Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №403
гр. ВРАЦА, 19.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 22.11.2019 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
535 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Гаранционен фонд, гр.София, подадена чрез пълномощник адв.Е.Г.,
против Решение № 665/24.07.2019 г. по гр.д.№ 5041/2018 г. на Районен съд-Враца,
с което е отхвърлен изцяло предявения от жалбоподателя против И.М.П., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 288а,
ал. 3 /отм./ вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 967,28 лева, представляваща
възстановено от Гаранционен фонд на Националното бюро на Република Франция по
щета № 120659/12.11.2013 г. обезщетение за имуществени вреди, причинени на
микробус „Рено Трафик“, рег. № 8986ZC76, собственост на дружество ЛД „Трансмарш
Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, ПТП,
причинено виновно от товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ВР 7697 ВВ, управляван от
ответника.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че при настъпило ПТП
управляваното от ответника МПС не е имало застраховка "Гражданска
отговорност", че ищецът е превел претендираната сума за имуществени вреди
по посочената щета на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи и тя е изплатена на Националното бюро на френските
застрахователи, при което за него е възникнало право да иска възстановяване на
изплатената сума. Жалбоподателят счита, че показанията на свидетеля Велков не могат
да оборят официален документ, доказващ начина на настъпване на ПТП, както и
вината на участниците. Развиват се съображения, че са спазени изискванията на
Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата
на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка
с използването на моторни превозни средства относно
процедурата за изпращане на документите и изплащане на обезщетението. Изразява
се несъгласие с изводите на районния съд, че ищецът не е изпълнил задължението
си да представи пълен превод на представените на чужд език документи.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението, уважаване на предявения иск и
присъждане на направените деловодни разноски.
В
представения отговор въззиваемият И.М.П., чрез пълномощника си адв.М.С.Г.,
изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и
обосновано. Посочва, че районният съд е анализирал и обсъдил цялостно и
задълбочено всички доказателства по делото, мотивирал е логични правни изводи и
не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а решението - потвърдено.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да се
произнесе по правилността на първоинстанционния акт, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
Районен
съд-Враца е сезиран с искова молба на Гаранционен фонд, с която е предявен осъдителен иск
срещу И.М.П. за сумата 3 967,28 лева, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба –
26.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че на основание чл. 288а, ал. 1 КЗ /отм./ и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002
г., ищецът е възстановил
изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Франция по щета №
120659/12.11.2013 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 967,28
лева. Обезщетението е за
имуществени вреди, причинени на микробус „Рено Трафик“, рег. № 8986ZC76,
собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в
Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, ПТП. Сочи се, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът П., който управлявайки
товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ВР 7697 ВВ, при движение в Терминяк Фери дьо
Диеп, Франция, при опит за маневра преустройване в дясна пътна лента ударил
правомерно движещия се там микробус „Рено Трафик“, рег. № 8986ZC76. Твърди се,
че ответникът управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Заявява, че с регресна покана изх. № ГФ – РП
251/23.05.2018 г. е поканил
ответника да му възстанови сумата, но плащане не е постъпило, което поражда правен интерес от предявяването на иск за
възстановяване на изплатеното обезщетение.
В срока
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника П., който оспорва основателността на предявения
иск. Навежда доводи, че в протокола за ПТП не е
отразено да е съставен в присъствието на преводач, а освен това в него не се
съдържат констатации относно вина на ответника, а само данни за участниците в
ПТП. Ответникът не оспорва, че на посочената дата и място е управлявал товарна
композиция, състояща се от т. а. „Ивеко АТ440“ с рег. № ВР 7697 ВВ и ремарке с
рег. № Z005068R. Сочи се, че управлението на автомобила било по силата на
трудово правоотношение с „РТ Транс“ ЕООД, чиято собственост е товарният
автомобил и чието задължение е да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което водачът не носи отговорност за липсата на
такава. Заявява, че не е
виновен за настъпилото ПТП, а напротив, от констативния протокол е видно, че
при маневра престрояване в дясното платно, управляваният от ответника автомобил
е бил ударен от движещия се зад него микробус „Рено Трафик“. В протокола
липсват данни за скоростта на движение на двата автомобила, причина за
настъпване на ПТП или климатични условия, имащи отношения към ПТП, нито са
посочени нарушените нормативни актове и правила за движение, нито кой е
виновният водач. Счита, че не са налице елементите на фактическия състав на
регресната отговорност, поради което ищецът не разполага с регресен иск срещу
ответника. Оспорва размера на предявения иск, като счита, че същият е предявен
в завишен размер, доколкото от доказателствата към исковата молба се
установява, че увреденото лице е приело сумата в размер на 1 699,53 евро,
представляваща обезщетение в пълен размер за материалните щети след ПТП от
16.03.2011 г. Заявява възражение за изтекла погасителна давност на претендираното
вземане, като счита, че вземането на ищеца е възникнало от датата на плащане на
обезщетението – 21.10.2013 г. и
към датата на депозиране на исковата молба същата е изтекла. Сочи, че давността
не е била прекъсната с изпращането на регресната покана, тъй като същата не е
получена от ответника.
Пред първата
инстанция са събрани писмени и гласни
доказателства, които районният съд е
обсъдил подробно и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е
направил мотивирани правни изводи за недоказаност на исковата претенция и е
отхвърлил предявения иск.
Фактическите констатации и правните изводи на
първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради
което и на основание чл.272 ГПК въззивният съдебен състав препраща към
мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.288а, ал.3 КЗ /отм./ вр. чл.288, ал.12 КЗ /отм./
вр. чл.45 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.
288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията
на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално
бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата на чл.
288а, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че Гаранционният фонд
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато
моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията
на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното
събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал. 3 на същата
разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл.
288, ал. 12 и 14
от КЗ. Разпоредбата на чл.
288, ал. 12 от КЗ /отм./ урежда правото на Гаранционния фонд да предяви регресен
иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу
причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност".
При таза нормативна уредба, за да бъде уважен
предявения иск е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване на следните
определените в закона предпоставки: настъпило ПТП по вина на ответника, който е
управлявал посоченото МПС без задължителна отговорност "Гражданска
отговорност"; причинени щети на увреденото МПС и техния размер; причинната
връзка между механизма на ПТП и нанесените щети; изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в посочения
размер и полза на увредения.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване като установи: свои правоизключващи и правопогасяващи възражения,
които са за положителни факти; сключването на застраховка "Гражданска
отговорност"; възражението си за изтекла давност.
В случая е безспорно обстоятелството, че на
16.03.2011 г. е настъпило ПТП с материални щети в Терминяк Фери дьо Диеп,
Република Франция между микробус „Рено Трафик“, рег. № 8986ZC76, собственост на
дружество ЛД „Трансмарш Фери“, и товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ВР 7697 ВВ,
управляван от ответника И.П..
Не се спори, а и от представената по делото
справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд се
установява, че към момента на настъпване на ПТП, управляваният от ответника П.
автомобил с ДКН ВР 7697 ВВ не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Безспорно е, че по повод настъпилото на
16.03.2011 г. ПТП е заведена щета с реф. № GF-12-423 F за нанесените при
произшествието имуществени щети. В отговор на отправено запитване, Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ информира Централна
френска служба, че управляваният от ответника автомобил е с обичайно домуване в
България и същият не е бил застрахован към датата на ПТП. Централна френска
служба на застрахователните дружества е заявила искане до НББАЗ, придружено със
съответните документи, за изплащане на сумата от общо 1 954,45 евро,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени щети и хонорари за
управление, с която сума собственикът на увредения автомобил е бил обезщетен от
тях. От представеното по делото нареждане за превод на валута от 21.10.2013 г.
се установява, че НББАЗ е превело сумата от общо 2 544,09 евро във връзка
с две щети, една от които е процесната щета, като от своя страна с писмо изх. №
1-4072/05.11.2013 г. НББАЗ е поискало от Гаранционен фонд възстановяване на
сумата от общо 2 028,44 евро. От доказателствата по делото се установява,
че по тази претенция в Гаранционен фонд е образувана щета № 120659/12.11.2013
г. и с доклад по щета от 12.11.2013 г. сумата 3 967,28 лева /левовата равностойност
на 2 028,44 евро/ е одобрена за възстановяване на НББАЗ на основание чл.
34, ал. 3 ПУДГФ и същата е изплатена от ищеца на НББАЗ на 26.11.2013 г. с
платежно нареждане.
Всички посочени обстоятелства са приети като
безспорни и в обжалваното решение, поради което не могат да бъдат споделени
изложените в жалбата доводи, че първоинстанционният съд е възприел неправилно фактите
и обстоятелствата по делото.
По отношение на фактите страните спорят
единствено дали ПТП е причинено вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника.
За установяване механизма на ПТП ищецът е
представил двустранен констативен протокол от 16.03.2011 г. на френски език,
придружен с превод на български език съгласно изискването на чл. 185 ГПК. В
полетата на представения превод на констативния протокол, предназначени за
попълване на данни относно видимите щети по участващите в ПТП автомобили, както
и описание на местопроизшествието и допълнителни забележки, е отбелязано от
преводача „не се чете“. Това са полетата, отбелязани в превода с №№ 11, 13 и
14, в които в документа на френски език се съдържа ръкописен текст. След като е
отбелязано, че текстът не се чете, т. е. не може и да бъде преведен, то
екземплярът от констативния протокол на български език не съдържа никакво описание
на механизма на настъпилото ПТП, нито констатации относно вината на ответника
за настъпване на ПТП. Преведеният документ съдържа единствено начертаната в
съответното поле схема, но от същата не може да се заключи кой участник как, в
каква посока и с каква скорост се е движил, нито чия е вината за ПТП /ако има
такива констатации/, нито някакви други релевантни за фактическата обстановка
обстоятелства.
При това положение настоящият съдебен състав
споделя извода на районния съд, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на твърдения от него в исковата молба механизъм на ПТП. Съгласно установената
съдебна практика, констативният протокол за ПТП, издаден след задължително
посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията, съставлява
официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като например
местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо
последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. В
конкретния случай представеният от ищеца превод на протокола за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства, поради което
и с оглед направеното от ответника оспорване и указаната доказателствена тежест
ищецът е следвало да ангажира и други
доказателства за установяване на механизма на ПТП - напр. автотехническа
експертиза, свидетели и т.н. Такива доказателствени искания обаче не са
направени.
От своя страна ответникът е провел насрещно
доказване чрез гласни доказателства. От показанията на свид. Велков се
установява, че в периода, в който станало процесното ПТП, свидетелят е пътувал
заедно с ответника. Сочи, че ПТП станало през 2011 г. във Франция, точно преди
да се качат на ферибота за Англия. Заявява, че ответникът управлявал камиона и
точно преди граничния пункт се преустроили за едно от гишетата. Други пътници
им дали знак, че следва да се пристроят в друга лента за движение, водеща към
гише, предназначено за товарни автомобили. Ответникът подал светлинен сигнал и
тръгнал да се преустройва в съседна лента, като се движел с не повече от 5-10
км/ч и в този момент отзад в ремаркето се ударила лека кола. Сочи, че дошла полиция и след проверка на
документите се установило, че „Гражданската отговорност“ на камиона е изтекла.
Бил съставен констативен протокол, който ответникът подписал.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че ищецът не е провел успешно доказване на описания в исковата
молба механизъм на ПТП, при което не е доказано наличието на една от
предпоставките за уважаване на предявения иск, а именно, че пътно транспортното
произшествие е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника.
Основен довод на пълномощника на въззивника
е, че функциите на Гаранционния фонд, който в случая действа като
компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия
компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да
има право на възражения. Действително след като чуждият компенсационен орган е
преценил, че предпоставките за изплащане на обезщетение са налице и е изплатил
обезщетение в посочения размер, то Гаранционният фонд е длъжен при отправено
искане да възстанови изплатеното в чужбина обезщетение за причинено от
български автомобил ПТП, като дейността му се ограничава до проверка дали е
отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове,
без да се прави преценка по същество - чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм./. Тази
невъзможността на компенсационния орган да прави преценка по същество обаче не
лишава ответникът от възможността да защитава правата чрез релевиране на всички
изключващи отговорността му възражения. Както бе посочено, съгласно чл.
288, ал. 12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и във воденото
исково производство за реализиране деликтната отговорност на ответника, същият
може да се брани с всички процесуални средства, вкл. чрез оспорване
съдържанието на представения протокол за ПТП и възражение, че фактите не са се
осъществили, така както е отразено в този документ.
При изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск е недоказан и обжалваното решение на
РС-Враца, с което същият е отхвърлен, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора пред настоящата
съдебна инстанция право на разноски възниква за въззиваемия. От приложения
договор за правна защита и съдействие и списъка по чл.80 ГПК е видно, че И.П. е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 510,00 лева, които
следва да му бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 665/24.07.2019 г. по гр.д.№ 5041/2018 г. на
Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
ул."Граф Игнатиев" № 2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 510, /петстотин и десет/
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........