№ 405
гр. П., 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
СъдебниЕ. К.А. К. А.А
заседатели:Ф. АХМ. А.
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
и прокурора А. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Наказателно
дело от общ характер № 20225200200161 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подс. Н. В. А. се явява лично и с адв. Й. Д. от АК - П. - редовно
упълномощен.
За ОП-П. се явява прокурор П..
Частният обвинител Д. Й. П., редовно призован, се явява лично и с
адв.К., редовно упълномощен.
Явява се св.Д. Г. З., редовно призован.
По хода на делото:
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Адв.К.:- Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: - Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилият се свидетел, както следва:
1
Св. Д. Г. З. - 38 г. българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл.
290 от НК. На свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от
НК. Обещавам да говоря истината.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
Пристъпи се към разпит на св. Д. Г. З. със снета по-горе самоличност:
СВ.З. - Беше края на 2019г. мисля, че беше края на ноември и началото
на декември. Прибирахме се от служебно пътуване на среща на Асоциацията
на велопроизводителите в България. Аз се занимавам с бизнес и доста
пътувам. Имам двама шофьори. Господин А. е един от тях. Този ден
шофираше той. Беше тъмно. Беше късно, мисля, че беше след 9, 10 часа
вечерта. По пътя, аз се возя на задната седалка обикновено или чета или
слушам музика или ако съм изморен спя. Бях позадрямал, в полу унесено
състояние и усетих, че се ударихме в нещо. Усетих колата. Стреснах се и
реагирах: „Какво стана? Къде се ударихме?“ го попитах и г-н А. отби колата.
„Май блъснахме човек“. Лошо ми стана и само се хванах за главата и казах:
„Слез да видиш какво става!“ Той слезна и викам: „Какво става? Обаждай се
на 112, обаждай се на линейки“ и взехме да звъним. Аз стоях в колата. Той
вика: „Май е мъртъв човека.“ Такава ситуация е много тежка, неприятна.
Изчакахме да дойде мисля, че първа дойде полицията. Това беше преди П.
някъде пътя. Дойде полицията. Разпитаха ме. Поговорихме малко. Казаха, че
той трябва да остане. Попитах дали може да тръгвам. Те ми отговориха: „Да“.
Обадихме се на другия ми шофьор. Може би 2-3 часа стоях там. Дойде
другият ми шофьор. Той дойде от П.. Взе ме и се прибрах. На другият ден
разбрах, че той е бил задържан, както е по закон и ми каза, че човека е
починал, за съжаление. Абсолютно нищо не съм видял от удара. Дори от
задната седалка с отворени очи пак трудно бих видял, но аз категорично със
затворени очи бях. Да, проведох разговор с А.. Ситуацията беше абсолютно
2
стресираща и го попитах как стана? Той ми каза: „Карам, в последния момент
този човек се появи от нищото. Имам чувството, че нарочно се хвърли пред
колата. Той се появи от нищото пред колата. Нямах никакво време за реакция.
В последния момент изскочи.“ Това ми обясни. Как така не го видя? Той ми
каза: „Абсолютно неочаквано, ако идваше от някъде дори в тъмното би
трябвало да се види“. Аз не съм го видял, но да той ми каза, че е имало
едновременно разминаване отсреща е идвала друга кола, която с фаровете
още му е намалила видимостта и го е заслепила. Затруднила му е виждането.
Питах го с колко е карал? Мисля, че около 90 км/ч е карал. Г-н А. е още мой
служител. Дълги години, 12 години работи при мен. Работи като личен
шофьор, но освен че вози мен аз имам две малки деца на 8 и 10 години. Всяка
сутрин ги кара на училище. Възложил съм му да вози децата ми. 12 години
работи при мен. Другият ми шофьор работи 4 години. Можете да си
представите какво доверие му имам щом се отпускам и да спя в колата, а
доста пътувам и се чувствам сигурен през цялото време с него. Много
отговорен. Освен да шофира, аз му поверявам и други важни задачи, които
може да свърши. Интелигентен, отговорен, възпитан, умен и за съжаление
просто за една нелепа ситуация сме тук, но мога да кажа само хубави думи за
него и се надявам още дълги години, ако той е доволен да мога да разчитам на
него. Аз от 15 г. ползвам лични шофьори. Мога да кажа, че съм видял доста
хора. Моите познати също имат. Мога да кажа, че той е единия процент от
най-добрите шофьори в България от това, което съм обсъждал с приятели и
от това, което аз съм видял. Наистина се чувствам максимално сигурен и
комфортно. Всички правила се спазват. Децата като се качат винаги ги учи:
„Деца, слагайте коланите отзад“. Когато съм на задната седалка и на дълъг
път ми напомня да слагам колан. Спазва всички правила.Нямаме инциденти.
Той е много грижовен и към самите автомобили и поддръжка. Спазват се
ограничения. Колите се карат в норма. Ако има такива спортни увлечения, аз
няма да се чувствам комфортно. Няма да се отпусна и да си върша работата,
ако се кара бързо.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Прокурорът: Обвинението няма други ангажименти към делото. Моля
да се приключи.
