№ 266
гр. Бургас, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20242120204648 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на З. С. Ж., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. *, община Камено, ул. „*“ № 6, против
Наказателно постановление № 24-3292-000368 от 18.10.2024г. на Началник
Сектор в ОДМВР - Бургас, РУ 04 Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на
издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.
В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Х. К. от БАК,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, ведно с присъждане на
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на 05.11.2024г., видно от
разписката към същото), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване административен акт, поради което същата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като след
1
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 27.05.2024г. между *, * и * (като продавачи) и жалбоподателя З. С. Ж.
(като купувач) бил сключен Договор за покупко-продажба на МПС с предмет
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с peг. номер *. Нотариалната
заверка на подписите на страните по договора била извършена от З.на * –
помощник - нотариус по заместване на нотариус *, рег. № 409 на НК, с район
на действие – Бургаски районен съд.
На 25.08.2024г. в 08:24 часа, в община Бургас, на път ВТОРИ КЛАС №
Път без номер (на КПП Нафта Трейдинг), служители на ОДМВР – Бургас,
сред които свидетелят Т. Й. К., спрели за проверка водача на лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с peг. номер *, който се движел в посока ж.к.
„Меден рудник“. Установено било, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя З. С. Ж.. След извършена справка с техническо средство РСОД
и ОДЧ било установено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 29.07.2024г.
Не е спорно между страните, а и от приложения по делото препис от
Договор за покупко-продажба на МПС от 27.05.2024г. се установява, че към
датата на проверката – 25.08.2024г. процесният автомобил е бил собственост
на жалбоподателя З. С. Ж..
За констатираното на място от свидетеля Т. Й. К. бил съставил АУАН бл.
№ 1187305 от 25.08.2024г. Актът бил предявен на нарушителя, който с
подписа си удостоверил, че е запознат със съдържанието му и няма
възражения.
Преписката била изпратена в Районна прокуратура - Бургас, като с
постановление от 04.10.2024г. прокурор при БРП постановил отказ да се
образува досъдебно производство, след което материалите били върнати
отново в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Бургас.
Въз основа на горецитираното постановление на прокурор при БРП
било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът
кредитира изцяло.
От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП за констатациите в него, се установява, че на 25.08.2024г. в 08:24 часа, в
община Бургас, на път ВТОРИ КЛАС № Път без номер (на КПП Нафта
Трейдинг) в посока ж.к. „Меден рудник“ , жалбоподателят З. С. Ж. управлявал
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с peг. номер *, като
последният бил със служебно прекратена регистрация, считано от
2
29.07.2024г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП – поради прехвърляне на
собствеността и неизпълнение от страна на новия собственик на задължението
му да пререгистрира превозното средство.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник Сектор в ОДМВР – Бургас, РУ 04 Бургас. АУАН също е съставен от
компетентен орган – полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор
„охранителна полиция“, оправомощен със Заповед № 251з 2617/14.05.2024г.
на Директора на ОД на МВР-Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения
шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
В тази връзка и предвид направеното възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя в този смисъл следва да се посочи, че липсата
на подпис на нарушителя в разписката за това, че е получил препис от акта и
че е уведомен, че в 7 дневен срок може да направи допълнителни обяснения
или възражения, действително е пропуск на актосъставителя и може да се
разглежда като нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, но няма
характера на съществено такова, което да обуслови отмяна на издаденото НП
на това основание (още повече, че НП в конкретния случай е издадено въз
основа на прокурорско постановление от 04.10.2024г., с което прокурор при
БРП е постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая).
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя (с
изключение на хипотезата по ал.2, която в случая не е налице), а съгласно чл.
43, ал.1 от същия закон, след съставянето му актът следва да бъде предявен на
нарушителя за да се запознае със съдържанието му и да го подпише,
респективно, съгл. ал. 4 на чл. 43 от ЗАНН, когато актът е съставен в
отсъствие на нарушителя – да му бъде изпратен за връчване.
Целта, която се преследва с цитираните законови разпоредби, е
нарушителят да може да разбере какво нарушение му се вменява и съответно
да организира защитата си по него.
Видно от процесния АУАН бл. № 1187305 от 25.08.2024г., приложен по
3
делото, при съставянето му същият е бил надлежно предявен на
жалбоподателя в качеството му на нарушител и последният е подписал акта,
удостоверявайки с подписа си, че е запознат със съдържанието му и няма
възражения.
С оглед на това, а и доколкото правото на нарушителя на писмени
възражения в 7-дневен срок от подписването на акта е изрично предвидено в
закон – чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, то не може да се приеме, че липсата на подпис
на жалбоподателя в разписката за това, че е получил препис от акта и че е
уведомен, че в 7 дневен срок може да направи допълнителни обяснения или
възражения по него, е ограничила правото му да се защити в хода на самата
административнонаказателна процедура.
В тази връзка, възражението, че жалбоподателят е бил лишен от
възможността да депозира писмени възражения пред АНО, които последният
би могъл да съобрази, е неоснователно.
Наред с това следва да се отбележи, че конкретни възражения във връзка
с нарушението липсват и в сезиралата съда жалба срещу процесното НП.
Единственото наведено от жалбоподателя възражения в хода на цялото
съдебно производство е гореобсъденото такова за това, че е бил лишен от
възможността да депозира писмени възражения срещу акта.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП, съгласно която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Задължение на
собственика е да регистрира автомобила по правилата на чл. 4, ал. 1 от
Наредба №I45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
като представи превозното средство и необходимите документи за извършване
на регистрация или промяна в регистрацията, в срок до два месеца от
придобиване на собствеността. Санкцията за управление на нерегистрирано
МПС е предвидена в приложената от АНО санкционна разпоредба – чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В случая не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ксара“ е моторно превозно средство по смисъла на §
6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че той е бил управляван от жалбоподателя на
път, отворен за обществено ползване (в гр. Бургас). Жалбоподателят не
4
оспорва и факта, че автомобилът е придобит от него на 27.05.2024г. в
предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с
нотариална заверка на подписите), както и че в двумесечен срок от
придобиването той не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл.
14 и сл. от Наредба №I45/24.03.2000г. да пререгистрира превозното средство.
В случая, както бе посочено по-горе, приложение намира разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона (ex lege), а не
по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират когото и да е за прекратяването на
регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин
е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели евентуална
теза, че Ж. не е знаел, че регистрацията на автомобила ще бъде прекратена в
следствие на бездействието му (т. е. че липсва субективната страна на
нарушението). Служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението
на задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените
срокове. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила, без да бъде
прекратена служебно регистрацията му, е бил до 27.07.2024г. и очевидно не е
бил спазен, поради което и правилно регистрацията му е била служебно
прекратена след изтичане на крайния срок. Ето защо, жалбоподателят,
управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил
това си задължение, е бил наясно с предвидените от закона последици.
Нещо повече, видно от приложеното по делото писмено сведение от
жалбоподателя З. С. Ж. (част от административнонаказателната преписка),
към датата на нарушението същият е бил наясно, че регистрацията на
автомобила му е прекратена – „Автомобилът няма преглед, защото когато
отидох да минавам преглед от там ми казаха, че колата не излиза в системата.“
Правният ред се основава на презумпцията за знание на законите и
добросъвестното им спазване от субектите, които, осъществявайки дадена
дейност, са длъжни да са запознати с правната й регламентация. Така и
управлението на МПС, което е източник на повишена опасност е подробно
регламентирано и се очаква от всеки правоспособен водач да го познава.
Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да
се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както
при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва
наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме,
че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение на
нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и следва да понесе
предвидената за това отговорност.
Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по
аналогични казуси, като например Решение № 2412/19.12.2018г. по к. н. а. х. д.
5
№ 3199/2018г. на Административен съд – Бургас, Решение № 767 от
17.07.2023 г. к. н. а. х. д. № 774/2023 г. на Административен съд – Бургас,
Решение № 644 от 20.06.2023 г. по к. н. а. х. д. № 823/2023 г. на
Административен съд – Бургас, Решение № 445 от 05.04.2022 г. по к. н. а. х. д.
№ 145/2022 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 464 от 25.03.2021
г. по к. н. а. х. д. № 495/2021 г. на Административен съд – Бургас, Решение №
290 от 24.02.2021 г. по к. н. а. х. д. № 121/2021 г. на Административен съд –
Бургас и др.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е предвидено наказание
"Глоба" в размер от 200 до 500 лева, както и наказание "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая двете
кумулативни санкции са били определени в минималния възможен размер,
поради което и няма как съдът допълнително да ги намали.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат
чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, т. е.
нарушенията по ЗДвП не са маловажни. Управлението на нерегистрирано
МПС в достатъчна степен застрашава обществените отношения, свързани с
транспорта.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно , поради което следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-3292-000368 от
18.10.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР - Бургас, РУ 04 Бургас, с което за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
на З. С. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *, община Камено, ул. „*“
№ 6, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева,
както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6