Решение по дело №571/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 29
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20215610200571
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. гр. Димитровград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200571 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – С. Д. ЯН. от ************, ЕГН **********, е депозирал
жалба против Наказателно Постановление № 21-0254-000842/11.10.2021г. на ВПД Началник
РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ- Димитровград, с което за това, че на 23.09.2021г. в 18:20 часа
в гр.Димитровград, на ул.“Иван Вазов“- до №3 управлявал л.а "Ауди" А6 с рег.№ *****,
като поради движение с несъобразена скорост губи контрол над управлението на
автомобила и се блъска в паркирания л.а.“Опел Зафира“ с рег.№ Х 02-31КМ, който
вследствие от удара се удря в паркирания л.а.“Опел Корса“ с рег.№ *****, от ПТП са
настъпили само материални щети, водача Я. напуска ПТП без да уведоми контролните
органи на МВР, отказва да бъде тестван с алкотест „Дрегер 7510“ с инв.номер ARBA-0055 за
установяване на наличие на алкохол в кръвта, същия мирише на алкохол, залита и не може
да контролира движенията си, издаден талон за медицинско изследване с номер 082803, с
което за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП и
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и съответно на чл.179, ал.2 от ЗДвП му
е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 200(двеста)лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 5 (пет) месеца и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24(двадесет и четири) месеца, а на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за
1
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и моли да бъде
изцяло отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явяващият се за него
процесуален представител счита, че няма категорични доказателства за това, че водача Я. е
нарушил описаните в АУАН и НП законови норми, счита издаденото наказателно
постановление за необосновано, поради което и пледира за отмяната му.

ОТВЕТНИКА- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 23.09.2021г. около 18,20ч. свидетелят ИВ. АТ. К. бил на тротоара на ул.“Иван Вазов“ №1
в гр.Димитровград, където притежавал магазин. В същия час той забелязал движещ се по
улицата от бул.“Д.Благоев“ в посока към бул.“Г.С.Раковски“ лек автомобил, сив на цвят,
марка „Ауди“ с рег.№ *****. Свидетелят забелязал как автомобила се удря в десния за
водача бордюр, след което рязко завива на ляво, преминава през левия тротоар и се блъска в
паркирания л.а.“Опел Зафира“, който удря паркирания в съседство л.а.“Опел Корса“. След
което лекият автомобил „Ауди“ продължил по ул.“Иван Вазов“ и след няколко метра спрял.
От тогава действията на водача били възприети и от свидетеля В.В., който живеел наблизо и
видял движещият се лек автомобил „Ауди“, който бил ударен от десният си край и който
спрял в близост до гаража му. Св.В. видял как водачът на този автомобил излиза от мястото
на водача и как започнал да уринира до близко дърво, като при опит да го заговори и да
установи дали има нужда от помощ, водачът се качил в автомобила и потеглил бързо. Бил
подаден сигнал в полицията, като на сигнала се отзовал полицейският служител Т.Г.. При
посещение на място и установяване имената и местоживеенето на собственика на лекия
автомобил- посочен от свидетелите-очевидци, посетили с.Крепост, където открили в дома
му настоящият жалбоподател С. Д. ЯН.. Същият бил във видимо нетрезво състояние, било
отведен в сградата на РУ-МВР-Димитровград, където отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол с алкотест „Дрегер 7510“ №0055. Бил му издаден талон за медицинско изследване
№082803, в който е описано, че лицето отказва да бъде тествано с техническо средство
алкотест „Дрегер 7510“, отказва да опише дали приема показанията, което е удостоверено с
подписа на св.Ангел Ангелов. Медицинският талон е връчен на Я. срещу подпис в 21,50ч.,
като са му предоставени 30 минути за явяването му в ЦСМП-Димитровград за кръвна проба.
Няма данни Я. да се е явил в ЦСМП и да е дал кръв за изследване.

Св.Т.Г. съставил на С. Д. ЯН. акт за установяване на административно нарушение
№481656/23.09.2021г., в който описал нарушенията на чл.20, ал.2, на чл.123, ал.1, т.2, б.б и
2
на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Водача Я. подписал връченият му акт без възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на делото наказателно
постановление № 21-0254-000842/11.10.2021г. на ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково,
РУ- Димитровград, с което за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на чл.123, ал.1,
т.2, б.“А“ от ЗДвП и на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и съответно на
чл.179, ал.2 от ЗДвП на С.Я. му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер
на 200(двеста)лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 (пет) месеца и на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 2000
(две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24(двадесет и
четири) месеца, а на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 25.10.2021г.- видно от неразделна
разписка към него, а жалбата против постановлението е подадена чрез адм.-нак.орган на
01.11.2021г. – видно от поставения печат с входящ номер- т.е. в законоустановеният 7-
дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение
№481656/23.09.2021г., наказателно постановление № 21-0254-000842/11.10.2021г. на ВПД
Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ- Димитровград, показанията на актосъставителя
Т.Г., на свидетелите по съставянето на акта и по установяване на нарушенията В.В. и И.К.,
както и на представените и приети като доказателства писмени документи, които са
еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и
кредитирани от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което
съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение
№481656/23.09.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Но както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление са допуснати
нарушения на материалния и на процесуалния закон. По поредността на описаните
нарушения:
Относно нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, заради което на основание чл.179, ал.2
от ЗДвП е наложено адм.наказание „Глоба“ – в случая е допуснато нарушение на
материалния закон, доколкото е налице неустановеност и недоказаност на посоченото
3
нарушение. Действително, разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП вменява в задължение
на водачите на МПС, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. На
практика в описателната част на нарушението, адм.-наказващият орган е преповторил
по-голямата част от тази разпоредба. Ако нарушението, което се вменява като
извършено на жалбоподателя е несъобразяване на скоростта с атмосферните условия,
то в какво по-конкретно се изразява несъобразяването, тъй като контролният орган-
свидетел по делото, както и св.И.К.пи св.В.В. заявяват, че времето е било ясно,
пътната настилка- суха, без пясък или други хлъзгащи фракции по пътя, с идеална
видимост. Не се установи да е имало натоварен трафик по това време или други
фактори, които да налагат внезапно предприемане на спасителна маневра. В такъв
случай неизяснен остава въпроса с кои по-точно действия водачът не е съобразил
скоростта си с атмосферните условия.
За да се пристъпи към съставянето на АУАН и издаването на НП, следва нарушението да е
конкретно и ясно установено, без съмнения или неизяснени елементи от него. В случая
неизясняването на това обстоятелство води до невъзможност за преценка дали описаното
деяние е умишлено и следва да бъде санкционирано като административно нарушение, или
същото е извършено невиновно, случайно деяние, за което не следва да бъде търсена
административно-наказателна отговорност, тъй като наумишлените деяния не се третират
като адм.нарушения, освен, ако изрично не е предвидено това.
По отношение на второто описано нарушение – на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП- също
е налице нарушение на материалния закон, доколкото е налице разминаване на
правилно установената фактическа обстановка със съответната разпоредба на закона,
която е нарушена. В случая бе установено и доказано, че водачът Я. при управление
на описания лек автомобил, е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, реализирал е ПТП, след което се е прибрал в дома си. Действително е
налице напускане на произшествието и неуведомяване на полицейските органи от
участник в ПТП. На водача Я. обаче е вменено като нарушение това по чл.123, ал.1,
т.2 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 2. когато при произшествието са
пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи.“.
Т.е. това задължение към водачите на МПС законодателят е обвързал само при
обстоятелството- пострадали хора от произшествието. В случая не са налице данни за
пострадали хора, а единствено за материални щети по автомобили. В тази връзка за водача е
4
останало задължението по т.1 от същия текст - без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Вменяването на
водача нарушение, при което липсват основни елементи от фактическия състав, води до
незаконосъобразност на тази част от наказателното постановление и като такава следва да
бъде отменена.
- по отношение на третото описано нарушение- на чл.174, ал.3 от ЗДвП, не са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и пхри издаване на
обжалваното наказателно постановление правилно е описано извършеното от водача Я.
нарушение- съответстващо на текстовата и цифрово изписана част от разпоредбата на
закона.
Текстът на чл.174, ал.3 от ЗДвП гласи, че водач на моторно превозно средство, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с конкретно изброени наказания. В
случая обаче, в НП текстово е описана една от двете предвидени хипотези на тази
разпоредба- а именно отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества. Правилно адм.-наказващият
орган изрично е посочил, че наказанието се налага на основание чл.174, ал.3, предл.1 от
ЗДвП- т.е. за отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Като цяло няма пречка административно-наказващият орган да
възприеме нарушенията- описани в АУАН, да опише всяко едно от тях и да наложи
наказание само за някои от описаните нарушения. Това е негово право- да прецени кое от
описаните нарушения е установено и доказано и за кое от тях да наложи наказание. По този
начин не се нарушава правото на защита на жалбоподателя, още повече, в случая адм.-
наказващият орган е описал коректно за кое по-точно нарушение какво наказание е наложил.
В случая безспорно се установи и доказа, че на първо място жалб.С.Я. е управлявал
описания лек автомобил на процесната дата и при нарушаване правилата за движение по
пътищата е причинил ПТП. Налице са показанията на свидетели-очевидци- И.К. и В.В.,
които са категорични, че са видели водачът на лекия автомобил „Ауди“ и това е било
същото лице, което по-късно същата вечер са видели в сградата на полицията в
гр.Димитровград. Липсват каквито и да било внесени съмнения за това, че автомобилът е
бил управляван от друго лице, не от настоящият жалбоподател С.Я..
По отношение на обстоятелството, че едва след като е бил открит в дома си в с.Крепост, на
водача Я. е била предложена проба за употреба на алкохол, в случая не се установяват
съществени нарушение на правото му на защита. Контролните органи са в правомощията си
да искат даване на проба за употреба на алкохол и от лице, незаварено на място, когато са
налице достатъчно данни за това кое е лицето. Друг е въпросът за доказване на тези
обстоятелства, като тази тежест на доказване лежи върху адм.-наказващият орган. В случая
обаче надлежен орган е разпоредил извършването на проба за евентуална употреба на
5
алкохол на лице, за което е имало данни, че е управлявал МПС и е предизвикал ПТП.
Налице е отказ на лицето да бъде тествано, с което е осъществен съставът на нарушението
по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Без значение в случая е, че водачът не е тестван на мястото на
произшествието, не е открит там или че му е предложен тест след известно време. Както бе
подчертано по-горе, в правомощията на контролните органи е да изискват тест за
евентуална употреба на алкохол, а съвсем друг е въпросът на доказване за управление на
МПС преди известно време в това състояние. Поради което съдът прие за установено и
безспорно доказване извършеното административно нарушение. По отношение на размера
на наложените наказания, съдът намира, че в случая адм.-наказващият орган е наложил
предвидените такива, които са във фиксиран от законодателя размер и няма възможност за
тяхната промяна. По отношение възраженията на жалбоподателя за конкретното
нарушение, съдът не възприе същите, тъй като те не сочат извършени съществени
процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита.
По отношение на наказанието „Отнемане на контролни точки”, съдът намира, че в случая е
допуснато съществено процесуално нарушение. Като основание за налагане на това
адм.наказание, е посочена единствено Наредба № Iз-2539 на МВР. В случая обаче, не е
посочено на коя точно разпоредба или текст от тази наредба, се е позовал адм.-наказващият
орган. При положение, че налагането на това наказание е единствено чрез препращане, а не
автоматична последица от приложението на ЗДвП, то задължение на адм.-нак.орган е да
посочи на коя от всичките разпоредби на тази наредба се позовава при препращането, тъй
като препращащата норма от ЗДвП съответства на точно определена такава от тази Наредба,
а не на цялата Наредба. Обратното би означавало невъзможност водач- извършил
нарушение, обжалващ НП за същото, да може да го обжалва за размера на отнетите му
контролни точки, ако те не съответстват на извършеното от него нарушение, дори и при
очевидна техническа грешка при изписването им. Означава също, че би се приело
положение, в което при определяне на едно адм.наказание, адм.-нак.орган се освобождава
от задължение за конкретизация на основанието за налагане на това наказание- което е
недопустимо. При положение, че тази Наредба съдържа няколко текста- предвиждащи
определянето на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, съпоставено с факта, че не е
посочена конкретизация на нарушената конкретна разпоредба, адм.наказващият орган е
допуснал нарушение- водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Същият е
бил лишен от възможността да научи какво по-точно нарушение в тази част му се вменява и
на какво конкретно основание.
Ето защо, съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде отменено.
Ето защо, съдът намира, че следва обжалваното наказателно постановление да бъде
изменено, като бъде потвърдено само в частта му- отнасяща се за нарушението на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, а в останалата му част следва да бъде отменено.

6
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът





РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-0254-000842/11.10.2021г. на ВПД
Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ- Димитровград, с което на С. Д. ЯН. от
************, ЕГН **********, за това, че на 23.09.2021г. в 18:20 часа в гр.Димитровград,
на ул.“Иван Вазов“- до №3 управлявал л.а "Ауди" А6 с рег.№ *****, като поради движение с
несъобразена скорост губи контрол над управлението на автомобила и се блъска в
паркирания л.а.“Опел Зафира“ с рег.№ Х 02-31КМ, който вследствие от удара се удря в
паркирания л.а.“Опел Корса“ с рег.№ *****, от ПТП са настъпили само материални щети,
водача Я. напуска ПТП без да уведоми контролните органи на МВР, отказва да бъде тестван
с алкотест „Дрегер 7510“ с инв.номер ARBA-0055 за установяване на наличие на алкохол в
кръвта, същия мирише на алкохол, залита и не може да контролира движенията си, издаден
талон за медицинско изследване с номер 082803, с което за виновното нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП и на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание
чл.53 от ЗАНН и съответно на чл.179, ал.2 от ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 200(двеста)лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 5 (пет) месеца и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24(двадесет и четири) месеца, а на основание Наредба N Iз-2539
на МВР се отнемат общо 12 точки, като:
ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта му, с която за виновното нарушение:
- на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП му е наложено адм.наказание
„Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева,
- на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 200(двеста)лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 5 (пет) месеца,
и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки- като
незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
7

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8