Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
гр. Ловеч, 09.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на девети октомври две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело № 144/2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подаден протест на Окръжна прокуратура Ловеч срещу
Удостоверение за въвеждане в експлоатация
(УВЕ) № 4/29.02.2012 г на строеж „Техническо
помещение за изнесен нагревател към съществуваща ретификационна
колона”, издадено от Главния архитект на община Луковит, област Ловеч с искане
за обявяване на същото за нищожно, поради липса на материална компетентност на
издателя му. Изложените
доводи са, че съгласно действащата нормативна база към момента на издаване на
посоченото УВЕ въпросния обект е следвало да бъде квалифициран като строеж от
първа категория, поради което УВЕ е следвало да бъде издадено не от Главния
архитект на община Луковит, а от Началника на ДНСК или упълномощено от него
длъжностно лице.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч поддържа подадения протест.
Ответникът по делото – Главният архитект на община
Луковит чрез пълномощник оспорва протеста в съдебно заседание. Счита, че същият
е недопустим, алтернативно е неоснователен. Претендира присъждане на
направените разноски.
Заинтересованата страна „Полихим-СС” ЕООД
гр. София в съдебно заседание чрез управителят на търговското дружество и пълномощник
изразява становище за недопустимост на протеста, тъй като УВЕ не е индивидуален
административен акт (ИАА). Счита, че ако се разгледа по същество протеста, той
следва да бъде оставен без уважение. Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна Кметът на община Луковит –
редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав намира
подадения протест за процесуално допустим.
УВЕ е ИАА по
силата на чл. 214 т.1 и 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 215 ал.1 ЗУТ, този
акт подлежи на обжалване по съдебен ред пред административните съдилища. Актовете
по устройство на територията, издавани от Главния архитект, които не подлежат
на обжалване директно пред съда са изброени изчерпателно в чл. 216 т.1 и 2 ЗУТ.
УВЕ не е сред тях и подлежи на съдебен контрол по реда на чл.215 ал.1 от същия
закон. В този смисъл е и Определение №
9608/30.08.2016 г. на Върховния административен съд (ВАС) , постановено
по адм.д. № 6969/2016 г., както и постановеното по настоящото дело Определение
№ 7955/29.06.2016 г. на ВАС по адм. дело № 7260/2016 г.
В съответствие с чл.235 ал.2 от АПК съдът е
длъжен да съобрази указанията на ВАС по тълкуване и прилагане на закона, които
са дадени с посоченото определение, защото те са задължителни при разглеждането
на делото.
В чл.215 ал.3 от ЗУТ е регламентирано, че
Прокурорът може да подава протести относно законосъобразността на подлежащите
на обжалване актове. Протеста е
подаден от Прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч. Същият е упражнил признато от
закона право да иска прогласяване на нищожност на издадения административен
акт.
При липсата на изрична
разпоредба в специалния закон относно прогласяване нищожността на издадените
административни актове по ЗУТ, на основание препращащата норма на чл.219 ал.1
от ЗУТ, субсидиарно приложими към спорното
правоотношение са общите разпоредби от АПК.
Съгласно чл. 149 ал.5 от АПК, административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Настоящият случай е такъв и затова
протеста е процесуално допустим с оглед кумулативното наличие на
обсъдените положителни процесуални предпоставки., затова твърденията на
ответника и на заинтересованата страна за недопустимост на протеста са неоснователни .
Характера
на спора обуславя и специфика при
проверката на УВЕ № 4/29.02.2012 г. на
строеж „Техническо помещение за изнесен нагревател към съществуваща ретификационна колона”. Тя следва
да обхване само пороците, водещи до
изключително тежък порок на акта, който е от естество да доведе до липса на
каквито и да е валидни правни последици от издаването му.
Не е спорно между страните, а и се
установява от доказателствата по делото,
че производствената база на заинтересованата страна „Полихим
- СС“ ЕООД е разположена в урегулиран поземлен имот (УПИ)VI, УПИ II и
УПИ XII, кв.233, гр.Луковит.
