Решение по дело №522/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 265
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20205001000522
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 26517.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив3-ти търговски състав
На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов

Емил Л. Митев
Секретар:Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20205001000522 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

От „З.д.Е.“ АД е обжалвано Решение № 49 от 14.04.2020 г., изменено с Определение
№ 372 от 25.06.2020 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 3/2020 г., в
частта му, с която съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА ЗД „Е.и.“ АД – гр. С. да заплати на А. Т. В. , ЕГН ... от с. М., която
предявява срещу, на осн. чл. 432 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на
35 000 лв. /претендирано с частичен иск/ и за имуществени вреди в размер на 1 780,51 лв.,
във връзка с ПТП, станало на 03.08.2018 г., заедно със законната лихва за забава, считано от
08.02.2019 г. до окончателното плащане на обезщетенията, както и разноски по делото в
размер на 612.78 лв.

ОСЪЖДА ЗД „Е.и.“ АД – гр. С. да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд,
в полза на бюджета на съдебната власт: 1 360 лв. – за държавна такса.

ОСЪЖДА ЗД „Е.и.“ АД – гр. С. да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“,
представлявано от адвокат Г. Б. Х. /управител/ адвокатско възнаграждение от 1 930.73 лв.“.

1
Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на
страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Единствените спорни въпроси по делото са:

- първо, дали и доколко с поведението си на пътя пострадалият
ищец е допринесъл за настъпване на собствените му вреди и

- второ, за размера на обезщетенията за причинените на ищеца
имуществени и неимуществени вреди, дължими от застрахователя по
предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ..

1. Заключението на приетата по делото подробна автотехническа
експертиза на вещото лице инж. В. Ф. (л. 103 и сл.), което е било
изготвено след изслушване в съдебното заседание от 17.09.2019 г. (л. 92
и сл.) и на показанията на свидетеля С. Д. Ш. – очевидец на инцидента,
съдържа извода, че съприкосновението между дясното огледало на
автомобила и лявата част на пострадалия велосипедист става в една и
съща лента за движение, в момента, след като велосипедистът вече е
извършил предприетия от него завой наляво и едва тогава е бил
застигнат от лекия автомобил – вж. представената към заключението
скица (л. 108).

В тази ситуация, при липсата на нормална видимост в кръстовището,
предизвикана от паркиралия вдясно от пътя на велосипедиста и съответно – в
ляво от пътя на лекия автомобил камион, заключението на експертизата е, че
водачът на лекия автомобил „все пак е пропуснала велосипедиста пред себе
си и не е реагирала на екстремно спиране, а е продължила движението си като
не е осигурила странична динамична дистанция“. При тези обективни данни –
продължава вещото лице – „за водача на лекия автомобил произшествието е
2
било предотвратимо, при условие, че е намалила скоростта и е отклонила
контролирано автомобила, като осигури безопасна странична динамична
дистанция спрямо моментното положение на велосипедиста върху пътното
платно.“ За велосипедиста обаче, произшествието също е било
предотвратимо, но само при условие, че „при извършваната маневра завой на
ляво е намалил скоростта, спрял е преди навлизането в лентата за движение
на лекия автомобил“ и съответно – „е пропуснал движещия се от дясно на
него, по път с предимство лек автомобил“. Факт е обаче, че ударът не е
настъпил в предната част на автомобила, а едва след като велосипедистът е
бил настигнат в същата лента за движение. А това само по себе си означава че
водачът на лекия автомобил все пак е имала време да възприеме
велосипедиста като участник в движението, но въпреки това – освен лекото
завиване на ляво – друга реакция е нямало.

Ето защо, като се имат предвид конкретно установените в процеса
факти, изводът на Апелативния съд е, че приетото от окръжния съд
допринасяне на пострадалия (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) от 50 % за настъпилия пътен
инцидент, причинил вредите, чието репариране е предмет на делото, е било
съобразено с доказателствата по делото и основания за промяна на посочения
размер на допринасянето, няма.


2. Приетото без възражения в процеса заключение по съдебно
медицинската експертиза на вещото лице д-р Д. П. (л. 83 и сл.) е
категорично: след като пострадалият ищец е получил „закрито счупване
на бедрената шийка в дясно“, както и съответното охлузване на кожата
на дясното бедро (т. 1), бил опериран под обща анестезия и му е
поставена „изкуствена тазобедрена става с механично закрепване“,
следоперативният период преминал без усложнения (т. 2). 14 дни след
операцията ищецът бил изписан от болницата, с указания да проведе
балнеолечебен курс и приемане на медикаменти и макар основната,
опорна функция на крайника да е била възстановена, „пострадалият за
постоянно е с 50 % ограничена трудоспособност (т. 3). Лечението му е
било свързано с изпитването на много болка (т. 4) и въпреки
3
физическото му възстановяване, наложило се е пострадалият „да
промени своя режим на физическа активност – не се допуска навеждане
в кръста повече от 90 градуса, вдигане на тежки предмети повече от 10
кг., кръстосване на краката при седеж и по време на сън, при спане е
необходимо да има специална възглавница между краката, не е
допустимо да скача от високо“, т. е. трябва да се следи „за всяка
позиция, която може да дестабилизира ставата и да последва
изкълчване“ (т. 5), вж. и подробните разяснения на д-р Д. П., дадени в
съдебното заседание от 17.09.2019 г. (л. 92 и сл.).

