Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1421
гр. Пловдив, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VІII граждански състав в
публичното заседание на 06.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1849 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 23907/08.08.2017г. от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД чрез юрисконсулт И. Д.
против решение № 2722/01.07.2019г., постановено по гр. д. № 3092 по описа за
2019г. на Пловдивски районен съд, XV гр.
състав, с което се признава за установено по отношение на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, че Й.И.Г., ЕГН **********, не дължи поради изтекла
погасителна давност сумата от 559, 90 лева – главница, представляваща стойност
на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009г. – 31.07.2011г.,
сумата от 94, 49 лева – лихва за забава за периода 01.12.2009г. – 21.05.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2012г. до
окончателното изплащане, по издаден изпълнителен лист от 16.12.2013г. по ч. гр.
д. № 7992/2012г. на ПРС, XVI гр. с-в,
както и сумата от 325 лева – разноски по гр. д. № 12436/2012г. на ПРС, XVII гр. с-в и сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство по издаден на 23.01.2014г.
изпълнителен лист.С решението се осъжда „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Й.И.Г., ЕГН ********** направените по делото разноски,
както следва: сумата от 50 лева ДТ за образуване на делото и сумата от 24 лева
– такса за препис на изпълнително дело № 7209/2017г. по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег. № 824, както и да заплати на адвокат Е.Г.И. адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищцата Й.И.Г. безплатно представителство по
делото в размер на 314 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства, относимата нормативна уредба и утвърдената съдебна
практика.Оспорва се извода на съда, че процесното вземане се погасява с
кратката тригодишна давност.Оспорва се и извода на съда, че датата на налагане
на възбрана по изпълнително дело № 4700/2017г. по описа на ЧСИ Павлов /изп.
дело № 625/2010г. по описа на ЧСИ В. Апостолов/ на 23.12.2010г. е последното
валидно изпълнително действие и към 23.12.2012г. делото се е прекратило ex lege, а към
датата на подаване на исковата молба на 22.02.2019г. тригодишната давност е
била изтекла.Действително с разпореждане на ЧСИ от 04.09.2015г. изпълнително
дело № 7209/2017г. по описа на ЧСИ Павлов /изп. дело № 62/2014г. по описа на
ЧСИ В. Апостолов/ било присъединено към изпълнително дело № 4700/2017г. по
описа на ЧСИ Павлов /изп. дело № 625/2010г. по описа на ЧСИ В. Апостолов/, но
едва след тази дата валидните изпълнителни действия по всяко едно от присъединените
дела ползвало и другото дело и било действие, годно да прекъсне давността,
както и срока по чл. 422, ал. 1, т. 8 от ГПК и по двете изпълнителни дела.Изп.
дело № 7209/2017г. по описа на ЧСИ Павлов /изп. дело 62/2014г. по описа на ЧСИ
В. Апостолов/ било образувано по молба от 07.02.2014г., с която било извършено
и възлагане по см. на чл. 18 от ЗЧСИ, като след образуването на изпълнителното
дело били предприети редица изпълнителни действия, с всяко от които била
прекъсвана течащата погасителна давност и съответно срока по чл. 433, ал.1, т.
8 от ГПК.Поддържа се, че в случая няма период на бездействие, продължил повече
от две години и хипотезата на чл. 433, т. 8 от ГПК не е осъществена.Моли се за
отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено ново, с което
иска да бъде отхвърлен.Претендират се съдебни разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да се остави без
уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.Претендират се разноски.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено по отношение на ищеца, че не дължи на ответното
дружество сумата от 559, 90 лева главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. ***, за
периода от 01.10.2009г. до 31.07.2011г.; сумата от 94, 49 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.12.2009г. до
21.05.2012г., законна лихва върху главницата, считано от 22.05.2012г. до
пълното й изплащане, както и сумата от 125 лева, представляваща деловодни разноски,
както и сумите от 325 лева разноски в производството по гр. д. № 12436/2012г.
по описа на РС Пловдив и сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство,
като погасени по давност.
Твърденията в
исковата молба са, че въз основа на подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК било образувано ч. гр. д. № 7992/2012г. по описа на Районен съд Пловдив, по
което била издадена заповед за изпълнение за сумата от 559, 90 лева главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в гр. П., бул. *** за периода от 01.10.2009г. до 31.07.2011г.,
сумата от 94, 49 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 01.12.2009г. до 21.05.2012г., законна лихва върху
главницата, считано от 22.05.2012г. до пълното й изплащане, както и сумата от
125 лева, представляваща деловодни разноски, включващи платена ДТ в размер на
25 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.След подадено възражение по
чл. 414 от ГПК било образувано гр. д. № 12436/2012г. по описа на РС Пловдив, по
което с решение № 2624/18.06.2013г. ищцата по настоящето дело, била осъдена да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД претендираните суми, както и още 325
лева разноски за исковото производство и сумата от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.Въз основа на издадения изпълнителен лист по делото било
образувано изп. дело № 62/2014г. по
описа на ЧСИ Величко Апостолов, което изпълнително дело било продължено от ЧСИ
Константин Павлов, с рег. № 824 на КЧСИ под № 7209/2017г.Ищцата счита, че не
дължи сумите, предмет на принудително изпълнение, поради погасяването на
вземането по давност.
С писмения
отговор по чл. 131 от ГПК предявеният иск е оспорен.Посочено е, че с молбата за
образуване на изпълнително дело е направено и искане за пристъпване към
изпълнение с всички предвидени в ГПК
способи, ведно с възлагане по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител,
да предприема всички необходими и възможни изпълнителни действия с оглед
събиране на вземането.След образуване на изпълнителното дело били предприети
редица изпълнителни действия, с всяко от които
била прекъсвана течащата погасителна давност, съответно бил прекъсван
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При
постановяване на обжалваното решение районният съд е приел след анализ на
събраните доказателства в производството, че ответникът е образувал срещу
длъжника няколко изпълнителни дела, които са присъединявани едно към друго,
преминавали са през различни ЧСИ и т. н., но релевантните за делото действия,
които следва да се обсъдят, са били по най-старото изпълнително дело - №
625/2010г. на ЧСИ Величко Апостолов.По това дело са извършени редица справки и
информация за проучването на длъжника, връчена ПДИ до лицето, но тези
обстоятелства не водят до прекъсване на давността, защото липсват реални
изпълнителни действия, които да са насочени към приложение на определен
изпълнителен способ.С молбите на взискателя за присъединяване на другите изпълнителни
дела, които са уважени от ЧСИ, давността също не се прекъсва, защото всички изпълнителни
дела, чието присъединяване се е иска, са били образувани срещу един и същи
длъжник, поради което и в тази хипотеза не може да се приеме, че молбата за
присъединяване на другите дела представлява валидно изпълнително действие,
прекъсващо давността.По дело обаче е налице валидно изпълнително действие –
налагане на възбрана на недвижим имот на длъжника на 23.12.2010г., като молбата
на взискателя за следващото изпълнително действие – опис на движими вещи в дома
на длъжника е от 06.11.2015г.По смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона, когато в продължение на две
години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и в
настоящия случай решаващият съд е приел, че изпълнителният процес е бил
прекратен ex lege две години след датата на налагане на възбраната, или на
23.12.2012г.Всички други извършени последващи действия са напълно ирелевантни,
защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което
те са нищожни и не могат да породят своите последици.По тези съображения
районният съд е намерил, че към датата на предявяване на исковата молба –
22.02.2019г. тригодишната погасителна давност, считано от налагане на
възбраната, е била изтекла, като извършените след перемпцията действия по
изпълнението, не могат да породят правен ефект.При това положение според
районния съд, при предявяването на иска вземането за главница вече е било
погасено, а съобразно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ във вр. с чл. 119 от ЗЗД,
с погасяването на главното вземане, са се погасили и произтичащите от него
акцесорни вземания – за лихви и разноски.
Направените
изводи от районния съд не се споделят от настоящия съдебен състав.Предмет на
настоящето дело е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на
вземане, претендирано от ответника, който е основан на твърдение за погасяване
по давност и е свързан с перемпцията на образувания изпълнителен процес по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което следва да се има предвид тълкуването,
дадено в практиката на ВКС за действието по време на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.По този въпрос е постановено решение № 170 от 17.09.2018г. по гр. д. №
2383/2017г., IV г. о. на ВКС за това, от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.В
тази насока е посочено, че установеното с новото Тълкувателно решение тълкуване
на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то
е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът
е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент.В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
които е било действащо към момента на настъпването на последиците.В противен
случай ще се придаде същинско обратно действие на новото Тълкувателно решение,
което е недопустимо и съгласно чл. 14 от ЗНА се предвижда само по изключение и
то въз основа на изрична разпоредба за това.В някои случаи прилагането на
новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от
страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се
прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР.Такъв е именно случаят, предмет
на разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като по време на изпълнителното производство давност на тече.С т. 10
от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
обаче, е дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.Прилагането на даденото с
посоченото тълк. решение тълкуване за период преди постановяването му, би имало
за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет
на изпълнително производство, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок.С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата, преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа
на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент ППВС.Поради това даденото с отмененото тълкувателно
ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото
Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.Следователно
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 282013г.
