Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, разгледа докладваното
от съдия Чолакова административно дело № 3382 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. чл.145 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „Класфит“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „Царевец“ № 71, вх.Б, ет.1,ап.28, представляван от управителя М.И.И.,
чрез адв. К. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
267-ФК/22.11.2018 г. издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със
Заповед № ЗЦУ ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект – фитнес с площ около 400 кв.м. ,находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1А, стопанисван от дружеството
и забрана за достъпа до обекта за срок от 7 дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС и
чл.187,ал.1 от ЗДДС. Счита, че не се установяват основанията за налагането на
предварителната обезпечителна мярка. Сочи, че не е издаден касов бон, поради ангажираност
на отговорния служител. Сочи, че за извършена от контролните органи покупка на
напитки е бил издаден касов бон. Сочи се, че не са създадени предпоставки за
укриване на приходи, тъй като касов бон за покупката на карта за фитнес е бил
издаден със закъснение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата и претендира сторените по делото разноски.
Ответната
страна – началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна при ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване, поради което директното
оспорване пред съда е ДОПУСТИМО.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 267-ФК/22.11.2018 г. издадена от началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект – фитнес с площ около 400 кв.м. ,находящ се в
гр.Варна, ул. „Студентска“ № 1А, стопанисван от дружеството
и забрана за достъпа до обекта за срок от 7 дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС и
чл.187,ал.1 от ЗДДС.
Мярката е наложена във връзка с
констатирано на 19.11.2018 г. нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл.186, ал.3 от същия
закон. В заповедта са изложени следните факти: на 19.11.2018 г. е извършена
проверка в обекта на дружеството, при която е констатирано, че в качеството си
на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/2006 г. не е регистрирало извършена покупка
от млад мъж на видима възраст около 20 г. на един брой месечна карта за
неограничени посещения във фитнес залата на стойност 50,00 лева, платени в
брой. Била установена и разлика в касовата наличност в размер на 127,00 лева. Резултатите от
проверката били обективирани в протокол № 0278809/19.11.2018 г. Бил издаден
АУАН от 23.11.2018 г. , с който при посочената фактическа обстановка е прието,
че търговецът е извършил нарушение на разпоредбите на чл.25,ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във вр. с чл.3,ал.1 от
Наредбата и във връзка с чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС. Във основа на АУАН е издадено
НП № 396406-F447518/10.01.2019 г., с която на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 550,00 лв. на
основание чл.185,ал.1 от ЗДДС.
В заповедта за налагане на ПАМ са
изложени мотиви относно продължителността на срока на мярката, с оглед
местоположението на обекта, в централната част на града, както и за защитаване на обществения интерес
чрез предотвратяване на извършване на нови нарушения и др.
По делото са представени график
за работа на фитнес залата за месец ноември 2018 г. , преписи от касова книга
за 19.11.2018 г., фискален бон за услугата от 19.11.2018 г., определение по
адм. дело № 11612/27.11.2018 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите П.Б.К., Д.С.В. и С.В.С..
От показанията на свид. С. се
установява, че е бил клиент на фитнеса. Всеки месец е закупувал карта за
неограничен брой посещения , като винаги е получавал касов бон, понякога не в
момента на плащането, а след тренировка.
Свид. Д.В., в качеството си на
проверяващ орган е възприела извършената покупка ,за която не бил издаден касов
бон ,на датата на установяване на нарушението. Установена била и разлика в
касовата наличност в размер на 127,00 лв. Не може да потвърди, че свид. С. е
младежът, който е извършил процесната покупка на фитнес карта в деня на проверката.
Свид. К. в качеството си на
проверяващ орган е възприел извършена покупка от младеж на фитнес карта, за
която покупка не бил издаден касов бон. Установена била и разлика в касовата
наличност в размер на 127,00 лв. Възприел е, че младежът не е използвал
услугите на фитнеса непосредствено след покупката, а си е тръгнал. Не може да
потвърди, че свид. С. е младежът, който е извършил процесната покупка на фитнес
карта в деня на проверката, тъй като тогава е носел шапка.
По валидността на акта:
При
извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен
акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС,
установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по
прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от с.р.,
актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от Заповед № ЗЦУ – ОПР
-16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, т.1 - началниците на
отдел „Оперативни дейности“ –Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, са
оправомощени да издават да налагат ПАМ – запечатване на обектите на съответното
лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186 от ЗДДС, поради което
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, водещи
до нейната нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й
с целта на закона:
Не се установяват съществени
нарушения на административно-производствените норми при издаване на акта.
Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа
фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид,
позволяващ съдебен контрол.
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал.
1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на
обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина
за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В представения в
административната преписка протокол за извършена проверка е отразено , че при
извършена контролна покупка в обект на търговеца не е издаден касов бон от
въведеното ФУ. Правна квалификация на установените факти, които да са подведени
под хипотезата на норма, предписваща или забраняваща определено поведение, в
констативния акт липсва. Към момента на издаване на заповедта за ПАМ акт за
установяване на административно нарушение не е издаден. При това положение
мярката е наложена за факти, които не са получили правна квалификация в
констативния акт и не са послужили като основание за образуване на административнонаказателно
производство за нарушение, предвидено в чл. 186 от ЗДДС.
Във връзка със
законосъобразността на обжалваната заповед, съдът приема, че макар формално да
са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, заповедта е издадена в
противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.
Съобразно изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки
нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани функциите предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание
и предупреждение върху останалите правни субекти, посочени в мотивите на
обжалваната заповед.
Преценката за съответствие на ПАМ
с целта на закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на
мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал.
1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в
конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени
в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено
към момента на установяването му. Не би могло да доведе до предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от неотчитане на продажбите, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал.
2 от ДОПК и не може дори практически да стане посредством
запечатването на обекта. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано
от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Предвид липсата на предходни
нарушения и данните, че в обекта функционира ФУ, изводът в мотивите на
заповедта, че в търговския обект има създадена организация, която няма за цел и
не води до изпълнение на законовите изисквания е необоснован. Не е ясно кое от
констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и
до извода, че търговецът е въвел в търговската си дейност незаконосъобразни
практики.
Сами по себе си, изложените оценъчни изводи -
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото и местонахождението
на обекта не могат пряко да обосноват извод, че жалбоподателят е въвел
незаконосъобразни практики. Освен това те са бланкетно описани, без да съдържат
конкретния извод на административния орган каква е тежестта на нарушението,
какви са последиците от него и какви са спецификите на търговския обект, за да
се налага този извод. Доказването на неблагоприятното за адресата на заповедта
твърдение за укрити обороти е в тежест на административния орган.
При анализа на чл. 187, ал.
4 от ЗДДС, съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е
приложил, след като бъде доказано от административнонаказаното лице, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло, се установява, че налагането на ПАМ
е недопустимо без нарушителят да има качеството административнонаказано лице,
тоест преди издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ е да
поправи вредните последици от конкретното установено и санкционирано нарушение,
като принуди нарушителя доброволно да изпълни задължението си за плащане на
санкцията и предвижда това доброволно изпълнение да води до прекратяване на
мярката. Поради това налагането на ПАМ преди издаване на наказателното
постановление, и още повече, преди изобщо да е образувано
административнонаказателно производство, тоест без да е конкретизирано
нарушението, вменено на дружеството с АУАН, води до необоснованост на
обжалваната заповед. В случая издадената преди съставяне на АУАН заповед за ПАМ
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи, което освен че ограничава правата на търговеца, води и до пропуснати
приходи за държавата от данъци, което също не съответства на целта на закона.
По тези съображения, в
конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, извън
предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което
противоречи на законоустановената цел на административната принуда и съставлява
превратно упражняване на власт.
Съдът намира още, че при издаване
на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на
принципа на съразмерност, и по-специално правилото, закрепено в член 6, ал. 5
от АПК, съгласно което административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Не са представени и обсъдени доказателства за
предходни нарушения на задължението за отчитане на продажбите, които биха могли
да обосноват налагането на принудителна мярка от посочения вид, резултати от
предходни ревизии и други, които да обосноват извод, че дружеството системно
нарушава реда за регистриране на продажбите.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че така наложената принудителна административна мярка е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход от производството
и направеното от страна на жалбоподателя искане, следва да му бъдат присъдени
направените в производството разноски в размер на 250,00 лева, от които 50,00
лв. платена държавна такса и 200,00 лева платено адвокатско възнаграждение
удостоверено с договор за правна защита и съдействие № 18/06.12.2018 г. на л.51
от делото.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба от „Класфит“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул. „Царевец“ № 71, вх.Б, ет.1,ап.28, представляван от управителя М.И.И., чрез
адв. К. Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
267-ФК/22.11.2018 г. издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със
Заповед № ЗЦУ ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски
обект – фитнес с площ около 400 кв.м. ,находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска“
№ 1А, стопанисван от дружеството и забрана за достъпа до обекта за срок от 7
дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Централно
управление на Националната агенция за приходите да заплати на „Класфит“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Царевец“ № 71,
вх.Б, ет.1,ап.28, представляван от управителя М.И.И., сумата 250,00 (двеста и петдесет)
лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: