Решение по дело №228/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260034
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20203400500228
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  260034

 

Силистра, 29.10.2020г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:               ДОБРИНКА СТОЕВА

                                                          мл.с-я  ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

                                                                                    

при секретаря  Ели Николова……………… и в присъствието на прокурора …..… като разгледа докладваното от съдия  Стоева    гр. д.    228 по описа за  2020  година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 258  и сл. от ГПК.

 

С решение № 198/23.05.2020г., постановено по гр.д. №  1827/2019г. по описа на СРС, е осъдена ЦДГ „Добруджа” – гр. Силистра, представлявана от директора Виолета Алексиева Василева, да заплати на З.И.И., с ЕГН **********,***, сумата от 1552,75 лв., представляваща неизплатена част от трудовото възнаграждение на ищеца за периода от м. ноември 2016г. до 31.10.2018г., сумата от 356,25 лв, представляваща неизплатена част от полагащото му се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, законна лихва върху тези суми от  датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2019 г., до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар. Отхвърлено е искането на ЦДГ „Добруджа” – гр. Силистра за присъждане на направените по делото разноски. Осъдена е ЦДГ „Добруджа” – гр. Силистра да заплати по сметка на съда държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 76,36 лв.

Недоволна от решението, е останала ЦДГ „Добруджа” – гр. Силистра, представлявана от директора Виолета Алексиева Василева, която го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна Здравко И.И. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като обсъди жалбите, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.

З.И. счита, че  съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от КТД за системата на народната просвета от 2016 г., съществуваща и в КТД от 2014г., а и възпроизведена в КТД от  2018г., работодателят е следвало да му заплаща трудово възнаграждение в размер на 110 % от МРЗ и въз основа на това възнаграждение да определи полагащите му се обезщетения, поради което претендира от същия да му заплати сумата от 1552,75 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждението му за периода от м. ноември 2016 г. до 31.10.2018 г., както и сумата от 356,25 лв. - неизплатена част от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

Не се спори по делото, а и от представения по делото трудов договор № 94/30.01.2008 г. се установява, че на 30.01.2008 г. ищецът е встъпил в трудови правоотношения с работодателя  ЦДГ „Добруджа” – гр. Силистра, на длъжността “работник по поддръжка и ремонт на сгради” с код по НКП 71292004 , за неопределен срок и при пълно работно време срещу уговорено в договора трудово възнаграждение, като на същата дата е подписал и длъжностна характеристика за тази длъжност. Не се спори също, че в периода 2016г. – 2018г. е подписал 6 броя допълнителни споразумения, както и че е бил член на синдикалната организация, страна по процесните КТД.

Страните по делото спорят относно обстоятелството приложими ли са за ищеца разпоредбите на чл. 29, ал.1,т.3 от КТД от 2016г., респективно на чл. 30, ал. 1, т. 3 от КТД от 2018г. или неговата длъжност е била сред визираните в т. 1, за които не се изисква образователна степен и професионална квалификация.

 В исковата молба ищецът твърди, че след като длъжността, която е заемал – „работник поддръжка“, е с посочен клас по Национална класификация на професиите и длъжностите /НКПД /-7 и за нея се изисква по длъжностна характеристика от 2008г. средно образование и професионална квалификация, каквато той притежава /квалифициран работник, специализация ВиК, както и правоспособност за „Огняр на парни и водогрейни котли с високо налягане III степен“/, той попада в т.3, тъй като без тези негови квалификации не би могъл да изпълнява част от посочените задължения в длъжностната му характеристика.

Ответната страна възразява И. да е изпълнявал квалифицирани дейности, освен по заместване „огняр“, но когато е замествал огняря, то за тази му дейност винаги му е било заплащано допълнително. Представя доказателства в тази насока. Сочи, че в първоначалната длъжностна характеристика на ищеца единственото по-различно задължение от това да поддържа катерушките, оградата и двора на детската градина, е задължението му за проверка на текущото състояние на водопроводните инсталации, установяване на повредите, поддръжка, извършване на ремонт и подмяна на амортизирани части и детайли от водопроводната инсталация.Това обаче включва само констатиране на повреда и докладване на директора, но в никакъв случай не и да е извършва друг по сериозен ремонт на ВиК инсталацията, тъй като практика е ремонтите на ВиК инсталацията в ДГ „Добруджа“ да се извършват от ВиК специалисти от Общинско предприятие „Дръстър“, след написани докладни от директора на ДГ „Добруджа“ до Кмета на община Силистра. Това, че ищецът притежава документ за професионална подготовка, специалност „ВиК”, според жалбоподателя не означава само по себе си, че за длъжността, която е заемал, му е била необходима.

Сочи се също, че всички допълнителни споразумения към трудовия договор, подписани през 2016, 2017 и 2018 г., са подписани от ищеца, на длъжност работник-поддръжка, за която длъжност не се изисква професионална квалификация и която не попада в клас 7 от НКПДРБ - „ квалифицирани работници“, за да се приеме, че е сред примерно посочените в чл. 29, ал.1,т.3 от КТД от 2016г., респективно на чл. 30, ал. 1, т. 3 от КТД от 2018г.

За да бъде уважен основният иск на И., в негова тежест е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, респективно, че му се дължи по силата на КТД.

Видно от представеното по делото допълнителното споразумение от 5.01.16г. /стр.8 от първоинстанционното дело/, страните са се споразумели за промяна в основния трудов договор и то не само по отношение на възнаграждението, но и на длъжността, като И. вече се е съгласил да изпълнява длъжността „работник-поддръжка“ с код по НКПК: 9312-0008. Без възражения той е подписвал и последващите допълнителни трудови споразумения за тази длъжност и със съответна определена МРЗ за страната. Следва да се отбележи, че не е необходимо да се сключи от страните самостоятелно допълнително споразумение за промяна на длъжността и характера на работата, както е посочил СРС. Съгласието на работника по отношение на компонентите в допълнителното трудово споразумение е надлежно дадено с факта на подписването на споразумението - подписал е споразумението без възражения. Липсват твърдения, а и доказателства, ищецът да е бил заблуден или да му е указан неправомерен натиск да подпише допълнителното споразумение, с оглед посочените в него длъжност и възнаграждение. Липсват и доказателства, установяващи през процесния период /2016г. – 2018г./ той да е поставял пред работодателя въпроса за променената длъжност или възнаграждението. Едва една година след пенсионирането си на 31.10.18г., той възразява по тези компоненти на трудовия договор, предявявайки настоящия иск.

Нещо повече, по делото ищецът не ангажира доказателства, установяващи, че той е изпълнявал квалифицирана работа, различна от тази на работник поддръжка, със съответната длъжностна характеристика за тази длъжност. Не се спори по делото, че той е замествал огняря в детската градина, но за тези периоди е получавал и съответното допълнително възнаграждение.

Длъжностната характеристика на длъжността „работник поддръжка“ включва извършване огледи на детската градина, полагане на грижи за сградата и прилежащите й територии, текущо поддържане по основни строителни работи, извършване на цялостна подготвителна дейност за ремонт и поддръжка на сградата и двора, товарене и пренасяне на хранителни продукти, поддръжка в изправност на сградата, имуществото и двора на детската градина – косене на трева, поливане, ремонтиране на уреди за игра, поддържане на двора и оформяне на детските площадки, поддръжка в изправност на сградата, имуществото и пособията за спорт в двора, участие в ремонтни дейности на сградата, извършване на дърводелски услуги и поддръжка на наличната материална база (мебели, подмяна на счупени стъкла, ремонт на врати и прозорци), съхранение и поддържане в изправност на инструментите и машините, с които работи, боядисване на цокли и стени, лакиране на дървени повърхности, поддръжка на подовата настилка, на съоръжения и пособия за спорт, поддържане на ред в складове и други общи помещения, почистване на дворни площи и работни помещения от отпадъчни материали, почистване на снега, извършване на куриерски дейности, участие в подготовката на тържества и празници, както и изпълнение на други задачи, възложени от директора на учебното заведение. Според тази длъжностна характеристика за заемането на длъжността е необходимо средно или основно образование и не се изисква професионална квалификация и професионален опит, както и работникът да познава режима на работа и технически изисквания на ел. системи, водопроводните и отоплителни системи, както и технологичния режим на работа с машините и инструментите, които ползва.

Видно от чл. 29, ал. 1, т. 1 от КТД за системата на народната просвета, сключен на 19.06.2016г., със срок на действие две години от датата на подписването, за длъжности, неизискващи образователна степен и професионална квалификация се определят минимални основни месечни заплати не по – малки от минималната заплата за страната, каквато е и определената на ищеца и върху която са му изплатени съответните обезщетения.