на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. пораджа действие от датата на
обявяването на Тълкувателното решение и даденото с него разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства.
В настоящия
случай предмет на делото е вземане, за което е издаден изпълнителен лист от
16.12.2013г. по ч. гр. д. № 7992/2012г. по описа на РС Пловдив, след
установяване съществуването му по исков ред с влязло в сила решение по гр. д. №
12436/2012г. по описа на Районен съд Пловдив и изпълнителен лист от
23.01.2014г., издаден по същото гражданско дело за направените разноски в
производството.Въз основа на издадените изпълнителни листове е образувано
изпълнително производство по молба на кредитора от 07.02.2014г. по време на
действие на ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнително
производство прекъсва давността и по време на същото давност на тече.Към датата
на присъединяване на образуваното изп. дело № 62/2014г. към изп. дело № 625/2010г.
по описа на ЧСИ Величко Апостолов, давност също не е текла.Такава е започнала да
тече от обявяването на ТР № 2 от 26.06.2015г., като е била прекъсната с оглед
направено искане от взискателя за предприемане на конкретно изпълнително
действие срещу длъжника – насрочване на опис на движимите вещи, намиращи се в
дома му в гр. П., бул. *** /молба вх. № 13870/06.11.2015г., подадена по
изпълнително дело № 625/2010г./ и предприемане на действия от ЧСИ в тази
насока.С протокол вх. № 5724/31.01.2016г. на основание заповед на министъра на
правосъдието № СД-04-7/08.01.2016г., ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег. № 826, с район
на действие ОС Пловдив, е приел изпълнително дело № 20148270400062 по описа на
ЧСИ Величко Апостолов.Взискателят е подал молба вх. № 15445/30.09.2016г. по
новообразуваното изп. дело № 5314/2016г. по описа на ЧСИ Ангелаков, за
извършване на проверка на гражданското и имущественото състояние на длъжника и
в случай, че същият притежава секвестируемо имущество, да се пристъпи към
изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, вкл. и чрез изпълнение върху
притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети
лица.С протокол вх. № 53842/08.07.2017г. на основание заповед №
СД-04-57/30.06.2017г. на Министъра на правосъдието, изпълнително дело №
20148270400062 по описа на ЧСИ Величко Апостолов, с рег. № 827, е прието от ЧСИ
Константин Павлов, с рег. № 824, с район на действие ОС Пловдив, като е
продължило в служебния му архив под № 20178240407209.Взискателят е подал молба
вх. № 14217/23.02.2018г., с която е поискал да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.С разпореждане на
ЧСИ Константин Павлов от 28.03.2018г. е насрочен за 19.04.2018г. опис на
движимите вещи, собственост на длъжника Й.И.Г., находящи се на адреса й в гр.
П., бул. ***, който не се е състоял.С разпореждане от 13.12.2018г. на ЧСИ
Константин Павлов отново е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за
21.01.2019г.Със запорно съобщение изх. № 18026/21.02.2019г. е наложен запор на
банковата сметка на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.Със запорно
съобщение изх. № 18036/21.02.2019г. е наложен запор и върху трудовото
възнаграждение на длъжника, изплащано от работодателя Многопрофилна болница за
активно лечение „Св. Мина – Пловдив“ ЕООД.
При тези данни
настоящият състав на съда намира, че взискателят е имал активно поведение, като
е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, като предприетите впоследствие
изпълнителни действия от ЧСИ Константин Павлов, са в изпълнение на своевременно
направено искане от взискателя, което е елемент от фактическия състав, обуслявящ
прекъсването на давността.Поради това в случая не е налице и хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.Освен това съществуването на процесното вземане е
установено със съдебно решение, поради което съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение
неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 150 лева и направените разноски за въззивното
производство – 25 лв. ДТ и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2722
от 01.07.2019г., постановено по гр. д. № 3092 по описа за 2019г. на Пловдивски
районен съд, XVI
гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Й.И.Г., ЕГН ********** *** за признаване за установено, че
същата не дължи на ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
поради изтекла погасителна давност, сумата от 559, 90 лева – главница,
представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2009г. – 31.07.2011г., сумата от 94, 49 лева – лихва за забава за
периода 01.12.2009г. – 21.05.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.05.2012г. до окончателното изплащане, по издаден
изпълнителен лист от 16.12.2013г. по ч. гр. д. № 7992/2012г. на ПРС, XVI гр. с-в, както и сумата от 325 лева – разноски по гр. д. №
12436/2012г. на ПРС, XVII гр. с-в и
сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, по издаден на 23.01.2014г. изпълнителен лист, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.И.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 150 лева - разноски за първата
инстанция и сумата от 175 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: