№ 73
гр. Велико Търново, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Св. П. Ив.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Наказателно дело за възобновяване № 20224000600109 по описа за 2022
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. С. К., чрез адв. Ж.Н. за
възобновяване на ВНОХД 154/2022 г. на Окръжен съд - гр. Плевен и НОХД
1054/2022 г. на Районен съд - гр. Плевен, отмяна на постановените по тях
решението от 09.03.2022 г. и присъдата от 17.12.2021 г. и връщане делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се
измени решението на въззивния съд в полза на М. С. К.. В съдебно заседание
искането се поддържа от адв. Ж.Н..
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения за неоснователност на искането.
Осъденото лице не се явява, за да изрази становище лично пред съда.
Процесуалния представител адв. Ж.Н. излага съображения за
възобновяване на производството и намаляване размера на наказанието, тъй
като е явно несправедливо.
1
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК.
Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3
от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда №97/17.12.2021 г., постановена по НОХД№1051/2021 по
описа на Районен съд – Плевен съдът е постановил: ПРИЗНАВА
подсъдимия М. С. К. за ВИНОВЕН в това, че на 21.01.2020 година в село
Буковлък, обл. Плевенска, в условията на повторност държал акцизни стоки –
81.045кг фино нарязан тютюн за пушене по смисъла на чл.12, ал. 1, т. 1 и т. 3
от Закона за акцизните и данъчните складове, когато такъв се изисква по
закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят не
е маловажен и пазарна стойност на държаната акцизна стока без бандерол е
16 209.00 лева, а размерът на причинената вреда на Републиканския бюджет
от невнесения акциз възлиза на 12 318.84 лева - престъпление по чл. 234, ал.
3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 234, ал.
3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание
четири години лишаване от свобода, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим. Осъжда на основание чл.
189, ал. III НПК подсъдимия М. С. К. да заплати направените деловодни
разноски в размер на 922,08 лева, от които 360,00 лева по сметка на Районен
съд - Плевен и 562,08 лева по сметка на ОД на МВР - Плевен. ОТНЕМА на
основание чл. 234, ал. 5 НК в полза на държавата веществените доказателства
- 81.045 кг. тютюн за пушене, на съхранение в ТБ на ОДМВР - Плевен /КАТ/,
като постановява унищожаването им.
За да постанови присъдата си ПРС е приел следното от фактическа
страна: Подсъдимият М. С. К. е роден на 09.10.1968 година в гр.Плевен,
живее в с. Буковлък, обл. Плевен, българин, български гражданин, с основно
образование, женен, не работи, осъждан. С определение, постановено по
2
НОХД№ 2100/2015 година по описа на PC Плевен, състав на същия съд
одобрил постигнато споразумение, по силата на което подсъдимият К. се
признал за виновен в извършено престъпление по чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1,
вр. чл. 28, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година и три месеца, изпълнението на което било
отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години и шест
месеца. Определението влязло в сила на 08.10.2015 година.
Подсъдимият К. живеел в село Буковлък, обл. Плевенска, на адрес:
********, заедно със семейството си. На 21.01.2020 година в село Буковлък,
Плевенска област, на горепосочения адрес, подсъдимият К. държал акцизни
стоки без бандерол, а именно - раздробен тютюн за пушене с общо тегло
81.045 кг., разпределен в осем броя черни полиетиленови чували. Същите ги
съхранявал в двора зад къщата. На същата дата /21.01.2020 година/ по
утвърден план, във връзка с получена оперативна информация, била
осъществена операция по линия „Акцизни стоки без бандерол” от
служителите на реда, които извършили проверка на адреса на който живеел
подсъдимият К., а именно: с. Буковлък, обл. Плевенска, *******. При
пристигането им на адреса, те сигнализирали за присъствието си, но никой не
се показал от къщата. През това време подсъдимият К., когато ги забелязал,
веднага започнал да прехвърля държаните от него чували в съседния двор,
който бил с административен адрес: с. Буковлък, ******** и обитаван от
свидетелката Д.. Свидетелите Б. и Г. влезли през отворена врата в
прилежащия двор към къщата на подсъдимия К., като след като я
заобиколили, видели как последният прехвърля през оградата последния
черен чувал в съседния двор. Свидетелите погледнали през оградата и видели
в двора на свидетелката Д. осем броя чували, които при падането си се
скъсали, а от тях се подавал нарязан тютюн.
Полицейските служители докладвали за случая и запазили
местопроизшествието. На мястото пристигнала дежурната оперативно -
следствена група от Сектор „Противодействие на икономическата
престъпност”. В условия на неотложност било извършено претърсване в
имота, находящ се на ул. ******, при което е намерено в барака зад къщата,
малко количество нарязана листна маса с мирис на тютюн, пръсната на
земята. Извършено е претърсване и в съседния двор, находящ се на ул.
*******, където са намерени и иззети изхвърлените през оградата от
подсъдимия К. осем броя чувала с тютюн с общо тегло 81.045кг.
Първоначално за иззетата акцизна стока, подсъдимият К. отрекъл да е негов.
Впоследствие пред свидетеля Г. признал, че го е държал, малко след това
отново променил тезата си пред органите на реда, а именно, че не е негов,
като започнал да твърди, че е на свидетеля П. Ю..
Протоколите за претърсване и изземване били одобрени по съответния
процесуален ред - с Разпореждане № 214 от 22.01.2020 година по ЧНД
№149/2020 година по описа на Районен съд - Плевен и с Разпореждане № 215
от 22.01.2020 година по ЧНД №150/2020 година по описа на Районен съд -
3
Плевен.
Била назначена физико-химична експертиза като видно от
заключението по същата, представената за изследване тревиста маса
представлява годен за консумация нарязан тютюн, който потребителите могат
да използват за направа на цигари и е тютюнево изделие. Изследваната проба
може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попада в
определението за „тютюн за пушене /за лула и цигари/“ по смисъла на чл.12,
ал.1, т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
По досъдебното производство била назначена и съдебно-стокова
експертиза, като от заключението на вещото лице по същата, общото тегло на
тютюна, а именно 81.045 кг. е с пазарната стойност 16 209.00 лева към датата
на деянието, а размерът на причинената вреда на Републиканския бюджет от
не внесения акциз за това количество тютюн, към датата на деянието, възлиза
на 12 318.84 лева.
Приетата фактическа обстановка от ПРС е на база следния анализ
на доказателствения материал: Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите Д. П. Г. /дадени лично пред съдебния състав и дадените такива в
хода на проведеното досъдебно производство и прочетени в хода на
съдебното следствие на осн. чл. 281, ал.5 вр. с чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, Б. Н.
Б. /дадени лично пред съдебния състав и дадените такива в хода на
проведеното досъдебно производство и прочетени в съдебното следствие по
делото на осн. чл. 281, ал.4 вр. с чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, Б. Б. Б., М. Д. Д.,
като логични, убедителни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите
пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните
за делото факти. По делото не са налице обстоятелства поради които
свидетелите от тази група биха могли да се считат предубедени или
заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетелите Г., Б. и Б.
изясняват авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъпното деяние като по категоричен начин посочват, че деянието е
извършено около 09:30 часа 21.01.2020 година в с. Буковлък от подсъдимия
М.К.. Тези свидетели пресъздава свои преки и непосредствени впечатления,
според които на инкриминираните дата и място в качеството си на
полицейски служители при изпълнение на служебните си задължения
извършили проверка по сигнал за държане и разпространение на акцизни
стоки без бандерол в ползвания от подсъдимия имот, находящ се на ул.
****** в с. Буковлък. Посочват, че пристигайки до портата на двора на
къщата извикали, че влиза полиция, но никой от обитателите не се показал,
след което влезли през металната дворна врата на имота и по алея, минаваща
покрай жилищната сграда се насочили към задния двор откъдето се чувал
шум. Там свидетелите Г. и Б. лично видели подсъдимия М.К. да хвърля
полиетиленов чувал през оградата в съседния двор, в който се намирали 2 бр.
жилищни сгради ползвани съответно от свидетелките М. Д. Д. и И. М. К.а.
Свидетелят Г. погледнал през оградата и забелязал, че точно долу в съседния
двор непосредствено до оградата имало безразборно разпилени черни
4
полиетиленови чували, като единият от тях се „пръснал“ и около него имало
разпиляна растителна маса приличаща на тютюн. В подкрепа на това негово
твърдение е информацията закрепена в съставения по реда на НПК протокол
за претърсване и изземване в неотложни случаи от 21.01.2020г., ведно с
придружаващия го фотоалбум. Посочените по-горе свидетели споделят и
свои възприятия, според които в малко помещение, тип барака, намиращо се в
дворния имот на подсъдимия и долепено до къщата видели пликове, чанти и
остатъци от жълто-кафява нарязана листна маса с мирис на тютюн. От
показанията на свидетелката М. Д. Д. се установява, че същата забелязала
черните полиетиленови пликове с наподобяващо тютюн съдържание след
полицейската проверка. Описва местоположението им с думите: „бяха до
неговата ограда /на подсъдимия/, но в моя двор...имаше май един скъсан“.
Твърди, че около 09-10 часа на инкриминираната дата спяла в дома си, но
била събудена от полицейски служител, който я попитал за собствеността на
черните полиетиленови чували в двора и, които тя видяла едва тогава.
Категорично отхвърля възможността да не ги е забелязала преди това, като в
подкрепа на този извод споделя, че предишния ден /20.01.2020г./ е била в
дома си и излизала понякога на двора да пие кафе.
Съдът е обсъдил и показанията на свидетелите П. В. Ю. /изложени
устно и непосредствено пред съдебния състав и дадените такива в хода на
проведеното досъдебно производство и прочетени в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 281, ал.4, вр. с чл. 281, ал.1, т.1 от НПК/, И. М. К.а и
П. Г. К.а, като намира същите за неубедителни, нелогични, непоследователни
и дадени от лица, които поради наличие на семейна връзка или приятелски
взаимоотношения с подсъдимия са повлияни във висока степен. ПРС
констатира съществено противоречие между показанията на свидетеля П. В.
Ю. дадени в хода на досъдебното производство и изложените устно и
непосредствено пред съдебния състав. В прочетените и приобщени по реда на
чл. 281, ал.4, вр. с чл. 281, ал.1, т.1 от НПК показания, свидетелят Ю. твърди,
че узнал за извършваната проверка в имота на подсъдимия и незабавно
отишъл като заявил пред полицейските служители, че тютюна е негов, че
преди това го закупил от „едни“ момчета и платил на подсъдимия, за да го
остави в неговата къща. Посочва, че тютюна оставил „отзад в двора на М.“. В
хода на проведеното съдебно следствие свидетелят Ю. излага диаметрално
противоположна версия, според която имал уговорка със свидетелката И. П.
К.а да и намери тютюн, който да пакетират и продадат на пазара. Твърди, че в
двора на свидетелката К.а нямало място за извършване на пакетирането и да
оставят чувалите на закрито помолил подсъдимия да ги остави в неговия
двор. Посочва, че на 20.01.2020г. около 5-6 часа когато било тъмно „едни
момчета“ докарали тютюна и го оставили пред къщата на подсъдимия, а
свидетелят лично занесъл един от чувалите в двора на М.К., а останалите
прибрал в двора на свидетелката И. К.а. Заявява, че първоначално е посочил,
че когато разбрал за извършваната полицейска проверка веднага отишъл на
място и заявил, че тютюнът е лично негово, защото не искал да създава
5
притеснения на свидетелката И. К.а, която се грижела за тежко болния си
съпруг-твърдение напълно различно от изложеното в показанията дадени от
този свидетел в хода на досъдебното производство, прочетени и приобщени
по реда на чл. 281, ал.4, вр. с чл. 281, ал.1, т.1 от НПК. Освен, че показанията
на свидетеля П. Ю. са вътрешно противоречиви и неубедителни, то същите не
се подкрепят и от доказателствения материал по делото, поради което съдът
не дава вяра, както на показанията му дадени лично и непосредствено пред
съдебния състав, така и на дадените в хода на досъдебното производство,
прочетени и приобщени по съответния процесуален ред.
Съдът е обсъдил и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр.
с чл. 281, ал.1, т.5 от НПК показания на свидетелката А. М.ева К.а като
констатира, че в по-голямата си част не възпроизвеждат впечатления относно
релевантни за случая факти. Тази свидетелка няма преки и непосредствени
възприятия относно механизма на извършеното деяние, респективно относно
неговото авторство. Единствено в частта в която свидетелката А. К.а посочва,
че при извършената проверка освен полицейските служители, присъствали
нейните родители /подсъдимият М.К. и свидетелката П. К.а/ и свидетелят П.
Ю., като чула, че на въпроса на проверяващите: „На кого е тютюна?“
последният заявил, че е негов съдът приема с доверие като обективни и
убедителни.
Съдът е обсъдил показанията на свидетелката П. Г. К.а като намира, че
същите са повлияни изцяло от близката семейна връзка с подсъдимия
/съпруга/съпруг/ и поради това не следва да бъдат кредитирани с доверие.
Тази свидетелка заявява, че е в съда, за да свидетелства, че два дни преди
извършената в дома и полицейска проверка свидетелката И. К.а помолила
/нея и съпруга и/ да работи у тях като пакетира тютюн. Твърди, че и
разрешили, тъй като в задния двор на дома им имало барака, а двора на
свидетелката И. К.а бил открит. Заявява, че нямала уговорка за това със
свидетеля П. Ю. и че по време на проверката не казала на полицейските
служители, че тютюнът не е на свидетеля Ю., а на свидетелката И. К.а, тъй
като никой не я питал за това. Съдът намира, че отговорите на поставените и
от страните въпроси на свидетелката П. К.а са нелогични, уклончиви и
неубедителни. Безспорно от обсъдените по-горе показания на свидетелката А.
К.а е че полицейските служители попитали на кого е тютюна в присъствието
на подсъдимия, на свидетеля Ю. и на свидетелката П. К.а, която не посочила
определено лице, а запазила мълчание.
Съдът е обсъдил показанията на свидетелката И. М. К.а като е намерил,
че същите са непоследователни, неубедителни и повърхности. В голяма част
представляват преразказ на факти, които не е възприела лично, а са и били
описани от други лица, респ. съдържат предположения, както например
свидетелката заявява: „Вечерта сигурно го е докарал и го е хвърлил в моя
двор, като един чувал оставил в тяхната барака, за да може на другия ден да
го пакетираме и да го изкараме на пазара да го продаваме“. Твърди, че
помолила свидетеля П. Ю. да намери тютюн, който да пакетират в двора на
6
подсъдимия, тъй като нейния бил открит. Твърди още, че получила съгласие
от подсъдимия и съпругата му, а свидетелят Ю. приел да набави определено
количество тютюн. Според тази свидетелка идеята била тя да помага в
пакетирането, а след продажбата на тютюна да разпределят печалбата със
свидетеля Ю., като възнамерявала да предостави парични средства и на
подсъдимия. Съдът намира за необективно и нелогично твърдението на
свидетелката И. К.а, че черните полиетиленови чували /с изключение на един/
били поставени в нейния двор предвид факта, че същата предварително
получила съгласието на подсъдимия и съпругата му да бъдат прибрани в
техния двор, тъй като нейния бил „отграден и се вижда всичко“, за което бил
уведомен и свидетелят Ю.. Именно поради това съдът не дава вяра на
показанията и в тази им част. Съдът намира за неистинско и твърдението на
свидетелката И. К.а, че е присъствала по време на извършване на проверката
от полицейските служители, тъй като е изолирано и опровергано изцяло от
показанията на свидетелите Б. Б., Б. Б., Д. Г. и А. К.а, а така също и от
резултата от проведените очни съставки в съдебно заседание на 08.12.2021
година. Преценявайки показанията на свидетелката И. К.а съдът констатира,
че същите са необективни и дадени единствено от желание да съдейства на
защитната теза по делото с цел избягване на наказателна отговорност на
подсъдимия М.К..
Съдът приема като обективни и убедителни показанията на свидетелите
Й. Х. Ж. и С. М. С.. От същите се установява, че свидетелят Спасов
извършвал търговска дейност в района на кооперативния пазар в гр.Плевен и
във връзка с нейното осъществяване ползвал полиетиленови чували, от които
продавал на свидетеля Ж., а последния от своя страна с цел печалба
препродавал на различни лица в с. Буковлък. Изяснява се също така, че
свидетелят Ж. и подсъдимият се познавали. В подкрепа с показанията на тези
свидетели е заключението на вещото лице С. по една от общо трите назначени
входа на досъдебното производство съдебно дактилоскопни експертизи,
според което една от дактилоскопните следи, открита върху черния
полиетиленов чувал, обозначен като обект №2 е оставена от палец на дясна
ръка на лицето Й. Х. Ж..
Съдът е обсъдил дадените от подсъдимия М. С. К. обяснения, като е
отчел, че същите освен доказателствено средство, са и средство на защита.
След като съпоставил същите с останалия събран по делото доказателствен
материал, ПРС намира, че същите са изолирани и нелогични, поради което са
израз единствено на предприетата защитна теза и не следва да бъдат
кредитирани с доверие. Съдът намира за нелогични и неубедителни
твърденията на подсъдимия, че в двора му имало само един чувал, който
изхвърлил през оградата по изложените по-горе съображения при преценка
показанията на свидетелката И. К.а. Както свидетелката И. К.а, така и
подсъдимият твърдят, че предварително подсъдимият разрешил в двора му да
бъде съхраняван и обработван тютюн с цел продажба, тъй като двора на
свидетелката И. К.а бил открит и всичко се виждало. Нелогично е
7
разполагането на полиетиленовите чували на открито в двора на И. К.а
предвид тяхното съдържание - тютюн и опасността качеството му да бъде
съществено влошено с оглед влиянието на характерните за месец януари
зимни, атмосферни условия. Видно от Протокола за претърсване и изземване
в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 21.01.2020г., който е
съставен по съответния процесуален ред и се явява годно доказателствено
средство за извършените действия, за реда по който са извършени и за
събраните доказателства е че в съседния на имота на подсъдимия двор са
били намерени, описани, иззети и предявени на поемните лица 8 броя черни
полиетиленови чували, съдържащи нарязана суха жълто-кафява листна маса с
мирис на тютюн и с тегло, конкретно посочено. Видно от придружаващия
цитирания протокол фотоалбум е че осемте броя черни полиетиленови
чували са били нахвърляни в безпорядък, което създава основателно
съмнение в истинността на поддържаната от защитата теза, че същите
предварително били занесени от свидетеля Ю., а подсъдимият прехвърлил
през оградата само един от тях, респективно обуславя единствения възможен
извод, съответстващ на обсъдените показания на свидетелите Д. П. Г., Б. Н. Б.
и Б. Б. Б. които ясно са чули идващия от задния двор на имота на подсъдимия
шум от падащи предмети и лично са възприели момента, в който
подсъдимият К. прехвърлил и последния чувал.
В подкрепа на обсъдените по-горе гласни доказателства са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: 2 броя
протоколи за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение от 21.01.2020 година, ведно с придружаващите ги
фотоалбуми; Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на
собственика или обитателя в тяхно отсъствие; Протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от 12.06.2020г.; Докладна записка от
МлПИ П. Г.; 4бр. справка за съдимост на подсъдимия М. С. К., издадени от
БС при РС-Плевен; справка за съдимост на П. Г. К.а; писмо от 15.12.2021г. на
Кмета на Община-Плевен, прочетените по съответния процесуален ред
протоколи за разпит на свидетелите Д. П. Г., Б. Н. Б., П. В. Ю., А. М.ева К.а.
Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице И. П. по
назначената и изслушана съдебна физико-химична експертиза като
компетентно изготвено от вещо лице с необходимите знания и опит в
конкретната област. От същото се установява, че представената за изследване
тревиста маса представлява годен за консумация нарязан тютюн, който
потребителите могат да използват за направа на цигари и е тютюнево
изделие. Изследваната проба може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка и попада в определението за „тютюн за пушене /за
лула и цигари/“ по смисъла на чл.12, ал.1, т.3 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/.
Съдът приема с доверие и заключението по назначената и изслушана и
съдебно-стокова експертиза като обективно и неоспорено от страните, според
8
което общото тегло на тютюна, а именно 81.045 кг. е с пазарната стойност 16
209.00 лева към датата на деянието, а размерът на причинената вреда на
Републиканския бюджет от не внесения акциз за това количество тютюн, към
датата на деянието, възлиза на 12 318.84 лева.
Съдът е обсъдил и заключенията по назначените и изслушани 3 бр.
съдебно-дактилоскопни експертизи, като е намерил, че същите не допринасят
за доизясняване на фактическата обстановка по делото. Видно от
заключенията на вещото лице С. е че по представените за изследване 8 бр.
черни полиетиленови чували, съдържащи нарязана жълто- кафява листна
маса с мирис на тютюн, иззети при извършеното на 21.01.2020г. претърсване
и изземване от дворно място на адрес с. Буковлък, ******** има наличие на 2
бр. годни за идентификация дактилоскопни следи, от които 1 бр. върху
черния полиетиленов чувал, обозначен като обект №2 и 1 бр. върху черния
полиетиленов чувал, обозначен като обект №6 не са оставени от: лицата М. С.
К., П. В. Ю., А. М.ева К.а, П. Г. К.а, С. М. С., Г. С. Ю.; няма съвпадение с нито
един от въведените до момента отпечатъци от лица от криминалния
контингент в базата данни, а едната от дактилоскопните следи, открита върху
черния полиетиленов чувал, обозначен като обект №2 е оставена от палец на
дясна ръка на лицето Й. Х. Ж..
Правните съображения за взетото решение по присъдата се свеждат
до следното: При тази установеност на фактите ПРС намира, че подсъдимият
М. С. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, като на
21.01.2020 година в село Буковлък, обл. Плевенска, в условията на
повторност държал акцизни стоки - 81.045 кг. фино нарязан тютюн за пушене
по смисъла на чл.12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за акцизните и данъчните
складове, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове, като случаят не е маловажен и пазарна стойност на
държаната акцизна стока без бандерол е 16 209.00 лева, а размерът на
причинената вреда на Републиканския бюджет от невнесения акциз възлиза
на 12 318.84 лева.
Налице е квалифициращият признак „повторност“, тъй като деянието е
осъществено от подсъдимия К. на 21.01.2020г., след като Определение,
постановено по НОХД№ 2100/2015 година по описа на PC Плевен / влязло в
сила на 08.10.2015г./, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение,
по силата на което подсъдимият К. се признал за виновен в извършено
престъпление по чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК /ред.към бр.
26 от 2010 г./, за което му било наложено наказание лишаване от свобода в
размер на една година и три месеца, изпълнението на което било отложено на
основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години и шест месеца.
Налице е съставомерният от обективна страна признак „немаловажен
случай“, тъй като с оглед значителността на вредните последици и с оглед
конкретните обстоятелства се разкрива една по-висока степен на обществена
9
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид.
Деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла
на чл. 11, ал. II от НК. За умисъла на едно лице се съди по неговите
фактически действия. В настоящия случай подсъдимият в условията на
повторност държал акцизни стоки - 81.045 кг. фино нарязан тютюн за пушене
по смисъла на чл.12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за акцизните и данъчните
складове, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове, като е знаел, че случаят не е маловажен и причинява
вреда на Републиканския бюджет от невнесения акциз възлизаща на 12 318.84
лева. Подсъдимият е насочил всичките си усилия към осъществяване на
деянието, съзнавайки общественоопасния му характер и желаейки
настъпването на негативния резултат.
Престъпният състав по чл.234, ал. 1 от НК криминализира действията
по "продажба" и "държане" на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон. Следва да се счита, че под термина "държане"
законодателят е имал предвид упражняването на фактическа власт върху
определен вид вещи. Фактическата власт може да бъде осъществена чрез
широк аспект от действия - съхраняване на стоките, укриването им,
преместването им в пространството, предоставянето им на други лица и т.н.
Независимо от различния си характер всички те увреждат в една и съща
степен обекта на престъплението. Престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е
уредено в глава шеста, раздел II от НК - негов обект е стопанството, а негов
родов обект - отделен стопански отрасъл. Конкретният предмет на
посегателство са обществените отношения, свързани с плащането на
определено публично задължение като предпоставка за продажбата и
държането на даден вид стоки, изброени изчерпателно в Закона за акцизите и
данъчните складове. Лицето, което осъществява престъпния състав на чл.
234, ал. 1 от НК засяга охранените от правната норма обществени отношения
не чрез въздействие върху определен материален предмет, а чрез
осъществяването на фактическа власт върху стоки без да е било изпълнено
уреденото от закона задължение за заплащане на акциз. Държането не е
ограничено само до физическото местонахождение на стоките у дееца, а с
отношението му към установената фактическа власт, независимо от
конкретния начин, по който тя се упражнява. Следователно, деецът по чл.
234, ал. 1 НК въздейства не върху стоката, която противоправно държи, а
върху дейността на стопанския отрасъл, насочена към обезпечаване на
държавната функция по контрол върху продажбата и движението на акцизни
стоки.
По отношение на наложеното наказание ПРС е изложил следните
съображения:
При определяне наказанието на подсъдимия К. ПРС е съобразил
санкционната разпоредба на чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК,
която предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и
10
лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК.
Съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства: предишните
осъждания на подсъдимия /извън процесната квалификация/, които не са
оказали необходимото поправително въздействие, лошите характеристични
данни и проявената дързост от негова страна с оглед установения стремеж да
заблуди служителите на реда при осъществяваната от тях операция по линия
„Акцизни стоки без бандерол“, предприемайки бързо прехвърляне на
инкриминираните вещи през оградата в съседен двор, както и смекчаващите
такива, а именно: лошото социално положение и липсата на регулярни
трудови доходи. Поради изложеното съдът е намерил, че наказанието следва
да бъде определено при условията на чл. 54 от НК в размер малко под
средния предвиден от законодателя, а именно 4 години лишаване от свобода.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС ПРС постановява определеното и
наложено наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия К. при първоначален
общ режим.
Съдът не е лишил подсъдимия К. от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК с
оглед обстоятелството, че същият не притежава такива. В този смисъл
Решение 244/2012г., II-ро н. о./. Съдът е приел, че така определеното и
наложено наказание лишаване от свобода е подходящо и ще способства за
постигане целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.
С Решение № 48 от 09.03.2022 г. ПОС по ВНОХД№154/22г. е
постановил: Потвърждава Присъда № 97 от 17.12.2021 г постановена по
НОХД 1051/2021 година по описа на Плевенския районен съд.
За да постанови решението си ПОС е изложил следните
съображения: Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи
относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез
подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК и събиране на нови доказателства.
Протоколите за извършените процесуални действия по претърсване и
изземване били одобрени по съответния процесуален ред - с Разпореждане №
214 от 22.01.2020 година по ЧНД №149/2020 година по описа на Районен съд
- Плевен и с Разпореждане № 215 от 22.01.2020 година по ЧНД №150/2020
година по описа на Районен съд - Плевен, поради което и ПОС приема, че са
изготвени по реда на НПК и могат и следва да се ползват като годен източник
на данни във връзка с установяване на фактическата обстановка. От
назначената физико-химична експертиза се установява, че представената за
изследване тревиста маса представлява годен за консумация нарязан тютюн,
който потребителите могат да използват за направа на цигари и е тютюнево
изделие. Изследваната проба може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка и попада в определението за „тютюн за пушене /за
лула и цигари/“ по смисъла на чл.12, ал.1, т.3 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/. Този извод по експертното заключение напълно
се възприема и от настоящата въззивна инстанция. От назначената съдебно-
11
стокова експертиза, се установява, че общото тегло на тютюна е 81.045 кг. с
пазарната стойност 16 209.00 лева към датата на деянието, а размерът на
причинената вреда на Републиканския бюджет от не внесения акциз за това
количество тютюн, към датата на деянието, възлиза на 12 318.84 лева.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд във връзка
със събраните по делото гласни доказателства. По своята същност те са
непротиворечиви относно фактите от значение по обвинението.
Полицейските служители /разпитани като свидетели/ пресъздават лични,
преки и непосредствени впечатления относно действията на подсъдимия
свързани с прехвърляне на вещите предмет на обвинението в друго дворно
място. Защитната теза на подсъдимия, че вещите не били в негово държане не
може да бъде преодоляна при така събраните доказателства, още повече
отчитайки косвените такива за това, че в дома са намерени макар и в
минимално количество еднотипен род вещи разпилени по пода. Въззивната
инстанция напълно споделя изводите на районния съд относно показанията на
св. Ю.. Последният заявява, че вещите били негови, но подсъдимия знаел за
тях, както и че е приел да ги държи срещу възнаграждение. В тази им част
показанията на този свидетел подкрепят обвинителната теза свързана именно
с държане на акцизни стоки без да е спазен съответния законов ред. По тези
съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция
относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни,
поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от
първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния извод,
че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство М. С. К. е осъществило престъпния състав по чл.234 ал.3 т.1 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.28 от НК. Съдът правилно е приел, че са налице
както елементи от обективна, така и от субективна страна на деянието. ПОС
счита, че правните изводи, направени и изложени от решаващия съд, относно
квалификацията на деянието и извършителя, са правилни и последователни.
Налице е квалифициращият признак „повторност“, тъй като деянието е
осъществено от подсъдимия К. на 21.01.2020г., след като с Определение,
постановено по НОХД№ 2100/2015 година по описа на PC Плевен / влязло в
сила на 08.10.2015г./, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение,
по силата на което подсъдимият К. се признал за виновен в извършено
престъпление по чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК /ред. 9 към
бр. 26 от 2010 г./, за което му било наложено наказание лишаване от свобода
в размер на една година и три месеца, изпълнението на което било отложено
на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години и шест месец.
При осъществяването на това инкриминирано деяние фактическата власт
може да бъде осъществена чрез широк аспект от действия - съхраняване на
стоките, укриването им, преместването им в пространството, предоставянето
им на други лица и т.н, което се установява и в конкретния случай.
При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционният
12
съд правилно е преценил обществено-опасния характер на деянието и дееца,
тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа обстановка при
извършване на деянието, и е определил наказание четири години лишаване от
свобода. Правилно са отчетени данните за по-висока степен на обществена
опасност на дееца с оглед предишните му осъждания, които явно не са довели
до превъзпитание и поправяне. От събраните по делото доказателства може
да се направи извод, че съхранението на такъв род вещи явно не е инцидент в
живота на подсъдимия, който е бил известен и явно е организирал продажба
на такъв род вещи и с членове на семейството си. Стойността на вещите
правилно е отчетена при определяне на наказанието.
ПОС не е установил по никакъв начин в досъдебното производство и в
производството пред районния съд да са били нарушени правата на
подсъдимия К.. Въззивният съд не е установил при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си
районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на
какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и
правната страна на деянието, приложил е правилно закона и е постановил
законосъобразна и справедлива присъда.
Обсъждането на доказателствата, посочва ПОС, е подчинено на
правната и житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при
категорично установеното авторство на деянието от подсъдимия и на
неговата вина, е настъпила и единствено възможната последица за
противообщественото поведение на М.К. - осъждане и налагане на наказание.
Изводите на съда са съобразени с доказателствата по делото и правилата на
логиката и са направени при спазване на процесуалните правила относно
събирането, проверката и преценката на доказателствата, като установените
факти са подведени под правилния наказателен закон и е определено
наказание, съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени
в чл.36 от НК. Даден е приоритет на специалната превенция и е определено
сравнително ниско наказание, като по този начин първоинстанционният съд
се е показал хуманен и снизходителен към подсъдимия, който не е проявил
никакви признаци на разкаяние и съжаление за стореното.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, ПОС не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна.
При горните фактически, по доказателствения материал и правни
съображения в мотивите към присъдата на ПРС и съображения на ПОС,
оплакванията в искането за възобновяване и пледоарията по същество се
свеждат до следното:
13
Постановяването на съдебните актове са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуален закон, които са основания за
възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. М.К. е признат за виновен за престъпление,
което не е извършил. Материалният наказателен закон е приложен
неправилно. Приетата фактическа обстановка не съответства на
доказателствата по делото, същите не установяват приетото от съда. Двете
съдебни инстанции неправилно са тълкували събраните доказателства и
предмет на анализ и преценка не са били в тяхната пълнота възраженията на
защитата за липса на престъпление, включително възраженията пред
въззивния съд. Първоинстанционният и въззивният съд не са изпълнили в
пълен обем процесуалното си задължение за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото и анализиране на доказателствената
съвкупност и са достигнали до неправилни изводи. В резултат на това
осъждането почива на предположения. Допуснатите процесуални нарушения
се изразяват и в неспазване на изискванията за форма, което отново води до
нарушаване на правото на зашита на осъдения,
Наложеното наказание е явно несправедливо и несъответстващо на
критериите чл. 348. ал. 5 от НПК, поради което е основание за възобновяване
и по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
1. Диспозитивът на обвинението по обвинителния акт започва по
следния начин: това, че: 21.01.2020 година в с. Буковлък... ”. В
потвърдената присъда на PC - Плевен без основание е добавено „на
21.01.2020 ....”. Диспозитивите се различават, в този по обвинителния акт,
който предопределя развитието на производството не е посочено кога е
извършено деянието. Освен това, в диспозитива не е посочено точното място
на държане, което е основен съществен елемент от индивидуализацията на
обвинението. Невъзможно е осъдения да е държал чувалите с тютюн
навсякъде в населеното място с. Буковлък.
Диспозитивът не отговаря на законовия текст на чл. 234 от НК -
..държал акцизни стоки....фино нарязан тютюн за пушене по смисъла на чл.
12, ал.1, т. 1 и т. 3 от Закона за акцизните и данъчните складове, когато такъв
се изисква по закон ...”. Липсват думите „без бандерол”. Присъдата на PC -
Плевен страда от същия недостатък, но е потвърдена.
И в трите горни случая е нарушено задължителното ТР 2/07.10.2002 г.
по тълк. дело 2/2002 г, ОСНК, т. 4.2, съгласно което правната квалификация
на деянието по чл. 246, ал. 3 от НПК е задължително изискване към
обвинителния акт „Изискванията към заключителната част на обвинителния
акт са аналогични на изискванията към съдържанието на постановлението за
повдигане на обвинение, като законодателят е добавил и предложението за
прилагане на чл. 53 от НК. Всички реквизити, предвидени в чл. 235, ал. 3
НПК (аналогичен на сегашния чл. 246, ал. 3 - вж. ТР 6/19.02.2018 г. по т.д.
6/2017 г., ОСНК), с изключение на последния, са задължителни и наличието
14
им предопределя валидността на изготвения обвинителен акт, тъй като
създават необходимите предпоставки за гарантиране на правото на защита на
правоимащите процесуални субекти
2. При потвърждаването на присъдата на Районен съд - Плевен не са
обсъдени доводите на защитата, процесуално задължение на въззивния съд
съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК. Същите заедно с неизяснените обстоятелства
и останалите процесуални нарушения на правото на защита, доколкото
въззивния съд е бил длъжен да извърши и цялостна проверка на присъдата,
което не е извършено.
3. Не е даден отговор по възражението на защитата, че присъдата
почива на предположения и догадки, че е постановена при липса на
достатъчно и убедителни доказателства за държане на горепосоченото
количество тютюн, намиращо се в осем отделни чувала.
Възприетото изхвърляне на един чувал през оградата на имота, което е
единственото безспорно доказателство, не означава, че М.К. е държал
чувалите с тютюн.
4. Решението не обсъжда възражението на защитата, че показанията на
св. И. К.а и П. Ю. опровергават обвинението.
Показанията на И. К.а са, че тютюна е нейна собственост, закупила го е
от П. Ю., а един чувал Ю. е оставил в съседния двор, където живее
семейството на М.К..
Горните обстоятелства не са обсъдени в решението.
5. Не става ясно защо и въз основа на кои точно доказателства Окръжен
съд - Плевен приема, че е прехвърлен точно „последния черен чувал" - след
като никой не е възприел преди него да са прехвърлени други чували.
Чувалът може да е „последен” само ако преди това са възприети
прехвърляния и на всички останали още седем чувала, а за подобни действия
на М.К. доказателства няма.
6. В решението си окръжния съд посочва, че осъдения е „признал” пред
св. Г., че е държал тютюна. Показанията на Г. са приети селективно, не са
съпоставени с други доказателства, не са анализирани, обслужват единствено
обвинителната теза. Г. посочва нещо по-различно: че М.К. първо отрекъл,
после признал, след което пак отрекъл тютюна да е негов. Подобно
непоследователно поведение на подсъдимия, освен че е странно, не
съответства на действията му, както и на цялата обстановка на място - след
като на място се явява св. П. Ю. и заявява, че тютюна е негов. М.К. по време
на процеса не признава тютюна да е негов. Също така не става ясно за коя
част от тютюна се отнася „признанието“ - за изхвърления един чувал, или за
8-те чувала. От друга страна, колегата на св. Г., св. Б. Б., който също е на
място, не заявява за подобно „признание” на К. - ако го е имало, то е
характерно и не може да бъде забравено или да не му се обърне внимание.
Съдът не е съобразил и служебното положение и служебния
15
ангажимент на св. Г. по случая, евентуалната заинтересованост, показанията
не са обсъдени с необходимата задълбоченост и критичност.
7. В приетата фактическа обстановка районният съд не посочва
полицаите да са влезли в двора на осъдения като привлечени от шум. В
анализа на доказателствата вече се посочва, че имало шум, а по-нататък - че
свидетелите са чули шум от падащи предмети (противоречие в мотивите). За
последния за първи път свидетелства само св. Д. Г. (с.з. 14.07.2021 г.), и то
чак след като са прочетени показанията му от досъдебното производство, в
които по-рано обаче не заявява за възприет шум от падащи предмети. В това
съдебно заседание Г. определя шума като „някакво хлопане, тропане, падане
на някакви предмети"'. Ноторен факт е, че тези три вида шум са съвсем
различни, освен това Г. не посочва как и защо ги е разграничил и разпознал и
за колко време е станало това; съдът не е изяснил в тази връзка нищо повече.
Останалите свидетели, които са били на място, не подкрепят тези на практика
нови показания на Г.. Показанията на Г., които е възможно е да бъдат
заинтересовани, не са критично обсъдени и анализирани.
Окръжният съд, който разглежда изцяло правилността на присъдата, не
е обсъдил горните противоречия и обстоятелства, въпреки същественото им
значение - дали М.К. е изхвърлил единствения чувал (възприето от
свидетелите), или 8 чувала.
8. По същия незаконосъобразен начин е отказано и провеждане на
следствен експеримент - който не е доказателство, а именно процесуално
средство за проверка на доказателства - дали за „30 секунди” „максимално
бързо придвижване” (по показания на полицейските служители ) е възможно
М.К. да прехвърли през над двуметровата ограда цели 8 бр. чували с тютюн -
още повече с изкачване и стъпване върху самата ограда. Доводите на съда за
отказа за провеждането на следствен експеримент - че това „зависи от
конкретните физически данни и способности на конкретния индивид” (с.з.
17.12.2021 г.) обективно не могат да бъдат законосъобразно основание за
отказ за провеждането на експеримента, а точно обратното - при конкретните
показания на служителите на МВР.
9. Освен това, нелогично е през зимния сезон и свързаните
метеорологични условия, ако осъденият е имал трайна фактическа власт
върху чувалите с тютюн, да ги е съхранявал в двора на къщата, както се
приема, а не в бараката в двора. Последното е много по-вероятно. В тази
връзка, след като съдът приема държане на осем чувала с тютюн, не е
установено, включително чрез отказания следствен експеримент, възможно
ли е за времето от появата на полицейските служители, чувалите да бъдат
пренесени от бараката до края на имота и прехвърлени през високата над два
метра ограда.
10. Не е получило отговор и възражението, че предметите в бараката не
са били обект на изследване. Следователно не е доказано същите да са
еднакви по вид и съдържание с тютюна в чувалите. Напълно е възможно те да
16
имат други собствени признаци и характеристики, вкл. различни по време.
Няма законово основание от наличието на намерени на друго място
вещи, за които не е експертно установено нито количеството, нито да са от
„еднотипен род” (какво означава това и как съдът достигна до този извод ?) с
тези, за държането на които К. е осъден, да се прави безспорен и единствено
възможен извод за държане именно и точно на 8 чувала с процесния тютюн.
Фактите са различни и се отнасят до различни обстоятелства, при което не
може да се прави доказателствена връзка между тях.
Освен това, за намереното в решението си съдът едновременно приема,
че:1..,вещите съхранявал в двора зад къщата”; 2.„ „в дома са намерени, макар
и в минимално количество еднотипен род вещи разпилени по пода”; 3. „е
намерено в барака зад къщата, малко количество нарязана листна маса с
мирис на тютюн, пръсната по земята”. Трите твърдения взаимно се
изключват, и са също или недоказани, или фактически несъответни на
намереното. Следователно доказателствата са оценени неправилно. Поради
това не могат да послужат за законосъобразен извод за осъществяване на
деянието, за което М.К. е осъден.
11. И двете съдебни инстанции не обсъждат решаващите доводи на
защитата за липса на дактилоскопия следи на осъдения по чувалите.
Установен е отпечатък само от св. Й. Ж.. Съдът не е положил усилия за
разкриване на свързаните с този факт събития по държането на тютюна. Ако
М.К. е държал тютюна по начина, за който е осъден и е прехвърлил чувалите,
то това е несъвместимо с липсата на негови дактилоскопни следи при пълната
липса на данни и доказателства да е укривал или заличавал следите си. Тези
действия несъмнено означават физически контакт с чувалите, но
дактилоскопни следи няма.
Самият М.К. по никакъв начин не се свързва с Й. Ж.. Ж. освен това
заявява, „чувал съм, че откакто го (М.К.) осъдиха, не се занимава” (с.з.
11.10.2021 г.). Тези показания отново са игнорирани.
12. Няма логика наказателната отговорност да бъде поета от
неизвършило деянието трето лице, в случая И. К.а. Поетият риск е повече от
значителен. Не е ясно какво наказание би било наложено на К.а, напълно
възможно е то да бъде лишаване от свобода с реално изпълнение. Не е ясно
как ще се развие процеса - на който тя не може да влияе, с какви усложнения
би бил съпроводен, които сериозно биха я засегнали.
Очевидно е, че нормалността не предполага подобно поведение, не са
събрани доказателства за отклонения в психичното здраве. Действията
логично се обясняват с виновното поведение на И. К.а. Чувалите в двора на И.
К.а са намерени до прозореца на къщата й, което съответства на факта, че са
нейна собственост.
13. Единственото конкретно въздействие върху вещта (възприет 1 бр.
чувал), което по законово определение е съставен елемент на владението, в
случая е изхвърлянето й в съседния двор. При това действие обаче липсва
17
намерение за своене (анимус). Още повече, че в изцяло потвърдената присъда
Районния съд посочва, че деянието е извършено именно около 9.30 часа на
21.01.2020 г.
14. Наред с всичко изложено, наложеното наказание е явно
несправедливо, очевидно несъответстващо на критериите по чл. 348, ал. 5 от
НПК. Дори прокурорът, изготвил обвинителния акт и поддържал същия пред
PC - Плевен, е поискал на да бъде наложено наказание от 2 години и
половина лишаване от свобода. Съдът обаче е определил 4 години, което е
значително по-голям размер.
15. В никакъв случай това наказание не може да бъде определено като
„сравнително ниско", както е посочил въззивния съд. Безмотивно се приема,
че „първоинстанционният съд се е показал хуманен и снизходителен към
подсъдимия.
След като осъдения се счита за невинен, това, че „не е проявил никакви
признаци на разкаяние и съжаление за стореното не може да бъде считано в
негова вреда.
16. При потвърдената изцяло присъда първостепенният съд не е
посочил защо точно това наказание в определения размер „е подходящо и ще
способства за реализиране на целите на наказанието". За горното няма анализ.
Не може да бъде споделено потвърденото становище на PC - Плевен, че
прехвърлянето през оградата на двора на чувал или чували с тютюн е
„дързост", т.е. утежняващо наказателната отговорност обстоятелство. Тези
въпроси отново не се обсъждат в решението на въззивния съд.
17. Предположение е, че осъдения се занимава с нелегален тютюн, това
се вижда и от решението „явно е организирал продажба на такъв род вещи".
Няма доказателства за търговска дейност на М.К. с акцизен тютюн, а
такива не се и сочат от ОС - Плевен. Не са обсъдени показанията на
свидетелите И. К.а и П. Ю., които заявяват, че тютюна не е собственост на
М.К.. Не са обсъдени и показанията на оставилия дактилоскопни следи св. Й.
Ж., който заявява „чувал съм, че откакто го (М.К.) осъдиха, не се занимава"
(с.з. 11.10.2021 г.). Самата конструкция на изречението на ОС - Плевен
разкрива догадки на съда, а не анализ на доказателства, а оттук и
установяване на факт.
В съдебно заседание пред ВТАС съображенията на искането за
възобновяване се допълват със следното:
Процесуалните нарушения са: обсъждане при непълен диспозитив,
непосочване на точното място на деянието, съставляващи нарушение на ТР №
2/2002 г., необсъждане от възивния съд на доводите на защитата относно
присъдата основана на догадки и предположения, необсъждане на
свидетелските показания, селективно използване на гласни доказателства,
неизясняване на противоречия по свидетелските показания, отказ от
извършване на следствен експеримент за проверка на кредитираните
18
показания, позоваване на несъществуващи доказателства, липса на
дактилоскопни следи по чувалите, необсъждане на свидетелските показанията
на И. К.а. Ако не са налице посочените по-горе съществени нарушения на
процесуалните правила, съдът щеше да приеме, че е налице хипотезата за
липсата на извършено престъпление. Като е потвърдил присъдата на първата
инстанция, Окръжен съд Плевен не е приложил правилно закона.
Постановеният несправедлив акт засяга и наказанието, което е явно
несправедливо.
При горните съображения в искането за възобновяване
становището на ВТАП в съдебно заседание е следното:
Искането е неоснователно. Не е налице нито една от предпоставките за
възобновяване на производството, към които препраща разпоредбата на чл.
422 ал.1 т.5 от НПК, тъй като в настоящото производство съдът не може да
контролира фактическите установявания на съдилищата, а единствено да
извършва проверка за нарушения при формиране на вътрешното им
убеждение. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения при събирането, анализа и преценката на
доказателства, които да не са останали незабелязани от въззивния съд, а той
от своя страна не е допуснал такива в развилото се пред него производство.
Събраните в хода доказателства са достатъчни за разкриване на обективната
истина като в тази връзка е неоснователно оплакването за незаконосъобразно
отказване провеждането на следствен експеримент. Не всеки отказ да се
уважи доказателствено искане на някое от страните представлява съществено
процесуално нарушение, а само такова което би довело до непопълването на
делото със значими за решаването му обстоятелства. Случаят не е такъв.
Освен аргументите изложени от съдилищата в случая следва да се има
предвид обстоятелството, че свидетелят, чиято проверка на показания се цели
със следствения експеримент, е посочил времеви интервал от 30 секунди до
две минути, поради което исканият следствен експеримент, е безпредметен.
При формиране на вътрешното си убеждение, както първоинстанционният
съд, така и въззивният съд са спазили принципите на чл. 14 и чл. 107 ал.5 от
НПК. Събраните доказателства подробно са анализирани в присъдата на
първоинстанционния съд, посочено е какво е прието за установено въз основа
на кои от доказателствата, кои са кредитирани и на какво основание,
изложени са обстойни аргументи в тази връзка. Въззивният съд изцяло е
споделил приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка като е
направил собствен анализ на доказателствата. Допълнил е мотивите в тази
връзка относно извършеното престъпление като се е позовал на показанията
на свидетеля Ю. в частта им, в която е посочил, че осъденият е приел да
държи вещите срещу възнаграждение. Неоснователни са изложените в
искането възражения, че присъдата почива на предположения и догадки, а
въззивният съд не е изпълнил задълженията си да я провери изцяло и не е
обсъдил възраженията депозирани пред него. Противно на твърденията в
искането мотивите на Окръжния съд изцяло удовлетворяват изискванията на
19
чл. 339 ал.1 и 2 от НПК. Неоснователно е искането за възобновяване поради
допуснато съществено процесуално нарушение свързано с повдигнатото
обвинение, както и поради нарушение на материалния закон. При правилно
установена фактическа обстановка съдът правилно е приел, че осъденият е
извършител на престъплението, в което е обвинен и не са налице основания
за оправдаването. Неоснователно е оплакването по отношение на размера на
наказанието, което в най-голяма степен би могло да удовлетвори целите на
наказанието.
При горните оплаквания в искането за възобновяване,
становището на ВТАП и след преценка на постановените присъда на
ПРС и ПОС, ВТАС приема следното:
По първото оплакване.
Относно липсата на „на“ пред датата 21.01.2020 година следва да се
отбележи, че като факт е вярно, но този пропуск въобще не попада в
категорията процесуално нарушение. Няма съмнение нито на фона на
диспозитива, нито на обстоятелствената част относно датата на деянието.
Относно мястото на деянието следва да се отбележи, че е напълно достатъчно
да се посочи населеното място в диспозитива на обвинителния акт, а от
обстоятелствената част е ясно, че държането е на ул.Орлица в с.Буковлък
обл.Плевен.
Относно оплакването, че диспозитивът не отговаря на законовия текст
на чл. 234 от НК защото ”липсват думите „без бандерол”, следва да се има
предвид, че изрично в диспозитива е записано, че „пазарна стойност на
държаната акцизна стока без бандерол е 16 209лв“. Така фигурира
обвинението в присъдата и не може да се приеме, че е налице процесуално
нарушение, тъй като не липсва елемент от състава в диспозитива на
обвинителния акт.
По второто оплакване.
От цитираните по-горе съображения на ПОС е видно, че същият е
обсъдил съществените моменти и възражения по доказателствата и по
приложение на закона. Извършена е и цялостна проверка на атакувания
съдебен акт. Това оплакване не съдържа конкретика, за да се отговори
конкретно.
По третото оплакване.
Както първата, така и въззивната инстанция са обсъдили наличните
преки доказателства за авторството на деянието. Обсъдени са показанията на
свидетелите Д. П. Г., Б. Н. Б., Б. Б. Б., М. Д. Д.. ПРС посочва, че същите
пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните
за делото факти. Показанията на свидетелите Г., Б. и Б. изясняват авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъпното деяние като по
категоричен начин посочват, че деянието е извършено около 09:30 часа
21.01.2020 година в с. Буковлък от подсъдимия М.К.. Тези свидетели
пресъздава свои преки и непосредствени впечатления, според които на
20
инкриминираните дата и място в качеството си на полицейски служители при
изпълнение на служебните си задължения извършили проверка по сигнал за
държане и разпространение на акцизни стоки без бандерол в ползвания от
подсъдимия имот, находящ се на ул. ****** в с. Буковлък. При показанията
на горните свидетели и анализа на същия от ПРС няма как да се сподели
изводът на защитата на осъдения, че присъдата почива на предположения и
догадки. Напротив налице са преки доказателства за прехвърляне на единия
чувал от подсъдимия и наред с намирането на другите в мястото на
прехвърлянето водят до несъмнения извод, направен от двете съдебни
инстанции, че М.К. е държал чувалите.
Оплакването е неоснователно.
По четвъртото оплакване.
Видно е от цитираните по-горе мотиви на ПРС, че показанията на св. И.
К.а и П. Ю. са обсъдени подробно и в контекста на целия доказателствен
материал. Съдът е дал отговор на въпроса защо и в коя част не дава вяра на
същите и защо. Въззивния съд изрично е обсъдил показанията на св.Ю., както
и защитната теза на подсъдимия, че процесния тютюн не е негов, на база
анализа на свидетелските показания от ПРС.
По петото оплакване.
Относно това оплакване следва да се посочи, че св.Б. излага
предположението, че е видял прехвърлянето на последния чувал с тютюн от
подсъдимия. Всъщност е без значение дали този свидетел е видял
прехвърлянето на последния или друг поред чувал, защото съдилищата са
анализирали надлежно доказателствата и обосновано са стигнали до извода,
че всички чували са прехвърлени от подсъдимия. Св.Б. вижда пряко
прехвърлянето на единия чувал, а св.Г. вижда подсъдимия върху оградата и
как хвърля някакви предмети в съседния двор. Освен това чува шум –
„Някакво хлопане, тропане, падане на някакви предмети.“
По шестото оплакване.
Извънсъдебното признание на факт, изпълващ елемент от състава на
престъплението не е решаващо. В случая дали има такова или не също е
несъществено и не е решаващо. Налице са преки доказателства, обсъдени от
първата и въззивната инстанция, посочени по-горе, които само се допълват от
частичното и колебливо извънсъдебно самопризнание.
Относно твърдението, че съдът не е съобразил и служебното положение
и служебния ангажимент на св. Г. по случая и евентуалната заинтересованост,
следва да се отбележи, че ПРС е обсъдил подробно показанията на св.Г..
Освен това служебното му положение сочи на задължение за изпълнение на
служебни задължения, а не на желание да бъде осъден невинен. По делото
няма данни и твърдения този свидетел да има някакъв личен мотив, който
освен това да е толкова силен, че да преодолява служебните задължения и
задължението за даване на верни показания.
21
По седмото оплакване.
Това оплакване отново засяга въпроса дали инстанциите по същество са
обсъдили показанията на св. Д. Г.. Показанията на този свидетел са обсъдени
подробно от ПРС и не само отделно, но и наред с останалите доказателства.
Не е вярно, че останалите свидетели не подкрепят показанията на този
свидетел. Показанията на св.Б., който е видял прехвърлянето на единия от
чувалите напълно подкрепят показанията на св.Г., че е чул хлопане, тропане,
падане на някакви предмети. Последното от своя страна сочи, че не само един
чувал е прехвърлен от подсъдимия. Тези показания на св.Г. не са в
противоречие, както се твърди в искането, с показанията на другите
обвинителни доказателства, а напротив.
По осмото оплакване.
При наличните категорични, включително и преки обвинителни
доказателства няма основание да се приеме, че следствен експеримент е бил
нужен. Има пряко доказателство за това, че подсъдимия прехвърля един от
чувалите, което означава, че може да прехвърли и другите, което обезсмисля
провеждането на следствен експеримент.
По деветото оплакване.
Точното място на съхранение на чувалите не е съществено. Важното е,
че е в двора на подсъдимия и той е лицето, установено, че ги прехвърля в
съседен имот, очевидно предизвикан от осъществяваната полицейска
проверка.
По десетото оплакване.
Вярно е, че е напълно възможно намереното, приличащо по вид и мирис
на тютюн да имат други собствени признаци и характеристики. Вярно е, че
без експертна проверка няма как напълно да е сигурно че веществото в
чувалите и намереното в дома на подсъдимия да е идентично. Фактът на
намиране на приличащо и миришещо на тютюн вещество, обаче няма
причина да бъде напълно пренебрегнат. Той се явява косвено доказателство,
което се обсъжда наред с другите, както е направил и ПРС и ПОС.
Оплакването в частта относно трите твърдения, които взаимно се
изключват, относно съхранението на чувалите и намереното вещество
наподобяващо на тютюн не е ясно какво точно има предвид. Ако се твърди,
че намереното вещество е на различно място от това на съхранението на
чувалите с тютюн, то това не са взаимно изключващи се факти. Фактът, че в
определен момент чувалите с тютюн се намират на едно място не означава, че
те не са съхранявани на друго, пренасяни, пълнени и т.н.
По единадесетото оплакване.
Липсата на дактилоскопни следи от подсъдимия по чувалите може да се
дължи на различни причини, който факт няма как да игнорира обсъдените от
ПРС, ПОС и в настоящото решение преки и косвени доказателства за
авторството на деянието. Казано по друг начин наличието на дактилоскопни
22
следи пряко доказва допира на лицето с предмета, но липсата не изключва
този допир.
Относно изявлението на св.Ж., че бил чувал, че не се занимава
подсъдимия следва да се отбележи, че няма как да се коментира това
производно доказателство, с неизвестен източник.
По дванадесетото оплакване.
Каква е действителната причина за поведението на И. К.а няма как да се
изясни, но от доказателствата по делото става ясно, че подсъдимият е
извършител на деянието, което е от значение за делото.
По тринадесетото оплакване.
Напълно вярно е, че изхвърлянето на чувала с тютюн в съседния двор
не е намерение за своене, но това показва, че подсъдимия се освобождава
екстрено от вещите, за да избегне разкриване на престъплението, за които
знае, че няма право да държи.
По четиринадесетото оплакване.
Съдът не е обвързан от становището на прокурора, а от изискванията на
чл.54 и чл.36 от НК. В тази насока и двете инстанции са изложили
убедителни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.
По петнадесетото оплакване.
Предвиденото наказание лишаване от свобода за деянието е със срок от
две до осем години. Това означава, че съдът е индивидуализирал същото под
средата. Предвид пазарната стойност на държаната акцизна стока без
бандерол, която е 16 209.00 лева и размера на причинената вреда на
Републиканския бюджет от невнесения акциз в размер на 12 318.84 лева няма
как да се приеме, че размера на наказанието е завишен.
По шестнадесетото оплакване.
Както се посочи по-горе и двете инстанции са изложили съображения
относно наказанието, които се споделят от настоящия съд. Относно това, че
прехвърлянето през оградата на двора на чувал или чували с тютюн е
„дързост" следва да се отбележи, че на фона на съществения размер на
предмета на престъплението опита на подсъдимия да избегне установяване на
престъплението не е съществен. В тази насока следва да се отбележи, че с
установения предмет на престъплението се избягва внасяне на акциз в размер
на 12318лв. Съгласно чл.93 т.14 от НК "Данъци в големи размери" са тези,
които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са
тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева. Този паралел показва какво е
виждането на законодателя за подобен размер данъчни задължения, което
определя, че наказанието няма как да се приеме за явно несправедливо по
смисъла на чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
По седемнадесетото оплакване.
Всъщност поставените въпроси в това оплакване бяха обсъдени по-горе
23
по повод другите оплаквания и не е нужно да се повтарят.
Поставените въпроси в съдебно заседание пред ВТАС относно искането
за възобновяване се покриват с писмено изложените в самото искане. В този
смисъл не е нужно да се отговаря отново с настоящото решение.
На фона на всичко изложено по-горе не са допуснати съществени
нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1, т. 2 и т.3 от НПК, които да съставляват
основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд:
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъдения М. С. К., за възобновяване
на ВНОХД №154/2022 г. на Окръжен съд - гр. Плевен и НОХД №1051/2021 г.
на Районен съд - гр. Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24