№ 121
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500283 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 264333/19.04.2022 г. от Община П. против
решение № 260045/04.04.2022 г., постановено по г. д. № 2627/2019 г. по описа на ОС –
Пловдив, с което е осъдена Община П. да заплати на В.-А.Б. Д. ЕГН ********** от гр. П.,
ул. „Й.Ш.” № 2, ет. 1, на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата 58 474.00 лева, представляваща
направени в периода 2012 г. – 2013 г. разходи за извършване на ремонт на сграда, частна
общинска собственост, находяща се в гр. П., ул. „С.” № 2, представляваща обект с
идентификатор ...., на два етажа, с предназначение – сграда за култура и изкуство, който
ремонт е извършен в изпълнение на поето задължение по т. 11 от договор за наем № ... г.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД
от ЗЗД.
Предявен от В.-А.Б. Д. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Й.Ш.” № 2, ет. 1 против
1
Община П..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 58 747.00 лева, представляваща направени в периода 2012 г. – 2013 г. разходи за
извършване на ремонт на сграда, частна общинска собственост, находяща се в гр. П., ул.
„С.” № 2, представляваща обект с идентификатор ...., на два етажа, с предназначение –
сграда за култура и изкуство, който ремонт е извършен в изпълнение на поето задължение
по т. 11 от договор за наем № ... г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Не се спори, че след проведен конкурс, между ищеца и ответника е сключен
договор за наем № ... г.
Видно от съдържанието на същия, наемодателят Община П. отдава под наем на
наемателя В.-А.Б. Д. имот, частна общинска собственост, находящ се в гр. П., ул. „С.” № 2,
представляващ сграда с идентификатор ...., на два етажа, с предназначение – сграда за
култура и изкуство. Договорът е сключен за срок от 10 години. Съгласно т. 11, наемателят се
е задължил, в срок до 12 месеца от подписване на договора, да извърши ремонт и да приведе
имота във вид, подходящ за предназначението му (занаятчийско ателие), съобразно одобрен
инвестиционен проект, включващ: ремонт на покрив, изработка и монтаж на дървена
стълба, обработка на дървените елементи по фасадите, ремонт на ел. инсталация, поставяне
на ограда, пренареждане на плочник в двора, цялостен ремонт на санитарни възли,
екстериорно и интериорно боядисване. Предвидено е инвестицията да бъде около 150 000.00
лева, съгласно офертата на кандидата, която да бъде изпълнена съобразно одобрения
архитектурен проект и количествената сметка, неразделна част от договора. Определени са
етапите на работа във времево отношение.
В т. 13 е записано, че подобрения, преустройства и други подобни извън
предвидените в т. 11 от договора, са за сметка на наемателя.
В договора за наем няма уговорки относно облигационните последици от
направените инвестиции при предсрочно прекратяване на договора. Не е предвидено
изрично, че вложените от наемателя средства остават за негова сметка.
При съвкупно тълкуване на отделните клаузи на процесния договор за наем се
стига до извод, че предвидените в т. 11 дейности са такива, които са необходими, за да може
имотът да се използва по предназначение – за занаятчийско ателие. Очевидно преди тяхното
извършване, използването по предназначение не би ли възможно. Стойността на дейностите
по т. 11 за сметка на наемателя при ползване на имота в рамките на договорения срок от 10
години.
Няма спор, че, със Заповед № 14ОА 2384/15.09.2014 г. на кмета на Община П. (л.
10 – 11 от делото на ОС), договорът за наем е прекратен с едномесечно предизвестие преди
изтичане срока на неговото действие. Изложените в заповедта мотиви касаят констатирано
неспазване от наемателя на уговорените срокове за преустройство, лошо изпълнение,
изразяващо се в отклонение и частично неизпълнение на строително ремонтните дейности,
2
неплатени задължения по договора в размер на 1 428.00 лева. Наетият имот е предаден на
наемодателя на 23.07.2015 г. (л. 60 от делото на ОС) в добро състояние, видно от приемо-
предавателен протокол от същата дата.
Имотът е върнат на ответника и няма как да бъде ползван от ищеца в рамките на
срока от 10 години. При това положение и след като в договора за наем няма предвиждане
какви са последиците по отношение на разходите за дейностите по т. 11 при прекратяване
преди изтичане на срока, разходваните суми следва да бъдат възложени в тежест на
наемодателя. Те се дължат не в изпълнение на договора, а тъй като стойността на имота се е
увеличила с тяхното извършване. Следователно ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца със сумата, която е заплатена за извършените работи.
Ето защо правната квалификация на спора е по чл. 59 от ЗЗД.
Представени са протоколи от 26.02.2013 г. (л. 51 – 52 от делото на ОС) и от
25.11.2013 г. (л. 53 – 54 от делото на ОС), подписани от представители на Община П. и
Общински институт „С. П.”, с които са констатирани изпълнените и неизпълнените СМР,
предвидени в договора за наем.
Настоящата инстанция намира, че тези протоколи са най-достоверно
доказателство за това, какво е направено в имота, съобразно предвиждането по т. 11 от
процесния договор, тъй като представители на ответника са участвали при тяхното
създаване.
Видно от показанията на свидетел Ц.М. (л. 528 от делото на ОС), имотът, взет
под наем от ищеца бил доста занемарен. Д. направила ремонт на стълбите, имало човек,
който подредил каменните плочи на двора, сменена била счупена мивка, сградата била
боядисана вътре и отвън, станало „чисто и добре направено”. Тя разбрала, че се прави и
ремонт на покрива със смяна улуци, но няма преки впечатления за тези дейности.
Налага се общият извод, че така предявеният иск е доказан по основание.
Относно размера на стойността на действително извършените дейности по т. 11
от процесния договор, на основание чл. 162 от ГПК, са приети три технически експертизи.
Настоящата инстанция намира, че следва да прави своите изводи на база
заключението на тройната експертиза (л. 590 – 613 от делото на ОС), тъй като тя не е
оспорена от страните.
Видно от това заключение, вложените от ищеца средства във връзка с
извършването на основен ремонт, съгласно договор за наем са в размер на 58474.00 лева с
ДДС към момента на изпълнението.
Следователно размерът на дължимата сума е 58 747.00 лева.
Ответникът прави възражение за погасяване по давност на процесното вземане.
Това възражение е неоснователно. Няма спор, че давностният срок е 5 годишен.
По отношение на наемател за неговата претенция по чл. 59 от ЗЗД за направените разходи за
подобрения в наетия имот този срок започва да тече от момента на предаване на имота на
3
наемодателя след прекратяване на договора., тъй като преди предаването за последния няма
как да има неоснователно обогатяване.
Ищецът е предала имота на Община П. на 23.07.2015г., а исковата молба е
подадена на 08.11.2019 г., към който момент давностният срок не е бил изтекъл.
При това положение следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 58 747.00 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена Община П.
да заплати на адвокат С.Н. А. от АК – П., номер ......, в качеството на пълномощник на В.-
А.Б. Д. ЕГН **********, сумата от 2 284.00 лева, представляваща възнаграждение за
въззивното производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260045/04.04.2022 г., постановено по г. д. №
2627/2019 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА Община П. да заплати на адвокат С.Н. А. от АК – П., номер ......, в
качеството на пълномощник на В.-А.Б. Д. ЕГН **********, сумата от 2 284.00 (две хиляди
двеста осемдесет и четири) лева, представляваща възнаграждение за въззивното
производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4