3
Адв. К.: Моля подсъдимия да даде обяснения, за да направя съответните
искания.
Адв.Д.: Подсъдимият ще даде кратки обяснения.
Подс. А.: Беше късно вечерта около 12 и нещо, не съм много сигурен за
часа там го пише. Както съм казал и преди ситуацията беше на абсолютно
прав участък. Път с хубава видимост. Наистина имаше насреща кола, която
ме заслепяваше. Ние се движим обикновено нормално, защото това е бизнес
автомобил не е някакъв друг тип автомобил. Човека отзад или си почива или
работи, а не такива движения бързи. При разминаването с този автомобил
стана удар и докато се осъзная какво става съвсем плавно намалих. Видях, че
отпред има широко и осветено място. Слезнах да видя колата. Предположих,
че съм ударил човек, защото имаше закачени найлони отпред на автомобила.
Оттам се усъмних, защото си най-напред си помислих, че при разминаването
сме си ударили огледалата, защото през нощта се движим по към осевата
линия, за да избегнем евентуално дупки, знаете какви са ни пътищата, а като
пръснем една гума оставаме на място, не можем да се движим повече. Аз
огледах автомобила и констатирах, че по него има закачен найлон. Тогава се
обадих на 112, вие може да проверите и разговора и казах, че се съмнявам, че
е човек и поисках да изпратят полиция, линейка. Опитах се да видя назад, но
беше много тъмно. Върнах се няколко метра назад, но не можех да видя
нищо. След това дойде полицията и ходиха с колата назад и осветиха назад
района. Установиха човек. Мисля, че няколко около 4 часа бяхме на
местопроизшествието. Оказал съм пълно съдействие и съм дал проби за
алкохол. След това ме задържаха за 24 часа. Имаше разминаване по време на
инцидента с друг автомобил. Според мене и от опита ми, който имам по
пътищата и нощно време не караше на дълги, но може би му беше крив
единия фар и дори и да беше минал на къси светлини, може и да е бил на къси
светлини човека и видях разликата във фаровете - единия ме заслепяваше,
другият не. Малко преди разминаването успявах да наблюдавам цялото пътно
платно. Винаги намалям скоростта и аз се движех с нормална скорост. Знам,
че при такова разминаване трябва да се намали скоростта. Аз с нормална
скорост, с която се кара по такъв път се движех и се намалява съвсем плавно,
не рязко. Не е имала някаква необходимост да загубя нацяло видимостта си,
за да спра. Аз само чух удар. Това, което каза шефа ми беше в разговор след
4
два дни. Аз бях задържан. Той няма как точно да си спомня какви са ми били
думите. Ако съм видял човек, естествено е, че съм щял да се опитам да
реагирам, това ми е в края на краищата работата. Не мога да си позволя, ако
видя човек и умишлено да го блъсна. Не чух никакъв вик или стон. В момента
на удара точно не мога да кажа, не съм гледал километража в момента, но
знам, че се движех с нормална скорост не нито бърза, нито бавна. Точните
километри не мога да кажа. В такъв момент човек е фокусиран върху асфалта.
Не гледа приборите пред себе си. Аз бях на къси светлини при разминаването
с насрещния автомобил. Тя колата има опция на автоматични светлини. Този
път по принцип е натоварен. Там е доста дълга права отсечка като сигурно е
било аз доста от далече се виждаше тази кола като време нямам представа и
като километри, но от момента, в който забелязах насрещно идващата кола
веднага автомобила ми превключи на къси светлини. Не си играем със
светлините на тези автомобили да ги светкаме ръчно. Може би стотина метра
спрях от мястото на удара. В момента, когато установих, че трябва да спра
видях някакво уширение, имаше светлини отгоре и спрях там, защото на
самия път не е добре да спирам и беше тъмно. Ориентировъчно се движех в
средата на платното, ако няма насреща идваща кола, но след като има
насрещно движеща кола съм бил горе долу в средата на платното, но със
сигурност не съм бил в дясно, защото там обикновено избягваме дупки и
неравности.
Прокурорът:Не възразявам да бъдат прочетени
химикотоксикологичните експертизи.
Адв. К.: Също не възразявам да бъдат прочетени.
Адв.Д.: Не възразявам да бъдат прочетени.
Страните не възразяват да бъдат прочетени и приобщени по делото
съдебно химикотоксикологични експертизи, касаещи наличието на алкохол в
кръвта на починалия и на подсъдимия.
На осн. чл.282, ал.3 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА съдебно химикотоксикологичната експертиза лист 49 от ДП
и на лист 60-61 от ДП.
Прокурорът: Моля да се приключи делото.
5
Адв.К.: Считам, че фактическата обстановка е изяснена изцяло. Да се
приключи съдебното дирене и се даде ход на съдебните прения.
Адв. Д.: Също считам, делото за изяснено от фактическа страна. Да се
приключи съдебното следствие и се даде ход на съдебните прения.
На основание чл. 283 от НПК, съдът счита, че следва да се прочетат и
приемат доказателствата, събрани в ДП, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА всички доказателства, събрани в ДП по описа на ОД МВР П.,
а именно: уведомление, докладна записка, протокол за оглед, фотоалбум, приемо-
предавателен протокол, справки, писма, материали за обвиняемо лице и др.
