Р Е Ш Е Н И Е
№ 68 18.03.2022 год.
гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №36 по описа
за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл.
от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ЦУ на НАП –
гр. София, чрез пълномощника си по делото юриск. Г. Д.
против Решение №347 от 13.12.2021 год., постановено по а.н.д
№2197/2021 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление №589655-F617466/27.07.2021 год.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив при ЦУ на
НАП. Жалбоподателят развива доводи за нарушение на процесуалните правила и
материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изразява
несъгласие с мотивите на съда, че наказателното постановление не отговаря на
законовите изисквания за съдържание. Изрично е посочена закупената стока, която
вместо в данъчна група „Б“ е отразена в данъчна група „Г“. Безспорно е
установено, че осъществените продажби се осъществяват, като не се изпълнява
задължението, същите да бъдат регистрирани по данъчни групи според вида на
продажбите. Моли се съда за отмяна на решението на въззивния съд и
потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация С.Д.С. *** в подаденото
възражение срещу касационната жалба, както и в съдебно заседание, оспорва
жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Счита, че не е отбелязано мястото на търговският обект, което се явява
самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Излага
доводи също така, че гражданското дружество по чл.357 от ЗЗД не е юридическо
лице, а правата и задълженията се придобиват от съдружниците които действат в
рамките на гражданско съучастие. Въз основа на подробно изложени доводи е
направено искане за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на
направените разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение.
Касационният състав на съда, като взе предвид
събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя,
мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие
на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се
е развило по жалба на С.Д.С. *** против Наказателно постановление №589655-F617466/27.07.2021
год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив при ЦУ
на НАП, с което въз основа на АУАН №F617466/24.06.2021 год., на основание
чл.185, ал.2, предл. второ, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС на физическото лице е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 500.00 лева.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при
извършена в 10:30 часа на обект – сладкарница „Неделя“, находящ се в град Стара
Загора, стопанисван от фирма “Зарабор“ДЗЗД е
констатирано, че жалбоподателят в качеството си на управител на дружеството и
лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ не е регистрирало всяка
продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. При
направена контролна покупка на 2 броя лимонади, 1 брой кафе, 1 брой минерална
вода, 2 броя торта/парче и 2 броя свещи/цифри на обща стойност 23.30 лева, платена
в брой, е издаден фискален касов бон №014277/08.06.2021 год. от наличното,
монтирано и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, като всички
продажби са отразени в група “Г“, вместо в грипа “Б“.
При извършена контролна покупка на -8.06.2021 год.
на 2 бр. лимонади, 1 бр. кафе, 1 бр. минерална вода, 2 бр. торта парче и 2 бр.
свещи /цифри“ на обща стойност 23.30 лв., платена в брой от С.В.П.-Х. преди
легитимацията, се издаде фискален касов бон №0142577/08.06.2021 год. от
наличното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел „Micro I 01“ ФУ с ИН на ФУ DY526847
и ИН но ФП 3652175, като всички продажби са отразени в група „Г“. Видно от
издаденият ФКБ о от изведения след легитимацията на ОП дневен Х отчет за
извършените продажби, се констатира, че в данъчна група „Г“ на ФУ за продажба
на стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, се отчитат и стоки,
които се облагат с 20% ДДС, като е следвало да се отчитат в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % ДДС. Гореописаното нарушение се потвърждава от обстоятелствата,
че извършената контролна покупка на свещи /цифри/ е отразена в данъчна група
„Г“, вместо в данъчна група „Б“. Нарушението е констатирано на 08.06.2021 год.
и документирано с ПИП сер. АА №0070151 от 08.06.2021
год. и е осъществен състава на чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С обжалваното съдебно решение Районен съд Стара
Загора е отменил посоченото наказателно постановление. Прието е, че при
реализирането на административнонаказателната отговорност са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като не е описано конкретно коя стока е
била неправилно отчетена в група „Г“. Приел е също така, че не е посочена
конкретната законова разпоредба, която определя кои стоки да се отчитат в
данъчна група „Б“ и кои в данъчна група „Г“, което е прието като съществено
процесуално нарушение, нарушаващо правота на защита на наказаното лице. По тези
съображения въззивният съд е отменил наказателното постановление и е осъдил
касатора да заплати на жалбоподателят направените разноски в размер на 300.00
лв..
Решението на Районен съд Стара Загора е постановено
при неправилно приложение на закона.
Безспорно е установено извършеното административно
нарушение от страна на ответника по касация, както пълно описание на
констатираното административно нарушение на данъчното законодателство.
В акта зае установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, според
настоящия съдебен състав, са посочени всички съставомерни
признаци на нарушението. Не посочването на основанието, поради което продажбата
е трябвало да се регистрира в група „Б“ вместо в група „Г“ не е сред
съществените елементи на нарушението, не посочването на които би довело до
извод за неяснота относно административното обвинение. Според чл.27, ал.1, т.4 Наредба №Н-18/13.12.2006
год., лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28,
са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите: група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 9 % ДДС. В точка 3 на посочената разпоредба е посочено, че от група
„Б“ са стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. Видно от
Х-отчета за деня, в него има регистрирани продажби от група „Б“ на стойност 0,00
лв. и от група „Г“ на стойност 258.30 лв.
Нарушението е за нерегистриране
на продажба по данъчна група „Б“, която група се облага с 20% ДДС; вместо това
продажбата е регистрирана от група „Г“, която се облага с 9% ДДС. В АУАН и в наказателното
постановление е посочено, че става дума за продажба, която е регистрирана и е
издаден касов бон, но тя е отчетена в погрешна данъчна група; посочена е
правилната и грешната данъчна група; цитирани са ставките по двете групи. Това
описание изпълва изискването на чл.27, ал.1, т.4 от Наредбата. Посочването на
основанието, на база което продажбата трябва да се отчете в конкретна група, не
е елемент от състава нарушението. То е извънсъставомерен
признак и не посочването му не ограничава правата на нарушителя, който в
качеството му на лице по чл.3 е длъжен да знае ставките за всяка продажба. Още
повече, видно от дневният отчет, е налице възможността продажбите на стоки да
се отчитат в четирите данъчни групи.
Според чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС, ставката на
данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в
доставка на приготвена или неприготвена храна,
включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за
ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни
напитки, включително в случаите по чл.128. Според действащата към момента на
нарушението норма на пар.1, т. 61 от ДР на ЗДДС – „ресторантьорски и кетъринг
услуги“ са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 год. за
установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата
система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг
услуга доставката на приготвена или неприготвена
храна от супермаркети, магазини и други подобни.
Проверката е направена в търговски обект -
сладкарница, стопанисван от ответника по касация, в която се извършва
ресторантьорска услуга по смисъла на ЗДДС. Дружеството в качеството му на лице
по чл.3 от закона, извършващо ресторантьорска услуга трябва да е запознато със
ставките за продажбите. Между впрочем, че е запознато със ставките е очевидно
от Х-отчета, видно от който търговецът в деня на проверката е регистрирал
продажби и от група „Г“, които се облагат с 9% ДДС. Търговецът е запознат, че в
обекта се извършва ресторантьорска услуга и непосочването на нормата на чл.66,
ал.2, т.3 от ЗДДС в АУАН и в наказателното постановление, включително това, че
става дума за ресторантьорска услуга, по никакъв начин не е довело до неяснота
относно съставомерни елементи на нарушението.
За пълнота на изложението, съдът намира, че следва
да се обсъдят и наведените от ответника по касация доводи във възражението към
касационната жалба, изложени и в съдебно заседание от процесуалният му
представител. На първо място, с посочването на място на извършване на
нарушението – гр. Стара Загора са изпълнени законовите изисквания за посочване
на място на нарушението. Не е задължително посочването на точния адрес на
търговския обект, тъй като на първо място в ЗАНН се изисква посочване на
мястото на нарушението, а не адреса и на второ място, задължението за
регистриране на продадените стоки в съответната данъчна група на зависят от
адреса на сладкарницата. Към преписката е приложен и протокола от извършената проверка,
в който адреса на обекта е посочен конкретно – бул.“***“№***. Този адрес е
посетен от проверяващите, както и посочен като адрес на стопанисване от ДЗЗД“Зарабор“, видно от представеният договор за създаване
на ДЗЗД от 17.09.2019 год.
Неоснователно е и оплакването, че правата и
задълженията възникват за съдружниците в ДЗЗД, а не за самото дружество. Според
разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДДС
данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа
дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като съдържанието на
понятието „независима икономическа дейност“ е дефинирано в чл. 3, ал. 2 от
същия закон. В конкретния случай данъчно задължен субект е ДЗЗД, като в
подкрепа на това са представените фактури за доставки, в които като купувач е
посочено ДЗЗД“Зарабор“, както и представените дневни
отчети от въведеното в експлоатация фискално устройство, в които като данъчен
субект е посочено „Зарабор“ДЗЗД. Безспорно е също
така, че ответника по касация С.Д.С. е управител както на „Зарабор“ДЗЗД,
така и на дружествата създали гражданското дружество - „Ригел“ЕООД
и „Акобенс“ЕООД. Съгласно действащото законодателство
Дружеството по Закона за задълженията и договорите не е персонифицирано лице и
със сключването на дружествен договор не се учредява нов субект. Същото не се
явява юридическо лице и не е обособено като корпоративна структура с отделно
имущество. Неговите права и задължения не са права и задължения на отделен
правен субект, различен от съдружниците, а са права и задължения на самите
съдружници. Гражданското дружество по чл.357 и следващите от ЗЗД, каквото в
процесния случай е и ДЗЗД“Зарабор“, не е юридическо
лице и отговорност за задълженията му носят неговите съдружници, които запазват
своята юридическа самостоятелност – това са двете търговски дружества. В случая
с обжалваното наказателно постановление е приложена нормата на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с
чл.118, ал.1 от същия закон, последната от които сочи конкретно задълженото
лице и субекта на административна отговорност с препратката на чл.185, ал.1 към
нея. Това означава, че важат общите принципи на административно наказване,
визирани в ЗАНН относно субектите, носещи административнонаказателна
отговорност. При констатиране на нарушение от ДЗЗД, административната
отговорност не може да се търси от ДЗЗД, а такава следва да понесат лицата, или
лицето, управляващо такова дружество. В случая ДЗЗД „Зарабор“
е с управител С.Д.С., който е привлечен към административнонаказателна
отговорност в това му качество.
С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение №347/13.12.2021
год., постановено по АНД №2197/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора е
неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо да се
връща за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по съществото на
спора. С оглед на безспорната установеност на административното нарушение и
липсата на съществени нарушения на процесуалните правила при реализирането на
административнонаказателната отговорност на физическото лице, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Наложеното наказание е в
предвиденият от закона минимален размер.
При този изход на спора искането на касатора за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъден ответника по касация да
заплати на НАП – София сумата от 160.00 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита за двете инстанции, определено
съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл. второ във връзка с чл.222, ал.1 от АПК
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ №347/13.12.2021 год.,
постановено по АНД №2197/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№589655-F617466/27.07.2021 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН ********** ***
да заплати на Националната агенция за приходите гр. София сумата от 160.00 /сто
и шестдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.