Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.София, 02 април 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на шестнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
гражд.дело №475 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове от Л.Н.Г.– М., чрез адв. А.Б.К., със
съдебен адрес и адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „**********офис
4
против „И.к. ДАФ" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„ЛОЗЕНЕЦ", ул. „********с управител П.А.Д.с
правно основание чл. 95, ал. 1 Закона за авторското право и сродните му
права (ЗАПСП), вр. чл. 95а ЗАПСП, вр. чл.3, ал.1, т.1, предл. 3 ЗАПСП вр. чл.
15, ал. 1, т.1, 2, 4 и 5 ЗАПСП вр. чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, във връзка
чл.95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП, и чл.95б, ал.1, т.3 от ЗАПСП за осъждането
му да й заплати следните суми: - 1000
лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди за нарушение на авторското й право върху статията „П.Г. - царицата на българския
театър", извършено чрез публикуването на
статията във вестник „Пенсионери", печатното издание, бр. 9/ 4-10 март,
2015;
- 2000 лв.,
обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за извършено нарушение на авторското й право върху статията „П.Г. - царицата на българския
театър", извършено чрез публикуването на
статията във вестник „Пенсионери", печатното издание, бр. 9/ 4-10 март,
2015
г.;
-912.49 лв. обезщетение за
забава, за периода от 28.02.2017 г. до 27.02.2020 г. вкл., изчислено върху
сумата от общо 3 000 лв., дължимо обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди за нарушение на авторското й право върху статията „П.Г.
- царицата на българския театър", извършено чрез публикуването на статията във вестник
„Пенсионери", печатното издание, бр. 9/ 4- 10 март, 2015, както и обезщетение за забава върху присъденото обезщетение,
дължимо за причинените имуществени и неимуществени вреди за нарушение на
авторското й право за периода от датата на подаване на исковата молба
28.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Иска, на основание чл. 95б, ал. 1, т.
2 ЗАПСП, съдът
да осъди „И.к. Д." ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, р-н „Лозенец", ул. „********да
преустанови нарушението на авторските права на Л.Н.Г., ЕГН **********, извършено
чрез неправомерното възпроизвеждане и разпространение на статия
със заглавие „П.Г. - царицата на
българския театър" и на основание
чл. 95б, ал. 1, т. 3 ЗАПСП, да постанови изземване и
унищожаване на печатното издание на бр. 9/ 4-10 март, 2015 г., на вестник
„Пенсионери".
Претендира разноски в настоящето производство.
С исковата молба се твърди, че ищцата е автор в хипотезата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 ЗАПСП на статията: „П.Г. - царицата на българския
театър", публикувана на
6.08.2005 г. във вестник "Новинар", секцията "Ретро". В
този период тя работи като журналист във вестник "Новинар". На
04.03.2015 г. вестник „Пенсионери", издаван от „И.к.
ДАФ" ЕООД, в печатното си
издание, бр. 9 от 2015 г., в раздел-секция „Култура-Книги" публикува
статия със заглавие „П.Г. - царицата на българския
театър", която статия възпроизвежда
дословно статията, публикувана от ищцата във в.„Новинар" на 6.08.2005 г. Издателят препечатал
процесната статия в издавания от него в. „Пенсионери" без каквато и да
било индикация за авторството на ищцата, без да й е
поискано разрешение за публикацията и без да й е изплатено авторско
възнаграждение за ползването на произведението. В процесния
случай е налице "използване" по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, тъй
като във вестник „Пенсионери", дословно е възпроизведена и разпространена
статията на Л.Н.Г., публикувана по- рано във в. „Новинар". Сочи се, че при
сравнителния анализ и цялостния прочит на статията, публикувана във в.
„Пенсионери" се забелязва, че всички изречения от началото до края на
статията са запазени като конструкция и като смисъл. Поради неправомерното използване
на статията й, за ищцата възниква правото на обезщетение за автора за
причинените имуществени и неимуществени вреди, които твърди да е претърпяла.
В срок,
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Излага доводи, че процесната публикация не притежава белезите на
литературно произведение, нито че ищцата е негов автор. Оспорва изцяло
претенцията за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
като неоснователни и недоказани.
Софийски градски съд, Търговско
отделение, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, при спазване на разпоредбата на
чл.235 ГК, прие за установено следното:
Безспорно
е, че ищцата Л.Г. е завършила специалност „История" със степен Магистър в
Софийски университет „Св. Климент Охридски" през 1999 г. и втора
специалност „Журналистика" отново в Софийския университет. В периода от
2001 до 2007 г. работи като редактор и репортер в различни печатни издания, като
основни теми в работата й са историческите сюжети, които представляват особен
интерес за нея, както и че е публикувала множество статии на историческа
тематика. В
този период тя е работила и във вестник "Новинар" на длъжност „рапортер“.
Видно от представеното копие от трудова книжка (стр.7) е, че на длъжността за
2005 г. тя е получавала трудово възнаграждение в размер на 120 лв. Безспорно е,
а и от представените по делото писмени доказателства копие от статия „П.Г. - царицата
на българския театър", публикувана на 6.08.2005 г. във вестник
"Новинар", секцията "Ретро" ищцата е автор на статията. Същата статия, имаща почти напълно идентично съдържание
е публикуваната на 04.03.2015 г. със заглавие „П.Г. - царицата на българския
театър", във вестник
„Пенсионери", печатното издание, бр. 9 от 2015 г., издаван от „И.к. ДАФ" ЕООД, раздел
„Култура". От обективното и компетентно заключение на вещото лице по
съдебно филологическата експертиза се установява, че статията
спада към публицистичния стил и по-специално
към информационно-експресивния жанр очерк. Вещото лице разяснява, че характерно за този
жанр е посочването на факти и събития, свързани с личности или обществени
движения, като се предава атмосферата, свързана с обектите на информация. При
анализ на посочените в заключението публикации, притежаващи характеристиките на
жанра очерк, които са характерни предимно за ежедневни или периодични печатни
издания и техните интернет версии и по-рядко за електронните медии, както и на
източниците посочени от ответника в отговора, вещото лице категорично заключава, че публикацията не е компилация
от други такива. От заключение е видно, че установените при изследването
очерци, посветени на живота и творчеството на актрисата П.Г., до един са
по-късни от датата на публикация на очерка на ищцата. Това се отнася както за
очерците, посочени от ответника, така и до тези, открити при свободно търсене
при съставяне на експертизата. Най-ранна от тези публикации е тази от в. „24
часа“ - 30.04.2011 г., следва публикацията в сайта epicenter.bg, която всъщност е препечатка от в.“Преса“ с дата
14.10.2013 г. и последна е публикацията на БНР, датирана 20.01.2020 г., който е
и рожденият ден на актрисата през 1905 г. Така се установява по категоричен
начин, че издадената през 2005 г.
статия на ищцата не може и не съставлява компилация от други такива. Доколкото
очеркът във в.“Новинар“ представя биографични данни и събития от живота на
„Царицата на българския театър“, то тази информация
очевидно е налична в публичното пространство. Тя представлява интерес и дава познания относно определена
сфера от обществото, тоест тя е известна на хора със специфичен профил и
интереси. Очеркът, като жанр от публицистичния стил в печатните
издания, е насочен към широк и неспециализиран кръг потребители. В този
смисъл наличността на дадена информация в публичното пространство не гарантира
широката й популярност в обществото. От копието от печатното издание и от
заключението на вещото лице се установява, че в процесната публикация са
използвани части от автобиографията на С.М.„Когато се подстригваха мравките“.
Вещото лице изяснява, че използването на свидетелски разкази е обичайно за
емоционално-експресивния жанр очерк. Чрез тези свидетелства на съвременниците
се постига максимално ясна картина на атмосферата и духа на съответната
историческа епоха. Подобно използване на спомени на съвременници се наблюдава и
в публикацията на в.„Преса“, препечатана от сайта http://epicenter.bg/. В друга от изследваната публикации - на БНР, пък е
използван запис на актьора проф. В. Т., разказващ за първата среща на П.Г. с
актьорския състав на Народния театър. От изложеното следва заключението, че включването
на спомени с лични впечатления на съвременници на обекта на даден очерк е
широко използван похват, като така се придава по-висока достоверност и експресивност.
Заключението на вещото лице е, че в процесната публикация не са копирани абзаци от
други публицистични източници. Налице е използване на няколко параграфа от
мемоарната книга на С.М., като източникът е изрично посочен от автора на
статията, което е видно и от текста на статията.
С оглед
на горното, съдът намира, че статията на Л.Г., „П.Г. - царицата на
българския театър" представлява защитен обект на
авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.
1 ЗАПСП. Статията представлява самостоятелна част
от по-голямо писмено произведение, обикновено периодично издание като вестник или списание. Статията
е кратко литературно публицистично произведение и безспорно спада в категорията
"литературни произведения" и под закрилата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
закона - като съответен обект на авторското право.
По делото са представени Копие от публикувано във вестник „Пенсионери",
брой 46 от 2015 г.,
читателско
писмо, Копие от публикувано във вестник „Пенсионери", брой 48 от 2015 г., читателско
писмо, Копие от отчета за приходите и разходите на „И.к. ДАФ" ЕООД,
публикуван
в Търговски регистър за 2014 г. , както и справка от
23.06.2020 и отчет за приходите и разходите за 2014 г и 2015 г., представени с отговора на исковата
молба. Като доказателства са посочени и
оценките на читатели, обективирани в Скрийшот от интернет сайта на в.
„Пенсионери", Скрийншот от интернет
сайта на в. „Пенсионери", Копие от
първа страница на в. Пенсионери, бр. 9 от 2015 г., с препратка-анонс на
публикувана в печатното издание статия „П.Г. - царицата на българския
театър" и копие от издателско каре в „Пенсионери“. Освен че не се
установи, че е увеличен прихода на издателя от тези доказателства не може да се
направи извод, че е налице причинна връзка между факта на публикуване на
статията и реализиране на печалба от ответника от продажба на печатното издание.
Те не са относими и към размера на претендираното обезщетение, което следва да
репарира претърпени от ищцата конкретно установени вреди.
От разпита на посочения от ищцовата страна свидетел М.- съпруг на ищцата,
преценени съобразно чл.172 от ГПК, съдът приема за установено, че ищцата е била
изключително отдадена на работата си и е посветила голяма част от кариерата си
на издирване на материали, проучване на източници, но не само биографични данни за живота и
творческия път на известни български писатели, артисти, творци. Затова след
публикуването на статията й във в.“Пенсионер“,
тя изпаднала в депресия и отчаяние, почувствала се ограбена и вече не виждала
смисъл да се занимава с работата си. Тя била много разстроена, влошило се и здравословното й състоянието свързано
с прояви на световъртеж, като в следствие на преживяното те се проявявали
по-често.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявените искове са доказани
по своето основание. Исковите претенции има правно основание в чл.95 от ЗАПСП,
уреждащ т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП
авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако
от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага
нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички
случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие
на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята
на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП
е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за
да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението
е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП,
според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена
последица от нарушението. Вредите може да са както имуществени, така и
неимуществени, видно от ал. 3 на същата норма.
Елементите от сложния фактически състав на цитираната разпоредба, изискват кумулативно наличие на следните предпоставки: 1. установяване на обстоятелството, че е налице нарушение на авторско право; 2. противоправното нарушение на процесните авторски права извършено от ответника; 3. наличието на виновно поведение, като фактическият състав на чл. 95 от ЗАПСП разкрива някои различия сравнение с общия фактически състав на деликта. Видът на вината при осъществяване на противоправното поведение е без значение. Тя може да се реализира както при условията на умисъл, така и по непредпазливост, като по аргумент от чл. 45 от ЗЗД, наличието й се презюмира – т. е. при установяване факта на нарушението, вината се предполага до доказване на противното 4. вреди претърпени от ищеца в резултат на противоправното поведение на ответното дружество. Вредата се свързва с всяка неблагоприятна последица, която търпят правата и интересите на увреденото лице от неизпълненото спрямо него задължение – да не се причинява вреда (имуществена или морална). Материалните (имуществени) вреди се тези, които засягат имуществените права на увреденото лице. Те може да се изразят в едно намаляване на настоящото имуществено състояние на увредения (той обеднява с нещо – търпи загуба); имуществената вреда може да се заключава в това, че макар да са съществували всички изгледи за това, се пропуска да увеличаване на имуществото (т. нар. пропуснати ползи). 5. наличие на причинна връзка между виновните и противоправни действия на ответника и понесените вреди.
Обект
на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е форма, включително и литературните произведения, които са обективирани
по какъвто и да е начин (чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП)
Нормата на чл. 3, ал.