Страните по отделно: Не държим да бъдат предявявани веществените
доказателства. Запознати сме със същите още в ДП.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна. Извършени са
всички необходими следствени действия за обективно, всестранно и пълно
изясняване на делото, поради което и на основание чл. 286 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключило.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Уважаема Госпожо председател, уважаеми Съдебни
заседатели, виждаме, че случая по това произшествие е комплексиран.
Предизвиква противоречиви мисли за изводи, които трябва да се направят, а
именно по време на ДП и по време на съдебното дирене се наложи да се
използват помощта и знанията на експерти, както в областта на движението
по пътищата, автотехнически експерти, експерти в областта на медицината
психиатрията, химията и т.н., за да се достигне до истината, която се търси от
съда, но и от участниците в процеса - от мен и от колегите адвокати.
Несъмнено стана ясно, че на този ден късно вечерта подсъдимият е пътувал с
автомобил в условията на нощно виждане. Управлявал е лек автомобил БМВ.
Интересното е тука да се отбележи като начало, че пострадалия има
психиатрично заболяване, доказано. Съдът се убеди в това от медицинската
документация и от назначените експертизи. Той е имал разговор с близки -
баща и сестра, че ще пътува, ще ходи до това село на другия ден. Указва се,
6
че той се е намирал късно вечерта на пътното платно. Това се доказа и от
свидетелите служители към Радио СОТ - св.Б. и неговият колега Л.. Св.Б. е
категоричен, че когато обикаляли с патрулния автомобил на СОТ са
забелязали човек, който се движил по средата на пътя между селата Б. и З. в
посока към П.. Двамата служители са му направили забележка да спазва
някакви правила, да се движи по в края на пътното плътно, тъй като е опасно,
на което пострадалият отговорил троснато. Нанесъл някои обиди. Отделно
св.Б. споменава, че дрехите на пострадалия били необичайни за това време.
Било доста студено 01.12. Той е бил с джапанки и т.н. Това е една индиция,
която потвърждава становището на медицинските експерти и на самата
медицинска документация за пострадалото лице. Малко по-късно на 01.12
към този участък, където се е движил автомобилът на подсъдимия, който е
возил на задната седалка своя шеф св.З.. Те се връщали от служебна дейност
и т.н. Автомобилът, който бил управляван от подсъдимия бил съвременен,
оборудван с последните постижения в автомобилната техника, както сам
подсъдимия спомена, когато се налага автомобилът сам сменя къси и дълги
светлини, има и монитор, на които може да се отразяват силуети, които се
явяват пред автомобилите, но в условия на тъмнина тези екстри не се
задействат ефективно, това беше споменато от експертите по делото. В един
момент по време на движение на този участък той се е движил с около 90
км/ч. Експертите посочват не една конкретна скорост, която се е
осъществявала от този автомобил, тъй като това е невъзможно в настоящия
казус, независимо, че е имало удар в човек и те посочват скорост на движение
от 81,11- 91, 25 км/ч. Тук държа да отбележа, че обвинението приема
законосъобразно една скорост от 90 км/ч, която е съобразена със закона за
движение по пътищата и е съобразена с изискванията за движение по този тип
пътища. В един момент подсъдимият твърди, което е негово твърдение, което
не може да бъде оборено с други доказателства в случая, че срещу него се
появява автомобил, с който трябва да се разминат. Фаровете на този
автомобил не са били с такъв характер на осветление, че да запазят
видимостта пред обзора на подсъдимия било поради неизключени дълги
фарове или неправилно регулирани фарове и в този случай той е загубил
възможност да наблюдава ефективно пътя пред себе си. Тъй като в
диспозитива съм посочил, че са нарушени няколко текста от ЗДвП чл.20, ал.1,
чл.20, ал.2, изр.1, предл.6 и изреч.2, чл.116 и чл.21, ал.1 от закона за движение
7
по пътищата. В случая съм си позволил да сложа няколко текста, защото в
крайна сметка по време на ДП и поради факта, че подсъдимият не даваше
обяснения беше много трудно да се направи извода какво точно е нарушено.
Още повече с делото се занимаваше както Окръжния съд няколко състава,
така и Апелативния съд и във всички тези указания и становища на
съдилищата прозира една неубеденост, една неориентираност относно това
какво точно е нарушено от страна на подсъдимия, за да се стигне до този
трагичен резултат, но по време на съдебното дирене при вас вече достигам до
е дин извод, че определено част от тези текстове следва да бъдат
елиминирани и аз ще се откажа от тях. Ще оттегля обвинението си от тези
текстове. Друг въпрос е съдът дали ще го възприеме и дали ще оправдае
подсъдимият по тези текстове. Имам предвид, че не би следвало да се приеме,
че е нарушен чл.21, ал.1 и чл.116, а че са нарушени само чл.20 ал.1 и чл.20
ал.2 от закона за движение по пътищата. Подсъдимият твърди, че в момента е
имал разминаване с насрещно движещо се превозно средство. Тези негови
твърдения не би следвало да ги отхвърлим и следва да ги анализираме и
следва да си правим изводи дали подсъдимият твърди това като защитна
позиция и извода, който се прави в настоящото съдебно заседание, че това нее
така. Според мен това не е защитна позиция от страна на подсъдимия и
приемам действително, че е имало насрещно движеща се кола с не
превключени навреме светлини. Възниква въпроса какво прави обвинението?
