№ 34285
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110115025 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. Д. срещу „фирма“
АД.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Страните са представили писмени документи, които са допустими и относими,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
С исковата молба ищецът е релевирал искания по чл. 190 ГПК на следните
документи: Договор за банков депозит или равнозначен такъв в оригинал; разпечатка от
телефонни разговори, проведени с тел. № *** за периода от 24.12.2023г. до 14.03.2024г.;
всички сключени договори и анекси; депозираните от него жалби; справка за всички
извършени банкови транзакции за периода от 24.12.2023г. до 14.03.2024г., звукозаписите на
проведените разговори.
С оглед представените от ответника документи и неоспорените от него обстоятелства
следва да бъдат уважени исканията на ищеца единствено за представяне на информация,
касаеща записите от разговор с „Център за контакт с клиенти“, приети за период от
24.12.2023г. до 14.03.2024г., проведени между В. И. Д. и служител на банката и разпечатка
от телефонните разговори, проведени с тел. № *** за периода от 24.12.2023г. до 14.03.2024г.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на В. И. Д. в срок до съдебното заседание да представи писмена молба, с
която да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
При неизпълнение, исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 31.10.2024г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис и от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ АД в едноседмичен срок от
получаване на определението да представят записите от разговор с „Център за контакт с
клиенти“, приети за период от 24.12.2023г. до 14.03.2024г., проведени между В. И. Д. и
служител на банката.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ АД в едноседмичен срок от
получаване на определението да представят разпечатка от телефонните разговори,
проведени с тел. № *** за периода от 24.12.2023г. до 14.03.2024г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС от В. И. Д.
срещу „Обединена българска“ АД за заплащане на сумата 1463,90 лева, представляващи
стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 25.12.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 15.03.2024г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът В. И. Д. твърди, че с ответното дружество бил сключен договор за издаване и
обслужване на дебитна карта. Сочи, че бил публикувал обява в olx.bg, за да продаде
движима вещ, представляваща камина на дърва, като на 25.12.2023г. с него се свързало лице,
представило се за Х., което проявило интерес да закупи вещта. Посочва, че са осъществили
контакт чрез „Вайбър“ и се договорили вещта да бъде закупена срещу сумата от 300 лева,
като преводът да бъде извършен посредством онлайн платформа, наречена „Еконт сейф“.
Поддържа, че в изпълнение на уговорката на ищеца бил изпратен линк към съответната
услуга на „Еконт“, като заредената страница изглеждала напълно достоверна. Ищецът
следвал стъпките, които лице, представило се за служител на „Еконт“, му посочил и го
уведомил, че следва да въведе номера на банковата си карта, за да получи продажната цена
на движимата вещ. След въвеждане номера на банковата карта, ищецът получил СМС с код
за сигурност от банката, който служил за потвърждение на онлайн плащания. При проверка
чрез онлайн банкиране установил, че от сметката му липсвала сума в размер на 1463,90 лева.
Посочва, че подал сигнал на тел. „112“, незабавно след това провел разговор с оператор от
банката, като служителят го уведомил, че единственото, което може да се направи е да бъде
блокирана картата, както и че транзакцията не може да бъде блокирана. Сочи, че сумата от
1463,90 лева се намирала в графа „неосчетоводени“, с оглед на което поискал от банковите
служители да блокират транзакцията. Навежда твърдения, че банката не е блокирала
превода и бил уведомен, че „не може да бъде входирана жалба, докато сумата не постъпи в
чужда сметка“. Сочи, че подал жалба на 26.12.2023г. до банката, но поради липсата на
отговор посетил физическия клон на същата в гр. Пазарджик, където му било връчено
уведомление, че се провежда международно разследване и тъй като процедурата протича на
няколко етапа, следващата дата за уведомление била на 09.03.2024г. Сочи, че банковите
служители отказали да възстановят процесната сума. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва като неоснователен предявения иск. Не оспорват, че ищецът е клиент на банката и
титуляр на разплащателна сметка с ****, прроменена с вливането на фирма“ ЕАД в банката
на ****, която прави онлайн плащания; че ползва електронно банкиране, както и че ищецът
ползва дебитна карта, получена от него лично на 08.06.2021г. Не оспорват и че на
25.12.2023г. от сметката на ищеца било извършено плащане в размер на ***, равняващи се
на 1463,90 лева към Payhub Finance. Не оспорват, че плащането е реализирано от ищеца след
като същият е последвал линк, изпратен му от трето лице и е въвел данните на дебитната си
карта и получен на телефонния му номер код за финализиране на операцията. Оспорват, че
операцията е неразрешена от ищеца. Поддържат, че транзакцията е извършена в интернет
среда с банковата карта на ищеца и е разрешена съгласно уговореното в ОУ. Сочат, че
съгласно разпоредбите на приложимите ОУ картодържател, който има права за онлайн
2
банкиране с банката, може да разрешава платежни операции по реда на ОУ посредством
статичната парола, която представлява цифров код, който се задава от картодържателя в
мобилното банкиране на банката. Статичната парола била известна само на картодържателя
и можела да се изменя само от него. След активирането на функционалността,
картодържателят имал възможност да разрешава платежни операции в интернет среда чрез
въвеждане на номера на картата, датата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на
картата и потвърждаване на операцията след въвеждане на динамичната парола. Твърдят, че
динамичната парола била изпратена и получена на мобилния телефон на ищеца, посочен
пред банката- +***, посредством СМС съобщение със следния текст „**** *** Purchase of
*** enter password: BBVGKJ at PAYHUB FINANCE wih Card ****8606.For more information
tel.*** 15:11:59“. Твърдят, че единствено ищецът има достъп до всички необходими
елементи- данните от пластиката на банковата карта, статичната и динамичната парола.
Банката била приложима изискването на чл. 100 ЗПУПС за задълбочено установяване на
идентичността на платеца. Поддържа, че операцията е коректно регистрирана и
осчетоводена в системата на банката, която била спазила всички нормативни и договорни
условия, в това число изискванията на чл. 78, ал. 1 и чл. 100 ЗПУПС. Сочат, че дори
клиентът да нареди на банката да спре направената онлайн транзакция с карта, за банката е
невъзможно да спре транзакцията след като е наредена, тъй като не разполага с фактическа
възможност за това. В случай на оспорване, правилата на Международните картови
организации „Виза“ и „Мастъркард“ предвиждали специална процедура по оспорване и
арбитраж. Осчетоводяването на сумата било на последващ етап и не било елемент от
разрешаването на платежната операция, което се случвало след получаването на
нареждането за извършването й от банката. Евентуално твърди, че операцията била
извършена при условията на груба небрежност. Твърдят, че дори да се приеме, че ищецът е
бил подведен и измамен да предостави данните си в резултат на заблуждаващата
комуникация, същият бил получил СМС за изходящо от негова страна плащане на
процесната сума, в което се съдържало и динамичната парола. Считат, че за предоставянето
на целия комплект от персонализирани защитни характеристики на трето лице, вкл.
динамичната парола, в която била посочена сумата, основанието и получателя, липсвало
логично и житейки обяснимо основание. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
сключването на твърдения договор за дебитна карта и съдържанието на договорното
отношение, в частност поетите от страните задължения; стойността на твърдените
увреждащи го транзакции и времето на тяхното осъществяване; че е уведомил ответника
след като е узнал за неразрешените платежни операции.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже автентичността на процесните
платежни операции, т.е. че операциите са наредени от ищеца, тяхното точно регистриране,
осчетоводяване, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг
недостатък; както и възраженията си, че ищецът е проявил груба небрежност при
използване на платежния инструмент, като не е изпълнил задълженията си да пази картата и
да я ползва само лично и след нейното получаване да предприеме всички разумни действия
за запазване на нейните персонализирани защитни характеристики.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за
издаване на дебитна карта на физическо лице, въз основа на който ответникът е предоставил
на ищеца дебитна карта, както и че ответникът е изпълнил процесната платежна операция за
сума в размер на 1463,90 лева на 25.12.2023г.; както и че ищецът е използвал линк, изпратен
му от трето за спора лице.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
3
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4