№ 382
гр. Плевен, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.
при участието на секретаря Н.В.Д.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело №
20224400500639 по описа за 2022 година
Производството е по 258 и сл. от ГПК.
С решение № 204 от 30.06.2022 год., постановено по гр. д. № 1338/2021
г., Червенобрежкият районен съд е изменил на основание чл. 150 от СК
размера на издръжката, определена с решение № 365/28.10.2019 г. по гр.д. №
699/2019 г. по описа на същия съд, като вместо определената издръжка в
размер на 170 лв. за детето Д. М. И. е осъдил бащата М. И. П. да заплаща на
малолетното си дете чрез неговата майка и законна представителка Д. Г. П.
месечна издръжка в размер на сумата от 178 лв. до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
С решението Червенобрежкият районен съд е отхвърлил иска за
увеличение на издръжката за детето за разликата над 178 лв. до 250 лв. като
неоснователен.
Със същото решение Червенобрежкият районен съд е осъдил М. И. П.
да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 11,52 лв. съобразно
увеличения размер на издръжката.
1
Производството по делото пред въззивния съд е образувано въз основа
на депозирана въззивна жалба от Д. Г. П., в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете Д. М. И. чрез назначения й служебен
адвокат С. Б. от ПлАК, в частта в която искът за издръжка е отхвърлен за
разликата над 178 лв. до 250 лв.. В жалбата се излагат доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди
се, че районният съд не е отчел действителните нужди на детето с оглед
здравословното му състояние, които са завишени, както и че ответникът има
възможност да получава трудови доходи в по- висок размер в случай, че
работи повече от 4 часа, както е към момента. Твърди се, че лицата, за които
ответникът полага грижи не са от кръга на лицата,за които има задължение по
закон да дава издръжка за разлика от малолетното дете Д.. Моли се
окръжният съда да постанови решение, с което да отмени решението на ЧРС в
обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за увеличение на
издръжката на малолетното дете Д..
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна М. И. П. чрез назначения му служебен адвокат
Т. Т. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба.
Според въззиваемата страна по делото не са събрани доказателства, които да
обосноват заплащане на по- висок размер на издръжката и възможности на
бащата да дава издръжка в по- висок размер.
В о.с.з. въззивницата не се явава и не се представлява.
Въззиваемата страна не се явява, но се представлява от назначения му
служебен адвокат Т. Т. и изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Заинтересованата страна ДСП Отдел „Закрила на детето“, гр. Червен
бряг не се представлява и не изразява становище по въззивната жалба, но
депозира актуален социален доклад по делото.
Решението на ЧРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в
която е присъдено увеличение на месечната издръжка за детето Д. за
разликата над 170 лв. до 178 лв. .
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и
въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно
2
и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 258 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба /ИМ/ ЧРС е сезиран с иск, предявен от Д. Г. П., в
качеството на майка и законна представителка на малолетното дете Д. М. И.
против бащата М. И. П. за увеличение на определената му месечна издръжка
с влязло в сила решение по гр.д. № 699/2019 г. по описа на ЧРС от 170 лв. на
250 лв. месечно. Искът намира правното си основание в разпоредбата на чл.
150 от СК.
За да присъди увеличение на месечна издръжка от 170 лв. на 178 лв.,
която да се заплаща от бащата, ЧРС е отчел, че: от момента на определяне на
размера на издръжка за детето до подаване на ИМ са изминали повече от две
години и половина, през който период икономическата обстановка в страната
е съществено променена, като се е изменил размера на МРЗ за страната на
710 лв., увеличени са цените на основни хранителни продукти и ел. енергия и
са увеличени нуждите на детето, свързани със задоволяване на тези
потребности. Приел е, че детето се нуждае от месечна издръжка в размер на
356 лв., която следва да се осигурява поравно от родителите с оглед
представените по делото доказателства за доходите на родителите и
съобразяване, че ответникът отглежда друго дете с ТЕЛК.
Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно е установено по делото от представеното пред ЧРС
удостоверение за раждане, издадено от Община Червен бряг, че детето Д. е
родено на 15.12.2008 г. и негови родители са страните, както и че същото е на
13 навършени години към момента на приключване на съдебното дирене във
въззивната инстанция.