Въпрос към подсъдимия какво е направил в момента на разминаването с това
насрещно превозно средство, когато е почувствал, че се губи ефективния му
обзор напред на пътното платно. Той каза, че е намалил скоростта. Още едно
доказателство, че подсъдимият е коректен и съобщава точно това, което е
направил. Друг е въпроса обаче дали е изпълнил всички задължения по закона
за движение по пътищата и да може да реагира на всяко препятствие, което
му се появи на пътя. Тук отново възниква въпроса единия отговор е „да“
направил е това нещо, другия отговор е „не“. Ако приемем, че той е намалил
скоростта до степен, за да може да реагира, но въпреки това отстрани изскочи
внезапно човек, тогава той не би могъл ефективно да превлючи своята
реакция и да предотврати този удар. Ако пешеходеца се е движил така, както
споменават експертите и свидетелите от СОТ св.Б. и св.Л. къде точно се е
движел, то би следвало независимо, че подсъдимият не е имал обзор на
видимост напред, когато се е разминавал с осветяващия го насрещен
8
автомобил, той е следвало да намали скоростта до такава степен, че самия той
да избегне тази пречка, която ще му се появи за няколко секунди, в която по
време на разминаването изобщо няма видимост и в която евентуално е станал
сблъсъка. Това е мое мнение на обвинението приемам, че подсъдимият не е
контролирал непрекъснато превозното средство и не е подбрал онази скорост
на движение съгласно пътната обстановка в случая затъмнена пътна
обстановка и да избегне всякакъв удар с пострадалия. В този смисъл моето
становище е при нарушени тези два текста на движение подсъдимият
действително е извършил това престъпление и следва да понесе
отговорността за това. Пострадалият е бил психично болен. При разпита на
медицинския експерт, който беше разпитван два пъти, неговите показания,
неговите обяснения относно това заболяване не бяха така категорично, както
ние всички тук можем да кажем ние сме тук вие сте там. Той споменава, че
при предписани лекарства на пострадалото лице и в случай, че те не се
употребяват така, както е оказано от лекуващият лекар може да се стигне до
суицидни намерения /за самоубийство/. И прокурора и съда се опита чрез
експерта да изясни дали се намираме в точно тази хипотеза подсъдимият
макар, че са му предписани лекарства не ги е вземал известно време и е
стигнал до такива намерени. Експерта не беше категоричен. Той спомена, че
по-скоро не е бил в такава фаза, в която да има намерения за самоубийство
независимо, че се е движил с джапанки в онова студено време независимо, че
неговият баща и сестра, които го обичат, те са му близки, от техните
показания става видно, че те са го оставили сам да решава въпросите за своя
живот. Така се изрази и баща му по време на разпита. Тука възниква и друг
въпрос човек дали този пострадал това не му е повлияло да взима други
решения относно бъдещето си, ако правилно се изразявам, че човек с такова
заболяване може да взима правилни решения. Въпреки всичко споменаваме
го това, когато стигнете до въпроса при определяне на наказанието, когато
прецените моето становище относно това престъпление и становището на
колегите трябва да имате предвид всички доказателства, които са събрани по
време на съдебното дирене и когато решавате въпроса за наказанието, ако
решите, че такова трябва да бъде наложено становището ми е, че целите
заложени в чл.36 от НК биха се изпълнили много успешно, ако се има
предвид сравнително многобройните обстоятелства, които говорят за
поведението на подсъдимия. Същия няма укорими нарушения от ЗДвП.
9
Повече от 12- 13 г. работи като шофьор и с това изкарва прехраната си.
Неговият работодател на първо място го поставя като човек, който се
занимава с тази дейност. Предоставил му е възможността да вози децата му на
детска градина. Описан е като отличен шофьор, семеен, с положителни
характеристични данни, необременено минало. Досега не е осъждан. И не на
последно място трябва да се подчертае, че нямаме никакви други преки
доказателства за това ПТП и единствено от неговите обяснения ние достигаме
до извод, че е извършено това престъпление. Обвинението се основава не
неговите обяснения единствено и пак повтарям признава вината си, че не е
взел всички необходими мерки да приведе двигателя на автомобила в режим
да би могло да се намали скоростта и оттам да има възможност да реагира на
всяко препятствие. Приемам, че би могло да се помисли за чл.55, а относно
това, че е много примерен водач описан от неговия шеф, това се вижда и от
анализа на другия съвкупен материал по доказателствата би могло да се
прибегне до това, че той с това изкарва прехраната си предлагам да се
приложи ал.3 от чл.55 относно правоуправлението.
Адв. К.: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни
заседатели, аз в качеството на повереник на частния обвинител поддържам
обвинението, което прокуратурата е внесла в съда с фактическите изводи,
които са изложени в ОА, но според мен авторството на това деяние е изяснено
по несъмнен начин с оглед анализа и оценка на доказателствения метериал е
доказано и транспортното престъпление по чл.343 ал.1 буква „в“. Има
няколко съществени обстоятелства в този казус. Ще започна със съдебно
психиатричанта експертиза. Психиатричното заболяване е ясно. Дали ще е
шизофренно разстройство, дали ще е афективно или шизоафективно
разстройство по същество се отнася до едно и също психическо състояние.
Изразявам несъгласие със становището на прокурора, че вещото лице д-р П. е
изразило становище свързано, това е лично мнение на прокурора, че видите
ли той като спре лекарствата има възможности за суицидни намерения т.е. за
самоубийство. Вещото лице, ако се прочете внимателно протокола поясни, че
той е отговорил теоретично на зададения въпрос от съдебно психиатричната
експертиза и в заключителната част в т.4 той е казал: „При спиране на
поддържащата терапия е възможно повишаване на риска от суицид или
самонараняване на починалия, но липсват такива обективни данни по
делото.“ Това психиатрично заболяване психиатрите го разделят на два вида -
10
депресивен и маниен тип. Пострадалият е от маниевия тип. Вещото лице д-р
П. изрично каза: „След като не в депресивния вид на това заболяване по
принцип е изключено той да има суицидни намерения. Той е агресивен и
може да има агресивни намерения към околните.“ На стр.7, изр.7 от съдебно
психиатричната експертиза, която е приложена по делото там се казва така:
„До момента на леталния изход на починалия няма данни за поява на явни
психотични симптоми, суицидни намерения или автоагресивни прояви.“
Варианта, че той е посегнал на живота си не е обективен, не е реален и не е
във връзка с доказателствения материал по делото, включително и от
показанията на двамата свидетели, служителите от СОТ, защото той към тях
се е отнесъл агресивно в потвърждение на съдебно психиатричното
становище на д-р П.. Вторият според мен много съществен момент е какво е
било положението на тялото на пострадалия в момента на удара. При тази
комплексна експертиза, в която бяха зададени въпроси от ДП изключително
обективно и всестранно изясняващи целия казус. Ние трябва да изходим от
обективните данни – СМЕ, нараняванията на пострадалия и повредите на
самия автомобил. Ние трябва да ги съставим в една логична диалектична
връзка, за да стигнем до верния изход. Ето какво казва СМЕ при аутопсията.
Значи къде е удара? Удара е в предната дясна долна част, подбедрица се казва
и то на 12-15 см и тази рана е хоризонтална и с размери 15см. на 4 см. Къде е
първоначалния удар? Той е в десния крак, като левия има едни снимки на
комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза и стр.26-30,
където казват какво е било положението като е бил изправен с лице, а левия
крак извън автомобила, в крачка с лице напред. Същото го казва
комплексната експертиза в заключителната част в т.5 и т.6 изр.2 отново
казват същото. Уврежданията на автомобила са в предна дясна част там,
където е решетката счупен десен фар, освен това самото завихряне, което се е
получило като физичен закон - счупено е предно дясно огледало, десния
калник е увреден от дясната страна, предна врата повече и задна врата също
са ожулени. Това може да стане само и единствено, ако той се е намирал
напред и се е движил в лявата част при спазване на чл.108, ал.2 от ЗДвП и в
момента на удара е бил с десния крак напред. Във всяко друго положение,
което експертизата изчислява теоретично без да има зададени такива въпроси,
това не е лошо, защото дава широта на версиите, но всички тези версии
трябва да бъдат изключени, защото в т.14 тя дава най-различни идеи под
11
различни ъгли. Експерта казва: „Не е еднозначно ясно как се е появил на
платното за движение дали от ляво на дясно или от дясно на ляво. Те
използват посоката на движението на инкриминирания автомобил З.- П.. Ама
чакайте малко, защо трябва да се появява от ляво или от дясно, питам аз? Той
просто сее намирал на платното за движение. Само около 40 - 50 минути
преди това на 30.11., малко преди полунощ тези двама свидетели от СОТ са
го видели до надлеза на З.. Надлеза е в границите на с.З.. Той се е намирал
там и се е движил по средата на самото платно. Движейки се там, където е
станал удара или малко след това, изведнъж той решава да се върне обратно.
Защо е решил да се върне обратно ние не можем да отговорим. Всичките
ъгли, които те дават са практически невъзможни. И ето един случай. Ще кажа
той е изскочил от дясно на ляво, от тревната площ и там, където има ниски
храсти. Да де, ама той, ако е изскочил оттам, тогава удара трябва да бъде в
левия крак, и то не отпред, а отстрани. Ако обаче е ударен, когато е бил с
десния крак напред и отново левия е извън габаритите на лекия автомобил, то
тогава удара ще бъде в предна лява част на десния крак, а не отпред със
зеещата рана на 12-15 см. Същото нещо се получава и ако той е от ляво на
дясно и тука следват някои логично обосновани довода. След като има
насрещно движещ се автомобил, с който съгласно обяснението на
подсъдимия удара е настъпил в момента на самото разминаване относително,
тогава това значи, че той трябва да е преминал от ляво на дясно преди да бъде
ударен от другия автомобил и като започнем да връщаме назад отстоянието
ще се установи, че трябва доста време за цялата тази работа. Почти
невъзможно е. Хайде да приемем, че преминава пред другия автомобил. Да
де, ама той като започне да стъпи на платното за движение той вече
представлява опасност и тези фарове, които са лазерни те осветяват, макар и
на къси до 100 метра изцяло, това е първият момент. Вторият момент, ако
имаме удар ще бъде в десния крак, и то от дясната страна, а не отпред, където
да са счупени малкия и големия пищял. И другия момент как да стане така, че
левия крак да бъде опазен т.е. да бъде извън габарита на този автомобил и
отново се връщаме само и единствено, ако е бил прав с лице и се е движел на
около метър, където е мястото на удара от началото на лентата за движение.
Другият момент, който вещите лица започнаха да изясняват теоретично пред
съда, ако се е появил зад самия автомобил, това е изключено, защото ние не
можем да не вярваме на подсъдимия. Действително той е коректен в неговите
12
обяснения и той казва, че в момента на разминаването се е случил удара. Е
как тогава те ще се разминат и вещите лица започват да изследват неща,
които не са свързани с обективни факти и затова тези неща ги оставям на
страна. Относно правната квалификация за бланкетните норми се съгласявам
изцяло с прокурора, че чл.21 следва да отпадне. Нямаме други обективни
данни и трябва да приемем, че подсъдимият се е движил между 81 – 90 км/ч.
и тъй като не разполагаме с други данни трябва да приемем по-
благоприятното за него, което е 83 км/ч. и по този начин се изключва при
превишаване на скорост и несъобразена скорост по чл.20, ал.2 те са
несъвместими. Кой бланкетен текст? Аз мисля, че е чл.20 ал.2 така, както ни
обяснява подсъдимият, което освен защитно средство е и доказателствено
средство и ние нямаме основание да не му вярваме на опредЕ. К.А. дължина
било 50, 100, 150 или 200 метра неговия автомобил автоматично превключва
на къси светлини. Когато той е почувствал заслепяването обаче това значи, че
вече има намалена видимост, има едно положение в чл.20, ал.2, че при
намалена видимост трябва да се намали скоростта т.е. не от 90 да падне на 80
или 79, а ако трябва да падне на 20, така че да бъде съобразена, да бъде към
всяко не само предвидимо, но изречение второ на чл. 20, ал.2 и за
непредвидимото препятствие, което представлява опасност. Не съм съгласен
със становището на уважаемия прокурор, че следва да се оправдае по чл.116.
Чл.116 от ЗДвП е, че водачът трябва да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците си остава като текст, тъй като той е пряко свързан с чл.20 ал.2
според мен. Последно искам да изясня, което е важно, тъй като в предходните
съдебни състави възникна спор и експертизата го изясни по един брилянтен
технически начин какво става с тези намаления автоматично на скорости и
т.н. Те установиха, че този автомобил за нощни условия няма заложени от
производителя термо камера, компютър, хардуер и софтуер, с който да
сигнализира за препятствие пешеходци на пътното платно. И по този начин
изчистваме целия този казус. В градските условия е нещо друго. Казуса е
съвсем различен тука. Тъй че това нещо, че видите ли той има една такава
система, която автоматично реагира се изключва по обективни причини. Аз
все пак искам да повторя какви бланкетни норми ще приемете за нарушения и
по какво ще бъде оправдан е право на съда, но мисля, че самото деяние по чл.
340, ал.1, буква „в“ е доказано по един несъмнен начин и ще ви моля за една
осъдителна присъда като считам, че прокурора присъединявам се към
13
неговото становище относно вида и размера на наказанието и няма смисъл да
повтарям неговите аргументи.
Адв. Д.: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели,
фактическата обстановка ние считаме, че е изяснена със събрания
доказателствен материал и не разполага никоя от страните с възможности да
внесе други доказателства към настоящия казус затова ще се базираме на
това, което е възможно да се събере. Съгласявам се с колегите, че този казус е
твърде особен по няколко съображения, но ние считаме, че от събрания
доказателствен материал не се събраха убедителни и несъмнени
доказателства така, както изисква разпоредбата на чл.303 за вината на
подсъдимия Н. А., поради което нашето искане е да бъде оправдан.
Съображенията ми са следните: първо да започна с поведението на
пострадалия, който безспорно е установено, тъй като за щастие имаме
свидетели, които са наблюдавали неговото поведение преди ПТП, а освен
това и от експертните заключения също може да се направи извод за неговото
поведение. Безспорно е установено, че пострадалият е бил забелязан малко по
рано преди да настъпи ПТП от двамата свидетели на СОТ Б. и колегата му и
се установява, че този пострадал е бил с едно неадекватно поведение поради
това, че същият през нощта в неосветено място вместо да се движи извън
пътното платно като пешеходец се е движил по средата на пътното платно.
Освен това същият в едно зимно време, през студено време е облечен с дрехи,
които са подходящи за летните месеци за топло време, което също говори за
едно странно и неадекватно поведение. Ние не поддържаме тезата, че той е
имал намерение да се самоубие в конкретния случай или да се самонарани.
