Р Е Ш Е Н И Е
Номер 872 17.04.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански
състав
На
двадесет и първи март през
две хиляди и деветнадесета година
В публичното си заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Милена Манолова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 8116 по
описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба от ищцата Р.К.К., ЕГН:
**********, в качеството й на майка на ненавършилото пълнолетие дете Т. А.А.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, с която е предявила срещу ответника А.И.А., ЕГН:**********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 86 от ЗЗД изменение на определените със съдебно решение от
26.07.2012г. по гр.д. № 4498/2012г. по
описа на БРС мерки по отношение на Т. А.А., ЕГН: **********, като се иска да
бъде предоставено на майката –ищца упражняването на родителските права по
отношение на детето Т. А.А., роден от
брака на страните, прекратен с развод със съдебно решение от
26.07.2012г. по гр.д. № 4498/2012г. по
описа на БРС, определяне на местоживеенето на детето при неговата майка
-ищца, определяне на по-ограничен режим
на лични отношения на детето с бащата –ответник, и осъждане на бащата да
заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка
в размер на 200 лв., считано от подаване на исковата молба - 07.11.2019г. до
настъпване на законови основания за изменението или прекратяването на
издръжката. Претендира присъждане на разноските по делото.
В
исковата молба се твърди, че бракът между страните е прекратен с развод по
силата на влязло в законна сила съдебно решение от 26.07.2012г. по гр.д. №
4498/2012г. по описа на БРС, като на ищцата е предоставено упражняването на
родителските права на роденото от брака по-малко дете М. А.А., род. на ***г., а на бащата –ответник
по делото е предоставено за упражняване родителските права върху роденото от
брака по-голямо дете Т. А.А., род. на ***г. Ищцата твърди, че през м. април
2018г. детето Теодор е напуснало баща си и се върнало да живее при нея, като й
споделило, че не желае повече да се връща при баща си, защото в дома му нямало
условия за нормален живот – ток, вода, храна и, че баща му непрекъснато го
тормозел, биел го и го карал да му купува алкохол и цигари, да му купува храна
и да му я готви. В исковата молба детето споделило, че баща му не работел,
нямал пари, а то ходело да работи понякога, като баща му взимал спечелените
пари и си купувал алкохол и цигари. Ищцата твърди, че по настояване на бащата
през м. август 2018г. детето се върнало при него, защото му казал, че е болен,
като по време на престоя му го пребивал няколко пъти, след което детето отново
се върнало при майка си. Поради изложеното,
ищцата моли да й бъдат предоставени за упражняване родителските права
върху детето, да се определи местоживеенето му при майката, съдът да определи
горепосочения режим на лични отношения на детето с бащата и да се осъди
последния да му заплаща искания размер месечна издръжка за минало и бъдеще
време. Ангажира доказателства. В съдебно
заседание, ищцата, чрез назначения си по реда на чл. 94 от ГПК адвокатски
процесуален представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В законовия едномесечен срок по чл.
131 от ГПК ответникът А.И.А., чрез
назначения му адвокатски представител по предоставената му правна помощ е депозирал писмен отговор,в който е оспорил исковата молба, поради липса
на доказателства, като досежно иска за издръжката е заявил, че същият е
завишен. В съдебно заседание ответникът поддържа писмения си отговор, чрез
назначения си адвокатски представител и заявява, че не се противопоставя родителските права да бъдат предоставени за
упражняване на майката, ако такова е желанието на детето, като моли да съдът да
определи издръжката в минимален размер. Представя писмени бележки.
Дирекция
“Социално подпомагане” – гр. С, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Представя писмено становище по чл. 15, ал. 6 от ЗЗД. Явява се социален работник
за изслушване на детето по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет.
Бургаският
районен съд, след
като взе предвид направените искания и доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 86
от ЗЗД.
По
делото делото се установява, че страните са родители на ненавършилите
пълнолетие деца Т. А.А., ЕГН: **********, род. на ***г. и М. А.А.,ЕГН: **********,
род. на ***г., родени по време на брака им, прекратен с развод съгласно съдебно
решение от 26.07.2012г. по гр.д. № 4498/2012г. по описа на БРС, като след развода с оглед
споразумението им по чл. 51 от СК родителските права върху детето Т. А.А. са
предоставени за упражняване на бащата, а по отношение на другото по-малко дете М.
А.А.- на майката.
По делото
е представено протоколно определение от 20.12.2018г. по гр.д. № 8254/2018г. по описа на БРС, с което
по повод образувано производство по ЗЗДН за извършено от бащата по отношение на детето
Теодор домашно насилие от 26.10.2018г., изразяващо се във физическо насилие, съдът
е одобрил постигнатата между ответника и детето му Теодор А.А., действащ лично
и със съгласието на майка си съдебна спогодба, по силата на която баща му се е
задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето си,
местоживеенето на детето е определено при майка му и бащата се е задължил да не
приближава на повече от 50 м. детето, жилището и училището му и местата за
социални контакти и отдих за срок от една година, считано от 20.12.2018г.
По
делото е изготвен социален доклад от Д“СП“-Созопол по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет.,
в който е посочено, че детето е живяло при бащата в много лоши битови условия, спяло
е във входното помещение на жилището, че баща му често пиел и го биел, карал го
да работи и след това му е взимал парите, изпращал го на училище без джобни
пари, не му е купувал дрехи и обувки. Тези обстоятелства детето потвърди пред
съда по време на изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., като в
допълнение заяви, че баща му го е накарал да кара автомобила му за да отиде да
му купи цигари, вследствие на което детето катастрофирало. В обясненията си
детето заявява, че често се е налагало да търси баща си и да го прибира вкъщи
пиян. Т, заявява, че въпреки, че майка му е искала да живеят заедно, след
развода той е останал да живее при баща си, защото последния му е поставил
условие, че ще се разведе с майка му, само ако остане да живее при него, за да
не му плаща издръжка, Сочи, че много често двамата са оставали без ток и вода.
Заявява, че за инцидента, за който е подал молба за защита от домашно насилие,
и за който е сключил спогодба с баща си, последният му е счупил табуретка в
главата. Детето споделя, че след като се е преместило при майка си, се чувства
спокойно и обгрижвано от нея си и съжителстващия с нея мъж в техния дом и иска
да живее и занапред при тях. От социалния доклад се установява, че в жилището
на майката има необходимите битови условия и спокойна среда за отглеждане и
възпитание на детето, заедно с неговата по-малка сестра, с която имат изградена
емоционална връзка.
По делото
са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на св. П. К. – съжителстващ на семейни начала с майката на детето, който
заявява, че детето му е споделяло, че баща му го тормози и, че се е заканвал да
го пребие от бой, карал го да ходи да му купува цигари и алкохол, да му търси
пари назаем. Свидетелят сочи, че детето е идвало да търси помощ при него и
майка му, споделило, че баща му го пребил със стол и, че извадил нож и го гонил
с него, както и, че преди това е хвърлил вила по него и едвам не го ударил. От
показанията му се установява, че знае, че детето ядяло в дома на баща си само
хляб и мас, външния вид му вид бил като
на клошар, мръсен, миришел лошо и бил с изцапани дрехи. Сочи, че детето е
ходило редовно на училище, като след това е работило по 4 часа на ден при един
фермер, като с парите е издържало баща си. Свидетелят заявява, че бащата няма
здравословни проблеми, но злоупотребявал с алкохол.
При
преценка на гласните доказателства, съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел, въпреки близката му връзка майката на детето, тъй като същият, макар да
не е бил очевидец на отношенията между бащата и детето, пряко е възприел последиците
от поведението на ответника към детето Теодор.
При
преценката относно предоставяне упражняването на родителските права следва да
се изхожда както от поведението и качествата на родителите, но при съобразяване
единствено и само с интереса на детето.
С оглед гореустановената фактическа
обстановка, съдът намира предявения иск по чл. 59, ал. 9 за основателен, по
следните съображения:
По
делото се установи, че родителите на детето са разведени, като понастоящем, след
осъщественото на 26.10.2018г. физическо насилие на бащата над детето, независимо,
че родителските права са предоставени за упражняване на бащата, детето
фактически живее при майката, съобразно постигнатата в производството по ЗЗДН
съдебна спогодба. За бащата по делото еднозначно и безпротиворечиво се
установи, че няма нужните родителски качества и капацитет да оглежда и
възпитава детето в нужната спокойна и сигурна семейна и битова среда. Напротив,
поведението на бащата е изцяло пагубно за физическото и психическо развитие на детето
и има изключително негативно въздействие върху него, в т.ч. съставлява и пряка опасност
за живота и здравето му. За майката се установява, че същата полага напълно
адекватни грижи за детето, има необходимия родителски капацитет да се грижи за
неговото възпитание и отглеждане, както и, че му е осигурила благоприятна за и
развитието му семейна и битова среда, заедно със съжителстващия с нея партньор
и по-малкото дете, родено от прекратения брак с ответника. Предвид горното
съдът намира, че горните факти и обстоятелства съставляват достатъчно основание
за промяна на родителските права, поради което искът по чл. 59, ал. 9 от СК се
явява основателен и следва да се уважи, като на майката следва да бъдат
предоставени за упражняване родителските права върху детето и местоживеенето му
следва да бъде определено при нея, за което ответникът е изразил и своето
съгласие, чрез назначения му процесуален представител. Такова е и желанието на
детето, в т.ч. и условията, наложени в спогодбата в производството по ЗЗДН.
По отношение на режима на лични
отношения на бащата с детето, съдът намира следното:
При определяне на личните отношения
с родителя, комуто не е предоставено упражняване на родителските права, също
следва да се изхожда изцяло с оглед интересите на детето. В случая с оглед изключително укоримото поведение на бащата
спрямо детето, съдът намира, че следва да бъде определен по-рестриктивен режим,
който следва да се приведе в изпълнение след изтичане на едногодишния срок по
спогодбата в производството по ЗЗДН, т.е. считано от 21.12.2019г., а именно:
всяка първа събота от месеца от 10.00 до 14.00 часа, като в случай на промяна
на фактическата обстановка страните имат възможност да предприемат съответните
действия за изменение на режима на лични отношения съобразно настъпилата промяна.
Що се
касае иска за издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК:
Съгласно
ал. 1 на чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитие на
детето. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
В
процесния случай издръжката се търси от подаване на исковата молба – 07.11.2018г.
до настъпване на законови основания за изменението и прекратяването й в размер на 200лв. месечно.
При определяне размера на месечната издръжка в рамките на заявената искова
претенция, съдът следва съгласно чл. 142, ал. 1 от СК да съобрази не само
нуждите на детето, но и възможностите на ответника да я дава с оглед неговата работоспособност, трудова
ангажираност, доходи и имущество.
Освен това съдът следва да съобрази размера на месечната издръжка и със законово
установените минимални границите в чл. 142, ал. 2
от СК, което означава, че не може да бъде по-малък от една четвърт от
установената към настоящия момент минимална работна заплата за
страната, т.е. по-малък от 140лв.
По делото се установява, че бащата на детето е в трудоспособна възраст, няма данни за
наличието на заболявания, ограничаващи или изключващи работоспособността му,
каквито са и данните в подадената от него декларация за материално и гражданско
състояние. Установява се, че същият е трайно безработен, като за периода м.
април – м. ноември 2018г. е получил по 40 лв. месечно помощи за дете по чл.7,
ал. 1 от ЗСПД. Налице е задължение за издръжка на по-малкото родено от брака му
с ищцата дете, за която издръжка няма данни дали е в първоначалния й определен
размер от 80 лв. месечно и дали изобщо се заплаща от ответника. Предвид
гореизложеното съдът приема, че ответникът, макар да
не е трудово ангажиран, тъй като е трудоспособен може да реализира поне минимален
за страната доход, като същият е посочил, че работи понякога обща работа без
трудов договор. За майката се установява, че понастоящем е трудово
ангажирана на 4- часов работен ден при трудово възнаграждение от 255 лв.
месечно, като е подпомагана финансово от съжителстващия с нея на семейни начала
мъж.
При
изследване на възможностите на двамата родители да дават издръжка и при
определянето й следва да се отчете обстоятелството, че финансовите възможности
на родителите не са добри, тъй като бащата е безработен, без основателна
причина за това, а майката реализира малък доход на 4-часов работен ден. В
случая, тъй като издръжка се търси от бащата, при определянето й следва да се
вземе предвид, че майката отглежда и полага грижи и за двете, родени от
прекратения брак деца, като освен това осигурява и натуралната им издръжка, а
бащата е в трудоспособна възраст, няма данни за влошено здравословно състояние
или друга причина, което да се явява пречка за трудовата му заетост. Освен това
във връзка с определяне на издръжката за бъдеще време следва да се вземе
предвид, че с нарастване на възрастта на детето непрекъснато се увеличават и
неговите нужди и потребности, а оттам и разходите за задоволяването им.
Предвид
изложените обстоятелства съдът намира, че за задоволяване потребностите на
търсещото издръжка ненавършило пълнолетие дете настоящите финансови възможности
на бащата да я дава, дължимата от бащата издръжка същата следва да се определи
в размер от 160 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 07.11.2018г.
до настъпване на законови основания за изменението или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от падежа й до окончателното й изплащане. В останалата част искът се
явява недоказан и следва да се отхвърли.
На
основание 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдената издръжка.
Тъй като и двете страни са
освободени от заплащане на държавни такси и разноски по делото на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, ответникът не следва да се осъжда да заплаща дължимата по
делото държавна такса за определения размер на издръжката на детето.
Водим
от горното, Бургаският районен съд,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 от СК определените със съдебно решение от 26.07.2012г. по гр.д. № 4498/2012г. по описа на БРС мерки по
отношение на ненавършилото пълнолетие дете Т. А.А., род. на ***г. ЕГН: **********, като ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете ТЕОДОР А.А.,
род. на ***г. ЕГН: ********** на майката
Р.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕЕТО
на детето Т. А.А., род. на ***г. ЕГН: **********
при майката Р.К.К., ЕГН:
**********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на бащата А.И.А., ЕГН:**********, с
адрес: *** с детето Т.А.А., род. на ***г.
ЕГН: **********, считано от 21.12.2019г., както следва: всяка първа събота от
месеца от 10.00 часа до 14.00 часа.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН:**********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на ненавършилото
си пълнолетие дете Т. А.А., род. на ***г.
ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен
представител Р.К.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,
месечна издръжка в размер на 160лв.
/сто и шестдесет лева/, считано от
подаване на исковата молба- 07.11.2018г. до настъпване на законови основания за
изменението или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от падежа й до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част над уважения размер
от 160 лв. до отхвърления от 200 лв., ведно със законната лихва върху
отхвърлената част от издръжката върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа
й до окончателното й изплащане.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Радостина Петкова
Вярно с оригинала: З.М.