Решение по дело №7564/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 684
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20194520107564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

684

                                                 гр. Русе, 10.06.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                            

 

Председател : Милен Бойчев

 

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7564 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.

Община Русе е предявила искова молба срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД,  в която се твърди, че на 21.05.2018г. около 12:40 ч. е реализирано ПТП с участието на влекач „***“ с ДКН: ***и полуремарке „***“ с ДКН: ***в гр. Русе по бул. „***“, посока ГКПП „***“, в участъка свързващ ул. „***“ с бул. „***“. В резултат от произшествието са увредени елементи от тролейбусната транспортна мрежа, както и от осветителни стълбове на уличното осветление, а именно: 2 бр. фундаменти за стълбове на ВКМ, 2 бр. стълбове на ВКМ, 7 бр. конзоли за ВКМ, 7 бр. тръбни изолатора, комплект, 1 бр. стрелка, 1 бр. кръстовка, 300 м. проводник контактен, 12 бр. дълги шини, 12 бр. магаре, 14 бр. полиамид, 18 бр. изолатори, 16 бр. ъглови планки, 10 бр. СОФ окачване, 10 бр. клеми, 5 бр. големи захранващи клеми, 4 бр. фиксатори комплект, 6 бр. разпонка комплект, 3 бр. коляно, 10 бр. клинови клеми и 100 м. биметал.  

По случая било образувано наказателно производство - НОХД № ***от 2018г. по описа на РС - Русе,. което приключило с влязла в законна сила присъда за водача на горепосоченото МПС. Размерът на причинените на Община Русе щети бил установен в наказателното производство и възлизал на 82 024 лева.

Твърди се, че за управлявания от виновния водач автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, поради което Община Русе отправила към него претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с писмо от 11.06.2018г. В застрахователното дружество била образувана преписка и изискана от Община Русе допълнителна информация, която била предоставена с писмо от 02.05.2019г., но ответното застрахователно дружество и до момента не извършило плащане на Община Русе.

Поради това се претендира  „ Застрахователна компания Лев Инс“ АД да бъде осъдено да заплати на Община Русе сумата от 5000 лева, претендирана частично като обезщетение за причинени в резултат на процесното ПТП имуществени вреди в общ размер на 82024 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество изразява становище за недопустимост на предявеният иск поради липсата на предпоставките регламентирани в чл. 496, ал.2, б. Б вр. ал.4 КЗ и не е спазено законното изискване да бъде удовлетворена молбата на застрахователя за представяне на допълнително изискани от увреденото лице доказателства. Също така се оспорва изцяло исковата претенцията по основание и размер.

Оспорва се, че причинените в резултат на ПТП-то вреди са върху инфраструктура, собственост на Община Русе. Счита се, че за същата отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“, която е материално-правно и процесуално-правно легитимираното лице да иска обезщетение от застрахователя за описаните в исковата молба щети, а не Община Русе.

Оспорва се и дължимостта на застрахователно обезщетение поради това, че в наказателното производство е бил предявен и приет за съвместно разглеждане  граждански иск срещу прекия причинител на вредата, който е уважен за общия размер на установените вреди.

Оспорва се исковата претенция и в частта за претендираното от ищеца обезщетение за забава, тъй като отговорността на застрахователя  по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се пораждала на договорно основание, което е функция от отговорността на причинителя  на вредата и не е деликтна по своя характер, поради което е относима разпоредбата на чл.84 ЗЗД. Също така съгласно разпоредбата на чл. 497 КЗ, застрахователят дължал законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срока, считано от по-ранната от двете дати, или от изтичането на срока от 15 работни дни от предявяването на всички доказателства, или на тримесечния срок за произнасяне. Твърди се, че в настоящият случай исканите от застрахователя документи не са представени по образуваната застрахователна преписка.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2018г., в гр. Русе, при управление на МПС – влекач „***“ с рег.№*** и прикачено полуремарке „***“ с рег. №***, водачът А.Д.С. е нарушил правилата за движение по пътищата  - чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.1 ЗДвП, следствие на което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на Община Русе, на обща стойност 82 024лв. За това деяние водачът е признат за виновен и му е реализирана наказателна отговорност с присъда №**/27.02.2019г. по НОХД №***/2018г. на РС – Русе.

В горепосоченото наказателно производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск на Община Русе за обезщетяване на причинените от произшествието щети и водачът А.Д.С. е осъден да заплати на Община Русе сумата от 82024лв. обезщетение.

Към момента на ПТП, за посочения товарен автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.

С писмо от 11.06.2018г. Община Русе е уведомила ЗК „Лев Инс“ АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с което е причинена щета, за нейното настъпване и е отправила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като е посочило и банкова сметка ***.

В ответното застрахователно дружество по повод процесния инцидент е образувана щета №***/2018г. и са изискани документи с цел пълно окомплектоване и обработване на имуществената преписка, а именно – счетоводна и/или техническа информация за годината на изграждане на увреденото имущество, крайният акт от образуваното наказателно производство и декларация за наличието/липсата на имуществена застраховка.

С писмо от 02.05.2019г. Община Русе е изпратила на ответното дружество копие от присъдата постановена по НОХД №***/2018г.

По молба на Община Русе с правно основание чл. 207 ГПК (за обезпечаване на доказателства) е образувано ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС – Русе и на 06.08.2018г. е прието заключение на автотехническа експертиза, според което стойността на причинените от процесното ПТП щети са в размер на 82023лв. 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В конкретния случай не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че това изискване е спазено – Община Русе е отправила искане до застрахователното дружество за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение и е предоставила банкова сметка ***.

Неоснователно е възражението на ответното дружество, че ищецът е предявил исковата си молба преждевременно, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 498, ал.3 КЗ. В посочената правна норма е предвидено, че  увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Въпреки, че в конкретния случай липсва изричен отказ на ответното дружество за плащане на обезщетение, то съобразявайки представените доказателства, включително приключилото наказателно производство с посочената по-горе присъда и приетата експертиза в производството по чл. 207 ГПК, неопределянето и неизплащането от застрахователя на обезщетение към 01.10.2019г. (когато е предявена исковата молба на Община Русе) следва да се приравни на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение за процесния инцидент, което е основание за допустимост на предявения иск.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно  това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С присъдата по НОХД №***/2018г. са установени по задължителен за настоящото производство начин всички елементи относно отговорността на водача на застрахованото МПС за причинените щети на Община Русе (а не на Агенция пътна инфраструктура). Отговорността на водача е установена и с постановения диспозитив от наказателния съд, с който е уважен предявения граждански иск по чл. 45 ЗЗД за причинените от водача вреди по имущество собственост на Община Русе, включително и техния размер. Поради това и доколкото отговорността на ответното дружество като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ (обстоятелство което е безспорно по делото) е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, са налице всички предпоставки за уважаване на предявения частичен иск за сумата от 5000лв., след като по делото няма доказателства прекият причинител на вредата да е обезщетил Община Русе.

Спорен е в настоящото производство и въпросът относно моментът от който застрахователят е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това върху неизплатеното застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката. Според чл. 497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

В случая ищецът е предявил претенцията си по предвидения от закона ред на 11.06.2018г. В срока за произнасяне застрахователят е изискал допълнителни документи, посочени в писмото му от 01.06.2018г. Няма доказателство по делото (а и твърдения от страна на ищеца), че изисканите допълнително счетоводна и/или техническа информация за годината на изграждане на увреденото имущество е представена. В отговор Община Русе е изпратила единствено препис от постановената присъда на виновния водач. Поисканата декларация за наличие на имуществена застраховка е била предоставена още с писмото от 11.06.2018г.. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че началния момент от който застрахователят следва да дължи обезщетение за забава е изтичането на срока по чл. 496, ал.1 КЗ или от 12.09.2018г., още повече, че към тази дата е била изготвена и приета експертизата в производството по чл. 207 ГПК, в което застрахователят е участвал и е бил в състояние да установи всички необходими му обстоятелства за определяне на застрахователно обезщетение или постановяването на изричен отказ за изплащането му.

По изложените съображения предявеният частичен иск за сумата от 5 000 лв. следва да бъде уважен изцяло, ведно със дължимото обезщетение за забава считано от 12.09.2018г.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 200лв. заплатена държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение. Направените от страните разноски в производството по чл. 207 ГПК по ч.гр.д.№***/2018г. следва да се определят при окончателното разрешаване на спора между страните, при предявяване на пълната претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, доколкото определянето им следва да бъде съобразено с уважената част от иска.

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДАЗастрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Симеоновско шосе” №67А, представлявано от изп. Директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Димитров, да заплати на Община Русе, Булстат:*********, с административен адрес гр. Русе, пл. Свобода №6, представлявана от кмета Пенчо Милков сумата от 5000лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение претендирано в общ размер от 82024лв. по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени вреди по тролейбусната въздушно-контактна мрежа в гр. Русе, по бул. „България“ в резултат на ПТП от 21.05.2018г. с товарен автомобил „***“ с ДКН *** и полуремарке „***“ с ДКН ***, управлявани от А.Д.С., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение считано от 12.09.2018г. до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Симеоновско шосе” №67А,, да заплати на Община Русе, Булстат:*********, с административен адрес гр. Русе, пл. Свобода №6 сумата от 350лв. разноски за настоящото производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                Районен съдия: