РЕШЕНИЕ
№ 167/ 15.06.20209год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Катя Станоева като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 141
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 401/12.04.2016г.,
постановено по гр.д. № 9666/2015г. по описа на Пернишкия районен съд е признато
за установено по отношение на Р.И.А., че дължи на „Топлофикация – Перник” АД,
гр. Перник, сумата 434.73 лв.представляваща 1/ 2 от общото задължение 869.46
лв.- доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която
главница 357.94 лв. представляваща 1/ 2 от общо дължимата главница 715.88лв. за
периода 01.05.2014- 30.04.2016г.; изтекла лихва 76.79лв., представляваща 1/ 2
от общата дължима 153.58лв. за периода 08.07.2014 - 20.10.2017г., както и
законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
09.04.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане
по ч. гр. дело 2502/ 2019г. на ПРС.
В установения от закона срок
решението е обжалвано от Р.И.А., който моли същото да бъде отменено и искът да
бъде отхвърлен.
Въззиваемото дружество „Топлофикация
– Перник” АД, гр. Перник е изразило становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД,
гр. Перник твърди, че ответникът дължи сумата от сумата 434.73
лв.представляваща 1/ 2 от общото задължение 869.46 лв.- доставена и незаплатена
топлоенергия на посочения адм.адрес, от която главница 357.94 лв.
представляваща 1/ 2 от общо дължимата главница 715.88лв. за периода 01.05.2014-
30.04.2016г.; изтекла лихва 76.79лв.представляваща 1/ 2 от общата дължима
153.58лв. за периода 08.07.2014 - 20.10.2017г., както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 09.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумите.
С отговора на исковата молба ответникът
е оспорил иска с твърдения, че не е потребител на топлинна енергия, че ОУ не са
влезли в сила, че не дължи суми за дялово разпределение, че вземането е
погасено по давност.
Като доказателство по делото е представен нотариален
акт № 115/97г. на Нотариуса при ПРС, видно от който процесният топлоснабден
имот е закупен от И. А. М.. Последният е починал на *** и е оставил за
наследници съпругата си и сина си Р.И.А..
За да уважи иска районният съд е
приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия и не е изпълнил в срок
задължението си да заплати стойността на доставената му такава за исковия
период.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов
клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. От тези разпоредби следва, че е достатъчно да се
установи, че жалбоподателят е собственик или ползвател на имот, който ползва
топлинна енергия за домакинството си. Неоснователен е
доводът на ответника за неприложимост на ОУ за исковия период, основан на
твърдения, че същите не са публикувани по
предвидения в закона ред. По силата на чл. 150, ал.2 ЗЕ
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Т.е. за да същите да бъдат приложими е от значение фактът на първото
публикуване, а второто такова има само оповестителен характер. В случая е
представено копие от бр.82/29.04.2008 г. на в. "Съперник", в който са
публикувани общите условия, от което и следва, че същите са влезли в сила и са
приложими за спорния период.
Въз основа на събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства, се установява, че ответникът е клиент на
топлинна енергия за спорния период. По делото липсват доказателства, че към
датата на закупуване на имота от И. А. М. същият е имал сключен граждански
брак, а и липсват каквито и да било твърдения в този смисъл, предвид на което и
при наличните данни по делото, съдът намира, че следва да се приложи общото
правило на чл. 9, ал.1 ЗН и отговорността на ответника да се ангажира съобразно
установения по делото обем на придобитото право на собственост върху имота –
½.
В хода на производството пред районния съд ответникът не е оспорил факта
на доставяне на топлинна енергия от страна на ищеца,
както и не е оспорено количеството на същата и компонентите, въз основа на които
е формирано задължението към ищеца и стойността на доставената топлинна енергия,
а също и липсват твърдения, че от страна на ответника са извършвани плащания.
Предвид горното, съдът намира, че правилно въз основа
на събраните по делото доказателства, районният съд е направил извод, че за
исковия период ответникът е дължал сумите, за които е предявен искът.
С въззивната жалба са наведени доводи, че неправилно
районният съд е приел, че вземането се погасява с общата петгодишна давност.
В обжалваното решение съдът е изложил мотиви, че няма
вземане, което да е погасено по давност. Въззивният съд намира, че този извод
на ПРС е неправилен. Касае се за периодични платежи по смисъла на чл.111 б. „в” ЗЗД и вземането се погасява с изтичането на кратката тригодишна давност. Имайки
предвид, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда
на 09.04.2019г., следва, че са погасени по давност вземанията на ищеца до
09.04.2016г., които са с настъпил падеж, съобразно чл. 34, ал.1 от приложимите
Общи условия. Размерът на погасеното по давност вземане, определен от съда по
реда на чл. 162 ГПК е, както следва: главница 324 лв. и лихва от 72,04 лв., за които и суми решението
следва да се отмени и искът да бъде отхвърлен. В останалата му част решението,
с което е уважен предявеният установителен иск, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото следва да се отмени и решението
на ПРС в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
68,33 лв. разноски за заповедното производство и 113,87 лв. разноски за
исковото производство.
За исковото производство пред районния съд ответникът
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение от 450 лв. Предвид
фактическата и правна сложност на спора, съдът намира за основателно
направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и определя същото в минималния размер от 300 лв. съгласно приложимата към
релевантния период разпоредба на чл. 7,
ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед частичната основателност на иска, то ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника 254,67 лв. разноски за първоинстанционното
производство.
За въззивното производство в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 287,18 лв., изчислени по компенсация.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №
401/12.04.2016г., постановено по гр.д. № 9666/2015г. по описа на Пернишкия
районен съд В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО е признато за установено по отношение на Р.И.А.,
че дължи на „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник, сумата 324 лв. представляваща 1/ 2 от общо дължимата главница 715.88лв.
за периода 01.05.2014- 30.04.2016г.; изтекла лихва 72,04 лв.представляваща 1/ 2
от общата дължима 153.58лв. за периода 08.07.2014 - 20.10.2017г., както и
законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
09.04.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане
по ч. гр. дело 2502/ 2019г. на ПРС, КАКТО и в частта му, с която Р.И.А.
е осъден да заплати на „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник сумата от 68,33
лв. разноски за заповедното производство и 113,87 лв. разноски за исковото
производство и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
искове от "Топлофикация - Перник" АД, гр. Перник, срещу Р.И.А. с ЕГН **********
***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 324 лв., представляваща стойността на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014- 30.04.2016г. за топлофициран
имот, находящ се в ***, както и сумата от 72,04 лева, представляваща лихва за
забавено плащане върху главницата за периода от 08.07.2014 - 20.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по ч. гр. дело 2502/ 2019г. на ПРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Топлофикация -
Перник" АД, гр. Перник да заплати на Р.И.А. с ЕГН ********** *** сумата от
254,67 лв., съставляващи разноски за първоинстанционното производство,
както и 287,18 лв., представляващи разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.