№ 1684
гр. Русе, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:М. Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от М. Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520104636 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.2 ЗЗД, чл.14, ал.1 от
Наредбата за дейността на заложните къщи и чл.86 ЗЗД от „Заложна къща Монарх Кредит
Груп“ ЕООД, гр. Русе, против М. Д. М. от гр. Русе за признаване за установено по
отношение на ответницата съществуването на парично задължение в полза на ищеца в
размер на 1000 лева – главница, 180 лева – договорна лихва за периода от 22.09.2023 г. до
19.03.2024 г. и законна лихва за забава за периода от 20.03.2024 г. до окончателно изплащане
на сумите.
Твърди се, че ищецът е предоставил на ответницата паричен заем по договор,
обективиран в заложен билет № 1134805 от 19.09.2023 г., РКО № 14774/19.09.2023 г. и РКО
№ 14870/21.09.2023 г. 3а обезпечаване на предоставения паричен заем, заемателят по
договора предоставил като залог на заемодателя своя движима вещ - лек автомобил Mazda
323 F, рег. № ................., рама № JMZBJ143221466800, двигател № В3838090.
Поради неизпълнение на задължението на заемателя за връщане на сумата, по повод
подадено от „Заложна къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД заявление по чл.410 ГПК било
образувано ч.гр.д. № 1608/2024 г. и с разпореждане на съда на ищеца било указано да
предяви установителен иск за вземането си, което обосновавало правния интерес на ищеца
от иницииране на настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба, не
се явява в първото заседание и не изпраща представител. Ищецът не е направил в съдебното
заседание искане за постановяване на неприсъствено решение и производството по делото е
1
протекло по общия ред.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №1608/2024 по описа на РРС ищецът в качеството си
на кредитор е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение срещу М. Д. М. с ЕГН ... за сумите: 1000 лева –
представляваща главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.03.2024г. до изплащане на вземането, 180 лева – договорна лихва
за периода от 22.09.2023 г. до 19.03.2024 г. и 25 лева – държавна такса. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест,
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на фактите,
породили вземането му, а ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или
унищожават.
От представените по делото заложен билет № 1134805, РКО № 14774/19.09.2023 г. и
РКО № 14870/21.09.2023 г., носещи подпис на ответницата, които не са оспорени, е видно, че
между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем
на ответницата сума в общ размер на 1000 лева, срещу задължение същата да бъде върната в
срок до 18.10.2023 г. В договора е уговорено заплащане от страна на заемателя на лихва на
ден в размер на 0,1% и такса за отпускане на заема в размер на 0,7333%. Заемателят е
предоставил в залог своя собствена движима вещ – лек автомобил Mazda 323 F, рег. №
................., рама № JMZBJ143221466800, двигател № В3838090.
По делото липсват доказателства, удостоверяващи плащания от страна на ответника
на процесните задължения.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Исковете са предявени от „Заложна къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД в указания от
заповедния съд срок по чл.415, ал.1 ГПК, като се претендират вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение, с оглед на което те са допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
От писмените доказателства по делото се установява, че между страните е налице
сключен договор за паричен заем, обективиран в заложен билет № 1134805 и разходни
касови ордери /л.5- л.7/. Според представените писмени документи, неоспорени от
ответника, ищецът, в качеството си на заложна къща по смисъла на чл.3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи, е предоставил в заем на М. М. сумата от 540 лв. на 19.09.2023
2
г. и сумата от 460 лв. на 21.09.2023 г. /допълнителна сума по заложен билет № 1134805/, като
заемателят е положил подписа си върху РКО, удостоверявайки получаването на сумите.
Заемателят е предоставил в залог своя движима вещ – лек автомобил и се е задължил да
върне предоставената му сума в срок до 18.10.2023 г.
Съгласно чл.23 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/, при
неизпълнение на задължението на заемателя за връщане на заетата сума в уговорения срок,
за заложната къща е налице възможност, но не и задължение да продаде сама заложената
вещ, ако заложната й цена е под 5000 лв., и да се удовлетвори предпочтително от цената й.
От друга страна, императивната разпоредба на чл.26 от НДЗК препраща към нормата
на чл.160 ЗЗД във връзка с удовлетворяването на кредитора при стойност на заложената вещ
над 5000 лв. Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че в чл.160 ЗЗД не е посочен праг на
паричното вземане, не е налице пречка кредиторът да поиска издаване на заповед за
изпълнение и при стойност на заложената вещ под 5000 лв., когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки - залогът да е учреден с писмен договор или да е даден от закона
за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор. Целта на законодателя е
да гарантира, че удовлетворяването върху цената на заложената вещ, когато същата е на
значителна стойност, ще бъде осъществено посредством съдебен контрол, а не по реда на чл.
23 НДЗК - чрез продажба на заложената вещ от самата заложна къща, както е в случаите,
когато стойността на заложената вещ е под 5 000 лв. Следователно, не е налице нормативно
установена пречка заложната къща да предяви вземането си по съдебен ред, вместо да се
удовлетвори от цената на заложената вещ вследствие на нейната продажба. По делото не са
ангажирани доказателства относно връщане на заетата сума от страна на ответника, липсват
твърдения и доказателства и за продажбата на заложената вещ. По изложените съображения,
при наличие на доказано облигационно правоотношение между страните, предоставяне на
горепосочената сума на ответника, липса на доказателства за заплащане на задължението
или за продажбата на заложената вещ, то предявеният иск за главницата, като непроизтичащ
от неравноправни или недействителни клаузи (доколкото за такива съдът извършва
служебно проверка), следва да се приеме за доказан по основание.
Поради основателност на претенцията за главницата, заемателят дължи и договорната
лихва върху главницата в размер на 0,1% на ден. Доколкото искът за договорна лихва се
явява доказан по своето основание, съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК може да
определи неговия размер чрез използване на справка от интернет калкулатор, а именно –
същият възлиза на сумата от 180 лева, която се установява при изчисляване на 0,1% върху
главницата на ден за 180 дни /периода от предаване на сумата до подаване на заявление по
чл.410 ГПК – от 22.09.2023 г. до 19.03.2024 г./ В този смисъл искът за дължимост на
договорна лихва също се явява доказан по основание и размер.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения по т.12 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца, в полза на
3
ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски
за държавна такса в размер на 25 лв. На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на делото, в полза
на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство деловодни разноски в
размер на 475 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представения
списък на разноските и приложени писмени доказателства за тяхното извършване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. М. с ЕГН **********, с адрес
гр. Р., ул. „А.“ №., че същата дължи на „Заложна къща Монарх Кредит груп” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Русе, ул. „Рила” № 44, представлявано
от управителя Ц. С., сумите: 1000 /хиляда/ лева – главница по договор за паричен заем,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024г. до окончателното й
изплащане и 180 /сто и осемдесет/ лв. – договорна лихва за периода от 22.09.2023 г. до
19.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело №1608/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „А.“ №. да заплати „Заложна
къща Монарх Кредит груп” ЕООД, ЕИК *********, гр. Русе, сумата от 475 лева – разноски
по настоящото исково производство и сумата от 25 лева – разноски по ч.гр.д. №1608/2024 по
описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4