Решение по дело №174/2023 на Административен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20237070700174
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2023 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 162

гр. Видин,24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

двадесет и шести юни

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Касационно АНД №

174

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от Министерство на образованието и науката , против решение №125/28.03.2023г., постановено по АНД №56/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № СТ-84-291/24.11.2022г. на Министъра на културата, с което на касатора на основание чл.221а от ЗКН за извършено административно нарушение на чл.161,ал.1 от ЗКН е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лева.

В жалбата се развиват съображения, че решението на районния съд е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се обстойни съображения , че министерството не е субектът на административно-наказателна отговорност, като се сочи , че същите не са възложители по смисъла на ЗУТ, както е приел административно-наказващият орган. Сочи се, че съдът е извършил грешна преценка дали нарушението представлява „маловажен случай“. Сочи се, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил оплакването им за необсъждане на подаденото пред АНО възражение. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и отмени наказателното постановление.

Ответниците по делото-Министерство на културата и Министъра на културата , чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата срещу постановеното по делото решение е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение, и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На обект „Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“ гр. Видин, УПИ 1, кв. 513а, поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10971.501.110 по КК на град Видин, публична държавна собственост, във връзка с инвестиционен проект „Модернизация на образователната инфраструктура - ремонт на сградата на Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“, спортна площадка и внедряване на достъпна среда, гр. Видин, ул. „Гладстон“ № 42“, подобект: Външна евакуационна стълба и асансьор, по повод Становище № СТ-84- 2912,/21.01.2022 г. на МК за съгласуване на инвестиционния проект е извършена проверка на място и по документи , резултатите от която са обективирани в Констативен протокол от 07.07.2022 г„ вх. № СТ-84-291/07.07.2022 г. на МК, изменен с Протокол за изменение и допълнение от 18.07.2022г.

Установено е при проверката , че имотът попада в границите на групова археологическа недвижима културна ценност „Римска и късноантична крепост „Бонония“, обявена със Заповед № РД-09- 803/16.10.2017 г. на министъра на културата и съгласно чл. 65, ал. 1, т. 3 от ЗКН /обн. в ДВ бр. 6 от 2018 г./ като групова археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“. При проверката на място е установено, че във връзка с изпълнението на инвестиционния проект са изградени външен асансьор и евакуационно стълбище, монтирани на късата югозападна стена на училищната сграда, където е съществувало външно стълбище, демонтирано при новия строеж. Установено е , че  конструкцията стъпва върху стоманобетонов фундамент с размери приблизително 3 х 3 м и дълбочина на изкопа -1.70 м от кота прилежащ терен, като преди изпълнението на инвестиционния проект не е извършено предварително археологическо проучване, с което е нарушено изискване на Становище № СТ-84- 291/27.07.2021 г. на МК за съгласуване на Виза за проектиране на външен асансьор и евакуационно стълбище в Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“, гр. Видин-при дейности , които засягат целостта на земния слой да се проведе спасително-археологично проучване .  

От страна на проверяващите е прието , че е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗКН, съобразно която  осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти, поради което по отношение на касатора-министерство на образованието и науката, е съставен АУАН , въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление , с което на основание чл.221а, ал. 1 от ЗКН му е наложено административно наказание имуществена санкция в минималния , предвиден в разпоредбата размер-5000лв.

Като е установил горната фактическа обстановка районният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно. Направените от съда изводи са законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция.

Съобразно чл.161,ал.1 от ЗКН осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти.

В случая е безспорно по делото , че е осъществен инвестиционен проект в имот в границите на археологична културна ценност с национално значение, за който е следвало да се извършат спасителни теренни археологични проучвания.

Спорно по делото е дали касаторът следва да бъде субект на административно-наказателна отговорност за посоченото нарушение. Видно от административно-наказателния състав , въз основа на който е ангажирана отговорността на касатора-чл.221а,ал.1 от ЗКН , субект на административно-наказателна отговорност е всяко лице , което „осъществява“  инвестиционни проекти в територии по чл. 161, ал. 1, изречение първо без извършване на предварително археологическо проучване , независимо дали същото има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ или на ЗОП. В случая от данните по преписката безспорно се установява , че министерството на образованието и науката осъществява процесния инвестиционен проект. От представените договори за обществена поръчка  е видно , че МОН именно е бенефициер по ОП“Региони в растеж“.  Видно е също така , че както ПГТ „Михалаки Георгиев“ , така и МОН е посочено като възложител в протокола за откриване на строителна линия и ниво, както и във всички други актове по строителството. Разрешението за строеж също е издадено на МОН , противно на соченото в жалбата. Съгласуването с Министерство на културата по чл.84 от ЗКН на инвестиционния проект , както и на визата за проектиране на външен асансьор и евакуационно стълбище също е направено по заявление на Министерство на образованието и науката. От представените писмени доказателства следва единствено изводът , че МОН осъществява процесния инвестиционен проект , поради което е субект на административно-наказателна отговорност по посочения състав и е осъществил вмененото му нарушение.

Не са налице и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН , както правилно е посочил районният съд, като следва да бъда възприети направените от административно-наказващия орган подробни доводи за липсата на основание за приложение на посочената разпоредба, които не следва да бъдат преповтаряни. За пълнота следва да бъде посочено , че неоснователно е направеното възражение , че фундаментът е изграден изцяло на мястото на съществувало стълбище , тъй като не се касае за идентични строителни елементи , които са изпълнени при идентични условия от една страна , а от друга констатациите на контролните органи , установяващи дълбочина от 1,7 м. на изкопа не са оборени. Освен това представените по делото актове по строителството установяват нива на строежа по одобрен проект кота изкоп :-2,25м , а при изпълнението на изкопните работи достигнати нива кота изкоп : -2,80 м. Не се установява идентичност между изкопните нива на съществувалото стълбище и новоизградения обект.

Неоснователно е и направеното възражение за нарушение на съдопроизводствените правила по съображения , че съдът не е обсъдил оплакването за непроизнасяне от органа по възражението им в административно-наказателното производство . АНО е обсъдил възражението, а съществено нарушение на съдопроизводствените правила е това , което евентуално би могло да доведе до различен правен резултат . В случая съдът не е приел направените оплаквания в жалбата и независимо, че изрично не  е посочил , че не приема и това възражение , това обстоятелство не опорочава съдебното решение, тъй като не би могло да доведе до различен правен резултат.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Решението на Районен съд Видин е законосъобразно като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила по отношение на ответника Министъра на културата.

По отношение на ответника Министерството на културата решението е недопустимо. Съобразно чл.61,ал.1 от ЗАНН като страна по делото следва да се призове наказващият орган , а не учреждението , чийто орган е издал актът. В случая съдът е призовал освен органа и министерството на културата в нарушение на горната разпоредба, като същото е взело участие в производството като страна . Министерството на културата обаче неправилно е участвало като страна пред районния съд , поради което постановеното решение по отношение на него е недопустимо и следва да бъде обезсилено , а производството прекратено. 

Съобразно чл.63д,ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал актът по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. На ответната по делото страна следва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция с оглед изхода на делото. Съобразно чл.27е от Наредбата за правната помощ, приета на основание чл.37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.В случая следва да бъде присъден минималния размер, предвиден в разпоредбата, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото и липса на извършени процесуални действия, различни от обичайните такива за подобен род дела,а именно 80 лв.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК и чл.63д от ЗАНН Съдът

 

                                РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение №125/28.03.2023г., постановено по АНД №56/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № СТ-84-291/24.11.2022г. на Министъра на културата, по отношение на Министерство на културата и прекратява производството по делото по отношение на Министерството на културата.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №125/28.03.2023г., постановено по АНД №56/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № СТ-84-291/24.11.2022г. на Министъра на културата, с което на Министерство на образованието и науката на основание чл.221а,ал.1 от ЗКН за извършено административно нарушение на чл.161,ал.1 от ЗКН е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лева.

ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката-гр.София, да заплати на Министерство на културата-гр.София, сумата от 80/осемдесет/ лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                               2.