Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.12.2020
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3079 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
442410-F477683 от 13.06.2019 година на Началник
на отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на ИД на НАП/, с което на ”ЧАРМОНИ” ЕООД
град София, ЕИК *********, представлявано от И.С.Р. е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
нарушение по чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност,
във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка
с чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ””ЧАРМОНИ” ЕООД град София, ЕИК
*********, представлявано от И.С.Р., ДА
ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – град Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване в съдебно заседание.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 442410-F477683 от 13.06.2019 година на Началник на отдел „Оперативни дейности” при
ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
година на ИД на НАП/, с което на ”ЧАРМОНИ” ЕООД град София, ЕИК *********,
представлявано от И.С.Р. е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.118, ал.4, т.1
от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.7, ал.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.185 ал.2 от Закона
за данък върху добавената стойност.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за възнаграждение съобразно
последните промени на ЗАНН.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
”ЧАРМОНИ” ЕООД град София, ЕИК *********, представлявано от И.С.Р. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение от 16.03.2019 година за това,
че на 04.03.2019 година в 16.55 часа, при извършена проверка на търговски обект
– магазин за промишлени стоки, находящ се в град Стара Загора, улица „Цар
Симеон Велики“ № 77, стопанисван от „Чармони“ЕООД е констатирано, че
дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, извършва продажба на стоки и услуги без
функциониращо фискално устройство /ФУ/ към момента на проверката – 04.03.2019
година. Извършена е контролна покупка на стойност 1 брой чехли на стойност 6.00
лева, платени в брой от проверяващия К.Б., за което не е издадена фискална
касова бележка, поради липса на функциониращо ФУ в обекта. За обекка е
регистрирано в НАП ФУ модел DATEKS DP-150T KL на ФУ DT674624 и ИН на ФП-02712579 на 19.12.2017 година с № 3881152. В дена на
проверката в проверявания обект е нямало ФУ. В паспорта на касовия апарат и в
книгата на дневните финансови отчети не е отразено, че ФУ е на ремонт, както се
твърди. Нарушението е открито с ПИП № 0408514/04.03.2019 година и води до
неотразяване на приходи. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.118,
ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.7, ал.2
от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. При съставяне на акта
жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от
това визирано в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при
извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На дружеството,
на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в минимален размер от 3 000
лева.
За
изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Не се спори по делото, че на посочената дата е извършена проверка на обекта стопанисва от дружеството жалбоподател, както и че при проверката е извършена контролна покупка за което не издадена касова бележка. Жалбоподателя не излага конкретни доводи доводи, за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Изтъкват се съображения и това че ФУ се било развалило и поради това било дадено за ремонт но поради незнания това не било отразено по съответния ред. Това обаче според съда не основание за изключване на наказателната отговорност. Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, спазени са изискванията на закона, безспорно е установено административното нарушение, неговия извършител и фактическата обстановка във връзка с това. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Безспорно е установено описаното административно нарушение. Несъмнено за обекта е било налично фискалното устройство. От друга страна настоящата инстанция намира, че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност, чрез прилагането на нормата на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Сами по себе си обстоятелствата, че дружеството не е допускало нарушения на данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични задължения не е достатъчно нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл. 93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административно-наказващия орган при реализиране на отговорността по чл. 185, ал.2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в минимален размер.
Предвид претенцията на представителя на въззиваемия за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение към минималния предвиден размер от 100 лева.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: