Р Е Ш Е Н И Е
№ II-31 25.02.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря………..Ст.Вълкова……..като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 105 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 3142 от
21.11.2019г., постановено по гражданско дело № 6086/2019г. по описа на
Бургаския районен съд са отхвърлени исковете на В.П.Г. ***, ЕГН - **********,
за осъждане на ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня
Мария Луиза” № 46, да заплати на ищеца сумата от 1360.93 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 196.77 часа, положен в периода
26.07.2016 год. - 26.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 167.18
лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за
периода от съответния падеж до 25.07.2019 год., както и законната лихва върху
главницата, начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане. С
горепосоченото решение В.П.Г. е осъден да заплати на ГД „Гранична полиция“ при
МВР деловодни разноски в размер на 100 лв.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от В.П.Г., ЕГН – **********, чрез адв. Ели Димова, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 11, ет.2. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че атакуваното
решение е в противоречие с практиката на съдилищата по идентични дела, с
практиката на ВКС, както и със собствената практика на състава, постановил
решението. Сочи, че съдебният състав очевидно не изключва приложението на методиката,
но счита, че преобразуването на часовете нощен труд в дневен има отношение
единствено към заплащането, но не и към натрупването на часове, представляващи
извънреден труд.
Извършеното от съда тълкуване на нормативната уредба е
в противоречие с основни принципи, залегнали в Конституцията. Цитира практика
на ВКС, с която Върховният съд дава отговор на въпроса: намират ли субсидиарно
приложение разпоредбите на чл.67 от ЗДСл за заплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в системата на МВР.
Твърди, че по време на процесния период са действали
три наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, а именно: Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., като само в Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г., в нормата на чл.31, ал.2 е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време, положеният нощен труд за отчетния период
се умножава по 0,143. В последващите
наредби, липсва такава норма,
За част от процесния период, а именно от 26.07.2016г.
до 02.08.2016г., с оглед приложимостта на Наредба № 8121з-407 е налице
основание за преизчисление на часовете нощен труд в дневен. За останалата част
от периода, тази празнота в действащите наредби, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Сочи, че следва да се има предвид и статута на ищеца,
който е държавен служител и съгласно чл.67, ал.3 от ЗДС, размерите на
допълнителните възнаграждения, включващи и нощния труд, не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Безспорно е установено, че допълнителното възнаграждение
за отработен час нощен труд е в размер
на 0,25 лв., което е по-ниско от определения в трудовото законодателство. ЗДС и
ЗМВР уреждат специфични отношения, но не може да поставят лицата, чиито
правоотношения регулират, в по-неблагоприятно положение от работещите по
трудови правоотношения.
Намира за правилна практиката на Бургаски окръжен съд
относно преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.
Сочи, че според чл.9г от НРВПО, отработените часове от
работника в края на периода, за които е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ
без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на
законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни.
Независимо, че
горното изменение на НРВПО е направено по време на процесния период, то през
целия период е действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, според която при
сумирано изчисляване на работното време, броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщане на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното
време. Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд
също се превръщат в дневни.
Иска от съда решението да бъде отменено, и да бъде
постановено ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
Главна дирекция „Гранична полиция“в писмени бележки по делото е оспорила
субсидиарното приложение на КТ по отношение на държавните служители изобщо и по
отношение на работещите в МВР ,тъй като нито в ЗДСл ,нито в ЗМВР има
непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените случай
КТ се прилага съответно ,а напротив, във всички случаи ,в които законодателят е
счел ,че материята следва да се уреди идентично на уредбата в КТ ,препращането е пряко ,чрез
посочване на конкретни правни норми.В подкрепа на това становище се излагат и
примери от действащата нормативна уредба.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
В исковата молба ищецът В.П.Г. претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ –МВР да му заплати сумата
от 738 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 123 часа, за периода от 26.07.2016г до 26.07.2019г, получени при
преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с
коефициент 1.143, сумата 90лв ,представляваща лихва за забава върху
дължимите от ответника суми от момента
,в който са станали изискуеми ,ведно със законната лихва
от подаване на
исковата молба до окончателното плащане и направените по делото
разноски. Изложени са твърдения, че през исковия период е
полагал труд на
длъжността главен боцман на кораб над 100бр.тона от 02 гр в БГПК – Созопол ,при
регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.Бургас, на 24 -часови работни смени
по определен график и сумирано изчисляване на работното време. Твърди се, че в
този период ищецът е положил общо 864 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 правят
общо 987 часа дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд води до извънреден труд от 123 часа,
на стойност от 738 лв., които не са му заплатени от ответника. Затова моли за осъждане на ответника да му
заплати тази сума,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за претендирания период, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.Претендира се и мораторна лихва в размер на 90лв
По реда на чл.214, ал.1 ГПК и съобразно експертното
заключение, ищецът е изменил размера на претенциите си,
като претендира ответника да му заплати сумата 1360,93лв лв. – допълнително
възнаграждение за положен от него извънреден
труд в размер
на 196,77 часа, получени след преизчисляване на нощния
труд в дневен с коефициент 1.143.Увеличен е и размерът на мораторната лихва на 167,18лв,съобразно
заключението на вещото лице.