1, т. 1 от ЗАПСП провъзгласява за обекти на авторскоправна закрила
литературните произведения, включително произведения на научната и техническата
литература, на публицистиката и компютърни програми. Литературното
произведение следва да се разбира в широк смисъл, а не само художествените
литературни произведения, като лирика, драма, епос и др. Литературни
произведения са и произведенията на научната, техническата, публицистичната,
мемоарната, епистоларната и др. под. литература. Като взе предвид и
заключението на съдебно филологическата експертиза съдът намира, че така
създаденият текст разкрива характеристиките на "литературно
произведение" по смисъла на ЗАПСП. Законодателят изрично включва научната,
техническата и публицистичната литература, поради което несъмнено процесната
статия е обект на авторска закрила. Установи се, че статията не възпроизвежда
други публикации и не е компилация от тях, а самия факт че пресъздава факти,
било то и общоизвестни или установени от други източници, или че се позовава на
източници съдържащи факти от живота на актрисата, не отнема от творческия
характер на произведението. Именно начинът на подбор, оформяне на историята,
поднасяне на информация сочи на наличие на творческо усилие, а не че създадения
текст е резултат от случайна или външна на активността на твореца дейност или
на техническа такава, изискваща стриктно спазване на установени правила за
създаване на крайния продукт (такова произведение не е обект на авторско право
и не се ползва от закрилата на специалния ЗАПСП).
Съгласно
чл. 5 от ЗАПСП
носител на авторското право е авторът - физическото лице, в резултат на чиято
творческа дейност е възникнало произведението. Съдът като взе предвид писмените
доказателства, както и на основание чл. 6, ал. 1 ЗАПСП,
тъй като презупцията не бе оборена по делото, съдът намира за установено че автор на публицистичното произведение е
ищцата, чието име е посочено за автор под заглавието на същото. Съгласно
цитираната разпоредба се прогласява законовата презумпция, че до доказване на
противното за автор на произведението се счита лицето, чието име или друг идентифициращ
знак са посочени под обичайния за това начин върху оригинала на произведението
или копия от него и тъй като в случая името й е изписано точно под заглавието
на статията, то тя следва да се счита за автор на произведението по см. на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП
и като такъв е единственото лице, което е оправомощено да разрешава неговото
използване от други лица, вкл. и от ответника.
Субективното
авторско право, възникващо с факта на създаване на произведението, представлява
съвкупност от права, които с оглед законодателната уредба се разделят на
неимуществени, изброени изчерпателно в нормата на чл. 15, и имуществени -
изброени в нормата на чл. 18. Така съгласно чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП авторът има право да иска
признаване на неговото авторство върху произведенията и да се посочи името му.
Що се отнася до имуществените права на автора, съгласно чл. 18, ал.1 от ЗАПСП
авторът има изключителното право да използва създадените от него произведения, в
т.ч. да разрешава използването им от
други лица. Като съгласно чл. 18, ал. 2 ЗАПСП под
"използване" се разбира всякакъв вид възпроизвеждане, разпространение
сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от него, преработка,
публично показване, публично представяне и т.н. В случай, че е налице
използване по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, следователно на всеки автор се
дължи възнаграждение за всеки вид използване и за всяко поредно използване
съгласно чл. 19 от ЗАПСП. Тези
права възникват за ищеца Л.Н.Г. от момента на обективиране на произведението й
във вестник "Новинар“.
В процесния случай безспорно е налице
"използване" по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, тъй като във вестник
„Пенсионери", дословно е възпроизведена и разпространена статията на Л.Н.Г., публикувана по-рано
във в. „Новинар", факт неоспорван от ответника. При сравнителния анализ и
цялостният прочит на статията, публикувана във в. „Пенсионери“ е видно, че тя пресъздава
написаното и то без да е посочено авторството й, без нейното разрешение и без
да й било заплатено възнаграждение.
Нарушението на
авторското право може да се осъществи чрез "възпроизвеждане" което
означава "прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри,
изцяло или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма,
постоянна или временна", и „разпространение“ сред неограничен кръг лица на
екземпляри на произведението представлява "продажба, замяна, дарение или
даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението". Като в
случая са налице и двете хипотези на използване. Възпроизвеждането на
литературно произведение представлява издаването от издателя в печатница, а
разпространението се изразява в разпространението на пряко или чрез посредници
(дистрибутори) на броевете, които са издадени. В процесния случай
"използването" под формата на възпроизвеждане и разпространение сред
неограничен кръг лица на екземпляри от произведението по смисъла на чл. 18, ал.
2 ЗАПСП, е явно и ответникът не го оспорва. От доказателствата по делото се
установи, че то е станало в нарушение на правата на ищцата по смисъла на чл.
15, ал. 1, т. 2 и 4 ЗАПСП, изразяващи се в правото на автора да иска да се
признае авторството му и да се посочи името му, както и на имуществените му
права по смисъла на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗАПСП и чл. 19
вр. чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, поради което следва да се приеме за установено, че е
налице неправомерно използване на статията „П.Г.
- царицата на българския театър". От
изложеното следва, че са налице основания за
възникване на правото на обезщетение на автора за причинените имуществени и
неимуществени вреди.
Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 94, ал. 2 от ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Видът на вредите - имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл. 94, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗАПСП, че съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи. В настоящия случай съгласие за използването на произведението липсва и следователно за автора е налице вреда с характер на пропусната полза от неполученото възнаграждение за ползване на произведението. В този смисъл му се дължи обезщетение за нарушеното му право да получи възнаграждение за ползването на произведението в размер на възможното възнаграждение за това. Доколкото въпреки указанията на съда, такива доказателства не бяха представени и не е установен размера на конкретните претърпени от ищцата имуществени вреди, към момента на нарушението съдът приема, че следва да се присъди обезщетение в минимален размер от 500 лв. – чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.
Относно неимуществените вреди -
Нормата на чл. 94, ал. 2, т. 3 ЗАПСП ще намери
приложение впоследствие само при извършване на преценка досежно размера, в
който следва да бъде уважен предявеният иск, като същата задължава съда при
определяне на дължимото обезщетение да съобрази установените в нея минимум и
максимум на обезщетението. Посочената разпоредба се отнася единствено за
обезщетението за имуществени вреди, но не и за обезщетението за неимуществени
вреди. По отношение обезщетението за претърпени в резултат от нарушаването на
авторските права неимуществени вреди, приложима е общата норма на чл. 52 ЗЗД, предвиждаща, че размерът на
обезщетението се определя от съда по справедливост. В този смисъл е
Решение № 453 от 3.05.2006 г. на ВКС, ТК по т. д. № 1047/2005 г.
|
|
|
|
|
Справедливостта
по смисъла чл. 95, ал.4 от ЗАПСП не е абстрактно понятие и тя се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. В
процесния случай неимуществените вреди настъпват със самия факт на нарушението,
тъй като авторката е изживяла отрицателни емоции и е накърнено авторовото й
достойнство. При определяне на размера на неимуществени
вреди от съда по справедливост, следва да се съобрази с мащаба на нарушението и
настъпилите от него вреди. От показанията на разпитания по делото свидетел се
установи, че възпроизвеждането и разпространението на произведението й е предизвикало
обида, огорчение и чувство за безсилие и обострило съществуващи неврологични
прояви. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.
95, ал. 4 ЗАПСП, според която, макар размерът на обезщетението за вреди да
се определя от съда по справедливост, съобразно реално претърпените вреди, вида
и степента на увреждането, имуществената санкция няма само обезщетителната
функция по отношение на носителя на авторското право, но има и предупредителна
функция към причинителя на вредата и другите членове на обществото да не накърняват
авторските и други сродни права. Предвид това, съдът намира, че претендираната
сума не надхвърля справедливото обезщетение за установените негативни
преживявания и техния обем, поради което претендираният размер 2 000 лв. е справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди и следва да й бъде присъден
изцяло.
Основателни
са и акцесорните искания на ищцата по чл.
95, ал. 1, т. 2 и 3 ЗАПСП за постановяване изземване
и унищожаване на предмета на нарушението, а именно всички броеве на в.
"Пенсионери" от 4-10 март 2015 г., както и осъждането на ответника да
преустанови и занапред нарушения на авторските право на ищцата. Тъй като тези
искания имат акцесорен характер- обусловени са от изхода на главния осъдителен
иск, включително освен друго и от установяването факта на нарушението, което
безспорно е и налице, то съдът е длъжен да разгледа и да уважи тези искания. Следва
да се осъди ответника да заплати и законна лихва върху присъдените суми за
обезщетения от деня на нарушението, респ. за периода посочен в исковата молба
(три години назад преди датата на предявяването й) и до предявяване на иска,
който съгласно чл.162 от ГПК и с помощта
на програма електронен калкулатор, съдът определя на 761, 11 лева.
Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 205, 46 лв. за дължима и внесена държавна
такса и 1000, 22 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като размера
на адвокатското възнаграждение не е прекомерен спрямо фактическата и правна
сложност на делото, а факта че същото надвишава минималното възнаграждение по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2014 г. (в приложимата й редакция преди изм. от
15.05.2020 г.) възлизащ на 503, 87 лв., не задължава съда да намали размера на
договореното и заплатено възнаграждение до този размер. Следва да се осъди
ищеца да заплати на ответника сторените от него разноски за възнаграждение на
вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете,
а именно:108, 22 лв., като в частта за присъждане на сумата от 200 лв. за
разноски за събиране на доказателства искането е изцяло неоснователно и
неподкрепено с доказателства за плащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.к. „Д." ЕООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „ЛОЗЕНЕЦ", ул. „********представлявана от управителя П.А.Д.да заплати на Л.Н.Г.– М. с ЕГН **********,
представлявана от адвокат А.Б.К., със
съдебен адрес и адрес на призоваване гр.
Пловдив, ул. „**********офис 4, на правно основание чл. 95, ал. 1 Закона за авторското право и сродните му
права (ЗАПСП), вр. чл. 95а ЗАПСП, вр. чл.3, ал.1, т.1, предл. 3 ЗАПСП вр. чл.
15, ал. 1, т.1, 2, 4 и 5 ЗАПСП вр. чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, във връзка
чл.95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП, и чл.95б, ал.1, т.3 от ЗАПСП:
- сума в размер на 500 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди за нарушение
на авторското й право върху статията „П.Г.
- царицата на българския театър", извършено чрез публикуването на
статията във вестник „Пенсионери", печатното издание, бр. 9/ 4-10 март,
2015 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.02.2020 г. до
окончателното й изплащане,
-сума в размер на 2000
лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди за извършено нарушение на авторското
й право върху статията „П.Г.
- царицата на българския театър", извършено чрез публикуването на
статията във вестник „Пенсионери", печатното издание, бр. 9/ 4-10 март,
2015
г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.02.2020 г. до окончателното й
изплащане и
-сума в размер
на 761, 11 лв., обезщетение за забавеното
плащане на сумите за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за
нарушение на авторското й право върху статията „П.Г. - царицата на българския театър", извършено
чрез публикуването на статията във вестник
„Пенсионери", печатното издание, бр. 9/ 4- 10 март, 2015 г., за периода от 28.02.2017 г. до
27.02.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди в
останалата му част – над уважения размер, до размера от 1000 лв., и иска за
обезщетение за забавеното плащане, за периода от 28.02.2017 г. до 27.02.2020
г., над уважения размер, до размера от 912, 49 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОСТАНОВЯВА изземване и унищожаване на целия тираж
на печатното издание на
бр. 9/ 4-10 март, 2015 г., на вестник „Пенсионери", на основание чл.
95б, ал. 1, т. 3 ЗАПСП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 95б, ал.
1, т.
2 ЗАПСП, И.к. „ДАФ" ЕООД
с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, р-н „ЛОЗЕНЕЦ", ул. „********представлявана от управителя П.А.Д.да преустанови
нарушението на авторските права на Л.Н.Г. с ЕГН ********** - възпроизвеждането и
разпространението на статия със заглавие „П.Г.
- царицата на българския театър".
ОСЪЖДА И.к. „ДАФ" ЕООД
с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, р-н „ЛОЗЕНЕЦ", ул. „********представлявана от управителя П.А.Д.да заплати на Л.Н.Г.– М. с ЕГН **********,
представлявана от адвокат А.Б.К., със
съдебен адрес и адрес на призоваване гр.
Пловдив, ул. „**********офис 4, сумата от 205, 46 лв. разноски
за внесена държавна такса и сумата от 1000, 22 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.Г.–
М. с ЕГН **********, представлявана от адвокат А.Б.К., със съдебен адрес и адрес на
призоваване гр.
Пловдив, ул. „**********офис 4 да заплати на И.к. „ДАФ" ЕООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „ЛОЗЕНЕЦ", ул. „********представлявана от управителя П.А.Д.сумата от 108, 22 лв. разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: