№ 508
гр. С., 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000500359 по описа за 2023 година
при участието на секретар Невена Богомилова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по гр. дело 359/2023 г. по описа на Апелативен съд - С., Гражданско
отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца П. Х. П. чрез адв. С. Н. срещу
решение 152 от 29.12.2022 г. на Софийски окръжен съд, IV първоинстанционен търговски
състав по т.д. 166/2021 г. в частта, в която е отхвърлен искът му срещу ЗАД „Армеец“ АД от
присъдените 40000 лева до претендираните 200 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на смъртта на майка му при ПТП от 17.11.2019 г. ведно със законната лихва
от 31.08.2021 г. до плащането, присъдено по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост.
Твърди се, че обезщетение от 80 000 лева е занижено предвид близостта на ищеца и
починалата му майка. Твърди се също, че не е налице принос на пострадалата, а ако такъв е
налице, следва да е по-малко от 50 %.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от застрахователното дружество, в който се
излага, че съдът правилно е преценил факторите от значение за определяне на
обезщетението и правилно е определил степента на принос на загиналата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
В съдебно заседание страните поддържат заявените до момента позиции и претендират
разноски.
При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивния съд поради липсата на жалба от страна на ответника не е спорно, че са
1
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно
поведение, вина, причинена смърт, причинната връзка между деянието на делинквента и
настъпилата смърт. Не е спорно, че ищецът е син на починалата вследствие на ПТП и има
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт. Не е спорно наличието на
сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек
автомобил “Хюндай Матрикс“, валидна към датата на събитието.
Спорен въпрос пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, както и налице ли е принос и в каква степен на загиналата за
настъпване на инцидента поради движение в посока на движение на автомобилите по
пътното платно.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе
предвид свидетелските показания на Х. П. П., син на ищеца, които съдът кредитира, тъй
като са вътрешно непротиворечиви и житейски логични. Свидетелят разказва, че баща му и
починалата били в прекрасни отношения. Х. П. Х. живеела до 2012 г. в ***, където живее и
ищецът, а след това се преместила в *** при дъщеря си. И след преместването си
поддържала връзка с ищеца, лятно време ходела в ***. След смъртта на майка си ищецът се
променил, започнал да пие повече алкохол, да говори за смърт. От събраните гласни
доказателства може да се направи извод за това, че между починалата и сина й приживе е
съществувала близка връзка. При определяне на обезщетението следва да се отчита
внезапната загуба, но от друга страна следва да се съобрази фактът, че ищецът е бил на 65
години през 2019 г. със собствен живот и собствено семейство, а майка му – на 87 години.
Следва да се вземе под внимание и фактът, че ищецът има сестра, както и син и помежду си
са задружно семейство и се подкрепят един друг в преодоляването на негативните
последици от смъртта на тяхната сродница.
Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална
обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален
стандарт в страната ни и обществените критерии за справедливост към момента на
настъпването на вредите.
Въззивният съд намира, че справедливият размер за обезщетение за неимуществени
вреди с оглед съдебната практика по сходни случаи за събития от 2019 г., както и на
изложените по-горе фактори, е 100 000 лева. Основателно е оплакването във въззивната
жалба на ищеца за занижен размер на обезщетението, като се вземе предвид, че загубата на
родител винаги е свързана с печал и скръб. Не следва обаче претенцията да бъде уважавана
в пълния размер от 200 000 лева, като се съобрази възрастта на ищеца – 65 години, фактът,че
е имал собствено семейство – разпитаният по делото свидетел му е син, самият той на 46
години, и че е живеел в различен град от девет години, а по делото не са доказани
извънредно големи вреди, различни от обичайните при този род събития. Неоснователни са
доводите на процесуалния представител на ищеца, че обезщетението следва да е по-високо,
тъй като са живеели заедно в гр. ***. Това твърдение се опровергава от свидетелските
показания на сина на ищеца, според които през 2012 г. баба му е отишла да живее при
2
дъщеря си в гр. ***. Основателни са доводите на процесуалния представител на ищеца, че
възрастта на загиналата не означава, че близките й следва да очакват във всеки момент да се
случи нещо с нея. Без съмнение обаче обезщетението следва да се определи по обективни
критерии и възрастта на починалия и на претендиращия застрахователно обезщетение за
страданията си е един от тези критерии. Нарастването на застрахователните лимити, на
което се позовава въззивният жалбоподател, не означава автоматично присъждане на
обезщетение от 200 000 лева при всеки случай на смърт без оглед на загиналия и
претендиращия обезщетение. Обезщетението отразява спецификите на конкретния случай.
Определеното по справедливост обезщетение от 100 000 лева представлява МРЗ за страната
за 2019 г. от 560 лева за 178, 5 месеца т.е. за почти петнадесет години.
По спорния въпрос за принос на пострадалата поради движение по пътното платно в
посоката на движение на ППС въззивният съд намира следното.
В константната си практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД Върховният
касационен съд последователно застъпва становището, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите за него вреди. За да е налице
съпричиняване по отношение на настъпилите вреди според смисъла на законовата
разпоредба е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с което същият
да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпване на
конкретното увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен
за съпричиняването, съответно за прилагане от съда на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
Тълкувана по правилата на граматическото и логическо тълкуване, нормата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза се установява, че на 17.11.2019 г. около 18.05 ч. В тъмната част на денонощието
по третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа в посока от с. Доганово към с.
Лесново в дясната си пътна лента със скорост около 50 км./ч. се движел лек автомобил
„Хюндай Матрикс“ с рег. № ***, управляван от Т. И. Н.. Платното за движение в този район
било двупосочно с обща широчина 7 м., без хоризонтална маркировка, прав, равнинен
продължително преди и след ПТП участък, без нарушения на повърхностния слой, сухо
асфалтовото покритие, нормална видимост. Вдясно и вляво на нивото на платното за
движение се намирали неоформени земно-каменисти банкети с широчина 1.00 до 1.5 м. В
зоната на ПТП не е имало действащи пътни знаци. Придвижвайки се по гореописания
начин, л. а. „Хюндай“ застигнал и ударил с челната си дясна част намиращата се в лентата
му за движение пешеходката Х. П. Х.. Към момента на удара пешеходката е била с гръб към
автомобила. Според показанията на водача на л.а. „Хюндай“ Т. Н. на мястото, на което е
станал ударът, няма банкет, след шосето започват храсти и трева.
По делото се установява, че пешеходката Х. Х. се е движила по пътното платно.
Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно, а според ал. 2 т. 1 пешеходците могат да се движат по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани. Съдът приема, че описаните в КСМАТЕ и в протокола
за оглед на местопроизшествие „неоформени земно-каменисти банкети“, като съобрази
показанията на св. Н., не представляват банкети по смисъла на ЗДвП. Движението попътно
на автомобилите е нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал.2 от ЗДвП и е в причинна
връзка с претърпения инцидент, тъй като ако се беше движила съобразно с изискванията на
3
закона, пострадалата би имала видимост към приближаващите я автомобили и би могла да
се предпази – в този смисъл е и заключението на КСАМЕ, поради което е основателно
възражението за принос. Съдът го определя на 1/5, тъй като ищцата е възрастна жена,
пешеходец и законът предписва засилена грижа, а „неоформените земно-каменисти
банкети“ не са могли да служат за движение от пешеходци. В този смисъл са основателни
оплакванията, че приетият от ОС С. принос от 50 % е завишен.
Определеното обезщетение от 100 000 лева следва да се намали с 20 000 лева и на
ищеца се дължи сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева.
По изложените съображения въззивната жалба на ищеца се явява частично основателна
и решението следва да бъде отменено в частта, в която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата между 40000 лв. и 80000 лв. и да бъде потвърдено в останалата част.
На ищеца следва да се присъди допълнително обезщетение от 40 000 (четиридесет хиляди)
лева със законната лихва от датата, определена от ОС С., срещу която във въззивната жалба
няма изложени доводи - 31.08.2021 г. до плащането на сумата.
С оглед променения изход на спора разноските за първата инстанция следва да се
преизчислят. Дължимият на адв. С. Н. хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАДв е 2212
лева. Следователно трябва да й се присъди разликата между 1106 лв. и 2212 лв., т.е.
1106лева. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК още 1600 лв. Дължимите от ищеца
разноски на ответното дружество за платен депозит и за юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска са 243 лева и решението следва да бъде отменено за
разликата между 243 и 324 лева.
За въззивната инстанция на адв. С. Н. следва да се присъди хонорар на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАДв в размер на 1576 лева (4730х40000/120000) лева.
ЗАД „Армеец“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт 800 лв. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В полза на ответника по жалбата
се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто лева).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 152 от 29.12.2022 г. на Софийски окръжен съд, IV
първоинстанционен търговски състав по т.д. 166/2021 г. в частта, в която е отхвърлен искът
на П. Х. П. срещу ЗАД „Армеец“ АД за разликата от присъдените 40 000 (четиридесет
хиляди) лева до 80 000 (осемдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на смъртта на майка му при ПТП от 17.11.2019 г. ведно със законната лихва от
31.08.2021 г. до плащането, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество разноски за разликата между 243 и 324 лева и вместо това
постановява
ОСЪЖДА основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „Армеец“ АД ЕИК ********* да заплати на
П. Х. П., ЕГН ********** допълнително обезщетение от 40 000 (четиридесет хиляди) лева
за неимуществени вреди от смъртта на майка му Х. П. Х. в резултат на пътен инцидент на
17.11.2019 г. със законната лихва от 31.08.2021 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД ЕИК ********* да заплати на адвокат С. Н. на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатски хонорар от 1106 лева за първата инстанция и
1576 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. Х. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ЗАД „Армеец“ АД
разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лева.
4
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Окръжен съд С. 1600 лв. за
първата инстанция и по сметка на Апелативен съд С. 800 лв. за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5