№ 386
гр. Бургас, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201335 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на М. СТ. ИВ. с ЕГН: **********, съдебен адрес–гр.
Бургас, ул. „Васил Левски“ 38, чрез адв. Р.П. – БАК, против заповед за задържане на лице №
6101зз-38/13.04.2022г.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва
процесуалната законосъобразност на същата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Р.П. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.
Ответникът по жалбата – Д. Ив. К.- командир на отделение в група „Охрана на
държавната граница“ към ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас, редовно уведомен, се явява лично,
като посочва, че лицето е било задържано във връзка със специализирана полицейска
операция.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика -
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, заповедта е връчена на адресата й.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал.
1
2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и
адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното
лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Независимо от това, съдът намира, че не са спазени всички законови изисквания при
издаване на заповедта. В същата е посочено, че лицето се задържа на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, без да е посочено нищо друго.
Видно е, че е нея не се съдържат фактически основания и описание на относимите
факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен преди или по
време на издаването на акта. Доказателства за наличието на посочени факти могат да се
представят и на такъв по-късен етап, но те следва да установяват вече описана фактическа
обстановка до издаването на акта или най-късно в самия него, а не да се изготвят в
последствие. От представения план за провеждане на СПО е видно, че са налице единствено
предположения за извършване на незаконна дейност, но не става ясно какво всъщност се
твърди да е извършено от жалбоподателя. Само това основание е достатъчно, за да се
отмени процесната заповед, като издадена в противоречие с изискванията за форма и
реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Следва да се изтъкне и обстоятелството, че освен липсата на фактически обстоятелства
в заповедта, в същата не се прави и връзка между съставянето й и образуваните досъдебни
производства, посочени в справката, като по този начин трудно може да бъде направена
логическа връзка между обжалваната Заповед, някакво досъдебно производство, както и
деянието за което същото е образувано и лицето срещу което се води наказателното
производство.
Заповедта е издадена като е посочено правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
според която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление. Посочването само на нормативната разпоредба не е
достатъчно, за да мотивира заповедта. Освен това от нея следва да е видно, че по отношение
на жалбоподателя към момента на задържането му и издаването на заповедта са налице
такива данни, като се посочат същите, посредством описание на престъплението,
фактическата обстановка на извършването му и участието на лицето в него.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.
По отношение на исканото в жалбата незабавно освобождаване на жалбоподателя
след евентуална отмяна на заповедта, следва да се отбележи, че решението на съда подлежи
на обжалване и не подлежи на предварително изпълнение, респ. няма как да бъде
разпоредено такова освобождаване.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 6101зз-38/13.04.2022г., издадена от Д. Ив.
К.- командир на отделение в група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ-Бургас при
РДГП-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за
срок от 24 часа на М. СТ. ИВ. с ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2
3