Р Е Ш Е Н И Е
16.02.2012 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД М., ІV – ти граждански състав, в закрито заседание от 02.02.2012
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Т.Ц. и с участието на прокурора .........................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 664 по описа за
2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 т. 6 ГПК, във
връзка с чл. 146 ал. 2 от Семейния кодекс.
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от
Семейния кодекс, във връзка с чл. 143 ал. 2 от СК.
Ищцата Т. А. Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, със
съгласието на своята майка С.Т. С. - Ц., от с. К., обл. М., твърди, че по
силата на решение № 250 от 2007 г. майка и има официален развод с А.Г.Ц.. Сумата
за издръжката на Т., е от 40.00 лв.
Моли съда да постанови решение, с което измени
размера на присъдената издръжка - да бъде увеличена, тъй като тази сума е
крайно недостатъчна за момиче на 14 години. Сумата от 100.00 лв. би била
достатъчна.
Ответникът А.Г.Ц.,xxx, представя такъв, взема
становище по иска и не прилага писмени доказателства.
Счита, че иска е допустим, но не отговаря на
изискванията на закона. Оспорва същия по размер и намира, че 100.00 лв. е висок
размер и издръжката е прекомерно завишена. Плащал е редовна такава на дъщеря си.
Образувал е дело за изменение на постановени по-рано мерки относно
упражняването на родителските права, издръжката, ползването на семейното жилище,
образувано в Районен съд М..
След като се е запознала с образуваното дело, бившата
му съпруга е образувала настоящето.
Признава иска до размер на 75 лв. и предлага в
тази насока споразумение, а над този размер, иска да бъде отхвърлен като
неоснователен. Прави искане за присъждане на разноски.
В случая не са налице критериите, при които следва
да бъде изменена издръжката.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено гражданско дело № 250
по описа за 2007 година на Районен съд М..
Съдът, след като съобрази доводите на страните,
доказателствата по делото и съгласно правилото на чл. 315 ГПК, намира за
установени следните обстоятелства:
Детето Т. А. Ц. е родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx,
от родители С.Т. С. – Ц. и А.Г.Ц., съгласно данните от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 296 от 30.05.1997 година на Община М..
Бракът между родителите и е прекратен с влязло
в сила решение по гражданско дело № 250 по описа за 2007 година на Районен съд М.
и родителските права по отношение на роденото от брака дете Т. са предоставени
за упражняване от майката, като е определен и режим на лични контакти с бащата.
Съдът е определил, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 40.00
лв. на С.Т., в качеството и на майка и законен представител на малолетното
тогава дете Т., считано от 01.05.2007 година, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.
От момента на постановяване на съдебното
решение с посочения размер на месечната издръжка, дължима от бащата за
малолетната му дъщеря до момента на подаването на настоящата искова молба е изминал
период от време повече от 4 години.
За учебната 2010/2011 година за детето Т. са
налице доказателства, че е записана в дневна форма на обучение в VІІ б клас на
СОУ Никола Йонков Вапцаров град Петрич, за което е представено и удостоверение.
При тази фактическа установеност и съобразно
приложимия закон, по свое убеждение, докладчика по делото достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на
издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя
в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени
от Семейния кодекс.
Съгласно чл. 150 СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, както по
настоящото дело се иска увеличението й. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в настоящото производство ищцата следваше, посредством
пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния
иск за увеличение размера на присъдената й издръжка. Тя е доказала и четирите
от предпоставките - че е дъщеря на С.Т. и А.Ц.; не е навършила пълнолетие, че
ответникът е неин родител и, че има съществено и трайно увеличение на нейните
нужди. По отношение наличието на третата предпоставка съдът счита, че следва да
се съобрази и с ППВС № 5/1970, като прави своя извод, че са настъпили изменения
в обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на издръжката и
са налице изменения и в социално-икономическия живот, които сочат на
непрекъснато увеличение на цените на стоките от първа необходимост, а така също
и на увеличение цените на услугите – от всякакъв характер, дори и медицинските.
Нуждите на детето и условията на живот са с траен и продължителен характер. През
изминалия период от повече от четири години детето е пораснало, и предвид
особеностите на възрастта му (когато много по-бързо нарастват обичайните
материални и духовните потребности на детето) и съобразно
социално-икономическата обстановка в страната, може да се направи обоснования
извод за трайно и съществено нарастване на потребностите на детето.
По делото не е доказана четвъртата
предпоставка, а именно възможността на ответника да дава издръжка на детето си
в претендирания размер, за релевантния период. Ищцата, не прояви процесуална
активност, не можа да се установи по безспорен и категоричен начин, че
ответникът е във възможност да дава претендираната издръжка. По делото не са
ангажирани никакви доказателства за неговата професия или квалификация, макар
че той самия взема становище по иска, признавайки го по основание, но не и по
размер.
Съдът намира, че възможностите на ответника да
дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, но и
основанието на иска. По такъв начин една от кумулативните предпоставки за
уважаване на исковата претенция, с правно основание чл. 143 ал. 2 СК, остана
частично недоказана. Не са представени доходите на майката на детето. В
настоящото производство не е достатъчно ангажирането единствено на
доказателства за размера на сегашната издръжка. Следва да се докажат
материалните възможности и на двамата родители, за да може да се направи
преценка налице ли е изменение на обстоятелствата от постановяване на досегашната
издръжка и да се определи делът на всеки от родителите на детето при определяне
на новата му издръжка.
