Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 259 17 февруари
2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като разгледа административно дело номер 2566 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано е
по жалба на „Пристли“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление
- гр.Бургас, Северна промишлена зона, база „Феникс Гарант“, представлявано от Р.Я.Н.,
против ревизионен акт №Р-02000218004933-091-001
от 13.06.2019 г. на началник сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас-възложил ревизията
и главен инспектор по приходите, ТД НАП Варна, ИРМ Добрич - ръководител на
ревизията, частично потвърден с решение
№ 178 от 03.10.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Бургас, ЦУ НАП, с който са определени
допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 76. 69
лева - главница и лихва в размер на 24. 91 лева и ДДС за периода - 01.12.2015
г. - 31.12.2015 г., в размер на 3 200.00
лева - главница и лихва в размер на 1 107. 81 лева.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. Счита ревизионния акт за нищожен. Излага съображения. Ангажира
доказателства. Претендира разноски. Представени са писмени бележки.
Ответникът
по жалбата - директорът на дирекция „ОДОП”
Бургас, ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна. Моли да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Представя по делото административната преписка по издаване на
оспорения акт. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което
е адресат на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и
реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
Видно от
представената административна преписка,
ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/
№Р-02000218004933-020-001 от 21.08.2018 г. на началник сектор „Ревизии“, ТД НАП
Бургас, обхващаща следните задължения: за корпоративен данък, за периода - 01.01.2012
г. - 31.12.2017 г. и за ДДС, за периода
- 01.08.2012 г. - 31.07.2018 г., със срок на ревизията - до два месеца от
датата на връчване/връчена на дружеството по електронен път на 17.10.2018 г.,
л.221-222 от делото/; изменена със заповед/ЗИЗВР/ №Р-02000218004933-020-002 от 13.12.2018
г., със срок - до 17.01.2019 г. /л.223 от делото/; изменена със заповед /ЗИЗВР/
№ Р-02000218004933-020-003 от 14.01.2019 г., като ревизията следва да завърши
до 17.03.2019 г./л.225 от делото/. С тези заповеди е определен екипа от
ревизори, които следва да извършат ревизията, а именно: Р.М.С.-главен инспектор
по приходите/ръководител на ревизията; Н.Ф.Д. - главен инспектор по приходите и
Е.С.К. - старши инспектор по приходите, всички от ТД НАП Варна, ИРМ Добрич.Цитираните
заповеди са подписани с валиден електронен подпис към всяка от датите на издаването им/л.227, 257, 262-263
от делото/.
Ревизионният
доклад/РД/№ Р-02000218004933-092-001 от 01.04.2019 г. е издаден от ревизиращия
екип, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към
датата на издаване на РД/л.258 -259 и 268 от делото/ и е връчен на управителя
на дружеството на 18.4.2019 г./л.94 от делото/.
Срещу ревизионния доклад, задълженото лице, в срока по чл.117, ал.5 ДОПК, не е депозирало възражение.
Въз основа
на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт № Р-02000218004933-091-001
от 13.06.2019 г., подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаването
му/л. 258, 268 и 269 от делото/, след извършена ревизия на жалбоподателя по
общия ред, който е обжалван по административен ред и е потвърден частично с
решение № 178 от 03.10.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Бургас при ЦУ НАП, с който са определени
допълнителни данъчни задължения за ДДС, за периода 01.12.2015 г. -31.12.2015
г., в размер на 3 200. 00 лева - главница и лихва в размер на 1 107.
81 лева, и за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 76. 69 лева и лихва в
размер на 24. 91 лева, и съобразно който
са направени следните констатации и правни изводи:
Извършената
ревизия на „Пристли“ ООД е с обхват корпоративен данък за периода 01.01.2012 г.
- 31.12.2017 г. и ДДС за периода 01.08.2012 г. - 31.07.2018 г. Констатирано е,
че през ревизираните периоди дружеството не е осъществявало дейност и не е
отчело приходи или разходи. По данни от подадената годишна данъчна декларация
по чл.92 ЗКПО за 2010 г., основната му дейност е търговия на едро с химични
вещества и продукти. Констатирано е също, че в баланса на дружеството, към
31.12.2010 г., са обявени задължения в размер на 60 000.00 лева. След
анализ на балансите на жалбоподателя за 2010 г.; 2011 г.; 2012 г.; 2013 г. и
2014 г. е установено, че не се променя размера на декларираните задължения. Към
31.12.2015 г. в счетоводния баланс на
„Пристли“ООД не е отразена промяна в задълженията към доставчиците в размер на
32 000.00 лева, но са отписани другите задължения в размер на
25 000.00 лева. Ревизиращият екип, на основание чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО,
ред. към 31.12.2013 г., е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството
за 2015 г., със сумата на задълженията в размер на 60 000.00 лева,
отписани, поради изтекъл петгодишен давностен срок. Определил е задължение за
корпоративен данък за 2015 г. в размер на 6 000.00 лева, ведно със
съответната лихва.
Ревизиращият
екип е установил също, че към 31.12.2010 г., в счетоводния баланс на
дружеството са отразени стоки в размер на 16 000.00 лева, която наличност
е запазена до 2014 г., вкл. В счетоводния баланс за 2015 г. липсва наличност на
стоки. За периода 2011 г. - 2015 г. е установено, че не са отчетени приходи и
разходи, а от дневниците за покупки на ревизираното дружество - че са придобити
стоки и услуги преди ревизирания период/2009 г. - 2010 г./, за които е
упражнено право на данъчен кредит. В хода на ревизионното производство, не са
представени доказателства за изписването на стоките като липси или брак.
Липсват данни за вида на стоките и мястото им на съхранение за периода 2009 г.
-2015 г. Отчетена е спецификата на извършваната от дружеството дейност-търговия
с химически продукти и вещества, както и срока и начина на съхранение на
стоките, което предполага наличие на
специален склад на съхранението им. Установено е, че през ревизирания период,
дружеството не е стопанисвало търговски, складови или производствени обекти и
не е имало назначени лица, които да
отговарят за съхранението на стоките. Прието е, че към 31.12.2015 г., стоките
са продадени и от тях не е отчетен приход. При липса на информация за надценка на стоките при извършените
продажби, е прието, че те са реализирани по цени на придобиване - 16 000. 00
лева. Затова, на основание чл.86, ал.1 ЗДДС, е определен дължим за внасяне ДДС
за периода месец декември 2015 г. в размер на 3 200. 00 лева - главница,
ведно със съответната лихва.
В хода на
административното оспорване, установените с ревизионния акт задължения за
корпоративен данък са изменени. Корпоративният данък за периода 2015 г. е
потвърден за 76. 69 лева -главница и лихва в размер на 24. 91 лева, а
ревизионният акт относно задължението за ДДС в размер на 3 200.00 лева-главница
и лихва-1 107.81 лева, е потвърден в цялост.
Тези
задължения са предмет на оспорване в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
Съобразно
нормата на чл.160, ал.2 ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
На
първо място, съдът следва да прецени компетентността на органа, издал
ревизионния акт, съобразно чл.119, ал.2 ДОПК - ревизионният акт се издава от
органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията.
Компетентността
на административните органи е вмененото им от държавата правомощие да издават
административни актове. Всеки орган на публичната власт има правомощие да
издава определени административни актове и съответно всеки административен акт
следва да изхожда от точно и предварително определен орган, упражняващ тази публична власт.
Няма
спор относно органът, възложил ревизията. Спорът се свежда до териториалната
компетентност на ръководителя на ревизията и екипът, провел ревизията.
Според правилото на чл.7, ал.1 ДОПК, актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция.
Нормата на чл. 8, ал.1 ДОПК сочи коя е
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите
относно производствата по този кодекс. В случая, тъй като се касае за дружество
със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, това е териториалната дирекция
по седалището на местните юридически лица/чл.8, ал.1, т.3 ДОПК/, а именно ТД
НАП Бургас.
Съгласно чл.10, ал.8 ЗНАП, при необходимост за
изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или
оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една
териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение
на което съответният териториален директор командирова служители от поверената
му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда.
В случая липса нареждане от страна на изпълнителния
директор или оправомощено от него длъжностно лице, служители от служители от
една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция. Не се
установява необходимост, налагаща служители от ТД НАП Варна, ИРМ Добрич, да
извършват ревизия на юридическо лице със седалище и адрес на управление,
определяща териториалната компетентност на ТД НАП Бургас.
Хипотезата на чл.10, ал.8 ЗНАП, изисква служителите от
ТД НАП Варна да бъдат командировани от директора на поверената му дирекция.
Няма спор, че служителите от ревизиращия екип са
органи по приходите, но с териториална компетентност- ТД НАП Варна/виж заповеди
за назначаване, №22 и 29 от 16.05.2009 г. и №31-602 от 12.08.2015 г., л.298-300
от делото/.
Представени са две заповеди, издадени на основание
чл.86 ЗДСл, от директора на офис Добрич, ТД НАП Варна, за командироване на Р.М.С.-главен
инспектор по приходите, ТД НАП Варна, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, ИРМ
Добрич, ръководител на ревизията, съобразно ЗВР №Р-02000218004933-020-001 от
21.08.2018 г. на „Пристли“ООД, за три дни/16.10.2018 г. - 18.10.2018 г. - заповед
№ДС - 620 от 11.10.2018 г., л.302 от делото/ и за два дни/06.12.2018 г. - 07.12.2018
г. - заповед №ДС-731 от 03.12.2018 г., л.301 от делото/, за извършване на
ревизии на юридически лица, след които не е „Пристли“ООД.
Представени са също заповеди за командироване на
другите членове от ревизиращия екип - Н.Ф.Д.-главен инспектор по приходите, ТД
НАП Варна, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, ИРМ Добрич, за два дни - от
06.12.2018 г. - 07.12.2018 г./заповед №ДС - 729 от 03.12.2018 г., 303 от
делото/, и Е.С.К.-старши инспектор по приходите, ТД НАП Варна, дирекция
„Контрол“, отдел „Ревизии“, ИРМ Добрич, за същия срок/заповед №ДС-728 от
03.12.2018 г., л.304 от делото/, за извършване на ревизия на „Дани 81“ЕООД.
Заповедите за командировки на ревизиращият екип не
предоставят териториална компетентност на командированите лица, нито за целия
срок на извършване на ревизията, нито за датите на издаване на ревизионния
доклад и ревизионен акт.
За да бъде валиден издадения административен
акт, е необходимо не само да изхожда от административен орган от структурата на
НАП, не е достатъчно дори да е от орган, който е натоварен със същите функции.
Необходимо е издателят на акта да е надлежния административен орган, на когото
е възложена конкретна функция, която той може да упражни в рамките на
определена територия и период от време. В конкретния случай това условие не е
спазено. Органите по приходите от ТД НАП Варна, ИРМ Добрич, са осъществявали
процесуалните действия по провеждане на ревизията, без да са преминали в ТД НАП
Бургас. Ръководителят на ревизията е командирован само два пъти за общ срок от
пет дни за извършване на ревизии на дванадесет дружества, сред които не е
„Пристли“ООД/виж заповеди №ДС-731 от 03.12.2018 г. и №ДС-620 от 11.10.2018 г.,
л.301 и 302 от делото/, а другите двама участници в ревизиращият екип са били
командировани само за по два дни, за извършване на ревизия само на конкретно
дружество „Дани 81“ЕООД/виж заповеди №ДС - 728 и №ДС - 729 от 03.12.2018 г.,
л.303 и 304 от делото/. Ръководителят на ревизията, който е подписал
ревизионния акт, не е бил компетентен да го направи. Липсата на компетентност е
порок свързан с валидността на акта, който не може да бъде поправен.
По тези съображения, ревизионният акт е нищожен като издаден от орган без
териториална компетентност и след проведена ревизия от органи по приходите без
териториална компетентност.
В този смисъл са решение № 3361 от 16.03.2018 г. по
адм. дело 7101/2017 г., VІІІ отд.; решение №17295 от 17.12.2019 г. по адм. д. №
9339/2019 г., I отд.; решение № 8639 от 26.06.2018 г. по адм. дело № 2537/2018
г., I отд. и др., всички на ВАС.
При този изход на спора и предвид направеното искане,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 50.00/петдесет/ лева, представляващи дължима и заплатена за
производството държавна такса.
Мотивиран така Административен съд Бургас, осми
състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН ревизионен акт №Р-02000218004933-091-001 от 13.06.2019 г. на началник
сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас -възложил ревизията и главен инспектор по
приходите, ТД НАП Варна, ИРМ Добрич - ръководител на ревизията, частично потвърден с решение № 178 от 03.10.2019
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас,
ЦУ НАП, с който на „Пристли“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Бургас, Северна промишлена зона, база „Феникс Гарант“,
представлявано от Р.Я.Н., са определени
допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 76. 69
лева - главница и лихва в размер на 24. 91 лева и ДДС за периода - 01.12.2015
г. - 31.12.2015 г., в размер на 3 200.00
лева - главница и лихва в размер на 1 107. 81 лева.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас, ЦУ НАП, да заплати „Пристли“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и
адрес на управление - гр.Бургас, Северна промишлена зона, база „Феникс Гарант“,
представлявано от Р.Я.Н., разноски в
размер на 50.00/ петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ :