РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 72
гр. Пловдив, 17.01. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХIІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.
П., като докладваното от съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА адм. д. № 506 по
описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.256 от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.4 ал.1 от Закона
за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.
Образувано е по искова молба, подадена от Г.И.Й., ЕГН **********,***,
чрез процесуален представител адв. И.Й.,*** / Дом "Левски" /, ет.1
оф.1, с правно основание чл.256 ал.1 от АПК и искане да се осъди
ответния административен орган – кмета на община Пловдив да изпълни
задължението си по чл.15 ал.1 и ал.4 от Закона за достъп до
обществена информация /ЗДОИ/, като публикува на
Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция "Електронно
управление" данните посочени от т.9 до т.20 в Приложение 1.1. към т.1 на
Решение № 54/01.02.2019 г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори
от данни по приоритетни области по чл.15г от ЗДОИ и да се определи
подходящ срок за това. Сочат се писмени доказателства. Претендира се присъждане
на сторените разноски по делото.
В искането се твърди, че липсата на обществена информация на
портала за отворени данни е в резултат на неоснователно бездействие на кмета на
община Пловдив, по задължение произтичащо пряко от нормативен акт, което негово
бездействие съгласно чл.256 ал.1 АПК може да се оспори
безсрочно. Поддържа се, че на задължението на административния орган за
периодично публикуване на актуална обществена информация за ръководената от
него административна структура - произтичащо пряко от закона, съответства, по
силата на същия закон, субективното право
на ищеца по чл.4 ал.1 от ЗДОИ на свободен достъп
до тази информация съгласно чл.15г ал.2 от ЗДОИ, без да е необходимо
издаването на нарочен административен акт.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа исковата претенция. В представената по делото писмена
защита застъпва становище,че част от данните, чието публикуване се иска, са
публикувани през м.08. и м.09.2021 г., т.е. след завеждане на исковата молба и моли
производството по делото да бъде частично прекратено по отношение на
публикуваните данни, като за данните по посочени от т.15, т.16 и т.19 в
Приложение 1.1 към т.1 на Решение № 54/01.02.2019 г. на Министерски съвет за
приемане на списък с набори от данни по приоритетни области се иска осъждане на
ответника да изпълни задължението си по чл. посочени от т.15, т.16 и т.19 в
Приложение 1.1 към т.1 на Решение № 54/01.02.2019 г. на Министерски съвет за
приемане на списък с набори от данни по приоритетни области с определяне на
подходящ срок за това. Подробни доводи в тази насока се излагат в представената
по делото писмена защита,
Ответникът – кмет на община Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. К. оспорва допустимостта на така заявената искова претенция,
алтернативно, счита същата за неоснователна.Подробни доводи в тази насока се
излагат в представените по делото отговор на жалбата вх. № 588/01.04.2021 г. и писмена
защита, в която се иска от съда да остави без разглеждане претенцията, на
основание чл.159 т.4 от АПК и да прекрати производството по делото, тъй като
фактическите действия вече са реализирани. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение на МС № 54
от 01.02.2019 г., на основание чл.15б ал.3 от Закона
за достъп до обществена информация, е одобрен Списъкът за набори от данни, които да се
публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни /ПОД/, въз основа на
съгласуваните през 2018 г. предложения. Срокът за публикуването на данните
съгласно утвърдения график е до 31 март 2019 г. /т.2/, а след първоначалното
публикуване на наборите от данни в сроковете по т.2, отговорните администрации,
регулярно актуализират публикуваните данни на Портала за отворени данни /т.5/.
Съгласно Приложение 1.1. към т.2 и 5 от същото решение на МС, списъкът с набора
от данни по приоритетни области, които се публикуват в отворен формат на
Портала за отворени данни, включва задължение за публикуване от общинските
администрации, както следва: т.9 – отчети за косова изпълнение на бюджета, т.10
– регистър за издадените разрешителни за ползване на воден обект- публична
общинска собственост, т.11 - регистър на техническите паспорти на строежите,
т.12 - регистър на специализираните институции и социалните услуги в общността,
т.13 - регистър на издадени административни актове за одобрени ПУП, т.14 – регистър
на местните поделения на вероизповеданията, т.15 - публичен регистър на
предложенията за провеждане на местен референдум, т.16 - регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, в които участва общината, т.17 – регистър
за гражданските дружества, в които участва общината, т.18 - подлежаща на
публикуване информация по Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество,
т.19 - регистър на одобрените инвестиционни проекти, т.20 – отчет
за изразходваните средства за компенсация от намалени приходи от прилагането на
цени за обществени пътнически превози и субсидиране на нерентабилни автобусни
линии. Задължението за публикуване е с краен срок за информацията по т.9 до т.20, а именно 31.03.2019 г.
Производството по реда на чл.256 ал.1 и ал.2 от АПК /Изм. – ДВ, бр. 77
от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, дава възможност за защита на гражданите и
организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са
задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт
фактически действия. В хипотезата по ал.1 на чл.256 от АПК административният
орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко
от нормативен акт, а в хипотезата по ал.2 на нормата, административния орган следва
да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши
по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.
В случая е налице правна норма, която задължава кмета на община
Пловдив да извърши исканото фактическо действие. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДОИ,
задължени субекти за достъп до обществената информация, по смисъла на този закон са държавните
органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в
Република България. Съгласно чл.15 ал.1 от ЗДОИ, задължението за
периодично публикуване на актуална обществена информация е за всеки ръководител
на административна структура, а съгласно ал.4 от същия законов тест, това
задължение се отнася, както до публикуване до съответната интернет страница,
така и на портала по чл.15г от ЗДОИ. Съгласно чл.15б от ЗДОИ всяка организация от
обществения сектор ежегодно планира поетапното публикуване в интернет в отворен
формат на информационните масиви и ресурси, които поддържа, достъпът до които е
свободен. В тази връзка е предвидено, че /ал.2/ органите на изпълнителната
власт включват в ежегодните цели за дейността на съответната администрация по чл.33а от Закона за
администрацията цели, свързани с осигуряване на поетапното публикуване в
интернет на информационните масиви и ресурси по ал.1. Съгласно чл.15в от ЗДОИ, администрацията на
министерския съвет създава и поддържа платформа за достъп до обществена
информация, като платформата осигурява възможност за подаване на заявления за
достъп до информация, а всеки задължен субект по чл.3 ал.1 публикува на
платформата по ал.1 подадените чрез нея заявления, решенията по тях и
предоставената обществена информация при спазване на изискванията за защита на
личните данни по отношение на данните на заявителя. Освен това, съгласно чл.15г
от ЗДОИ държавната агенция "Електронно управление" създава и поддържа
портал за отворени данни, като организациите от обществения сектор публикуват
на портала по ал.1 информацията по чл.15б, достъпът до която е свободен.
В случая нормите на чл.15 ал.1 и ал.4 от ЗДОИ във връзка с чл.3 ал.1 от ЗДОИ, задължават
ръководителя на административната структура периодично да публикува актуална
информация по посочените по–горе начини и публикуването на такава информация не
изисква нарочно сезиране с искане за извършването на действието по публикуване.
В случая дори и административния орган да не е сезиран с такова искане, тъй
като задължението му произтича пряко от закона, то неговото бездействие може да
бъде оспорено безсрочно /чл.256 ал.1 от ЗДОИ/.
Искането изначално е процесуално допустимо на следните основания. Наличието или липсата на пряко
произтичащо от нормативен акт задължение за действие е елемент от фактическия
състав на иска по чл.256 ал.1 от АПК, а не е въпрос на
допустимост на иска. Именно това трябва да докаже ищецът в хода на съдебното
производство - че нормативен акт задължава ответника да извърши претендираното
фактическо действие, което той не извършва. В този смисъл Решение № 3797 от
19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2013 г., VII о., Определение № 13556 от 13.12.2016
г. на ВАС по адм. д. № 11080/2016 г., VII о., ; Определение № 9983/03.10.2008
г. по адм. дело № 9807/2008 г., ВАС, 5-чл. с-в; Определение № 5019/05.04.2012
г. по адм. дело № 4173/2012 г. на ВАС, ІІІ отделение. Според цитираната
практика, в производството по чл.256 ал.1 /преди чл.257 ал.1 от АПК, отм./ съдът не би
могъл на основание чл.159 т.1 от АПК да прекрати
съдебното производство. Предмет на съдебното производство е претендирано
изискуемо притезание за дължимото от органа, по силата на нормативен акт,
фактическо действие. Процесуалните предпоставки за съществуване на правото на
иск по чл.256 ал.1 от АПК са надлежна страна -
всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което
административният орган е задължен по закон и, което не е извършил към датата
на подаване на исковата молба; интерес от търсената защита, който трябва да
бъде prima facie установим; процесуална правоспособност и подведомственост на
делото на съда. Наличието или не, на задължение за действие произтичащо пряко
от нормативен акт е материалноправна предпоставка за основателност на иска, а
не предпоставка за неговата допустимост.