В депозирания
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от
ГД“Гранична полиция“- МВР, чрез процесуалния си
представител е оспорил предявените искове като неоснователни. Посочил е, че ищецът е
полагал труд на 24-часови смени, при сумарно изчисляване на отработеното време
и при надвишаване на нормата работни часови му е заплащан извънреден труд.При
това се прилага специалната уредба по
ЗМВР и наредби на министъра на вътрешните работи.Цитирани са три такива наредби-
Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.),в която е предвидено ,че часовете нощен труд се умножават с коефициент 0,143 и полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период; Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от
02.08.2018г.Наличието на специална уредба не предполага прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата ,която е приложима за работници по трудови правоотношения,какъвто
ищецът не е.В специалната уредба не е предвидено преобразуване на нощните
часове в дневни с определен коефициент.Оспорено е твърдението на ищеца ,че
поради липса на такава уредба, следва да се приложи НСОРЗ.Твърди се ,че за да е
налице положен извънреден труд ,следва ищецът действително да е работил извън
установеното за него работно време по график,като такъв труд няма в исковата молба.Твърди се
също ,че при преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 не се
формира извънреден труд,а целта на това преобразуване е увеличено заплащане на
нощния труд.
Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния
период Наредба №8121з-407/11.08.2014
г. (отм.),Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. на
министъра на МВР е предвидена възможността да се полага труд и през нощта,при
работа на смени ,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24 –часов период.Само в Наредбата от 2014г е предвидена възможността да
се преобразува нощния труд с коефициент 0,143 ,в следващите наредби липсва уредба за преобразуването
на часовете положен нощен труд към дневен, като тази липса не може
да се преодолее с аналогичното приложение на друг акт, уреждащ сходна материя –
НСОРЗ, доколкото е налице органична несъвместимост между двете уредби – по ЗМВР и по КТ. Прието е, че чл.9, ал.2 НСОРЗ, който
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, е неприложим за служебните
правоотношения по ЗМВР, доколкото в последния ясно е разписано, че нормалната
продължителност на дневното и нощното време е еднаква – 8 часа.
Прието е също, че дори условно да се приеме, че уредбата по КТ,
респ. по НСОРЗ е приложима и за служителите на МВР, то преизчисляването е с цел
компенсиране на работещите, което става по две направления –
посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на
нощните часове в дневни, но посоченото преизчисляване има отношение
единствено към заплащането (увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването
на часове, чието надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. (отм.) за разлика от НСОРЗ изрично е предвидена възможност за
натрупване на часове извънреден труд след преизчисляването им със съответния
коефициент – 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването с
коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд. Горните съображения са
мотивирали районния съд да приеме, че по сега действащата
нормативна уребда, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил
извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения да е работил на
смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, а извънреден труд би
бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от
установеното работно време. В тази връзка е прието, че за положения нощен
труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на
ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е
поискано такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не
е установено да е положен, БРС е отхвърлил предявения главен
иск като неоснователен, както и обусловения от него акцесорен иск за лихви.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По делото не
се спори, че в процесния период 26.07.2016г. – 26.07.2019 г. страните са били в служебно
правоотношение, като
ищецът-въззивник е заемал длъжността „*** над 100бр.тона от 02
гр в БГПК – Созопол ,при регионална дирекция „Гранична полиция“
гр.Бургас,полагал е труд на 24 -часови
работни смени по определен график и сумирано изчисляване на работното време.
От заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че за
процесния период 26.07.2016г. – 26.07.2019
г. ищецът е положил и са отчетени общо 1376 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен такъв. Съгласно
заключението, при
преизчисляването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 същите възлизат на 1572,77 часа, като разликата между двете величини е 196,77 часа- положен извънреден труд, за
което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1360,93 лв.
Спорният
по делото въпрос е относно това
дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно разпоредбата
на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР,
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Съобразно чл.143, ал.1 КТ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период
(чл.187, ал.3 ЗМВР).Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР работата извън редовното
работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на
смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
По отношение реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държалвните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени
специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР. Така, за процесния период 26.07.2016
г. – 26.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018г на министъра на МВР, в които се съдържат аналогични
текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и
през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31 от Наредбата от
2016г е предвидено, че отработеното
време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето
число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя
часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им
броят часове се посочва само в цяло число.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се
отчитат отработените часове за положения труд пред нощта, каквато е била
уредбата в действалата преди това Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.), като
съгласно чл.31, ал.2 от същата – при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
При това положение, въззивният съд намира, че в действащия в
процесния период подзаконов нормативен акт е налице празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като изводите на районния съд в
този смисъл са правилни. Настоящият съд
обаче намира за неправилни и не споделя изводите на БРС, че тази празнота в
специалната уредба не може да се преодолее с аналогично приложение на друг акт, уреждащ сходна материя – НСОРЗ, тъй
като е налице органична несъвместимост между двете уредби по ЗМВР и по КТ.
В тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА, която предвижда, че когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. С оглед безспорния факт,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния
закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния
служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които
ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него,
тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон
за държавния служител, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото
няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл,
който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така,
разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и
редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при
безспорната липса на изрична уредба в действащата през процесния
период наредба,
издадена от министъра на МВР, за съда се налага извода, че в случая субсидиарно приложение намират
правилата на трудовото законодателство, в това число – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС в
този смисъл са неправилни, което е довело и до постановяването на неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, като изложени възражения от въззивника са
основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143. Предвид изложените по-горе
съображения, въззивният съд намира, че при
липсата в
случая на специално правило в действащата наредба, издадена от
министъра на МВР, което да определя
методологията за изчисляване
на отработените нощни часове при сумирано изчисляване
на работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2
НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
Ето защо,
настоящата инстанция намира за неправилни изводите на БРС за неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в нормата на чл.9, ал.2
НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
С оглед изложените
съображения, БОС приема, че положеният от
въззивника В.П.Г. нощен
труд за периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г. следва да бъде приравнен към дневен с коефициент
1.143, като за
реално отработените часове нощен труд се дължи
съответна добавка за нощен труд, както е определено от Министъра на
вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд,
за времето, в което се превишава нормата – и възнаграждение за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане работното време. Ето
защо, и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът
съобрази приетата в първата инстанция и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за
периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г г. ищецът е
положил нощен труд от 1376 часа, които преизчислени с коефициент
1.143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1572,77 часа, като разликата от 196,77 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези часове в размер
на 1360,93 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето
защо, предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен в претендирания размер от 1360,93лв., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба.Основателна е претенцията за заплащане
на мораторна лихва върху вземането за всеки месец от последно число на
месеца,следващ всяко тримесечие до датата на завеждане на делото в размер на
167,18лв.
Предвид горното, Бургаският окръжен съд
намира въззивната жалба за основателна, а поради несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, постановеното от БРС решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено ново решение от въззивния съд в горния смисъл.
При
този изход на спора, в полза на въззивника В.Г. се следват направените от него съдебни разноски в двете инстанции в общ размер от 650 лв. за
платено адвокатско възнаграждение. В
становището на ответника от 10.02.2020г е направено възражение за прекомерност на
уговореното възнаграждение,което съдът намира
за неоснователно,тъй като
уговореният и заплатен хонорар е в рамките на минималния по
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за
държавна такса
по делото в размер на 156,65лв. и за възнаграждение на вещото лице в размер на
200 лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка
на БОС в полза на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3142/21.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 6086/2019 г. по
описа на РС – Бургас, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД”Гранична полиция” при
МВР, София,бул.”Княгиня Мария Луиза” №46 да заплати на В.П.Г.,***, ЕГН **********
сумата от 1360,93 лв,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 196,77 часа, за периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г., и
сумата 167,18лв, представляваща мораторна
лихва,начислена върху всяко неизплатено възнаграждение за извънреден труд за
периода от съответния падеж до 25.07.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 26.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 650лв.
ОСЪЖДА ГД ”Гранична полиция” при МВР ,София, бул.”Княгиня Мария Луиза” №46 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 156,65лв–
дължима държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство и
сумата от 200лв. – заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: