение за недопустимо, недостойно и неморално поведение, още повече,
че същият не е употребен в отвореното писмо по начина, посочен от тъжителя.
В отвореното писмо се съдържа изразът“ти – дъщерята на уважавания от мен
съсед по апартамент Димитър Иванов Динков…си служиш със свободни
съчинения /Като педагог, срам ме е да говоря за лъжи, а говоря за свободни
съчинения/“. Очевидно в случая тъжителят инкриминира собствения си
субективен прочит на изложеното, което обаче се различава от действително
употребените изрази.
По изложените съображения съдията-докладчик намира, че
инкринимираните изрази не са нито обидни, нито чрез тях се излагат
твърдения за недостойно и позорно поведение на тъжителката. Описаното в
тъжбата не съставлява престъпление, поради което и производството следва
да се прекрати.
Така мотивиран и на основание чл.247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 2
от НПК съдията – докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 9878/2024 г. по
описа на СРС, НО, 108 състав
Разпореждането подлежи на обжалване в 7- дневен срок от получаване
на препис пред Софийски градски съд по реда на глава XXII от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6