Безспорно е по делото, че с влязло в законна сила решение №
365/28.10.2019 г. по гр.д. № 699/2019 г. на ЧРС е утвърдено споразумение
между страните, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. е възложено на майката, а на бащата е определен
лични контакти с детето, както и че бащата се е съгласил да заплаща за детето
месечна издръжка в размер на 170 лв. до промяна на обстоятелствата.
3
СПОРНО по делото се явява обстоятелството: следва ли да бъде
увеличена присъдената издръжка за детето Д. с оглед нуждите му и
възможностите на бащата да осигурява такава за разликата над 178 лв. до
претендираната издръжка в размер на 250 лв. месечно.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 СК минималната издръжка за
дете е в размер на ¼ от размера на минималната работна заплата за страната.
Към датата на постановяване на решението в първата и въззивната инстанции
МРЗ за страната е 710 лв., поради което следва да се приеме, че минималната
месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител към момента
независимо от възрастта му е в размер на 177,50 лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Издръжката на
малолетни и непълнолетни деца съгласно разпоредбите на чл. 143 ал. 1 и ал. 2
от СК е безусловна и се дължи с цел осигуряване на условия на живот,
необходими за развитието на детето, независимо дали са работоспособни и
могат да се издържат от имуществото си.
На изследване подлежи налице ли са обстоятелства, които да водят до
увеличаване на издръжката на детето Д. над присъдения от ЧРС размер до
предявения размер от 250 лв. месечно.
Безспорно е по делото, че от предходното определяне на издръжката на
детето до подаване на исковата молба през м. ХІ 2021 г. е изминал период от
около 2 години. Възрастта на детето е променена в сравнение на предходното
определяне на дължимата издръжка и за съда е безспорно, че нуждите от
средства на дете на 10 години, 12 години към датата на подаване на ИМ и 13
години към датата на приключване на съдебното дирене са различни в посока
на нарастването им.
От представените по делото в първата инстанция писмени доказателства
/л. 8, 10-12, 17-19 вкл./ относно здравословното състояние на детето Д. през
периода от 2019 г. до 2021 г. се установява, че същият е диагностициран с
„Епилепсия“, Grand mal припадъци, неуточнени, за които с ЕР на ТЕЛК му е
определяна инвалидност през 2020 г. и 2021 г., като с втрото процентът на
намалена работоспособност е определен на 60 % ВСУ без чужда помощ до
01.07.2023 г. като детето се нуждае от системна редовна терапия, ресусно
подпомагане и хоспитализация в психиатрична клиника за уточняване на
4
диагнозата, а от рецептурната му книжка се установява, че детето приема
ежемесечно медикаменти.
От представените по делото в първата инстанция писмени доказателства
/л. 13-15 вкл./ относно психологическото състояние на детето Д. към м. юни
2021 г. се установява, че детето има затруднения при концентрация на
вниманието и се ориентира по-трудно в непозната среда, което налага
допълнителна индивидуална работа с него и помощ от възрастен в
ежедневието.
Не се спори между страните, а от декларацията за материално и
гражданско състояние на въззивницата от 02.11.2021 г. подписана при
известна й наказателна отговорност за невярно деклариране, се установява, че
същата получава месечен доход в размер на 375 лв. от заплата.
Не се спори между страните, а от декларацията за материално и
гражданско състояние на въззиваемия от 10.12.2021 г. подписана при
известна му наказателна отговорност за невярно деклариране, която
кореспондира с представеното удостоверение от 08.12.2021 г., изд. от ЗП
В.К.Б. се установява, че въззиваемия е получавал БТВ в средномесечен
размер от 329 лв. към м. ХІІ 2021 г.. Не се спори, че същият живее в жилище,
собственост на неговата майка в едно домакинство с нея и пълнолетния син
на страните Г., като общите месечни доходи на майката и сина на въззиваемия
са в размер на 600 лв. от пенсии. Установява се от представените в първата
инстанция ЕР на ТЕЛК и удостоверение за раждане /л. 31,35,36,49/, че
майката на въззиваемия е със 100 % трайно намалена работоспособност без
чужда помощ пожизнено поради заболяване „старческа нуклеарна катаракта“
и др. заболявания, а пълнолетния син на страните е бил с определена 81 %
трайно намалена работоспособност до 01.07.2020 г. поради заболяване
„умерена умствена изостаналост“. Установява се от представените в първата
инстанция договори за потребителски парични и стокови кредити /л.32-34/, че
въззиваемият е получил паричен кредит в общ размер от 4 200 лв. на
19.08.2019 г., паричен кредит в общ размер от 2 000 лв. на 16.01.2022 и
стоков кредит в размер на 309 лв. на 26.09.2021 г. и е следвало да заплаща
месечни вноски по кредитите си, вкл. в периода след подаване на ИМ.
Установява се от показанията на разпитания в първата инстанция
свидетел Д.Х.И., че същият живее на семейни начала с въззивницата от
5
четири години и полага заедно с нея грижи за детето Д.. Свидетелят
установява, че въззивницата помага с грижи на възрастни хора срещу
заплащане, при което реализира месечни доходи в размер на около 700 лв., а
неговия трудов доход е около 800 лв. месечно и с тези средства се грижат за
домакинството, в което живее и детето. Установява, че детето се нуждае
ежемесечно от средства за изследвания, наред с нуждите му от парични
средства, които нарастват с възрастта му. Установява, че когато детето
посещава баща си му дават пари и храна, тъй като въззиваемият не му
осигурява храна и грижи през този период. Установява, че по-големия син на
страните също има здравословни проблеми и живее с бащата, но
въззиваемият не полага грижи за него, остава го сам да скита по улиците и
той често идва в дома им за храна и грижи.
От представения пред въззивната инстанция социален доклад, изготвен
от ДСП „ОЗД”, гр. Плевен се установява, че въззивницата е осигурила добри
битови условия за отглеждане на детето Д. в наследственото жилище на
съжителя й. Установява се, че въззиваемият живее в жилище, собственост на
родителите му, заедно със сина си Г.. Установява се, че към момента
въззивницата работи към Автогара Червен бряг на длъжност хигиенист с
месечно трудово възнаграждение в размер на МРЗ, а въззиваемият работи
като животновъд с месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв..
Установява се, че през учебната 2022/2023 г. детето Д. ще бъде ученик в осми
клас в ОУ в гр. Койнаре. В доклада се посочва също, че между родителите
липсва комуникация и грижите за детето се полагат изключително от
майката.
Въззивният съд приема, че е налице изменение в обществено -
икономическите условия, при които е определена първоначалната издръжка
на децата, тъй като МРЗ към м. Х 2019 г. е била в размер на 560 лв., а към
настоящия момент е 710 лв., т.е. МРЗ за периода е увеличена с 28 %. Наред с
това според официалните статистически данни, изнесени от НСИ, при
съпоставяне на разходите на едно лице в домакинство за второто тримесечие
на 2021 г. и второто тримесечие на 2022 г., същите са се увеличили от 1
656,48 лв. на 1 952,93 лв., т.е увеличението е с 18 %. Като се съобразят
посочените разходи средно на едно лице в домакинство към момента и се
приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия, обзавеждане, данъци,
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и други разходи,
6
недължими от дете, може да се направи извод, че към момента реалната
месечната издръжка на едно дете на месец без значение на възрастта му и без
да се отчитат допълнителни негови нужди за лечение е в размер на около 380
лв..
С оглед възрастта на детето Д. – 12 г. към датата на подаване на ИМ и
13 години към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция и данните по делото подробно обсъдени по-горе, установени с
неоспорени писмени доказателства и кореспондиращите с тях свидетелски
показания, които кредитира, окръжният съд приема, че детето Д. се нуждае от
средства за храна, облекло, обувки, консумативи, свързани с отглеждането
му, медикаменти за лечение на обичайните за възрастта му заболявания,
учебни пособия, развлечения и почивка, както и от допълнителни средства за
транспорт и изследвания свързани с установеното по - горе хронично
заболяване, поради което разходите за издръжката на детето надвишават
установените средностатистически разходи и детето се нуждае от месечна
издръжка в размер на минимум 400 лв..
При съобразяване на възможностите на двамата родители да
предоставят необходимата на детето месечна издръжка, съдът съобрази, че
доходите на родителите не са постоянна величина и се променят. Съдът
съобрази, че същите са били в приблизително равен размер към датата на
подаване на ИМ, в хода на делото са събрани гласни доказателства, че
доходите на майката към м. VІ 2022 г. надвишават два пъти доходите на
бащата, след което към момента на приключване на съдебното дирене във
въззивната инстанция доходите на родителите са в приблизително равен
размер на МРЗ. Бащата, въззиваем в производството е в работоспособна
възраст и при липса на установени по делото здравословни проблеми, които
да му създават пречки да работи и наличието на данни в социалния доклад, че
работи и получава доходи в размер на около 600 лв. месечно, съдът приема,
че същият има възможност да заплаща месечна издръжка за малолетното дете
Д. в размер на 200 лв.. Съдът съобрази обстоятелството, че бащата няма
задължения към други малолетни деца, поради което приема, че въпреки по-
ниския си доход същият следва да осигурява поне 50 % от необходимата на
детето му издръжка. Моралните задължения на въззиваемия към неговата
майка и към пълнолетния му син с увреждания въпреки представените
7
доказателства за нетрудоспособността им не са основание същият да бъде
освободен да изпълнява задълженията си по чл. 143 ал. 2 вр. ал. 1 от СК в
пълен обем, като наред с това следва да се посочи, че тези лица имат доходи
от пенсия в посочените по -горе размери. Не следва да се съобразяват при
определяне на издръжката задълженията на бащата към банки и кредитни
институции, тъй като задължението за издръжка към малолетното му дете е
безусловно, а наред с това следва да се посочи, че по делото не са
представени доказателства относно извършени плащания по договорите за
кредит.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че от дължимата детето
на детето месечна издръжка в размер на 400 лв., бащата, който няма
задължения към други низходящи и не полага ежедневно реални грижи за
детето следва да осигурява 200 лв., а майката останалата част.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че предявения иск с
правно основание чл. 150 от СК от въззивницата Д. Г. П. се явява основателен
и доказан за сумата от 200 лв. месечна издръжка и следва да се отхвърли за
разликата до 250 лв. като недоказан и поради това неоснователен.
При тези правни изводи, въззивният съд намира, че решението на
Червенобрежкият районен съд в обжалваната част следва да бъде отменено в
частта, в която, в която искът с правно основание чл. 150 от СК е отхвърлен
за разликата над 178 лв. до 200 лв. и вместо него бъде постановено друго, с
което искът бъде уважен, а в останалата част, в която искът е отхвърлен за
разликата над 200 лв. до 250 лв. решението на ЧРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена
без уважение като неоснователна в тази й част.
Относно разноските:
С оглед увеличеният размер на издръжката въззиваемият дължи
държавна такса върху увеличението в размер на минимално предвидения в
чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК размер от 50 лв. за оценяеми искове. ЧРС е присъдил държавна такса в
размер на 11,52 лв., поради което в полза на ПОС следва да бъде присъдена
държавна такса в размер на 38,48 лв..
При този изход на делото въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПОС и държавна такса в размер на 25 лв. събразно
8
уважената въззивна жалба при условията на чл. 78 ал. 6 от ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по редица въззивни дела, в това число по
искове за издръжка, поради което въззивното решение е окончателно.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 204 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. №
1338/2021 г. на Червенобрежкият районен съд, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения иск от Д. Г. П., в качеството на майка и законна
представителка на малолетното дете Д. М. И. против М. И. П. за разликата
над присъдената месечна издръжка в размер на 178 лв. до 200 лв. , като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН ********** от гр. Койнаре, ******** да
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Д. М. И., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законна представителка Д. Г. П., ЕГН ********** от гр. Койнаре,
******** на основание чл. 150 вр. чл. 143 ал. 1 СК допълнително, над
присъдения от ЧРС по гр.д. № 1338/2021 г. размер от 178 лв. месечно още 22
лв. месечно за допълване до дължимия размер на месечната издръжка общо в
размер на 200 лв., считано от 08.11.2021 г. до настъпване на законни причини
за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното им заплащане, както и 5
лв. за държавна такса, в случай на издаване на изпълнителен лист..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 204 от 30.06.2022 г., постановено по гр.
д. № 1338/2021 г. на Червенобрежкият районен съд, в останалата обжалвана
част, в която искът с правно основание чл. 150 от СКе отхвърлн за разликата
над 200 лв. до 250 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК М. И. П., ЕГН **********
от гр. Койнаре, ******** да ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския окръжен
съд следните парични суми:
сумата от 38,48 лв. за държавна такса, представляваща допълнителна
държавна такса, над присъдения от ЧРС размер на държавната такса от 11,52
лв. до допълване на общо дължимата държавна такса по делото в размер на
9
50 лв. съобразно уважената част от иска;
сумата от 25 лв. за държавна такса по въззивната жалба определена
съобразно уважената с въззивната жалба част от иска,
както и 5 лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10