Ние поддържаме тезата, че тези доказателства, които сочат на едно такова
поведение сочат за едно безотговорно и некритично поведение, поради което
той не е зачитал правилата за движение така, както се изисква от всеки
пешеходец. Движил се е безразборно по пътното платно, поради което
намирам, че това е една от причините за настъпването на ПТП. Съгласен съм
с колегата представител на частния тъжител, че съдът трябва да приеме най-
благоприятната скорост за движение, която дава авто-техническата
експертиза и която не беше оспорена от нито една от страните, а именно че се
е движил около 81-82 км/ч. по време на удара, защото такива са правилата
всички съмнения да се ползват от подсъдимия поради наличието на
14
разпоредбата на чл.303 от НПК. В крайна сметка, коя е причината за
настъпване на ПТП? Налице ли е субективна вина от страна на доверителя ми
Н. А. за причиняване ПТП или се касае за друг казус, при който той е нямал
техническата и субективна възможност да предотврати това ПТП. Аз считам,
че той действително, спазвайки всички правила за движение той е нямал
практическата възможност да забележи пострадалия достатъчно рано, за да
може да извърши онези действия, които обсъди представителя на държавното
обвинение в своята пледоария, а именно дори след като се е разминавал с
друго моторно превозно средство той да спре, защото била му намалена
видимостта. не е без значение обстоятелството, че този автомобил е с
подобрени параметри във всяко едно отношение. Той е с подобрена
осветителна система, подобрена спирачна система. Неговите спирачки спират
много по-надеждно от всички МПС от сериен тип, поради което в осветената
зона от 100 метра този автомобил би спрял във всички случаи. И какво е
неговото задължение след като осветеността му на къси светлини е най-малко
100м., казва експертизата. Има ли задължение той да кара с по-ниска скорост
след като в тази осветена част той може да спре. Няма такова задължение.
Закона не го задължава. Нещо повече, твърди се, че са нарушени две
разпоредби - чл.20, ал.2, която предвижда той да кара със съобразена скорост
и да владее във всеки момент моторното превозното средство и втората
разпоредба на чл.116 от ЗДвП, която изисква да бъдат водачите предпазливи
към пешеходците. След като той е могъл да спре в осветената зона, той
движил ли се е със съобразена скорост, за която експертизата е казала, че е 82
км/ч.? Не се е движил с несъобразена скорост, защото съобразената скорост
изисква скоростта да бъде такава, че при едно предвидимо макар и неизвестно
препятствие той да може да спре в тази осветена зона и тъй като е безспорно,
че в тази осветена зона той може да спре, по неговите обяснения намалил е
скоростта в момента, когато е видял насрещното превозно средство от 90
вероятно на 80 км/ч., най-вероятно тази скорост се дава при експертизата, че е
била по време на удара. Второ има ли случай, аз не познавам такъв и в
практиката, когато при разминаване между две превозни средства, които се
движат на къси светлини да има причина извън обстоятелствата, които се
възприемат от водачите да има задължение водача да спре. За да спре водача,
трябва да има опасност на пътя. Ние може да си мислим, че на всеки метър
може да възникне опасност. Тази опасност обаче трябва да бъде възприета, а
15
не някаква субективна. Ние може да си мислим, че на всеки метър на пътното
платно може да възникне опасност, но каква опасност. Реална ли е или
обозрима в мозъка на някои? Затова и Върховният съд и закона казва, че
задължението да се намали скоростта или да се спре само, когато възниква
опасност. На второ място предвидимо ли е, че през нощта в 12часа, в тъмно
време някой пътник ще се намира на пътното платно, в средата на пътното
платно и ще се движи по него. Задължен ли е да предвижда това нещо, когато
се касае за движение извън населени места за водача? Не е задължено, защото
не е обичайно посред нощ някой да се движи на пътното платно в тъмната
част на деня по средата на движението. Колегите знаят, че в стария ЗДвП в
разпоредбата на чл.19 беше казал и това е една практика на Върховния съд,
която е наложена, но тя важи и за новия закон в общата разпоредба на чл.20,
че водачът на МПС няма задължение да предвижда неправомерно поведение
на другите водачи. Той следва да очаква само правомерно поведение.
Правомерно ли е било поведението на пешеходеца и как е настъпил удара и
откъде се е движил той, дали от ляво на дясно или от дясно на ляво? Вярно е,
че експертизата обсъжда няколко варианти. Експертизата твърди, че това са
възможни варианти. Колегата частен обвинител критикува в това отношение
автотехническите експерти с оглед на това, че телесните повреди, които са
настъпили в десния крак на пострадалия говорят за едно друго поведение, но
да не забравяме, че тази експертиза е комплексна. Там са участвали медици,
които са изследвали този въпрос, имали са го предвид и въпреки всичко в
заключението се дава, че са възможни тези варианти. Според нас пострадалия
пешеходец се е появил зад моторното превозното средство или този
пешеходец най-вероятно е бил по средата на движението, защото самия оглед,
който описва съдебно медицинската експертиза сочи, че е в десния крак долу
фронтално, освен това е бил обърнат леко надясно към МПС. Това значи, че
малко вероятно е да се е появил от ляво. По-вероятно е да е претичал отзад.