В т.3 от същата разпоредба са примерно изброени длъжностите, за които се определя заплата  не по-малко от 110% от МВР за страната – това са длъжности с квалификация: готвач, огняр, охранител и др. подобни.

За да се направи по-точна преценка какво се има предвид под „подобни на тях“ се налага сравнението с КТД в системата на народната просвета от 26.06.14г., където в чл. 28, ал.2,т.2 е посочено, че за длъжности от непедагогическия персонал, изискващи професионална квалификация и образователен ценз, се определят минимални месечни работни заплати в размер на не по – малко от 110 % от минималната работна заплата за страната. Тълкувайки волята на споразумелите се в КТД от 2016г. и съпоставяйки я с разпоредбата на чл. 28 КТД от 2014г., съдът приема, че за да се възползва от нея, ищецът следва да докаже, че длъжността, която е изпълнявал, е била сред тези, за които се изисква да притежава съответна професионална квалификация и образователен ценз. Както бе посочено и по-горе, за длъжността, която той е изпълнявал в периода 20016г. – 2018г., не са се изисквали такива. В хода на процеса И. не доказа на заеманата от него длъжност да е изпълнявал  функции и задачи, за които се е изисквала специална професионална квалификация. Обстоятелството, че притежава свидетелство за професионална подготовка и Свидетелство за правоспособност, които са посочени и в трудовия му договор и допълнителните споразумения, сами по себе си не сочат на извода, че изпълнявайки длъжността „работник поддръжка“, е изпълнявал дейности, изискващи специална професионална квалификация. За тази длъжност не се изисква такава, както е посочено в Национална квалификация на професиите и длъжностите /НКПД/ от 2011 г. и в представената по делото длъжностна характеристика за тази длъжност.

Предвид всичко изложено до тук се налага изводът, че предявените от И. искове против ЦДГ „Добруджа“ за заплащане на сумата от 1552,75 лв. (хиляда петстотин петдесет и два лв. и 75 ст.), представляваща неизплатена част от трудовото му възнаграждение за периода от м. ноември 2016г. до 31.10.2018г., сумата от 356,25 лв. (триста петдесет и шест лв. и 25 ст.), представляваща неизплатена част от полагащото се на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, законна лихва върху тези суми от  датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2019 г., до окончателното им плащане, се явяват неоснователни.

Като е достигнал до обратен извод, СРС е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените от З.И. искове.

Предвид изхода на процеса пред СОС, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски пред СОС в размер на 638,18 лв. съгласно представения списък на разноските /стр. 115/, както и направените пред СРС такива в размер на 630 лв., съгласно представения списък на стр. 56 от първоинстанционното дело.

Мотивиран от гореизложените съображения, СОС

 

                              Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 198/23.05.2020г., постановено по гр.д. №  1827/2019г. по описа на СРС, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.И.И., с ЕГН **********,***, против ЦДГ „Добруджа” – гр. Силистра с адрес: гр. Силистра, ул. „Д-р Анастас Янков“ № 39, представлявана от директора Виолета Алексиева Василева, искове за заплащане на сумата от 1552,75 лв. (хиляда петстотин петдесет и два лв. и 75 ст.), представляваща неизплатена част от трудовото възнаграждение на ищеца за периода от м. ноември 2016г. до 31.10.2018г., сумата от 356,25 лв. (триста петдесет и шест лв. и 25 ст.), представляваща неизплатена част от полагащото се на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, законна лихва върху тези суми от  датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2019 г., до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА З.И.И., с ЕГН **********,***, да заплати на ЦДГ „Добруджа” – гр. Силистра с адрес: гр. Силистра, ул. „Д-р Анастас Янков“ № 39, представлявана от директора Виолета Алексиева Василева сумата от 1268,18 /хиляда двеста шейсет и осем лева и 18 ст./ лв., направени от последната разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

На основание чл. 236, ал.3 ГПК, поради отсъствие на с-я Василева, която е в отпуск,  постановено по в.гр.д № 228  по описа на СОС за 2020г. решение да бъде вписано с два подписа.

 

                                                     

                                                                             СЪДИЯ:

                                                                                              /Д.Стоева/