Съгласно чл.4 ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на
Република България има право на достъп до обществена информация при условията и
по реда, определени в този закон, освен ако в друг
закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. Ищецът в настоящото производство твърди, че се е осъществил
фактическия състав на чл.256 ал.1 от АПК, че е налице
възникнало законово задължение за органа, което изисква извършване на
фактически действия, които не се извършват, като в тежест на административния орган
е да докаже, че е изпълнил същото. Предвидената в ЗДОИ,
административно-наказателна отговорност при неизпълнение на задължения на
органите по същия закон, не прегражда пътя
за защита на ищеца по реда на чл.256 АПК, тъй като се касае
до негово субективно право на достъп до обществена информация /изрично
регламентирано в чл.4 ал.1 от ЗДОИ/ и, съответстващо на
това право, нормативно предвидено задължение на административния орган.
Твърдението за допуснато незаконосъобразно бездействие е достатъчно основание
да се приеме за допустим иска по чл.256 ал.1 от АПК, а преценката дали
за органа е налице задължение по силата на закон за извършване на определени
фактически действия, представлява една от предпоставките за защита против
неоснователни бездействия, поради което касае основателността на искането за
отмяна на неоснователно бездействие.
Съдът следва да даде обоснован отговор на този въпрос като
евентуално отхвърли искането, ако приеме, че не е налице такова задължение или,
че поради други обстоятелства не е налице неоснователно бездействие.
В настоящия случай, разгледано искането е отчасти процесуално
недопустимо поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защита, в
частта, в която претенцията е удовлетворена по-късно, респективно отчасти основателно
по отношение на останалата част от неудовлетворената претенция. Съображенията за
това са следните :
Безспорно цитираните по-горе норми създават задължение за
ръководителя на съответната администрация – кмет на община Пловдив по чл.15 ал.1 и ал.4 от ЗДОИ да публикува на портала
за отворени данни /чл.15г от ЗДОИ/ поддържан от Държавна
агенция"Електронно управление" обществена информация по т.9 до т.20
от Приложение 1.1. към т.1 от Решение на
МС № 54 / 01.02.2019 г., като крайният срок за изпълнение на това задължение е
изтекъл на 31.03.2019 г.
Разпоредбата на чл.256 от АПК не дава определение
на понятието "бездействие", поради което съдържанието му следва да
бъде изведено по тълкувателен път. Не всяко неизпълнение на задължение на
административен орган представлява бездействие по смисъла на чл.256 ал.1 АПК, а само
неизвършването на фактически действия, при наличие на нормативно установено
задължение за извършване на такива. Прякото произтичане означава, че връзката
между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредено от
властническо волеизявление. Настоящият случай е такъв.
В производството по настоящото дело, ответникът в
съответствие с доказателствената тежест, която носи /указания, дадени с
Разпореждане № 1482/15.03.2021 г. на съда/ не е представил доказателства за
изпълнение на посоченото задължение да
публикува в отворен формат на Портала за отворени данни, поддържан от Държавна
агенция "Електронно управление" данните посочени от т.15, т.16 и т.19
в Приложение 1.1 към т.1 на Решение № 54/01.02.2019 г. на Министерски съвет за
приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, поради което на
основание чл.190 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът следва да
приеме за доказано твърдението на ищеца за допуснато от ответния
административен орган незаконосъобразно бездействие.
Действително, следва да се констатира, че с отговора на
исковата молба – вх. № 588/01.04.2021 г. ответникът е представил разпечатки от
интернет страницата на общината – 9 стр., но
тази информация не опровергава по никакъв начин твърденията, изложени в
исковата молба. Това е така, тъй като, на първо място, касае се до начални
страници, като на първата страница има линк със запис: Достъп до обществена информация, създавана и съхранявана в общинска
администрация Пловдив,“ с подраздел: „Списък
по чл.15 ал.1 от ЗДОИ на категориите информация, подлежаща на публикуване в
интернет за сферата на дейност на администрацията на община Пловдив, както и
форматите, в които е достъпна“, но липсва каквато и да е друга информация, освен такава
за отчети на община Пловдив за месеците от м.03. до м.07.2018 г., и отчет на
ресурс за м.юли 2018 г.; на второ място, на нито една страница не е посочена дата
на публикуване на всеки един от материалите, а на последната – девета страница,
на края има отбелязване от компютърната програма: „Създаден на: 2018-10-22 12:02:16. Последна промяна на: 2018-20-14
06:13:09, от която информация не става изобщо ясно какво точно или дали изобщо
нещо е публикувано от процесния списък по чл.15 ал.1 от ЗДОИ. От така
представените данни, безспорно се установява, че представената информация е
обработена за два дни през 2018 г., и очевидно касае единствено и само такава,
отнасяща за отчети за 5 месеца от 2018 г., като дори не става ясно какви са
тези отчети.
От друга страна, следва да се констатира,че в представените от
ответника в изпълнение на указания на съда разпечатки със становище вх. №
18365/10.10.2021г. се установява, че част от информацията е публикувана на
интернет страницата на община Пловдив през м.08. и м.09.2021 г., т.е. след
завеждане на исковата молба в Административен съд – Пловдив, с което,
независимо от по-късния срок на изпълнение – повече от 2 години, все пак
административният орган е изпълни задължението си да публикува отчасти информацията
от списъка по чл.15 ал.1 от ЗДОИ - данните по т.т. 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17, 18
и 20 от Приложение № 1.1. към т.1 на Решение № 54/01.02.2019 г. на Министерски
съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области по чл.15г
от ЗДОИ.
В случая обаче, съдът намира, че част от информацията не е
предоставена по надлежния ред, а именно, тази по т.15, т.16 и т.19 от списъка и
в този контекст намира за основателно възражението на процесуалния представител
на ищеца в тази насока.
Така по т.15 и по т.16 от списъка, ответникът по исковата
молба твърди, че публичен регистър за предложенията за провеждане на местен
референдум и регистър за ЮЛНСЦ не се поддържат, поради факта, че до 31.03.2019 до
настоящия момент в община Пловдив няма предложения за провеждане на местен референдум
по реда на ЗПУГДВМС, както и, че общината не участва в граждански дружества. В
този смисъл основателно е възражението на ищеца, че регистър не следва да се
поддържа, само и единствено ако има предложения. При всички случаи, регистър
следва да бъде заведен, а друг е въпросът дали в него ще се представя
информация или не. В обсъждания контекст, основателно е възражението на ищеца и
по отношение информацията по т.16 от списъка, от който се установява, че са
публикувани регистър на търговските
дружества с общинско участие, но не и регистър за ЮЛНСЦ, в които участва
общината.
Все в тази насока, основателно се явява възражението и по
отношение на информацията по т.19 от списъка, тъй като действително, видно от
разпечатката от интернет страницата на община Пловдив са публикувани: Регистър
на издадените актове за изработване на устройствени планове и изменението им;
Регистър на издадени административни актове за одобрен ПУП, но не и такъв на
одобрените инвестиционни проекти.
Предвид изложеното основателно
е възражението на пълномощника на ищеца, че исковата молба е процесуално
недопустима и следва да се остави без
разглеждане, като се прекрати производството по делото, в частта, в
която междувременно, макар и със закъснение, ответникът е изпълнил вменените му
от закона задължения, и респективно е основателна, в частта относно осъждане на
кмета на община Пловдив да изпълни задължението си по чл.15 ал.1 и ал.4 от
ЗДОИ, като публикува на Портала на отворени данни, поддържан от Държавна
агенция „Електронно управление“ данните, посочени в т.15, т.16 и т.19 в Приложение 1.1. към т.1 от Решение №
54/01.02.2019 г на МС за приемане на Списък с набори от данни по приоритетни
области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни
по чл.15г от ЗДОИ, като се определи подходящ срок за това.
Безспорно се установява, че макар и със закъснение, кметът на
община Пловдив е изпълнил така вменените му задължения частично, поради което е
отпадал и правният интерес от търсената
съдебна защита в тази част.
В съдебната практика категорично е наложено становището, че
защитата по чл.256 от АПК е искова. Наличието на правен интерес е задължителна
процесуална предпоставка, както за обжалване на административните актове така и
за защитата по реда на чл.256 от АПК. Такъв интерес ще е налице, когато ищецът
твърди, че е налице бездействие на административен орган, което засяга правната
му сфера.
В случая това
твърдение е частично опровергано, поради което делото исковата претенция следва
да бъде оставена без разглеждане, в частта, която се иска да се осъди ответния административен орган –
кмета на община Пловдив да изпълни задължението си по чл.15 ал.1 и ал.4 от Закона за достъп до
обществена информация /ЗДОИ/, като публикува на
Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция "Електронно
управление " данните посочени от по т.т. 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17, 18 и
20 от Приложение № 1.1. към т.1 на Решение № 54/01.02.2019 г. на Министерски
съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области по чл.15г от ЗДОИ и да се определи
подходящ срок за това, и производството по делото прекратено в тази част.
По отношение на исковата претенция,в частта, относно
искането да се осъди ответния
административен орган – кмета на община Пловдив да изпълни задължението си по чл.15 ал.1 и ал.4 от Закона за достъп до
обществена информация /ЗДОИ/, като публикува на
Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция "Електронно
управление " данните, посочени от по
т.т. 15, 16 и 19 от Приложение 1.1. на Решение № 54/01.02.2019 г. на
Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни
области по чл.15г от ЗДОИ и да се определи
подходящ срок за това, съдът намира исковата претенция за основателна, поради
което следва да бъде уважена, тъй като данните, събрани в настоящото съдебно
производство недвусмислено сочат, че не е удовлетворено законовото изискване за
осигуряване на публичност на процесните данни, представляващи обществена
информация по смисъла на ЗДОИ по реда предвиден в този нормативен акт.
По изложените съображения предявеният иск се явява частично основателен
и ответникът следва да бъде осъден да изпълни вмененото му от закона задължение
за фактическо действие, а именно да публикува в отворен формат на Портала за
отворени данни, поддържан от Държавна агенция "Електронно управление"
данните посочени от т.т.15, 16 и 19 в Приложение 1.1. към т.1 на Решение № 54/01.02.2019
г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни
области. Предвид характера на неизпълненото задължение, което по необходимост
изисква активизирането на определен финансов и времеви ресурс, но и като взема
предвид, че се касае за неизпълнение на задължение, чиито краен срок е изтекъл
на 31.03.2019 г., съдът на основание чл.256 ал.3 от АПК намира, че разумният
срок, в който кметът на общината следва да бъде осъден да изпълни това свое
задължение следва да бъде определен на 2 месеца от влизане в сила на съдебното
решение.
С оглед на изхода от спора и предвид претенциите на страните
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производство съдебно
деловодни разноски,които се констатираха в размер на 510 лв., включващи: - 10.00
лв. държавна такса и 500.00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие. Основателна е претенцията
на ищеца досежно присъждане на пълния размер на направените от него разноски по
делото, тъй като безспорно се установи, че искът е предявен изключително поради
незаконосъобразното бездействие на административния орган по негово задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, като кметът на община Пловдив е изпълнил
задължението си да публикува данните в Приложение 1.1. към т.1 от Решение №
54/01.02.2019 г. едва 6 месеца след завеждане на исковата молба.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XII
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба,
подадена от Г.И.Й., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адв. И.Й.,***
/ Дом "Левски" /, ет.1 оф.1, с правно основание чл.256 ал.1 от АПК, в частта, с която
се иска да се осъди ответния
административен орган – кмета на община Пловдив да изпълни задължението си по
чл.15 ал.1 и ал.4 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, като
публикува на Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция
"Електронно управление " данните посочени от по т.т. 9, 10, 11, 12,
13, 14, 17, 18 и 20 от Приложение № 1.1. към т.1 на Решение № 54/01.02.2019 г.
на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни
области по чл.15г от ЗДОИ и да се определи подходящ срок за това и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОСЪЖДА кмета на община Пловдив, на
основание чл.256 ал.1 от АПК да изпълни
задължението си по чл.15 ал.1 във връзка с ал.4 от ЗДОИ, като публикува в
отворен формат на Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция
"Електронно управление" данните посочени от т.15, т.16 и т.19 в
Приложение 1.1 към т.1 на Решение № 54/01.02.2019 г. на Министерски съвет за
приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, като на основание чл.256 ал.3 от АПК определя срок за изпълнение
на задължението – двумесечен от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА община Пловдив, с
адрес: гр. Пловдив, пл. "Стефан Стамболов" № 1 да заплати на Г.И.Й.,
ЕГН **********,***, сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: