№ 50215
гр. София, 23.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И
като разгледа докладваното от А.И Частно гражданско дело №
20231110117319 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от "*************** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Е. И. за сумата от сумата 1125,41 лева,
представляваща главница по Договор за кредит от 30.08.2018 г., сумата 171,35 лева,
представляваща договорна лихва за период от 30.08.2018 г. до 20.08.2019 г., сумата 205,06
лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.08.2018 г. до 02.03.2021 г., сумата от
884,48 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
от 30.08.2018 г., сумата 139,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от
18.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата 884,48
лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
30.08.2018 г. и сумата 139,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.02.2021
г. до 02.03.2021 г., следва да бъде отхвърлено, по следните съображения:
По договора за предоставяне на поръчителство друго дружество се задължава да
гарантира изпълнението на длъжника, за което му се дължи възнаграждение, което се
претендира от заявителя, който не се явява активно материалноправно легитимиран като
негов титуляр. Договорът за поръчителство е сключен между заявителя в качеството му на
кредитодател и трето за процеса лице в качеството му на поръчител, съгласно който
последното се е задължило за всички задължения на длъжника срещу заплащане от
насрещната страна на възнаграждение, пряко обвързано с вноските за тази такса по
индивидуалния договор за кредит. При тълкуване на клаузите на договорите съдът намира,
че носител на вземането, представляващо възнаграждение по договор поръчителство е
именно дружеството, което е поело задължение на гарантира изпълнението на задълженията
на длъжника в качеството му на заемополучател, а не заявителя, чието задължение е да
посредничи в отношенията между тези страни, като сключи договора за поръчителство и
1
събира и изплаща сумите, представляващи цената на тази услуга. Не се твърди заявителят да
е изплатил тази цена на дружеството – поръчител и по този начин да е встъпило в правата
му срещу длъжника. Ето защо заявлението за сумата 884,48 лева, представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, следва да бъде отхвърлено. В допълнение
съдът намира за необходимо да отбележи, че дори да се приеме, че титуляр на такова
вземане е заявителят в качеството си на заемодател по договора за кредит, то клаузата, с
която е уговорено заплащането на възнаграждение по договор за поръчителство,
представлява неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съгласно разпоредбата
на чл. 143 ЗЗП /намиращ приложение към процесното правоотношение (арг. § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП), който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, тъй като е уговорена във
вреда на заемополучателя – длъжник, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.
Целта на предоставената по договора гаранция е да обезпечи изпълнението на задълженията
на длъжника по договора чрез имуществото на още едно лице и да гарантира на
кредитодателя, че ще получи заемната сума заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Съдът намира, че клаузата, установяваща дължимост на възнаграждение по договор за
поръчителство, заобикаля закона (чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК) и противоречи на
добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на
нейните обезпечителни и обезщетителни функции. Това възнаграждение се кумулира към
погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за
неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя.
Следва да се отхвърли и мораторна лихва върху главницата за договор за
предоставяне на поръчителство, доколкото същата е акцесорно вземане и при отхвърляне на
главницата следва да бъде отхвърлена и претендираната мораторна лихва.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 90532 от 31.03.2023 г., подадено от
"***************, в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по отношение на длъжника М. Е. И. за сумата 884,48
лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
30.08.2018 г. и сумата 139,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.02.2021
г. до 02.03.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2