Решение по дело №1810/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1572
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Станимир Христов Христов
Дело: 20207040701810
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1572                от 13.11.2020 г.             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря К. Л. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1810 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група към ОД МВР Бургас, РУ Поморие против Решение № 23/27.03.2020 г., постановено по НАХД № 269/2019 г. на Районен съд -  Поморие, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0320-000706/19.07.2019 г., издадено от касатора, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на А.П., ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация А.П., ЕГН **********, с адрес ***, ал. 9, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд Поморие е образувано по жалба на А.П. против Наказателно постановление № 19-0320-000706/19.07.2019 г., издадено от Началник група към ОД МВР Бургас, РУ Поморие, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1  от ЗДвП, на лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС. За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което води до нарушаване правото на защита на П., защото не е посочена точната стойност на установената концентрация на алкохол в кръвта.

Решението на Районен съд – Поморие е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната инстанция намира, че неправилно районният съд е установил наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с точното установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на П.. По делото не е спорно, че след като с техническо средство „Дрегер 7410+“, с фабричен № ARSM -0078 в издишания въздух от П. е установена концентрация на алкохол 0,93 промила, на същия е издаден талон за медицинско изследване № 0005822, като от Протокола за проведената химическа експертиза се установява 0,90 промила концентрация на алкохол в кръвта на водача П.. Според първата инстанция, остава неясно каква концентрация на алкохол в кръвта на водача П. е приел административнонаказващият орган, за да санкционира същия, което от своя страна има за последица нарушаването на правото на защита на П.. Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. След като безспорно и при двете изследвания е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта е над законоустановената граница от 0,5 промила, то непосочването точно коя стойност е имал предвид административнонаказващият орган, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната на процесното наказателно постановление. Съществено нарушение е налице само тогава, когато допускането му би довело до резултат, различен от постановения с наказателното постановление. Независимо дали наказващият орган е приел стойността 0,90 или 0,93 промила, то и в двата случая П. е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, което е наказуемо по реда на чл. 174, ал. 1,, т. 2 от ЗДвП.

Без опора в нормативната разпоредба е и извода на първоинстанционния районен съд, съгласно който, точното определяне на концентрацията на алкохола е от съществено значение за определяне на тежестта на нарушението и размера на наказанието. В случая, съгласно приложимата санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, при установена концентрация на алкохол в количество от над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, наказанието е лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Видно от така цитираната норма, независимо дали концентрацията е 0,90 или 0,93 на хиляда, то и двете отчетени стойности попадат в диапазона очертан от чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, т.е. размера на наказанието е един и същ. В този смисъл, вписването и на двете отчетени стойности не нарушават правата на нарушителя и по никакъв начин не променят както тежестта на нарушението, така и размера на наказанието.

Предвид горното, настоящия касационен състав приема, че оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а жалбата против него, като неоснователна следва да се отхвърли. Като е достигнал до изводи, различни от изложените, районната инстанция е постановила неправилно решение, което трябва да се отмени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –  Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 23/27.03.2020 г., постановено по НАХД № 269/2019 г. на Районен съд Поморие

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0320-000706/19.07.2019 г., издадено от Началник група към ОД МВР Бургас, РУ-Поморие.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.