Относно представените по делото три фактури, установяващи
направените от ищеца разходите за лечението му, д-р П. е също категоричен:
ставите с механично закрепване са „от 3000 лева нагоре, в случая – 3 3290
лева“ (ф-ра № .../... г. на л. 19), а платената потребителска такса е
задължителна (ф-ра .../... г. на л. 20), а приемането на медикаменти против
съсирване на кръвта (ф-ра № .../... г. на л. 21) е „в пряка връзка с инцидента“ и
проведеното лечение. Затова заявеното във въззивната жалба общо
възражение за недоказаност както на необходимостта, така и на размера на
направените от ищеца разходи, а от тук – и на размера на претърпените от
него имуществени вреди, е неоснователно.

В процеса не са били установени обективно съществуващи факти или
поне данни за евентуално неправилно проведено лечение, мнението на
вещото лице д-р П. за „избягване на механичното закрепване на ставата при
възрастни хора над 60 години“ е само указание за хипотетично принципен
подход при смяна на тазобедрена става, без никаква конкретна и пряка връзка
със специфичните индивидуални условия, наложили вида и начина на
проведеното по отношение на ищеца оперативно лечение. Затова направеното
в този смисъл възражение във въззивната жалба – като неоснователно – не
може да бъде уважено.

Разпитаният в същото съдебно заседание от 17.09.2019 г. свидетел Т. А.
В., син на ищеца, е установил, че баща му „алкохол не пие, не пуши и цял
4
живот си кара колело“, но след катастрофата се променил. Изпитвал силни
болки, седял и гледал в една точка, не можел да спи. Давали му
„обезболяващи“, вече не излизал, не можел и да кара колело, дори и трудно
ходел, чакал сина му да дойде да напазарува, чувствал се инвалид.
Възстановяването продължило „3 – 4 месеца“ и било свързано с много
ежедневни и чисто битови мъки, така животът на вече възрастния човек,
който преди инцидента бил „много корав“ се променил до неузнаваемост.

Апелативният съд дава вяра на този близък на ищеца свидетел и не
трябва да се мисли, че евентуалната му заинтересованост по смисъла на чл.
172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на
неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса
доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани
пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само
необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.

При тези събрани в процеса доказателства и като има предвид и възрастта на
пострадалия, който е бил почти на 70 години по време на тежкия удар, както и отличното му
здравословно състояние преди нелепия пътен инцидент, който ненадейно е променил живота
му, преценката на настоящата инстанция е, че посоченото от окръжния съд парично
обезщетение в размер на сумата 70 000 лева, дължимо като предвидена и допустима от
закона компенсация на доказаните и подлежащи на репариране негови неимуществени
вреди, по размер е определено правилно.

А размерът на обезщетението за претърпените от ищеца преки имуществени вреди,
изразени в доказано направените от него разходи по закупуването на изкуствената
тазобедрена става (3 320 лева), плащането на потребителска такса в болницата (58 лева) и
купуването на лекарства, свързани с операцията (183.02 лева), е бил доказан до размер на
твърдяната в процеса сума от общо 3 561.02 лева.

Изводът е, че при приетата от окръжния съд и обсъдена по-горе степен
от 50 % на допринасяне на пострадалия А. В. за настъпването на
претърпените при инцидента от 03.08.2018 г. негови вреди (чл. 51, ал. 2 ЗЗД),
намаляването на дължимите от ответника обезщетения съответно на 35 000
лева за неимуществените вреди и на 1 780.51 лева за имуществените, е било
5
правилно.

Заключението е, че в обжалваните му части решението на окръжния съд е
законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1
ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и
към подробните мотиви на Пазарджишкия окръжен съд.

Съобразно защитения по делото интерес на ответника по жалбата
(36 780.51 лева), на осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и във вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в полза на Адвокатско дружество
„Д. и Х.“ ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на
сумата 1 960.10 лева с включен ДДС.

Ето защо Пловдивският апелативен съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49 от 14.04.2020 г., изменено с Определение № 372 от
25.06.2020 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 3/2020 г., в частта му, с
която съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА ЗД „Е.и.“ АД – гр. С. да заплати на А. Т. В. , ЕГН ... от с. М., която
предявява срещу, на осн. чл. 432 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на
35 000 лв. /претендирано с частичен иск/ и за имуществени вреди в размер на 1 780,51 лв.,
във връзка с ПТП, станало на 03.08.2018 г., заедно със законната лихва за забава, считано от
08.02.2019 г. до окончателното плащане на обезщетенията, както и разноски по делото в
размер на 612.78 лв.

ОСЪЖДА ЗД „Е.и.“ АД – гр. С. да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд,
в полза на бюджета на съдебната власт: 1 360 лв. – за държавна такса.

6
ОСЪЖДА ЗД „Е.и.“ АД – гр. С. да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“,
представлявано от адвокат Г. Б. Х. /управител/ адвокатско възнаграждение от 1 930.73 лв.“.

В останалата му част – като необжалвано – Решение № 49 от 14.04.2020 г., изменено с
Определение № 372 от 25.06.2020 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. №
3/2020 г., е влязло в сила.

ОСЪЖДА „З.д.Е.“ АД, ЕИК ..., да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“,
БУЛСТАТ ..., за оказаното в настоящото въззивно производство безплатно представителство
на А. Т. В. , ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 960.10 лева
(хиляда деветстотин и шестдесет лева 10 ст.) с включен ДДС, определено при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7