Решение по дело №355/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 114 от 6.03.2024 г., постановено по анд № 20234430202468 по описа на Районен съд – Плевен за 2023 год., е потвърдено Наказателно постановление № 23-0257-000427/6.10.2023 г. на Началник РУ-Долни Дъбник при ОД на МВР-Плевен, с което на П. Ф. М. с [ЕГН] от с.Бъркач, ул „Васил Цаков“ №25, на основание чл.175, ал.3, предлож.първо от ЗДП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП затова, че на 29.07.2023 год. в 10:13 часа в с.Бъркач на кръстовище на ул „Никола Радев“ и ул „Васил Цаков“, управлява колесен трактор ЮМЗ 6л с година на производство 1974 год., червен цвят, със сива кабина, няма регистрационен номер /без регистрация/, заводски номер на колесния трактор не се чете, поради натрупан слой боя, без табела с номер на двигателя.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М. чрез адв.П. от АК-Плевен, която счита оспореното решение за неправилно и незаконосъбразно, поради нарушение на материалноправни и процесуални норми при издаването му.Счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Неправилно РС- Плевен приема, че след извършена служебна проверка са изпълнени процесуалните правила на ЗАНН относно издаването на спорното наказателното постановление, като в него нарушението е ясно и разбираемо описано. Действително са посочени датата, часа, мястото, но посоката на движение на МПС не е отбелязано, както и причината за т. нар. „управление“ на този трактор. Последното счита, че е от изключителна важност, тъй като от свидетелските показания на Н. Д. безспорно било установено, че М. реално е извършвал преместване на трактора от неговия двор към къщата на брат му, по време на т.нар. „управление“ на трактор без регистрация. С оглед на това счита, че АУАН и НП са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 8 от ЗАНН, дори и при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

На следващо място, счита, че в случая управлението на МПС не е достатъчно, за да се направи извод и повдигне обвинение за осъществено нарушение на изискването за управление по пътищата, отворени за обществено ползване само на регистрирани по надлежния ред ППС. Позовава се на Наредба № I- 45/24.03.2000 г. , която регламентира и съответните срокове на валидност на регистрацията, респ. табели с регистрационни номера и видове регистрации на МПС според срока на валидност, вида на самото МПС, за първоначална регистрация или промяна в регистрацията се касае.

Сочи, че АНО не е извършил дължимото по обем описание на нарушението, доколкото не е посочил какви са писмените доказателства, от които се прави извод за дължима регистрация па МПС по чл. 2 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г., като се съобрази марка, модел, фабричен номер и технически характеристики на трактора. Невъзможността да се установят конкретно и безпротиворечиво обективните елементи от фактическия състав на административното нарушение във връзка със сочената за нарушена правна норма, според касатора представлява съществено нарушение. Твърди, че в АУАН и в НП липсват реквизитите по чл. 42 , т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, тъй като деянието не е описано в пълен обем с всички относими към него обстоятелства. Счита, че повдигнатото обвинение е непълно и неясно, т. е. съдържанието му не е в обем, позволяващ проверка на материалната законосъобразност на постановлението.

Твърди още, че спорното НП е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като, за да откаже образуването на наказателно производство, наблюдаващият прокурор е приел, че деянието, макар формално да съдържа признаците на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради своята малозначителност, разкрива явно ниска степен на обществена опасност, поради което съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно. Твърди, че в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя. От субективна страна счита за недоказано, че М. е осъществил нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Неправилно PC-Плевен е приел, че от субективна страна е реализиран съставът на нарушението, тъй като по делото е установено, че той е управлявал МПС, което не е било регистрирано и е било без регистрационни табели. В случая от доказателствата по делото е установено, че М. е „управлявал“ процесния трактор с ясното съзнание, че единствено и само ще го премести от неговия двор в двора на брат му, през улицата. Нито от съдържанието на трудовия му договор, нито от принципните задължения на всеки шофьор в нормална житейска ситуация, не може да се направи обоснован извод, че М. е бил длъжен изрично да предвиди, че пресичайки единствено и само улицата с цел да премести трактора от един двор в друг, ще извърши нарушение, което би довело до вредни последици. Затова счита, че деянието не е извършено виновно. Алтернативно счита, че с оглед липсата на реално настъпили вредни последици и особеностите на конкретния казус при всички случаи е налице хипотеза на член 9, ал. 2 от НК, поради което атакуваното НП също се явява неправилно и незаконосъобразно.

В заключение моли за отмяна на оспореното решение и НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв.П., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения по съществото на спора, моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Началник РУ-Долни Дъбник, не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 29.07.2023 г. в 10:13 часа, в село Бъркач, на кръстовище, образувано от улиците "Никола Радев" и ул. "Васил Цаков", М. управлява колесен трактор ЮМЗ 6л с година на производство 1974, червен на цвят със сива на цвят кабина, няма регистрационен номер /без регистрация/, заводският номер на колесния трактор не се чете, поради натрупан слой боя, без табела с номер на двигателя, което съставлява нарушение на чл. 140,ал1, пр.1от ЗДвП,за което бил съставен АУАН с № 948797. С твърдения за съставомерност по чл. 345, ал. 2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН на РП-гр.Плевен, където била образувана прокурорска преписка № 5701/2023 г. по описа на РП-гр.Плевен. С Постановление на прокурор от РП-Плевен от 28.09.2023 г. е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и е била прекратена прокурорска преписка. Препис от Постановлението на РП-гр.Плевен, ведно с материалите по преписката са изпратени по компетентност на Началника на РУ гр.Д.Дъбник към ОДМВР-гр.Плевен за преценка на основанията за търсене на административно- наказателна отговорност по чл. 140, ал1 от ЗДвП и да бъде издадено НП. На 06.10.2023 г. Началник РУ Д.Дъбник –ОДМВР-гр.Плевен издал процесното Наказателно постановление № 23-0257-000427, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, М. е санкциониран с "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са му отнети и 10 контролни точки.

Съдът приел за установена изложената в НП фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите М. И. и И. Г., въз основа на водения от жалбоподателя свидетел Н. Д., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 283 от НПК, които кредитирал с доверие като достоверни, непредубедени, обективни и относими към предмета на доказване по делото. От Постановлението на РП-гр.Плевен съдът установил, че М. е собственик на колесния трактор „ЮМЗ“, както той сам е заявил, от 30 години, този факт се потвърждава и от неговият свидетел Н. Д., както и факта че както М., така и свидетелят притежават тези трактори, които не са регистрирани в КАТ и са без регистрационни номера, взели ги отдавна от кооперацията-арг. св.показания на св. Д..Съдът приел, че показанията на свидетелите М. И. и И. Г. са еднопосочни, житейски достоверни и логични, че намират опора в АУАН, и в другите приети по делото писмени доказателства и затова ги кредитирал с доверие.

Въззивният съд изложил съображения, че НП е издадено от компетентно лице , при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Приел, че са изпълнени процесуалните правила на ЗАНН относно издаването на Наказателното постановление. В него нарушението е ясно и разбираемо описано. Посочени са датата, часа, мястото, посоката на движение на МПС-то и това, че същото е било на път, отворен за обществено ползване. Отбелязано е, че МПС е било не регистрирано и няма регистрационен номер. Поради това съдът приел, че деянието е в достатъчна степен индивидуализирано. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в обжалваното Наказателно постановление. Съдът приел, че, видно от текстовата част на обжалваното Наказателно постановление в случая, административното обвинение срещу М. касае нарушението по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.

По съществото на спора съдът приел, че за да е реализиран съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП /с оглед конкретиката на настоящото административно – наказателно обвинение/ е необходимо да се докаже, че децът е привел в движение превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване и че това превозно средство към същата дата не е било надлежно регистрирано, т. е. че към датата на управление на МПС-то то е било нерегистрирано и без регистрационни табели. Събраните по делото доказателства според въззивният съд сочат, че М. на 29.07.2023 г. в 10:13 часа, в село Бъркач на кръстовище, образувано от улиците "Никола Радев" и ул. "Васил Цаков" управлява колесен трактор ЮМЗ 6л с година на производство 1974, червен на цвят със сива на цвят кабина, няма регистрационен номер /без регистрация/, заводския номер на колесния трактор не се чете, поради натрупан слой боя, без табела с номер на двигателя,което съставлява нарушение на чл. 140,ал.1, пр.1 от ЗДвП, за което бил съставен АУАН с № 948797, което наложило извод, че към 29.07.2023 г. МПС се води нерегистрирано и М. е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗДвП .

Според въззивния съд в случая не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, напротив- налице са отегчаващи такива – предишните нарушения на М. по ЗДвП. И предвид, че М. е представил трудов договор , че работи като механизатор към Кооперация с.Ореховица, съдът приел , че наложените наказания в минимален размер са справедливи и обосновани. Съдът изложил съображения за правилност на преценката на АНО, че случаят не съставлява маловажен такъв. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Според касационната инстанция оспореното решение е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че М. е управлявал нерегистрирано по съответния ред МПС – колесен трактор ЮМЗ 6л, макар и това управление да е включвало единствено преместване на трактора от неговия двор в къщата на неговия брат /както се твърди в касационната жалба/. Независимо от обстоятелствата, при които едно МПС, което не е регистрирано за движение по пътищата, се управлява по път, отворен за обществено ползване, то самото му движение по такъв път осъществява състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДП. За да извършва каквито и да било движения, дори отделни маневри, преместване или каквото и да било друго движение, съответното МПС следва да е регистрирано. А процесното не е било и по този въпрос няма спор между страните. А и доказателствата относно факта дали М. е имал за цел единствено да премести трактора от своя в този на брат си двор не са напълно безпротиворечиви. Св.Н. Д. твърди, че М. е премествал трактора до двора на брат си, който е непосредствено съседен на неговия, “портите са една до друга“, за да почистят двора от срутила се сграда. Но в Постановлението на за отказ да се образува наказателно производство на РП-Плевен е описано, че по твърдения на М., на процесната дата е отивал от дома си към „полето“, за да прибере земеделска култура /люцерна/. Следва да се има предвид, че конкретните съобщени причини за управление на автомобил без регистрация са ирелевантни за отговорността на М. и не изключват отговорността му за извършеното нарушение. Същият, видно от описателната част на Постановлението на РП Плевен за отказ да се образува наказателно производство, е правоспособен водач и има придобити категории АМ, В, В1, С, С1 и ТКт. Видно от приложените на л.5 от въззивното дело свидетелство-лице и гръб, М. има правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника, а от приложения на л.6 трудов договор се установява, че М. работи в Кооперация „Слънце“, с.Ореховица като механизатор. Т.е. М. работи като лице, което обслужва и управлява селскостопанска техника, и същевременно е професионален шофьор, притежава изброените горе категории за управление на МПС, като притежава СУМПС, считано от 1999 год., видно от справката за нарушител/водач, т.е. повече от 24 години, поради което не може да се позовава на незнание на правилата, регламентиращи управлението на МПС, и по-конкретно, че същото може да се управлява само след като е надлежно регистрирано. Нито може да твърди, че същото не е извършено виновно, тъй като, след като е водач от толкова години, с толкова придобити категории и работи по занятие като механизатор, е длъжен да знае и да съблюдава правилата за движение по пътищата на МПС, в т.ч. , че може да управлява единствено регистрирано МПС, независимо от целите и разстоянието, за които се управлява това МПС.

Не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива. Липсата на регистрация на съответното МПС не влече и задължение за сключване на задължителна застраховка „ГО“, която би покрила евентуални щети при настъпване на ПТП с това МПС, което е още едно основание такива нерегистрирани МПС да не се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Фактът, че от деянието не са настъпили вредни последици, е отчетено от АНО при индивидуализацията на наказанието, което и относно глобата, и по отношение на лишаването от права е в минималния предвиден от закона размер и срок. Деянието е такова на формално извършване и вредите не са съставомерен признак на същото. Нещо повече- към момента на произнасяне на настоящата инстанция е в сила нова разпоредба чл.189з от ЗДП – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., съгласно която за нарушенията по този закон (има се предвид ЗДП) не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Именно с оглед особеностите на конкретния деец , обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените, типичните случаи на престъпление от този вид, РП-Плевен е направила преценка, че в случая не се касае за престъпление, а за административно нарушение, което следва да се санкционира по административнонаказателен ред.

Не е допуснато и процесуално нарушение, свързано със започване и провеждане на проведеното срещу М. административнонаказателно производство. Наказателното постановление съдържа всички реквизити, деянието е описано ясно, точно и пълно, описани са и всички обстоятелства, необходими за установяване съставомерността и доказване на нарушението и за определяне на правилната правна квалификация на деянието. Описани са особеностите на времето и мястото, както и всички останали съставомерни признаци на деянието.

Ето защо касационната инстанция счита, че оспореното решение, с което е направен същия извод за съставомерност и доказаност на вмененото на М. нарушение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 6.03.2024 г., постановено по анд № 20234430202468/2023 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.