№ 229
гр. Велико Търново , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИАНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000250 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 613а ал. 1 и чл.
632 ал. 5 във вр. с ал. 1 от ТЗ.
С Решение № 260027/12.05.2021 год., постановено по т. д. № 68/2015 год.,
Габровският окръжен съд спрял производството по несъстоятелност на Д. В. ООД
– с. Враниловци.
Въззивна жалба против решението е подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД – гр. София чрез юрисконсулт К. З.. В производството по
несъстоятелност има налично недвижимо имущество, което дори е било предмет
на продажба по реда на чл. 718 от ТЗ в периода 21.04.2021 год. – 17.05.2021 год.
Спирането на производството препятства възможността за реализация на
имуществото и удовлетворяване вземанията на кредиторите. Този имот е отдаден
под наем и по специалната сметка на синдика ежемесечно постъпва наемна цена в
размер на 300 лв. По данни в последния месечен отчет на синдика по неговата
сметка има сума в размер на 1 644.92 лв., която също е достатъчна за покриване
на разноските по несъстоятелността. Към момента не е налице нужда от
предплащане на разноските, а и съдът не е указал на кредиторите да внесат такива.
1
Моли съда да отмени обжалваното решение, тъй като не са налице основанията по
чл. 632 ал. 5 от ГПК и да възобнови производството по несъстоятелност.
В отговора си синдикът на Д. В. ООД И.Б. потвърждава изложените от
жалбоподателя факти и намира жалбата за аргументирана. Длъжникът има
недвижим имот, ипотекиран в полза на „Уникредит Булбанк“ – праводател на
кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за закупуване на който има
проявен интерес от купувачи. Част от административно-производствената сграда
на длъжника е отдадена под наем за сумата от 340 лв., с която частично се
покриват разноските по производството. В особената сметка на синдика има
необходимата сума за покриване на разноските за м. юни 2021 год. Изразява
становище, че спирането на производството не е в полза на кредиторите на
длъжника. Длъжникът има реално продаваемо имущество, което може да бъде
осребрено.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е
налице хипотезата на чл. 632 ал. 5 във вр. с ал. 1 от ТЗ. Спиране на
производството по несъстоятелност се допуска – дори и в хода му – когато се
установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на
разноските по производството по несъстоятелност и разноските не са предплатени
по реда на чл. 629б от ТЗ.
Безспорно по делото е, че длъжникът Д. В. ООД е обявен в несъстоятелност
и производството е във фазата на осребряване и разпределяне на имуществото
(Решение № 298/07.07.2016 год. на ГОС по т. д. № 68/2015 год.). Безспорно е
също така, че дружеството е собственик на недвижим имот – УПИ VII-109 кв. I по
плана на с. Враниловци, общ. Габрово, с площ 1 610 кв. м., заедно с построената в
него масивна монолитна триетажна сграда, ипотекиран в полза на жалбоподателя-
кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. От доказателствата по делото е
видно, че съобразно решенията на събранията на кредиторите – последното
проведено на 30.11.2020 год., имотът е предмет на продажба от синдика по реда
на чл. 718 от ТЗ – чрез пряко договаряне. Проведени са няколко продани на имота
– последната през м. април 2021 год., без да се явят купувачи. Независимо от това,
различни лица са проявявали и проявяват интерес за закупуване на имота, видно
2
от становището на синдика.
Отделно от това, част от сградата, находяща се в имота, се отдава под наем и
ежемесечно дружеството получава наемна цена в размер на 340 лв.
Установено е също така, че въз основа на определение на съда по
несъстоятелността от 19.02.2020 год., на 04.03.2020 год. кредиторът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е предплатил разноски по несъстоятелността в размер
на 5 000 лв. Според отчета на синдика за м. април 2021 год. в особената му сметка
са налични 1 644.92 лв.
Като съобразява всичко изложено по-горе, съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл. 632 ал. 1 от ТЗ. Длъжникът има налично недвижимо имущество,
опитите за продажба на което следва да продължат предвид заявения интерес от
евентуални купувачи. Получава суми от отдаден под наем свой имот, които, макар
и в неголям размер, също служат за покриване на разноските по
несъстоятелността. Отделно от това, в особената сметка на синдика има останали
суми от предплатените разноски за несъстоятелността. Ето защо, не може да се
приеме, че към настоящия момент наличното имущество на дружеството е
недостатъчно да покрие разноските по несъстоятелността. Първостепенният съд е
достигнал до различен извод в обжалвания съдебен акт, поради което същият
следва да бъде отменен.
Дори и да се приеме, че наличното имуществото е недостатъчно за
покриване на разноските по несъстоятелността, за да бъде постановено спиране на
производството по несъстоятелност на осн. чл. 632 ал. 5 във вр. с ал. 1 от ТЗ,
съдът следва да изпълни процедурата по чл. 629б ал. 1 от ТЗ, а именно – да
определи размера на необходимите разноски по несъстоятелността и да покани
кредиторите да ги предплатят, и едва ако сумата за разноски не бъде внесена, да
приложи последиците по чл. 632 ал. 5 във вр. с ал. 1 от ТЗ. Видно от делото, преди
да спре производството по несъстоятелност съдът не е провел тази процедура и не
е указал на кредитора да внесе необходимите разноски, нито ги е определил,
което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260027/12.05.2021 год. на Окръжен съд – Габрово,
3
постановено по т. д. № 68/2015 год. по описа на същия съд.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър.
Препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията, Регионална
дирекция – гр. Велико Търново, Търговски регистър.
Решението подлежи на вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ, водена при
ГОС.
Препис от него да се изпрати на ГОС за вписване в книгата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в 7-дневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4