Със
Заповед № 211/07.07.2011 г. на Кмета на Община Луковит е одобрено изменение на Подробен
устройствен план (ПУП) - План за
регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ VI, кв.233, гр.Луковит, отреден „За
производствени и обществено обслужващи дейности“ и УПИ XII, кв.233, гр.Луковит,
отреден „За производствени нужди“, като се обособява един УПИ VI, отреден „За
производствени нужди“.
Със Заповед № 342/23.06.2014 г. на Кмета на
Община Луковит е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ, в обхват УПИ VI, кв.233,
гр.Луковит, отреден „За производствени нужди“ и УПИ XV, кв.233, гр.Луковит,
отреден „За спортна площадка“, с цел обединяване на двата имота в един УПИ VI,
отреден „За производствени нужди“.
УПИ
VI в квартал 233 от гр.*** на ул. ***, съставляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор
44327.502.9809 по кадастралната карта (КК) , е
собственост на „Полихим - СС“ ЕООД, ЕИК-*********,
според Нотариален акт № 181, том I, дело №155/2010 г. по описа на Служба по
вписванията - Луковит, Договор за
покупко-продажба на имот частна общинска собственост от 03.05.2011 г., вписан
на 04.05.2011 г. под № 82, том ІІ в CB-Луковит и Договор за покупко-продажба на имот частна
общинска собственост от 03.02.2013 г., вписан на същата дата под № 132, том 21,
в СВ-Луковит.
УПИ XI, кв.233, гр.***, който е отреден за „Производствени и обществени
обслужващи дейности“, ул. ***, ПИ с
идентификатор 44327.502.2864 по КК, е собственост на „Полихим
- СС“ ЕООД, за което се легитимира с Нотариален акт №
181, том I, дело № 155/2010 г. по описа на СВ-Луковит.
УПИ II, кв.233, гр.Луковит, отреден за
„Производствени и обществени обслужващи дейности“, ул.***, ПИ с идентификатор 44327.502.2863 по КК, е
собственост на „Полихим - СС“ ЕООД, съгласно
Нотариален акт № 181, том I, дело № 155/2010 г. по описа на СВ-Луковит.
Производствената
и търговска дейност на „Полихим - СС“ ЕООД в
гр.Луковит се осъществява въз основа на няколко въведени в експлоатация обекти,
сред които е и „Техническо помещение за изнесен нагревател към съществуваща ретификационна колона“, намиращ се в УПИ VI с идентификатор
44327.502.9781 по КК на гр. Луковит, сграда с идентификатор 44327.502.987.4 в
кв. 233 с административен адрес гр.***. За
този обект Главният архитект на Община Луковит е одобрил инвестиционен проект №
38/11.08.2011 г. и е издал Разрешение за строеж № 36/11.08.2011 г., влязло в
сила на 23.08.2011 г., в което строежа е бил квалифициран като такъв от пета категория.
Със заявление с вх. № 02-978 от
24.02.2012 г. „Полихим - СС“ ЕООД - гр.
София е поискало от Главния архитект на община Луковит да бъде регистриран
строежа и да бъде издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация.
Въз основа на заявлението и на основание чл. 177, ал.3
от ЗУТ Главният архитект на община Луковит е издал УВЕ № 4/29.02.2012 г. за
този строеж, което е предмет на настоящото дело.
С комплексно разрешително № 440-НО/2012 г., издадено
от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда на Полихим - СС“ ЕООД гр. София е разрешено експлоатация на
инсталация и съоръжения за промишлена дейност по приложение № 4 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС) – инсталация за регенериране на отработени масла в
количество над 10 тона на денонощие, изпълняваща дейност, съгласно т.5.1,
т.5.1.2 „г” от Приложение № 4 на ЗООС на площадка в гр.***.
За изясняване на делото от фактическа страна е
допусната комплексна съдебно-техническа експертиза с вещи лица архитект и
инженер-химик.
Според заключението на вещите лица строежа „Техническо
помещение за изнесен нагревател към съществуваща ретификационна
колона“ представлява пристройка към основното производствено помещение със
застроена площ от 78.75 кв.м., в което е настанена ретификационна
колона със съпътстващи инсталации и мрежа. В пристройката са разположени
изнесени нагреватели към съществуващата ретификационна
колона. Изнасянето им е наложено за изолиране на генерираната при тяхната
работа паразитна топлина от основното производствено помещение. За избягване на
високи шумови натоварвания е направена надстройка на основното помещение, с
което са изнесени вакуумните помпи. Вещите лица са приели, че строежът е пета
категория, а проектната документация е в обем и съдържание, съответстващ на
изискванията на Наредба № 4.
При разпита им
в съдебно заседание вещите лица поддържат заключението. То е оспорено от
представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, но не е направено искане за
повторна или допълнителна експертиза. Останалите страни по делото са приели
заключението без възражения.
Съдът кредитира представеното заключение, защото го
намира за професионално и обективно, а освен това то не противоречи на
останалите доказателства по делото.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Основният спор по делото е от коя категория е процесния строеж, което има значение за определяне на
компетентния административен орган, който следва да издаде УВЕ.
В АПК
не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове. В теорията и съдебната практика е възприето схващането, че такива са
петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. В мотивите на ТР № 5/20.07.2010 г. на Общото събрание
на колегиите на ВАС е прието, че един административен акт е нищожен, когато е
засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично изисквани от закона
условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое
от нормативно установените изисквания за законност на административните актове
- изброени съответно пет порока в чл. 146 АПК.
Нищожен
е този ИАА, който е засегнат от толкова
съществен порок, че от момента на издаването му той не поражда правните
последици към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на ИАА. Само в чл. 173 ал. 2 от АПК са указани правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. Компетентността е определената от държавата за съответния неин орган публична управленска функция и предоставената му власт - правата и задълженията, чрез която тази функция следва да се осъществява.
Съгласно чл. 178, ал.1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177.
Според чл. 177 ал. 2 от ЗУТ в редакцията му към датата на издаване на УВЕ - 29.02.2012 г. строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В чл. 177, ал.3 от ЗУТ е регламентирано, че строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на УВЕ от органа, издал разрешителното за строеж.
Безспорно се установява от заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-техническа експертиза, че строежът, предмет на настоящото дело е от пета категория. За него има издадено разрешение за строеж от Главния архитект на община Луковит. В съответствие с чл. 177, ал.3 от ЗУТ именно той е компетентният административен орган за издаване на УВЕ на този строеж.
Порок на ИАА по отношение на неговата форма е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма, поради което не е налице порок във формата на УВЕ.
В
правната доктрина е прието, че нарушението на административно производствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта, т.е. ако не беше
допуснато, би могло да се стигне до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. В случая не са налице доказателства за наличието
на подобен порок.
Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали случаи - до неговата унищожаемост. В случая съдът не констатира нарушение на материалния закон. Категорично се установява от заключението на вещите лица, че проектната документация е в обем и съдържание, съответен на изискванията на издадената от Министъра на регионалното развитие и благоустройството Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,обн. в ДВ бр.51/05.06.2001г. и същата е изпълнена на добро техническо ниво.
Съдът не констатира несъответствие на протестирания административен акт с целта на закона.
Предвид изложеното се налага извод, че издадено УВЕ не е нищожен административен акт, поради което подадения протест на Окръжна прокуратура Ловеч е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на производството следва да бъдат уважени исканията на ответника и заинтересованата страна за присъждане на направените разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 и чл. 143, ал.4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна прокуратура Ловеч срещу Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 4/29.02.2012 г
на строеж „Техническо помещение за изнесен нагревател към съществуваща ректификационна колона”, издадено от Главния архитект на
община Луковит.
ОСЪЖДА
Окръжна прокуратура Ловеч да заплати на община Луковит направените по делото
разноски в размер на общо 670 (шестотин и
седемдесет лева), от които
600 (шестотин) лева адвокатско възнаграждение съгласно представения
Договор за правна защита и съдействие от 22.05.2017 г. и 70 (седемдесет)
лева депозит за вещи лица по допуснатата комплексна съдебна експертиза.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура
Ловеч да заплати на „Полихим-СС”
ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица”, ул.”Дедеагач” № 17, ат.12, ап. 45 с ЕИК *********,
представлявано от управител Силвия Иванова Стефанова сумата от 600 (шестотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 21.11.2016 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено и съответно протестирано
в едномесечен срок от датата на постановяването му съгласно чл. 211, ал.2 от АПК.
Препис
от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: