ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№194/16.04.2020
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 129/2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.407 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц.Б.И., чрез процесуален представител адв. Б.
*** против разпореждане № 252/10.10.2019г., постановено по в.гр.д. № 206/2019г.
на ОС – Търговище за издаване на изпълнителни листи относно присъдени в полза
на адв. С.И. и И.С.П. съдебни разноски.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Твърди се, че въззивното решение не е влязло в сила, същото има
конститутивен характер, а не е осъдително решение по см. на чл.404 т.1 ГПК,
поради което и не съставлява изпълнително основание. Излагат се и доводи, че в
частта му за разноските същото има характер на определение, което не е влязло в
сила и не подлежи на принудително изпълнение. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на разпореждането и отхвърляне на молбата на
насрещната страна за издаване на изпълнителен лист. Претендират се и
направените за настоящото производство разноски.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – И.С.П..
Частната жалба е депозирана в срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
С решението си от 30.09.2019г.,
постановено по в.гр.д. № 206/2019г. ОС – Търговище, в качеството му на въззивна
инстанция е потвърдил обжалваното пред него решение на ТРС по гр.д. №
224/2017г., с което е бил уважен предявен против жалбоподателката и А.П. иск с
правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и същите са осъдени да заплатят разноски за
първата инстанция в размер на 365 лева. Със същото решение въззивният съд е
осъдил Ц.И. да заплати на адв.С.И., процесуален представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.38 ЗА.
Въззивното решение не е влязло в сила поради
обжалването му с касационна жалба и производството по която е висящо.
По повод депозирана молба от адв.С.И., с
обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 252/10.10.2019г.
въззивният съд е разпоредил да се издадат изпълнителни листи срещу Ц.И. за
присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. и срещу
жалбоподателката и ответника А.П. за присъдените в полза на И.П. разноски пред
районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 т.1 ГПК
на принудително изпълнение подлежат както влезлите в сила съдебни актове, така
и невлезлите в сила осъдителни решения на въззивния съд. Решението на съда за
разноските, по своята същност има характер на определение, поради което не е
изпълнително основание в хипотезата на невлязло в сила въззивно решение, без
значение дали същото е осъдително или конститутивно. Това е относимо и към
присъдените с първоинстанционното решение разноски, независимо от факта, че същото
е потвърдено от по-горестоящия съд, доколкото същите са обусловени от
разрешаването на спора по същество с влязъл в сила съдебен акт, т.е. от
влизането в сила на въззивното решение.
Ето защо, към датата на постановяване на
обжалваното разпореждане липсва годно изпълнително основание относно дължимите
от жалбоподателката в полза на адв. И. и И.П. разноски, както за въззивното
производство, така и за производството пред ТРС, поради което и молбата за
издаване на изпълнителен лист за същите е неоснователна. Като е приел
обратното, окръжният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде отменен, но само по отношение на издадените изпълнителни листи
срещу жалбоподателката. Ответникът А.П. не е упражнил правото си на жалба по
издадения срещу него изпълнителен лист за следващата му се част от разноските
за първоинстанционното производство, поради което и разпореждането за издадения
срещу него изпълнителен лист е влязло в сила.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане
ответната страна дължи на жалбоподателката направените от нея разноски в
настоящото производство в размер на 215 лева /заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ разпореждане №
252/10.10.2019г., постановено по в.гр.д. № 206/2019г. на ОС – Търговище в
частта, в която е постановено издаването на изпълнителни листи срещу Ц.Б.И. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на адв. С.И., лично и като пълномощник на И.С.П. за издаване на
изпълнителни листи срещу Ц.Б.И. относно присъдените и дължими от нея съдебни
разноски за производствата пред РС – Търговище и ОС - Търговище.
ОБЕЗСИЛВА издадените въз
основа на разпореждане № 252/10.10.2019г., постановено по в.гр.д. № 206/2019г.
на ОС – Търговище срещу Ц.Б.И. изпълнителни листи.
ОСЪЖДА И.С.П., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Б.И.,
ЕГН ********** сумата от 215 /двеста и петнадесет/ лева, представляваща
направени разноски за производството пред АпС – Варна, на основание чл.78 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.