Не се ангажираха доказателства в тежест на
ответника, за негово заболяване или затруднение за даването на месечната
издръжка, още повече че не са налице и други лица от същия ред – няма
доказателства в тази насока, на които той следва да заплаща такава. Ката се има
предвид възрастта му - 45 годишен мъж, здравословното му състояние, липсата на
други лица, към който е задължен, /синът е навършил пълнолетие/, то не може да
се приеме за релевантно обстоятелството да не реализира никакви доходи и не би
следвало да се уважи предявения иск в претендирания размер, още повече, че
предложението му е под мининума за месечна издръжка.
Най-сетне следва да се посочи доводът, че за
уважаване на претенцията единствено водещи са интересите на детето, съобразено
и с възможностите на майката, която е поела непосредствената грижа по
отглеждането и възпитанието и.
Съдът счита, че така изяснената фактическа
обстановка съставлява хипотезата на чл. 150 от СК и са налице условията за
промяна на размера на присъдената издръжка, по смисъла на този текст от Закона.
Обстоятелствата, които са били съобразени при определяне на предишния размер на
ежемесечната издръжка за детето Т., значително са променени, с оглед на това, че
през изтеклия период са изменени и социално-икономическите условия на живот, а
от друга страна, нуждите на Т. от елементи и средства за физическо и духовно
развитие през изтеклия период са завишени с оглед израстването и и понастоящем
може да се каже, че предходният размер от 40.00 лв. на ежемесечната издръжка е
недостатъчен, а нуждите на детето биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна
издръжка в размер на 200.00 лв. Задължение обаче и на двамата родители е да се
грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, техните нараснали нужди
и потребности, вследствие на промените във възрастта им и в социално-
икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от двамата родители.
При съблюдаване изискванията на чл. 143, ал. 1
от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на
родителя и съгласно разпоредбите на Семейния кодекс, размерът на издръжката на
ненавършили пълнолетие деца се определя в абсолютно число, като минималният
такъв е една четвърт от минималната работна заплата, определена за страната, която
към настоящия момент е от 270.00 лв. лв. и претендираното увеличение очевидно
не надхвърля тези граници. Досежно възможностите на бащата да дава издръжка в
искания размер от 100.00 лв. без особени затруднения, съдът намира по отношение
на ответника, за който не можа да се установи какви и доколко реализира доходи
над средните за страната и няма задължения за издръжка към други деца, то за
четиринадесетгодишната му дъщеря Т. е напълно по неговите сили да изплаща сума
от 100.00 лв. месечно, която не би сериозно го затруднила, а от друга страна, остатъкът
от 100.00 лв. до необходимия за издръжката на това дете общ размер от 200.00 лв.
може без никакви затруднения да се поеме от майката, ведно с грижите по
непосредственото и отглеждане и възпитание.
Мотивиран така, съдът следва да уважи главния
иск и да увеличи размера на присъдената ежемесечна издръжка за детето Т. със 60.00
лв., като осъди баща й да й заплаща със съгласието на нейната майка и законна
представителка сумата от 100.00 лв. ежемесечно, считано от датата на завеждане
на иска - 23.11.2011 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на
размера. /Направеното допълнение към исковата молба от С.Т. С. – Ц. да се
изчисли със задна дата по години и месеци от момента на определяне на
първоначалната издръжка, съобразена с минималната заплата за 2007 година е
недопустимо като претенция, тъй като не е предвиден процесуален ред за това, още
повече, че при вече определен размер на месечна издръжка, начина за нейното
изменяване е единствено чрез предявяване на иск пред компетентен съд. /
С оглед на тези обстоятелства и при
установеното приложно поле на чл. 150 от СК, ответникът трябва да заплати
държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежи на новоопределения
размер ежемесечна издръжка, която държавна такса, изчислена, е в размер на 144.00
лв., вносими по сметка на Районен съд М..
Съдът следва да допусне предварително
изпълнение на настоящото решение в частта му за присъдената издръжка.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 315
от ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
Изменява
размера на постановената с Решение от 16.08.2007 г. по гражданско дело №
250/2007 г. по описа на Районен Съд М. ежемесечна издръжка за Т. А. Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,
като я завишава от 40.00 лв. (четиридесет лева), на 100.00 лв. (Сто лева), поради
което,
ОСЪЖДА А.Г.Ц., ЕГН
xxxxxxxxxx,xxx 61, ДА ЗАПЛАЩА на Т. А. Ц., xxxxxxxxxx, със съгласието на
нейната майка и законен представител С.Т. С. – Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 25А, ежемесечна
издръжка в размер на 100.00 лв. (Сто лева), считано от 23.11.2011 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи
прекратяване на плащанията или промяна на размера.
ОСЪЖДА А.Г.Ц., ЕГН
xxxxxxxxxx,xxx 61, да заплати по сметка на Районен съд М. държавна такса в
размер на 144.00 лв. за уважения размер на иска и 5.00 лв. за служебно издаване
на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд М., считано
от 16.02.2012 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: