Р Е Ш Е Н И Е № 374
гр. ВРАЦА, 03.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 28.11.2018 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 585 по описа за 2018 год., за да се произнесе окръжен съд намира следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН и
във вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М.Г.М. чрез адв. М. Д. от Врачанска адв.
колегия, срещу решение на районен съд гр. Враца № 700/28.09.2018 г. по гр. дело
№ 4109/18 г. по описа на същия съд, с което срещу жалбоподателя е УВАЖЕНА
молбата непълнолетната му дъщеря В.М.Г. родена на *** г., със съгласието на
нейната майка А.И.М. за определяне мерки за защита и издаване на заповед за
защита по чл. 5 от ЗЗДН.
В жалбата се сочат пороците на атакуваното решение. Според
жалбоподателя, то е необосновано, постановено при нарушаване на процесуалния и
материалния закон. Изводите на съда не се основавали да събраните
доказателства, а само на изложеното в молбата и данните съдържащи се в
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН.
Жалбоподателят твърди, че той не е упражнил домашно насилие по отношение на дъщеря си В. и изводите на
районен съд за обратното не отговарят на истината. Неправомерно според г-н М.
защитата, която предвижда ЗЗДН, в конкретния случай се ползвала за решаване на
брачни, имуществени спорове между него и съпругата му А.М., също и за решаване
на спорове във вр. с упражняването на родителските права по отношение на дъщеря
им В.М..
Жалбоподателят моли за отмяна изцяло на атакуваното решение от
настоящата инстанция и отхвърляне молбата за определяне мерки срещу него по
ЗЗДН, като неоснователна и недоказана.
Ответницата по жалба, редовно уведомена лично и със съгласието на майка
си, не представя отговор.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл. 258 ГПК във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба вх. № 13075/03.09.18 г. на А.И.М., в качеството й на майка и законна представителка на малолетната към този момент В.М.Г. родена на 22.09.04 г. срещу М.Г.М., баща на В.М.. В Молбата се сочи, че родителите на В.М. били разделени, като родените от брака деца живеели, включително и детето В.,***. Майката на В. работела сезонна работа в Италия, но често се връщала в България и поддържала връзка с децата си, с детето В. редовно се чували по телефона. Майката била информирана по телефона от детето В., че е малтретирана от бащата си, след което А.И. веднага се върнала в България,в село ***. На 29.08.18 г. детето В. лично споделило с майка си, че на 26.08.18 г., в дома им в село ***, общ. гр. Враца, ответникът й нанесъл побой с шамари по лицето, а също така й отправял и обиди със сексуален смисъл. Детето било много уплашено и стресирано, напуснало дома на ответника и заживяло в дома на майка си в село ***, където било и към момента на подаване на молбата. Съобразно изложеното, А.И., като майка и законна представителна на В.М. е поискала да се предприемат мерки за съдебна защита срещу ответника.
В хода на процеса, малолетната В.М. е навършила 14 години и в проведеното пред районен съд открито съдебно заседание на 26.09.18 г., вече като непълнолетна, тя лично е заявила, че поддържа по дадената от нейно име молба за постановяване на мерки по ЗЗДН срещу баща й, по която е образувано делото.
Ответникът е оспорил изложеното в молбата.
Дирекция "СП" гр. Враца, редовно уведомена не изпраща представител.
С решение № 700/28.09.18 г. постановено по гр. дело № 4109/18 г. районен съд гр. Враца е издал заповед за съдебна защита, като е постановил мерки за защита съгласно чл. 5, ал.1, т.1, т.3 и т. 4 от ЗЗДН за срок дванадесет месеца, считано от 28.09.18 г. Наложил е глоба на ответника съгласно чл. 5, ал.4 ЗЗДН в минималния посочен в закона размер от 200 лв.
При определяне мярката за защита, съдът не е обвързан с искането на молителката, а преценява с оглед степента на извършения акт на домашно насилие, каква мярка следва да се наложи. В конкретния случай правилно е преценено, че следва да се задължи ответника да се въздържа от домашно насилие, забранено му е приближава пострадалото лице, своя дъщеря на по-малко от 100 м. от жилището й в село *** и училището където учи, както и е определено местоживеене на детето неговата майка. Окръжен не споделя само срокът, за който са наложени посочените мерки - 12 месеца, считано от 28.09.18 г. Според окръжен съд този срок е прекалено дълъг. Срок от пет месеца, е достатъчен за ответника да обмисли и помени негативното си поведения спрямо непълнолетната си дъщеря, което законът определя като проява на домашно насилие - чл. 2 от ЗЗДН. И само в този смисъл следва да с промени решението на първостепенния съд.
По изложените по-горе съображения настоящият съд намира, че въззивната жалба на ответника е неоснователна и следва да се остави без уважение, с изключение на срока за който се налагат процесните мерки по ЗЗДН
Въззивният съд намира, че наведените доводи в жалбата на ответника-жалбоподател са неоснователни. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че ответникът е извършил на 26.08.18 г. акт на домашно насилие по отношение на малолетната си дъщеря В.М.. От представената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и свидетелските показания се установява, че на посочената дата е извършен акт на домашно насилие от ответника. Окръжен съд намира за неоснователни доводите на ответника-жалбоподател, че той не е извършил процесния акт на домашно насилие, тъй като на 26.08.18 г. /неделя/ не е бил в село ***. Това твърдение на ответника М.М. има защитен характер и не се доказа в процеса. Във вр. с това твърдение на г-н М., в с. з. проведено на 28.11.18 г. пред окръжен съд е разпитан свидетеля Б.А.. Той твърди, че с ответника са колеги, работят в гр. София като общи работници, а постоянното им местоживеене ***. Според свидетеля, понякога ответникът си идвал в село *** през почивните дни - събота и неделя. Свидетелят знае от ответника, че на 26.08.18 г. /неделя/ той /ответника/ работел на частно в гр. София и не се е връщал в село ***. Доколкото свидетелят А. няма лични впечатления къде е бил ответника на 26.08.18 г. и заявява само предположения, че ответника не е пътувал до село *** на 26.08.18 г., окръжен съд намира неговите показания за недостоверни и не ги цени.
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Следва да се посочи още, че според настоящата инстанция правилно районен съд приема, че представената по делото декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН представлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни доказателства на ответника-въззивник, доколкото такива не са представени от него пред първостепенния съд. По смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона, но по изложените по-горе съображения в процесното спорно производство въззивникът М.М. не е успял да установи, като пред районен съд, така и пред настоящата въззивна инстанция по достатъчно убедителен начин, че на 26.08.18 г. не е извършил действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие, тоест по делото не е опровергана доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН установена изрично в чл. 13, ал. 3 от същия закон.
Съобразно с така изложеното, въззивния съд достигна до следните правни изводи: Първоинстанционното решение е правилно, с изключение продължителността на срока за който се налагат мерките и по тази причина следва да бъде измерено само във вр. със срока по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответника-жалбоподател по отношение на дъщеря му не се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението си районен съд е съобразил с всички ангажирани и относими по спора доказателства. Ответникът-жалпободател не е представил доказателства, които да опровергаят твърдяното в молбата на молителката. Първоинстанционният съд правилно е определил мерките за защита по отношение на ответника-жалбоподател, както и размерът на глобата, която е съобразена със степента на извършения акт на домашно насилие.
Районен съд не е присъдил разноски за развилото се пред него производство, тъй като такива не са поискани от молителката и нейната майка.
Такива не следва да им се присъждат и за настоящата инстанция, тъй като те /непълнолетната въззиваема и нейната майка/ редовно уведомени, не се явяват и не правят искане за присъждане на разноски.
Съдът постановява жалбоподателя да заплати държавна такса по сметка на окръжен съд гр. Враца в размер на 12.50 лв.
Мотивиран от изложеното
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 700/28.09.18 г. постановено по гр. д. № 4109/18 г. по описа на същия съд САМО в ЧАСТТТА, с която съдът е определил 12 месечен срок по чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, за налагане на мерките, считано от 28.09.2018 г. и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
Наложените от районен съд гр. Враца мерки за защита от домашно насилие с цитираното по-горе решение да се считат наложени за срок от пет /пет месеца/ считано от 28.09.18 г.
В останалата част ОСТАВЯ В СИЛА решение на районен съд гр. Враца № 700/28.09.18 г. постановено по гр. д. № 4109/18 г. по описа на същия съд.
На осн. чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН да се издаде нова заповед, в която се промени САМО срокът, за който са наложени мерките.
ОСЪЖДА М.Г.М. да заплати държавна такса за настоящата инстанция по сметка на окръжен съд гр. Враца в размер на 12.50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ....... ЧЛЕНОВЕ 1...... 2........