Това, което казва подсъдимият не следва да се абсолютизира като казва, че е
възможно да се е появил и по точно обсъжда се хипотезата, че подсъдимият
казва, че става веднага след като са се разминали, но това не значи, че става
на 1 метър, на 2 метра. Веднага след като са се разминали, следва да
разбираме в едно близко разстояние след разминаването, защото то не може
да бъде абсолютизирано, а пък и не е възможно да мине отпред и веднага да
го ударят в момента на разминаването, защото следва да се измине
16
определено разстояние за определено време, което действително това една
невъзможна хипотеза, но не е невъзможна хипотезата той да се е появил зад
превозното средство, с което се е разминал моят доверител и в тази насока
ние следва да стъпим на експертите, нали затова е назначена експертизата,
която установява, че моят доверител е нямал субективната възможност да
предотврати настъпилото ПТП поради това, че пострадалият е изскочил
внезапно или от ляво или от дясно на разстояние, в което моят доверител е
нямал дори възможността да извърши ония действия, които му дава времето,
за да задейства спирачната система. Той дори не го е видял на пътното
платно. Няма причина да не го е видял, защото казва експертизата, че
дългите му фарове осветяват над 300м., а на първата експертиза казва над
600м., до 600 метра идеална видимост. Да не забравяме, че тука става въпрос
за един прав участък на движение, където доверителят ми при всички случаи
би го възприел, ако той се е бил намирал на място, което го е застрашавало и
той се е явявал опасност за неговото движение. Затова, стъпвайки най-вече на
авто-техническата и медицинска експертиза, комплексна, която е
категорична, че няма субективна вина и не е бил в състояние субективно да
предотврати този удар аз считам, че той не е нарушил никаква разпоредба по
тези съображения същия следва да бъде оправдан, защото не може да бъде
обвинено едно лице, което не е нарушило разпоредба на ЗДвП. Аз считам, че
той се е движил със съобразена скорост, съобразена с възможностите на
автомобила, както го казва и самата експертиза и освен това внезапното
възникване в разстояние, в което той не може даже да задейства спирачната
система внезапно дава основание да се приеме, че той е нямал тази
възможност и не е нарушил никакви разпоредби. В този смисъл ви моля да
приемете, че не е доказано обвинението по категоричен и несъмнен начин и
да постановите един оправдателен съдебен акт.
Реплика на адв.К.: Практиката на Върховния съд и на ВКС, че не
можеш да очакваш неправомерно поведение, когато някои се движи ти не
можеш да очакваш, че той се движи неправомерно, но в нашия случай не е
неправомерно. Той не се движи неправомерно, защото той се движи по
платното за движение по правилата на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП. От
фотоалбума и ако човек отиде на място много ясно си личи това банкетче от
трева, от неравна площ не е възможно да бъде използвано и поради тази
причина независимо как е облечен, независимо дали е с някакви психични
17
проблеми, това е ирелеванто в момента за този случай във връзка с това,
което коментираме, но той не може да бъде използван, така че той няма по
какъв друг начин да се движи. Вярно е това, което казва колегата, че не може
да се абсолютизира в момента на разминаването, но вярно е и друго, че самия
подсъдим заяви, че не го е забелязал т.е. той не е реагирал, ако се намира на
платното, хайде не в неговата лента, в другата. Казуса, който той разгледа, че
след като са се разминали той се е появил зад другия автомобил. Ами добре,
но той не може да изникне изведнъж. Значи той трябва да има някакво
отстояние преди мястото на удара, следователно той отново не е бил видян и
тъй като вече нямаме заслепение от другия автомобил би следвало да се
реагира чрез упражняване на спирачната система, а това нещо не е станало
така, тъй че това са моите реплики към хубавата пледоарията на защитника и
считам, че чл.20 е в сила. Нали това е идеята на несъобразената скорост, че с
оглед на заслепяването, с оглед на конкретните неща ако нямаш видимост,
както се твърди достатъчна, стари нови фарове, това няма никакво значение,
ти си длъжен с конкретните условия на видимост да се съобразиш, за да
можеш да реагираш, но ние не сме изправени пред тази хипотеза. Този човек е
бил на платното, реално не е бил възприет.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Н. В. А.- Абсолютно съм
съгласен с всичко, което каза моят адвокат. Не знам какво повече мога да
кажа. За мен цялото това нещо е една нелепа ситуация. Аз съжалявам за
човека, който е починал. Ако съм можел да реагирам в тази ситуация, съм
щял да го направя със сигурност. Просто някакъв мал шанс. Не знам как да го
опиша.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Н. В. А. – Съгласен съм с каквото каза
моят адвокат. Абсолютно съм съгласен с неговото искане. Смятам, че
ситуацията е наистина толкова за мен необяснима. Съжалявам за това, което
се е случило, но смятам, че нямам вина за това нещо.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на съвещание за
произнасяне на присъдата, която обяви на страните, като им разясни правото
на жалба и протест.
18
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи
в 11:18 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19