№. 396 / 20.6.2019 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
20.06.2019 година
г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Радка Михайлова и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 310 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „. К. Б. Е. ЕИК xxxx , седалище: г. С. б. №. 4. б. в. твърди, че на 16.09.2008г. е сключен Договор за револвиращ заем №. xxxx , между „. К. Б. ЕООД като кредитор от една страна, К.П.М., като длъжник и Л.Н.Ц. като солидарно задължено лице по договора. Поддържа, че договорът е сключен при посочените параметри в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно т.2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитора. Твърди, че договорът е подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, както и че няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Твърди и това, че Л.Н.Ц., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски К., се е задължил да отговаря за задължението на К.П.М. при условията, посочени в договора.
Ищецът поддържа, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като превел на 17.09.2008г. парична сума в размер на 2896 лева по посочената от длъжника К.П.М. банкова сметка. xxxие да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 30 равни месечни вноски в размер на 197 лева, с падежна дата - всяко 18-то число на месеца.
Предвид обстоятелството, че длъжниците не са изпълнявали поетите договорни задължения и са направили само три погасителни вноски, последната, от които с дата 18.12.2008г., видно от приложеното извлечение по сметка след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия към Договора за револвиращ заем, ДР3 е прекратен от страна на „. К. Б. ЕООД на 03.04.2009г. Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДР3 на основание т.9.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, както и останалите задължения спрямо договора. Ищецът твърди, че към настоящия момент плащанията от страна на длъжника по заема са в общ размер на 644,00 лева. Счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Твърди, че длъжникът не се е отказал от сключения договор, усвоил е паричните средства, които са отпуснати първоначално. Също така е изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент са погасявани вноските. Този факт ясно свидетелствал, че клиентът е запознат с условията на договора. Поради неизпълнението на договорното задължение, „. К. Б. ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, входирано в Районен съд – Монтана, като по заявлението е образувано ч.гр.дело №. 1434/2018г. На дружеството е изпратено указание на основание чл.415, ал.1, т.2, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на 02.01.2019г. С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи съществуване на вземане в полза на „. К. Б. ЕООД по ДРЗ №. xxxx срещу длъжника К.П.М. и солидарния длъжник Л.Н.Ц. в общ размер на 5 266 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Моли съда да му присъди и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците К.П.М. и Л.Н.Ц. не са представили писмен отговор на исковата молба и не изразяват становище по исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция – главница в размер на 5 266,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане – представляващо неизплатено задължение по Договор за револвиращ заем №. xxxx . Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответниците продължават да дължат сумата в размер на 5 266,00 лева – представляваща неизплатено задължение по Договор за револвиращ заем №. xxxx .
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена в посочения по – горе размер, като се признае за установено, че ответниците дължат претендираната парична сума.
Съобразно този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца, направените в заповедното производство разноски в размер на 255,32 лева. Ответните страни следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по делото и сумата от 405,32 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „. К. Б. Е. ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.С. бул."Б. №. 4. б. вход В към К.П.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Л.Н.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 5 266,00 лева - представляващо неизплатено задължение по Договор за револвиращ заем №. xxxx , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.06.2018 година до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№. 1434/2018 година по описа на Районен съд - Монтана.
ОСЪЖДА К.П.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Л.Н.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплатят на „. К. Б. Е. ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.С. бул."Б. №. 4. б. вход В сумата от 255,32 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 405,32 лева – реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :