Решение по дело №158/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 11.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито  заседание в състав

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 158 по описа за 2020 година,

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по жалба с вх. № 20200117175111, подадена от името на „К.Р.“ ЕООД с ********чрез адв. Т.Т. срещу отказ с рег. № 20200109090949 -2/15.01.2020 г. на длъжностното лице по регистрация (ДЛР) при Агенция до вписванията (АВ) – Търговски регистър (ТР). В жалбата се твърди, че първоначално производството пред АВ е било образувано по Заявление А4 с рег. №  20191223101953/23.12.2019 г. от името на „К.Р.“ ЕООД чрез адв. Т.Т., с което се е искало вписване на данни за интернет страницата на дружеството. На 02.01.2020 г. ДЛР е постановило отказ да извърши заявеното вписване, поради непредставяне на документ за платена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. На същия ден заявителят е подал жалба срещу отказа, по повод на която е образувано т.д. № 19/20 г. по описа на Софийският градски съд. С Решение от 08.01.2020 г. на съда отказът е бил отменен, като на длъжностното лице е било указано „да приложи чл. 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ по отношение на подаденото заявление“. На 09.01.2020 г. Решението на съда е било изпратено до AB, като на същия ден служебно е било депозирано ново Заявление A4 с peг. № 20200109090949 по партидата на „К.Р.” ЕООД в Търговския регистър. На 10.01.2020 г. ДЛР е дало указания до заявителя, обявени по електронната партида на дружеството за представяне на доказателство за платена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Неизпращайки указанията на адреса на електрона поща на заявителя, който се твърди да е бил посочен в първоначалното Заявление с рег. № 20191223101953/23.12.2019 г. и на който е бил изпратен отмененият от съда отказ, ДЛР е нарушило чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Поради неизпълнение на законовата разпоредба жалбоподателят е бил лишен от възможността своевременно да узнае и изпълни указанията,  поради което последвалото постановяване на процесния отказ от 15.01.2020 г. се явявало незаконосъобразно. В допълнение се твърди, че отказът е бил поставен преди изтичане на срока за изпълнение на указанията, което счита за самостоятелно основание за неговата отмяна. Иска да бъде отменен отказът, а преписката да бъде върната на агенцията с указания за ново произнасяне след даване на нови указания за отстраняване на нередовностите. Позовавайки се на практика на Върховния административен съд, моли да му се присъди и направените в настоящото производство разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева и държавна такса в размер на 7,50 лева.

 

 

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.

По основателността на жалбата

От данните по електронната партида на търговеца се установява следното:

Първоначално регистърното производство е образувано по електронно Заявление А4 от 23.12.2019 г. от адв. Т.Т. в качеството на адвокат с изрично пълномощно на „К.Р.“ ЕООД, с което се иска вписване на данни за интернет страница на дружеството.

На 02.01.2020 г. длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) постановява отказ  за вписване на заявените обстоятелства, тъй като искането не е придружено от документ за внесена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, а няма техническа възможност за даване на указания.

На 02.01.2020 г. срещу отказа е  подадена жалба с рег. № 20200102130337 от заявителя, въз основа на която е образувано т.д. № 19/20 г. по описа на Софийския градски съд.

С Решение от 08.01.2020 г. на съда отказът е отменен, като е указано на длъжностното лице „да приложи чл. 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ по отношение на подаденото заявление“.

На 09.01.2020 г. Решението на съда е било изпратено до Aгенция по вписванията (АB), като на същия ден служебно е създадено ново Заявление A4 с peг. № 20200109090949 по партидата на „К.Р.” ЕООД в търговския регистър.

На 10.01.2020 г. по електронната партида на дружеството са обявени указания, с които ДЛР указва на заявителя в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ да  представи доказателство за платена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

На 15.01.2020 г. ДЛР постановява процесния отказ поради неизпълнение на дадените указания в срок. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че искането за вписване не е придружено от документ за внесена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, като тази нередовност се сочи да е указана на заявителя на 10.01.2020 г., но последният не я е отстранил в дадения тридневен срок.  

 При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:

Настоящият състав приема, че възложеното на длъжностното лице по регистрацията действие обезпечава обществения интерес да бъде осигурена достоверност на утвърдени от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. Съгласно чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, за да се  извърши исканото вписване е необходимо да е направено в предвидената от закона форма; заявеното обстоятелство да подлежи на вписване – да е предписано със закон, искането да изхожда от оправомощено лице; да са представени документ, установяващ съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, декларация по чл. 13, ал. 4 от закона и документ за внесена държавна такса.

В настоящия случай по партида на дружество с ограничена отговорност се иска вписване на обстоятелство с предписана форма – образец на Заявление А4 – арг. чл. 19, ал. 1 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1), подаден по електронен път.

От съдържанието на електронно заявление от 23.12.2019 г. се установява, че се иска вписване на данни за интернет страница на дружеството към данните от поле 5 „седалище и адрес на управление“ към формуляра. Съгласно чл. 4 от  ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата, които подлежат на вписване са предвидени със закона. По отношение на дружествата с ограничена отговорност такива обстоятелства са посочени в: чл. 115, т. 1, 2, 3, 4 и 6 вр. чл. 119, ал. 2 от Търговския закон ТЗ), чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), чл. 28, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).  Сред изброените липсва интернет страница на търговеца като самостоятелно обстоятелство, подлежащо на вписване. Същевременно съгласно чл. 115, т. 1 вр. чл. 119, ал. 2 от ТЗ данните за седалището и адрес на управление на дружеството като част от задължителното съдържание на дружествения договор, респективно учредителен акт, подлежат на вписване. Това са данни за местонахождението на недвижимия имот – офиса, сградата, където се намира управлението на дружеството, които включват името на областта, общината и населеното място или селищното образувание, както и в зависимост от мястото, което се описва – наименование на улица, съответно площад или булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, самостоятелен обект в сграда – арг. пар. 10 от ДР към Закона за кадастъра и имотния регистър. Заявеното за вписване обстоятелство не попада в този обхват.

Законът за защита на потребителите предписва задължение за търговеца да обяви интернет страницата, ако има такава, за да може потребителят да осъществи контакт бързо и да общува ефективно с търговеца. Не е предписана обаче необходимост за огласяване на този комуникационен канал чрез вписването му в търговския регистър. Ето защо и точното изпълнение на това задължение предполага информацията да бъде осигурена в рамките на конкретното правоотношение, попадащо в обхвата на потребителска защита. Същевременно огласяването и на тази информация позволява постигането на преследваната цел и то не само в отношенията търговец – потребител. По тези съображения настоящият състав приема, че търговецът макар и да няма задължение за обявяване на страницата си в интернет – общественият интерес не го изисква, налице е възможност за огласяване на това обстоятелство с утвърдения образец на Заявление А4. Предвид изложеното съдът намира, че данните за седалище и адрес на управление на търговеца условно могат да се разделят на две групи – 1) задължителни – данни за местонахождение на адрес на управление и 2) незадължителни, факултативни – данни за кореспонденция с дружеството. Следователно данните за интернет страница, като свързани с възможността за провеждане на кореспонденция, са незадължителни и като такива могат да бъдат вписани по инициатива на търговеца. Това обстоятелство е относимо към частния интерес на търговеца.

Настоящият състав приема, че нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е призвана да осигури реализацията на обществения интерес, гарантиран от вмененото с закона задължение за търговеца да огласи конкретно указаното обстоятелство –арг. от чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Общественият интерес от своевременно огласяване на такова обстоятелство именно модифицира утвърдения с чл. 2а т. 1 ЗТРРЮЛНЦ принцип на бързина и процесуална икономия, ангажирайки ДЛР да съдейства на заявителя за представяне на изискуеми от закона, но липсващи документи и за заплащане на държавната такса в случай на констатиран пропуск. Този принцип обаче ангажира какво длъжностното лице, така и заявителя да действат в изключително кратни срокове. Извън рамките на конкретното регистърно производство стандартизираната процедура и стриктно предписани правила за осъществяването очевидно цели да осигури възможност за регистърната администрация да отдаде необходимото внимание и на останалите производства. Ето защо макар и инструктивни, тези срокове са призвани да обезпечат целеното своевременно огласяване на обстоятелствата, за които законът изисква да бъдат отразени в регистъра.

При все това, с оглед нормата на чл. 533 вр. чл. 530 ГПК, приложима към всяко охранително производство, каквото се явява и регистърното, съответно чл. 101 вр. чл. 540 ГПК, ДЛР дължи да съдейства на заявителя, за да съобрази искането си с формалните изисквания, за да бъде вписан и факултативно предписан адрес за комуникация. Съдът споделя довода на жалбоподателя, че ДЛР не е изпълнило вмененото му задължение за съобщаване на указанията по общия ред. Настоящият състав обаче не споделя поддържаното и в съдебната практика разбиране, че допуснатото процесуално нарушение само по себе си обосновава отмяна на постановения отказ. С оглед принципа на бързина и процесуална икономия нормата на чл. 25 ал. 5 ЗТТРЮЛНЦ задължава съда да се произнесе по съществото на искането. Нормата изрично очертава съдържанието на дължимите указания – агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. От друга страна отразените в отказа обстоятелства информират заявителя за очакваното съдействие. За заявителя съществува и обективна възможност да прецени дали да се съобрази или да отстоява търсеното вписване при наличните обстоятелства. Законът не предписва възможност, а настоящият състав не намира и основание да бъде извличана по тълкувателен път и да дава нови указания за отстраняване на указана вече нередовност. Преценката дали такава е налице е по същество, по който въпрос съдът дължи да се произнесе с крайния си акт. Ето защо и предпоставка за зачитане на нови документи е представянето им към жалбата, осигуряващо приобщаване към досието и на приложените към нея допълнителни документи.

В случая е заявено за вписване обстоятелство, но не се установява истинността му да е потвърдена при условията на чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Законът изрично предписва ред за гарантиране на този обществен интерес като лимитативно очертава лицата, овластени да удостоверят това обстоятелство за нуждите на регистърното производство. Заявлението е подадено от адвокат, който макар и да има качеството заявител, не попада сред изрично посочените лица, овластени да удостоверят истинността на заявеното обстоятелство – законният представител, прокуриста или друго лице, притежаващо качество, изрично указано в друг закон (чл. 15 ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ е неприложима при заявеното обстоятелство). Липсата на този документ изрично е предписано като основание за отказ да бъде извършено вписване – чл. 24 ал. 1 вр. чл. 21 ал. 1 т. 4 вр. чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

Законът също така изрично обуславя съдействието на регистърната администрация и от предварително внесена държавна такса. При все, че указанията не са дадени надлежно, отказът е сведен до знанието на заявителя. Не се установява такса да е внесена и с жалбата. Липсата на внесена такса изрично е указано като основание за отказ – чл. 24 вр. чл. 21 т. 9 ЗТРРЮЛНЦ. Това е пречка да бъде разпоредено извършване на исканото вписване – единствено предписаното от закона съдържание на отменителното решение.

Според настоящия състав конкретният случай е показателен и за позоваване на формално установено право без обаче да се търси реализация на законния интерес, осигурен чрез инициираната процедура – да бъде получено съдействие за огласяване на заявените за вписване факултативни обстоятелства. Съдът констатира, че от 31.07.2019 г. до настоящия момент „К.Р.“ ЕООД с ЕИК ********, представляван от адв. Т.Т. са подадени 6 бр. заявления за вписване на данни относно адреса на електронната поща (*54/31.07.2019 г., *31/23.12.2019 г.), телефонен номер (*0229/02.08.2019 г., *1529/26.11.2019 г.), интернет страница (07/02.08.2019 г.,*53/23.12.2019 г. – данни, за които са достъпни на електронна партида на дружеството АВ) на търговеца, по повод на които на заявителя са дадени общо 7 бр. указания за прилагане на декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и/или доказателство за внесена държавна такса по сметка на Агенция по вписвания – Търговски регистър в размер на 15,00 лева. Макар и в същите да не е посочен коректен срок за изпълнение, а някои от тях да не са изпратени и на посочения адрес на електронна поща, на заявителя многократно са указвани нужните документи, за да се извърши поисканото вписване. За тези нередовности е указвано и в обжалваните от заявителя откази на АВ (по описа на СГС, освен настоящото производство, са образувани 5 бр. дела по  жалби на заявителя – т.д. № 19/20 г., т.д. 1598/19 г., т.д. 1594/19 г., т.д. 2615/19 г., т.д. 18/20г.), и в постановените по тях решения (достъпни на https://legalacts.justice.bg/). Въпреки това всяко следващо  заявление страда от пороците на предходното. Нередовностите не са отстранявани и с подаваните жалби срещу постановяваните откази, каквато възможност, както бе посочено вече, заявителят има, за да си осигури очакваното съдействие – съдът като инстанция по същество да постанови вписване на заявеното обстоятелство, ангажиращо регистърната администрация да го огласи. Освен това, както бе посочено вече за търговеца не е налице задължение за вписване на данните относно телефон, интернет страница и адрес на електронна поща. Прави впечатление обаче, че са инициирани самостоятелни производства. Също така вместо да инициира последваща процедура за вписване на обстоятелствата, предпочита да инициира съдебно производство, отстоявайки формално изпълнение на процедурата, заплащайки и значителен по размер хонорар за представляващия го в процедурата адвокат. Вместо да заплати нормативно предписаната държавна такса от 15 лв. и да осигури изискуемата декларация, потвърждаваща истинността на заявеното за вписване обстоятелство, търговецът заплаща адвокатско възнаграждение от 1000 лв. и то на адвоката, който не съумява да му осигури присъщия на процедурата резултат. Демонстрираното упорството в отстояване на формалните изисквания без да бъдат предприети реални стъпки за съобразяване с тях налага извод, че заявителят не цели съдействието на регистърната администрация, за да бъдат обявени факултативните обстоятелства, а цели роене на процедури, обективно затрудняващи и регистърната администрация – отделеното време за поредната процедура препятства възможността да бъде обърнато нужното внимание на останалите заявители. Недопустимо е упражняването на права, когато единствената негова последица е накърняване на чужди права и законни интереси (чл. 57 ал. 2 предл. второ от Конституцията на Република България). Настоящият състав приема, че в контекста на този постулат недопустимо се явява и позоваването на принципно установено право, ако то не води до реализация на конкретен, зачетен от правния ред интерес, а същевременно препятства реализацията на чужди права и законни интереси. Действията на процесуалния представител пряко ангажират и страната в производството. Ето защо и дори хипотетично да се приеме, че съдът дължи е овластен да ревизира обжалвания отказ на процедурно основание, няма основание за извод, че именно допуснатото от ДЛР процедурно нарушение препятства търсеното вписване. Заявителят, представляван в регистърното производство от адвокат, следва да е наясно, че изпълнението на процедурата по уведомяване е предпоставка за узнаване на дадените указания. Целта на процедурата не е стриктното й спазване, а да обезпечи достигане на указанията до страната с цел съобразяване на действието с нормативно предписаните изисквания за надлежното му упражняване. Поради тази причина и нормата на чл. 54 ГПК, приложима и в регистърното производство по силата на чл. 530 вр. чл. 540 ГПК, отдава приоритетно значение на факта на достигнало съобщение до страната, пренебрегвайки процедурното нарушение. Същевременно връщането на преписката с указание за повтаряне на процедура, призвана да обърне внимание на страната за необходимото съдействие, неоправдано ангажира ресурс на регистърната администрация, препятстващ я в крайна сметка да осигури съдействие на друг заявител, очакващ това. При тези съображения настоящият състав не намира допуснатото от ДЛР процесуално нарушение да е довело до накърнен законен интерес за заявителя, за да обоснове причина за отмяна на отказа и поредно ангажиране на регистърната администрация да сведе до знанието на адв. Т. съобщение, очевидно достигнало до него. Напротив налице са данни, навеждащи на еднозначен извод, че процедурното нарушение е търсения резултат. Установява се, платената сума в охранителното производство, чието възстановяване в рамките на охранителното производство е невъзможно – чл. 541 ГПК, биват инициирани производства по реда на ЗОДОВ за събиране на направените разноски в това число и за адвокатско възнаграждение (така например адм. д. 9587/19 г. (решено) и адм. д. 9588/19 г. по описа на АССГ (данните, за които са достъпни на електронната страница на съда – http://www.admincourtsofia.bg). Прави впечатление също така, че договореният размер на адвокатското възнаграждение, в настоящото производство от 1000 лв., превишава петкратно възприетия от 200,00 лева съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като необходим, за обезпечаване адвокатската помощ в производство без правна и фактическа сложност.

Необоснованото от правна гледна точка фокусиране върху процедурата и упоритото пренебрегване на процесуалното си задължение обективно препятства възможността за реализация на заявеното вписване. От друга страна тиражираните множество производства с аналогичен предмет затруднява дейността на регистърната администрация, калкулирайки и допълнителни разходи за търсещия съдействието й. Според настоящия състав такава практика противоречи на изискването на чл. 40 от Закона за адвокатурата – адвокатът да упражнява съвестно своята професия и да не си служи с похвати, целящи създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и адвокатската етика. Ето защо и за установените действия следва да бъде уведомен органът, призван да отстоява авторитета на адвокатската професия – Плевенската адвокатска колегия.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20200117175111 от „К.Р.“ ЕООД с ЕИК ********, чрез адв. Т.Т. срещу отказ с рег. № 20200109090949 -2/15.01.2020 г. на длъжностното лице по регистрация (ДЛР) при Агенция до вписванията (АВ) – Търговски регистър (ТР), с което е отказало вписване данни за интернет страница на дружеството съгласно Заявление А 4 с рег. 20191223101953/23.12.2019 г., респективно Заявление А4 с рег. № 20200109090949/09.01.2020 г.

УКАЗВА на деловодителя на състава да изпрати препис от решението на Плевенската адвокатска колегия за преценка наличието на дисциплинарни нарушения по чл. 132, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 10 от Закона за адвокатурата, извършени от адв. Т.Т..

Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчване на препис.

 

СЪДИЯ: